Това е проблемът, лично за мен не е толкова ясно кое точно е мит и кое факт. Затова и предложих тази статия за обсъждане, защото само показва колко е трудно и днес да се направи точно разгарничение между измислиците и реалните събития. Непосредствените участинци в събитията вече не са между живите,а когато са били - по една или друга причина спомените им на "очевидци" са влизали в употреба за налагането на определена историографска теза. Днес, оказва се, че и документите не са чак толкова "ясни" и категорични. по простата причина, че някои са все още засекретени, а други са унищожени.
А когато нещо не е казано докрай, нормално е да се появат спекулации, които /кой знае?!/ може пък да не са чак толкова неверни, както примерно се е смятнало преди 20 години.
За мен не е толкова очевидна границата между мита и факта, още повече, когато говорим за Брестката крепост.
Предполагам, няма да възразите на съждението, че съветката митология за Брестката крепост, съзнателно или не, обслужваше определени идеологически доктрини, най-елементарната, от които е, примерно, че "съветският човек е герой априорно", "американците не стават за войници", "германците са зверове", "да се жертваш за родината е най-естественото" и т.н. Е, позволете ми да се усъмня в тези клишета, които продължават да се налагат под някаква форма и в в съвременна Русия - достатъчно е да гледате един-два от съвремените високобюджетни филми за войната, там всичко е като в приказка, само леко са разместени лирическите герои. /Пример - игралният филм "Брестката крепост" 1995 г. В него един боец като американски екшън-герой разпертушинва всички шваби в радуис 10 км от Брест; има и по-нови попадения - в торент-сайтовете се радват на голям интерес, като примерно "Заставата на Жилин" и прочие - красиво, ефектно, героично, но.... някак нагласено/
А когато нещо не е казано докрай, нормално е да се появат спекулации, които /кой знае?!/ може пък да не са чак толкова неверни, както примерно се е смятнало преди 20 години.
За мен не е толкова очевидна границата между мита и факта, още повече, когато говорим за Брестката крепост.
Предполагам, няма да възразите на съждението, че съветката митология за Брестката крепост, съзнателно или не, обслужваше определени идеологически доктрини, най-елементарната, от които е, примерно, че "съветският човек е герой априорно", "американците не стават за войници", "германците са зверове", "да се жертваш за родината е най-естественото" и т.н. Е, позволете ми да се усъмня в тези клишета, които продължават да се налагат под някаква форма и в в съвременна Русия - достатъчно е да гледате един-два от съвремените високобюджетни филми за войната, там всичко е като в приказка, само леко са разместени лирическите герои. /Пример - игралният филм "Брестката крепост" 1995 г. В него един боец като американски екшън-герой разпертушинва всички шваби в радуис 10 км от Брест; има и по-нови попадения - в торент-сайтовете се радват на голям интерес, като примерно "Заставата на Жилин" и прочие - красиво, ефектно, героично, но.... някак нагласено/

. Да, подобни клишета имаше, както има и сега. Но едва ли някой тук (в този форум) сериозно си мисли подобни неща, още повече, че е достатъчно очевидно, че значението на този епизод е малко - бой с местно значение, нищо повече. А това, че защитниците продължават да се защитават по различни мазета и части от крепостта няма особено значение за външния свят (макар че за самите тях и съдбата им има, разбира се). Крепостта е преодоляна и толкова - в отделни части продължава съпротивата. Всичко това се повтаря в различен мащаб във всички "котли" след това.
От емоционалните изказвания, останах с впечатлението, че едва ли не е кощунствено и дилетантско да напиша следните твърдения: /без да твърдя доколко са достоверни или не/

/
Comment