това което съм цитирал е от изследване на Гланц наречено "The Soviet-German War 1941-1945:Myths and realities" , сложих и линк към него...първоначално цитирах данните по памет. Никъде не виждам изрично да се уточнява че това са само сухопътни сили. Но наистина не искам да навлизаме в този спор. Още повече че за мен лично няма как да се доверим на Съветските данни. Така или иначе приех че Сталин не е възнамерявал нападение 41-ва. А относно съветските данни ето един цитат от Виктор Суворов "Разгромът" :
..Историята на съветско-германската война никога няма да бъде написана.
Не може да се разчита и на архиви. Те отдавна и старателно са прочистени. А и да е
останало нещо в тях, то е недостъпно за изследователите.
Ето защо отговорът на въпроса за причините за поражението на Съветския съюз във
Втората световна война остава да се търси в мемоарите на Сталиновите маршали и генерали.
Преди всичко — в мемоарите на Жуков. От всички, които са оставили спомени, той е най-
важният. В момента на началото на войната той е оглавявал Генералния щаб — мозъка на
Червената армия. Цялата информация, всички тайни — всичко е било в неговите ръце. Така че
мемоарите на Жуков са най-важният източник.
Но лошото е там, че във всяко ново издание на спомените на Жуков нивото на мерзост
неотклонно се повишава, а подлостта се сгъстява. Без да стигаме до най-последните издания,
в които гнусното става непроходимо, нека се обърнем към най-ранните образци на
„преосмисляне“ на вече написания, утвърден и публикуван материал.
Радикалната преработка на първоначалния текст започва веднага след излизането на
първото издание. Така че още второто издание рязко се различава от първото.
В първото издание например се заявява, че висшето ръководство на Червената армия е
било абсолютно наясно по въпроса за характера на наближаващата война: „Като цяло
военната теория от онези години, изразена в трудове, лекции, вписана в устави, беше
предимно, както се казва, на нивото на времето“ _(„Воспоминания и размышления“. М., АПН,
1969, с. 215)_.
А второто издание е било допълнено с твърдението, че по дадения въпрос висшето
ръководство на Червената армия изобщо не е било наясно: „Понякога ме питат защо към
началото на войната с фашистка Германия ние практически не бяхме напълно подготвени да
водим тази война и да управляваме войските по фронтовете? Мисля, че преди всичко ще бъде
справедливо да се каже, че много от тогавашните ръководни кадри в Народния комисариат по
отбраната и Генералния щаб прекалено канонизираха опита от Първата световна война.
Болшинството от командния състав на оперативно-стратегическото звено, включително
ръководството на Генералния щаб, разбираше теоретично промените, станали в характера и
начина на воденето на Втората световна война. Но на практика те се подготвяха да водят
войната по старата схема“ _(„Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1975. Том 1, с. 319)..."
..Историята на съветско-германската война никога няма да бъде написана.
Не може да се разчита и на архиви. Те отдавна и старателно са прочистени. А и да е
останало нещо в тях, то е недостъпно за изследователите.
Ето защо отговорът на въпроса за причините за поражението на Съветския съюз във
Втората световна война остава да се търси в мемоарите на Сталиновите маршали и генерали.
Преди всичко — в мемоарите на Жуков. От всички, които са оставили спомени, той е най-
важният. В момента на началото на войната той е оглавявал Генералния щаб — мозъка на
Червената армия. Цялата информация, всички тайни — всичко е било в неговите ръце. Така че
мемоарите на Жуков са най-важният източник.
Но лошото е там, че във всяко ново издание на спомените на Жуков нивото на мерзост
неотклонно се повишава, а подлостта се сгъстява. Без да стигаме до най-последните издания,
в които гнусното става непроходимо, нека се обърнем към най-ранните образци на
„преосмисляне“ на вече написания, утвърден и публикуван материал.
Радикалната преработка на първоначалния текст започва веднага след излизането на
първото издание. Така че още второто издание рязко се различава от първото.
В първото издание например се заявява, че висшето ръководство на Червената армия е
било абсолютно наясно по въпроса за характера на наближаващата война: „Като цяло
военната теория от онези години, изразена в трудове, лекции, вписана в устави, беше
предимно, както се казва, на нивото на времето“ _(„Воспоминания и размышления“. М., АПН,
1969, с. 215)_.
А второто издание е било допълнено с твърдението, че по дадения въпрос висшето
ръководство на Червената армия изобщо не е било наясно: „Понякога ме питат защо към
началото на войната с фашистка Германия ние практически не бяхме напълно подготвени да
водим тази война и да управляваме войските по фронтовете? Мисля, че преди всичко ще бъде
справедливо да се каже, че много от тогавашните ръководни кадри в Народния комисариат по
отбраната и Генералния щаб прекалено канонизираха опита от Първата световна война.
Болшинството от командния състав на оперативно-стратегическото звено, включително
ръководството на Генералния щаб, разбираше теоретично промените, станали в характера и
начина на воденето на Втората световна война. Но на практика те се подготвяха да водят
войната по старата схема“ _(„Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1975. Том 1, с. 319)..."
Comment