Отбраната на Брестката крепост - факти и митове

[кало]

А къде пише, че е имало боеве тогава?
Объркването на разните мито-строители с тезата за продължилата до 42-ра съпротива, идва от там, че крепостта е ползвана и от партизаните, които изникват по тези места.

[von Danitz]

Не съм спец, ама имаше, показваха такъв надпис преди години на пионерчетата:

"Я умираю, но не сдаюсь. Прощай, Родина. 20.11.41 г.".

[zmaj]

Ако си беше направил труда да прочетеш поне мъничко за темата, която си захванал, нямаше да напишеш съждението си за "целия феномен...". между другото, ти имаш ли представа що е това "военна книжка"?

За съжаление, ми се е налагало да имам военна книжка Не, че е имало голяма житейска полза от това, но това е друга тема.

Навремето имаше едно малко книжле "Умирам , Родино, но не се предавам" /като пионерче си падах много по такива книжки, тогава четох и за Брестката крепост/ - представляваше фотокопия на писма на обикновени войници, остатъци от военни книжки и надписи от стените на казематите в Брест. Та, от там ми хрумна да дам този пример с военните книжки и прочие.
Въпросният надпис "Умирам , Родино, но не се предавам" с дата някой си юли 1941 година беше черешката на тортата в това книжле.

Що се отнася до спомените на съветските люде - разни хора, разни спомени, Кало. В шести клас ни караха да си пишем с другарчета от СССР, та дядото на едно от тях беше преживял танкова атака край Тула /върху него минал танк/ - този разказ беше основна част на разговорите им, нещо като семейна реликва. И нямаше нищо общо с "героичното" надъхване в пионерските и комсомолски стен-вестници. Има много такива истории. Много е важно обаче този, който ги разказва, от коя страна е бил - ако си бил фанатичен комисар, естествено ще доукрасяваш нещата, ако си бил прост редник, разжалван в дисциплинарна рота, попаднал в чувал, съвсем друго ще разправяш после на внуците.

Писали сме едновременно с Даниц. за този надпис ставаше дума.

[кало]

Не съм спец, ама имаше, показваха такъв надпис преди години на пионерчетата:

не, не си спец.

Много е важно обаче този, който ги разказва, от коя страна е бил - ако си бил фанатичен комисар, естествено ще доукрасяваш нещата, ако си бил прост редник, разжалван в дисциплинарна рота, попаднал в чувал, съвсем друго ще разправяш после на внуците.

тези размисли, както и предишните, са ирелевантни към обсъжданата тема. Откъде реши, че знаеш кой какво разправя на внуците си, ако е бил или не в дисцип, нямам представа.

[zmaj]

не, не си спец.







тези размисли, както и предишните, са ирелевантни към обсъжданата тема. Откъде реши, че знаеш кой какво разправя на внуците си, ако е бил или не в дисцип, нямам представа.

Просто е. Ако някой "волеви" офицер от НКВД /такива са били на мода тогава/ ти е опрял нагана в тила и те накарал с бойния вик "За родину, за Сталину" да направиш нещо абсолютно безумно от човешка гледна точка /не от комунистическа/ няма как после да си спомняш с хубаво за другаря Х, който след Победата издава мемоари за подвизите на Червената армия. 41-42 г. такива като него хич не са ги обичали обикновените мужици. При първа възможност са им теглили куршума в гърба или са ги предавали на немците, ако , не дай си боже, са попаднали в плен.

[von Danitz]

Бе гнила е тая Брестка епопея. Нещо ала Вестерплате са опитвали май да скалъпят, ама нищо свестно не се е получило. Важното е, че Медведев се е поклонил и пр. То е все едно да ходи Акихито на остров Моротай да се покланя, щото там японецът, даже не японец ами тайванец, се предал 73 година.

[Kramer]

"Achtung! Still verstanden!"-изкомандвал командирът на 45 пд при появата на последния оцелял руски войник и отдал чест. Показано беше мисля във филма "Битката за Москва".

[messire Woland]

"Achtung! Still verstanden!"-изкомандвал командирът на 45 пд при появата на последния оцелял руски войник и отдал чест. Показано беше мисля във филма "Битката за Москва".

Това, относно митовете, нали?

Айде стига толкова вече, наистина. Ако някой намери някакви факти - добре, да ми пише ЛС, ще отворя темата за да ги сложи. Ако не - за митовете има вече налична тема.

[messire Woland]

Отключвам темата, тъй като двама души изразиха желание да сложат материали, включително и една преведена от руски статия.

[Обикновен лаик]

Един руски материал по темата, в който са събрани една част от наличните факти, за да се опровергае мита за малоброен гарнизон, задържащ месец (?!) немските сили около крепостта. Използвани са съветски и немски документи. Преводът е домашен с неголеми съкращения. Понеже езиците по начало не са ми стихия, се надявам на снизходително отношение. За интересуващите се оригиналът е тук: http://www.volk59.narod.ru/brestkrep.html

"Може би най.известния епизод от началото на Великата Отечествена война 1941-45 г. е отбраната на Брестката крепост. Официалната версия гласеше: „малочисленият гарнизон в течение на месец сковаваше значителни сили на противника”.

Обаче това не е съвсем вярно. Ще поема риска да дам свое описание на събитията, като използвам както съветски, така и немски източници.

Както е написано от С. С. Смирнов в книгата „Брестката крепост”: ”през пролетта на 1941 г. на територията на Брестката крепост се намират части от две стрелкови дивизии на Съветската армия. ...6-та Орловска Червенознаменна, имаща дълга и славна бойна история, и ... 42-а стрелкова дивизия, създадена през 1940 г. по време на Финската кампания и представила се добре в боевете на линията Манерхайм”

В навечерието на войната във военни лагери за учения от Брестката крепост са изведени повече от половината от подразделенията на тези две дивизии – 10 от 18 стрелкови батальона, 3 от 4 артилерийски полка, по един от двата дивизиона ПТО и ПВО, разузнавателния батальон и още няколко подразделения. Сутринта на 22 юни 1941 г. в крепостта се намират:
- 84-и стрелкови полк без два батальона
- 125-и стрелкови полк без един батальон и сапьорна рота
- 333 и стрелкови полк без един батальон и сапьорна рота
- 44-и стрелкови полк без два батальона
- 455- и стрелкови полк без един батальон и сапьорна рота

По щатно разписание това би трябвало да прави: 10 074 души личен състав, в батальоните 16 противотанкови оръдия и 120 миномета, в полковете 50 оръдия и ПТО, 20 миномета

- 131-и артилерийски полк
- 98-и дивизион на противотанковата отбрана
- 393-и зенитно-артиллерийски дивизион
- 75-и разузнавателен батальон
- 37-и свързочен батальон
- 31-и автобатальон
- 158-и автобатальон

По щатно разписание: 2 169 души личен състав, 42 артилерийски цеви, 16 леки танка, 13 бронеавтомобили.

- тиловите части на 33-и инженерен полк и 22-а танкова дивизия
- 132-и конвоен батальон на войските на НКВД
- 3-а гранична комендатура на 17-и отряд
- 9-а гранична застава (в Цитаделата - централната част на крепоста)
- окръжната болница (на Южния остров. По-голямата част от персонала и пациентите попадат в плен в първите часове на войната)

Щатовете на батальона НКВД, граничарите и болницата не са ми известни. Разбира се, наличната численост в частите реално е била съществено под щатната. Но фактически сутринта на 22 юни 1941 г. в Брестката крепост сумарно се е намирала непълна дивизия – без един стрелкови батальон, 3 сапьорни роти и гаубичен полк. Средно, в дивизиите на Специалния ЗапВО към 22 юни 1941 г. е имало по 9300 човека личен състав, т.е. 63% от щата. По такъв начин може да се предположи, че общо в Брестката крепост сутринта на 22 юни е имало над 8000 бойци и командири, без да броим персонала и пациентите на болницата.

На участъка от фронта, където е разположена Брестката крепост, а също ж.п. линията северно от крепостта и автомобилния път южно от крепостта, трябва да настъпва 45-а пехотна дивизия (от състава на бившата австрийска армия) на 12-и армейски корпус, имаща боен опит от полската и френската кампании. Щатната численост на тази дивизия съставлява 17 700 души, а нейните бойни подразделения (пехотни, артилерийски, сапьорни, разузнавателни, свързочни) – 15 100 бойци, от които пехотинци, разузнавачи и сапьори – 10 500 (заедно със собствените си тилови части). И така, германците имат числено превъзходство в жива сила (ако се смята пълната численост на бойните подразделения). Що се касае до артилерията, то немците, освен с дивизионния артилерийски полк, разполагат с две самоходни мортири калибър 600 мм – така наречените „Карла”. Боекомплектът на тези две мортири включва общо 16 снаряда (едната мортира заклинва още при първия изстрел). Освен това в района на крепостта немците имат още 9 мортири с калибър 211 мм, а също и полк реактивни многостволни миномети (54 шестистволни Небелверфери); а подобно оръжие няма не само в Брестката крепост, но и в цялата Червена армия.

Германците по начало смятат, че ще се наложи да превземат Брестката крепост само с пехота – без танкове. На тяхното използване пречат горите, блатата, речните протоци и канали, намиращи се около крепостта. (Впрочем, във вътрешността на крепостта на немците все пак се налага да използват танкове, но за това по-долу)

Непосредствената задача на 45-а дивизия е: превземането на Брестката крепост, железо пътния мост над река Буг северо-западно от крепостта и няколко моста над реките Буг и Мухавец вътре, южно и източно от крепостта. В първия ешелон на дивизията са 135-и пехотен полк (с подръжката на брониран влак ¹ 28) и 130-и пехотен полк (без един пехотен батальон, намиращ се в резерва на дивизията) Към края на деня на 22 юни, дивизията трябва да излезе на рубежа на около 7-8 км от съветско-германската граница.

Според немския план, Брестката крепост трябва да бъде превзета в течение на не повече от 8 часа.

Германците започват бойните действия в 3.15 ч. сутринта Берлинско време с удар на артилерията и реактивните миномети. Всеки 4 минути огънят на артилерията се пренася на 100 метра по на изток. В 3.19 ч. щурмови отряд (пехотна рота и сапьори) на 9 гумени лодки потегля да овладее мостовете. В 3.30 ч. друга пехотна рота с подкрепата на сапьори превзема железопътния мост над Буг.

Към 4 ч. щурмовият отряд, губейки две трети от личния си състав, овладява два моста, съединяващи Западния и Южния остров с Цитаделата. Тези два острова, отбранявани само от граничарите и батальона на НКВД, са превзети от два батальона също към 4 ч.

В 6,23 ч. щабът на 45-а дивизия докладва на щаба на корпуса, че скоро ще бъде превзет Северния остров. В доклада се казва, че съпротивата на съветските войски се усилва, използва се бронирана техника, но че положението е под контрол.

Но към 8.50 ч. боевете в крепостта продължават. Командването на 45-а дивизия решава да въведе в боя резерва – 133-и пехотен полк. Към този момент в хода на бойните действия са убити двама от петимата немски командири на батальони и тежко е ранен командир на полк.

В 10.50 ч. щабът на 45-а дивизия докладва на командването на корпуса за големи загуби и упорити боеве в крепостта. В доклада се казва: „...руснаците се съпротивляват ожесточено, особено зад нашите атакуващи роти. В Цитаделата противникът е организирал отбрана с пехотни части при поддръжката на 30-40 танка и бронирани автомобили. Огънят на вражеските снайпери води до големи загуби сред офицерите и унтерофицерите.”

Да напомня, че по щат 75-и разузнавателен батальон има 16 леки танка Т-38 и 13 бронирани автомобила БА-10. Танковете Т-38 са въоръжени само с една картечница калибър 7.62 мм и имат 9 мм броня (противокуршумна). Бронираните автомобила БА-10 са въоръжени с оръдие калибър 45 мм и две картечници 7.62 мм., броня 10 мм. Срещу пехота те могат да действат достатъчно ефективно.

Относно общата численост на съветската бронетехника, съветски данни не успях да открия. Възможно е в крепостта да се е намирала част от бронираната техника на втори разузнавателен батальон или на 22-ра танкова дивизия (в крепостта са разположени нейни тилови части, може би сервизни).

В 14.30 ч. командирът на 45-а пехотна дивизия генерал-лейтенант Шлипер, който се намира на Северния остров, частично завзет от германците, взема решение с настъпването на тъмнината да изтегли подразделенията, вече проникнали на Централния остров, тъй като, по негово мнение, да се превземе Цитаделата само с пехота е невъзможно. Ген. Шлипер решава, че за да се избегнат излишни загуби, Цитаделата трябва да се превземе с изтощаване на защитниците и непрекъснат обстрел, доколкото ж.п. линията северно от крепостта и автомобилния път южно от крепостта, вече могат да се използват за настъпление на германците на изток.

При това в централната част на Цитаделата, в бившата крепостна църква, около 70 германски войници от 3-и батальон на 135-и пехотен полк се оказват в обкръжение. Този батальон прониква в първата половина на деня в Цитаделата от Западния остров, овладява църквата като важен опорен пункт, и продължава към източната част на Централния остров, където трябва да се съедини с 1-и батальон на 135-и полк. Обаче 1-и батальон не успява да нахлуе в Цитаделата от Южния остров, а 3-и батальон, понасяйки загуби, отстъпва обратно към църквата.

В боевете в течение на един ден, 22 юни, 45-а дивизия понася нечувани по-рано загуби – само убитите са 21 офицера и 290 войника и унтерофицери.

В това време 31-а и 34-а немски пехотни дивизии, настъпващи отляво и отдясно на крепостта, до вечерта на 22 юни се придвижват на 22-25 км. в дълбочина.

На 23 юни още от 5 ч. сутринта немците започват артилерийски обстрел на Цитаделата, при което се стараят да не поразят своите войници, обкръжени в църквата. Артилерийският обстрел продължава през целия ден, а немската пехота укрепва позициите си около защитниците на крепостта. За пръв път срещу крепостта са използвани немски танкове. И по-точно – трофейни френски танкове Somua S-35, въоръжени с оръдие калибър 47 мм и картечница 7.5 мм, достатъчно добре бронирани и бързоходни. Те са 4 броя – влизащи в състава на брониран влак ¹ 28. Един от тези танкове е изваден от строя с ръчни гранати. Втория танк пробива до централния двор на Цитаделата, но е улучен с оръдието на 333-и полк. Двата повредени танка немците успяват да евакуират. Третият танк е обезвреден с огъня на зенитно оръдие при Северната врата на крепостта.

Същия ден обсадените на Централния остров намират два големи склада с оръжие – голямо количество автомати ППД, патрони и миномети с боеприпаси. Те започват масирано да обстрелват позициите на германците на юг от Цитаделата.

На Северния остров, а също така от Южния, германски автомобили с високоговорители започват да призовават защитниците да се предадат. В 17.15 ч. немците обявяват прекъсване на обстрела за час и половина – за желаещите да се предадат. От руините излизат неколкостотин човека, значителна част от тях - жени и деца на командирския състав.
С настъпването на тъмнината няколко групи от обсадените правят опит да се изтръгнат от крепостта. Както и по-рано, опитите са неуспешни – те или загиват, или са пленени, или отново заемат отбрана.

На 24 юни германците изпращат бойна група, която деблокира обкръжените в църквата, след което напуска Цитаделата. Както и преди, освен Централния остров, под контрола на защитниците е източната част на Северния остров. Артилерийският обстрел продължава през целия ден. В 16 ч. щабът на 45-а дивизия докладва, че Цитаделата е превзета и тече ликвидиране на отделните огнища на съпротива. В 21.40 ч. в щаба на корпуса е докладвано за превземането на Брестката крепост. Но бойните действия продължават. Германците сформират групи от пехота и сапьори, които методично ликвидират последните огнища на съпротива. За целта се използват взривни материали и огнемети, но на 25 юни на германските сапьори им остава само един огнемет (от девет), който не може да се използва без подкрепата на бронетехника.

На 26 юни на Северния остров германските сапьори взривяват стената на зданието на политшколата. Там са взети около 450 пленника.

Основно огнище на съпротива на Северния остров остава Източния форт. Според показанията на пребежчик там се отбраняват до 400 бойци и командири, под командването на майор Гаврилов. Срещу форта германците използват двата останали в наличност танка от брониран влак ¹ 28 – един френски и един трофеен съветски. Тези танкове стрелят по амбразурите на форта и в резултат, както е казано в даклада на щаба на 45-а дивизия „руснаците започнаха да утихват, но непрекъснатата снайперска стрелба продължаваше от най-неочаквани места”.

На Централния остров остатъците от отбраняващите се, съсредоточени в северните казарми, решават да опитат пробив от крепостта на 26 юни. В авангарда тръгва отряд от 100-120 човека под командването на лейтенант Виноградов. Отрядът успява да пробие извън пределите на крепостта, загубвайки половината от състава си, но на останалите това не се отдава – понасяйки големи загуби, те се връщат обратно. Вечерта на 26 юни остатъците от отряда на Виноградов са обкръжени и почти напълно унищожени. Виноградов и няколко от бойците попадат в плен. Опитите да се пробие обкръжението продължават на 27 и 28 юни. Прекратени са поради големите загуби.

На 28 юни същите два германски танка и няколко самоходни оръдия, връщащи се на фронта след ремонт, продължават обстрела на Източния форт на Северния остров. Това не донася видими резултати и командира на 45-а дивизия се обръща към Луфтвафе. Но поради ниската облачност през този ден авиоудар не е нанесен.

На 29 юни в 8.00 ч германски бомбардировач хвърля върху Източния форт 500 кг бомба. След това е хвърлена още една 500 кг. И накрая една 1800 кг. бомба. Фортът практически е разрушен. Към падането на нощта са пленени 389 човека. Сутринта на 30 юни фортът е претърсен, намерени са няколко ранени защитници (майор Гаврилов не е намерен, той е пленен чак на 23 юли.). Щабът на 45-а дивизия докладва за окончателното завземане на Брестката крепост. В дивизионният рапорт от 30 юни се казва: „дивизията е взела в плен 7000 човека, в това число 100 офицера. Нашите загуби са 482 убити, в това число 48 офицера, и над 1000 ранени”.

Трябва да се вземе предвид, че в числото на пленените е персонала и пациентите на окръжната болница – поне няколкостотин човека, които физически не са могли да се сражават. Показателно малко е числото на офицерите (в цифрата 100 очевидно са включени военните лекари и болните). Единственият старши командир (старши офицер) сред отбраняващите се е бил майор Гаврилов. Работата е там, че в първите минути на войната на артилерийски и минометен обстрел са подложени жилищата на командния състав на Северния остров – естествено, не така здрави като съоръженията на Цитаделата и фортовете, и в резултат на обстрела голяма част от командния съставе извадена от строя.

За сравнение – в хода на полската кампания за 13 дни, преминавайки с боеве 400 км., немската 45-а дивизия е загубила 158 убити и 360 ранени. Нещо повече – сумарните загуби на германската армия на Източния фронт към 30 юни 1941 г. са 8886 убити. Т.е. защитниците на Брестката крепост са убили над 5% от тях."

[zmaj]

С удоволствие прочетох материала на Обикновен лаик.

И аз да продължа темата, подхваната преди 2 дни:

Чеченското участие в отбраната на крепостта
Предварително правя уговорката, че не мога да гарантирам за 100-процентовата достоверност на написаното по-долу, тъй като по разбираеми причини няма как да се добера до списъците с военнослужещите от Бресткия гарнизон към 22 юни 1941 година, но текстът в линка ми се стори любопитен /нещо като продължение на темата/.

http://www.newizv.ru/news/2005-07-01/27341/

Накратко, статията, написана по случай 60-тата годишнина от Деня на победата, е нещо като очерк за честванията в Брест през 2005 година. Една реплика на Владимир Путин /вероятно, продиктувана от конюктурни политически съображения/, че близо една трета от защитниците на Брестката крепост са били чеченци /?!/, е повод авторът на материала да разсъждава по темата. Издирил е инфо за някои чеченски ветерани от 1941, които до смъртта си /умишлено или не/ не получават признание за участието си в Брестката епопея. Има техни снимки. Обяснението за 60-годишното мълчание е депортацията и репресиите, с които Сталин наказва чеченците за сътрудничеството им с вермахта през 1942 г, когато германците достигат Майкоп и северните склонове на Кавказ.
Иначе, извън статията - интересна се оказва и съдбата на легендарния майор Гаврилов /той е набеден за "последния жив защитник на Брестката крепост", пленен е в края на юли 1941/. Той е татарин /или воложки българин ?!/. Четири години е в германски плен, след победата го изключват от партията и го пращат да надзирава лагер за японски военнопленници на Колима. Едва след статията на Сергей Смирнов за Брестката крепост /1956 г/ е реабилитиран, а по късно и става "герой на СССР". Изведнъж от "предатели" бившите бойци от бресткия гарнизон стават герои /оцеляват само предалите се в плен, затова са и "предатели"/...

НКВД в Брест
Намерих и някои интересни подробности за 132-ри отделен батальон на НКВД, който е бил дислоциран в Брестката крепост към 22 юни 1941 година. Според музея на вътрешните войски, батальонът е формиран август-септември 1939 година, малко преди кампанията срещу Полша, за да прочиства "новоосвободените" територии в западна Беларусия от съмнителни контра-революционни елементи. Непосредствено преди началото на войната "чекистите" били използвани предимно за охрана на градския затвор в Брест. Състоял се е от три охранителни роти. Може да ви се стори странно, но дори и в музея на вътрешните войски нямат пълния списък на военнослужещите в 132-ри отделен батальон на НКВД към 22-ри юни 1941 година. По тази причина не знаят имената на загиналите при отбраната на западния форт на крепостта /там е открит и прословутия надпис "Я умираю, но не сдаюсь. Прощай, Родина. 20/VII-41 г.”; смята се, че неизвестният му автор е военнослужещ от 132-ри отделен батальон на НКВД/.
Не липсват и странни "съвпадения". Например, изследователят Юрий Ржевцев е попаднал на следния случай:
"Из официального перечня частей, входящих в состав действующей армии, 132-й отдельный батальон конвойных войск НКВД СССР как целиком уже погибший в боях был исключен 10 июля 1941 года. Однако эту дату вряд ли стоит считать справедливой, ибо остатки 132-го конвойного в действительности продолжали организованно сражаться еще как минимум на протяжении месяца. Причем не только в стенах Брестской крепости, но и, например, в рядах защитников другой, не менее героической цитадели обороны лета 41-го - областного центра Белоруссии города Могилева. В августе 1941 года здесь был пленен немцами 22-летний уроженец Ярославской области красноармеец Иван Дряхлов. Так вот, в графе о месте службы в переводе на русский стоит: “132-й пограничный”, что является прямым указанием на 132-й отдельный батальон конвойных войск НКВД СССР. "

Без да е категоричен, авторът намеква, че вероятно въпросният червеноармеец Иван Дряхлов е един от малцината, които успяват да се измъкнат от Брестката цитадела, при единствения опит за пробив, извършен на 25-ти срещу 26-ми юни /датата е спорна, тъй като има съществени разминавания в спомените на оцелелите след войната защитници на крепостта/ . Вероятно е съумял да догони отстъпващата Червена армия и при отбраната на Могильов е пленен /месец по-късно/. Умира в Бухенвалд, в началото на 1942 г. Аргументът в подкрепа на това предположение е, че част на НКВД със същия номер и название се сформира едва през 1943 г, а от 10-ти юли 1941 номерът й е бил официално заличен /предполагали са - с право, че е цялата част е унижощена в Брест/.

[Rollex]

...не мисля,че Виктор Суворов отрича каквото и да било,като се има впредвид ,че вси
чки факти са от спомени на деиствителни участници в сабитията...

[messire Woland]

...не мисля,че Виктор Суворов отрича каквото и да било,като се има впредвид ,че вси
чки факти са от спомени на деиствителни участници в сабитията...

Може ли малко по-подробно и без грешки?

[dibo]

Нещичко за четене:
БРЕСТСКАЯ КРЕПОСТЬ НА ВЕТРАХ ИСТОРИИ. АЛЕКСАНДР СУВОРОВ.

http://www.brest-sv.com/krepost/syvorov.html

БРЕСТСКАЯ КРЕПОСТЬ. БЕШАНОВ ВЛАДИМИР ВАСИЛЬЕВИЧ.

http://www.brest-sv.com/librery/histor/krepost/beshanov.html

Горните две изследвания са всъщност истории на самата крепост, а не само на събитията от юни 1941г.

Снимки:

http://www.brest-sv.com/brest_foto/brest_foto_krepost.htm

Немски и австрийски материали:

http://fire-of-war.ru/Brest-fortress/materials_of_the_opponent.htm

Още материали:

http://thebrestfortress.thefireofthewar.ru/home/

http://fire-of-war.ru/Brest-fortress/index.htm

[dibo]

Обединих старите теми за крепостта в една.

Иначе, предвид дискусията от първите две страници, за малко известния период на полското владеене на крепостта 1921 -1939 виж тук:

http://www.brest-sv.com/librery/histor/krepost/beshanov_3.html

и тук:

http://vb.by/sarychev/main.php

и за отбраната през септември 1939г. тук:

http://www.brest-sv.com/librery/histor/krepost/beshanov_4.html

и тук:

http://vb.by/sarychev/content/63/main.php

Снимки:

http://brestcity.com/brest_past.htm

Като цяло изследването на Бешанов за мен е доста по-балансирано от това на Суворов. Самият А. Суворов ( да не се бърка с известния Резун) има нова книга за крепостта:
Брестская крепость "Война и Мир" 2010г.

http://www.ibrest.ru/forum/viewtopic.php?f=1&t=402

която според рецензиите е доста добра.