ЗА ПАРТИЗАНИТЕ

[Sir Gray]

shtot sym po nqkwi klubowe smotani sofiiski
kato se pribera shte pisha

[gollum]

Ок, един опит:

Разделям различните критерии на няколко групи и под групи, като за сега примам понятието "партизанско движение" (ПД) като родово и общо за всички, а понятието "правителствени сили" (ПС) като обединяващо за представителите на официалната власт, понятието "неутрално население" (НН) като обединяващо населението на театъра на бойните действия, което не участва активно във въпросните действия (като вероятно, участва пасивно в информационният обмен и може да бъде включено като поле на действия на информационно-пропагандните елементи на ПД).
Понятието "ресурсна база" (РБ) ще се използва за определяне на средата, от която движението се снабдява с резерви и която то смята за своя. Става въпрос най-вече за социално-демографска среда .
"Театър на бойна дейност" (ТБД) - цялата територия, обхаваната от дейдствията на ПД (потенциално).

1. Информационен характер
В тази отделна категория се обобщават данните засягащи информационните особености на съответното ПД.

1.1 Информационен "метаболизъм"
Информационният характер на движението - способността му да възприема и обменя информация.

Определя се според активността на информационният обмен между участниците в ПД, НН и представителите на ПС. Определя се като затворено или отворено (и съответно, може да се построи скала между тези два крайни варианта).
Затворените ПД обменят информация само вътре в организацията и в рамките на непосредствената РБ. Съответно, не се стремят да изграждат външен образ или да влияят на информационният обмен с външни за движението социални структури. Съответно, те се стремят да възпрепятстват информационният обмен между средата на движението и външния свят.
Отворените ПД се стремят да въздействат върху външни за движението структури и извършват пропаганда, като създават определен информационен образ на движението за външна употреба. В този смисъл, ПД или създава специализирана структура, която активно обменя информация с външния свят (защото й е необходим външен опит за да създава жизнеспособни информационни обекти) или разчита на постоянен обмен на информация между РБ и участниците в ПД и външният свят (което косвено означава, че е силно уязвимо за пропаганда от страна на ПС).

Може да се обособи понятие за "външен информационен метаболизъм"
- създаване на информационни конструкции и "пропаганда", която е предназначена единствено за външна употреба (извън границите на ТБД или в незасегнати от действията на ПД райони).

1.2 Устойчивост на светогледа
Тази категория определя чувствителността на ПД към външна пропаганда и съответно, степента на възприемчивост към външна пропаганда. Тази характеристика може да се свърже с горната, защото вероятно ще се окаже, че затворените ПД имат по-висока устойчивост, но са и по-малко адаптивни спрямо промените в стратегическата обстановка, докато обратното ще важи за отворените ПД. Затворените ПД вероятно ще са по-фанатични.

1.3 Съотношение между вътрешната и външната картина
В тази графа бих разпределил ПД на "общи" (или "справедливи" ) и "разделни". Към първите спадат тези ПД, чието вътрешно определение (възприемане на действията и информационният облик на ПД от неговите членове) съвпада с информационната картина на НН (и донякъде - на ПС). Т.е., те възприемат себе си обективно в рамките на ТБД. И съответно вторите - тази движения чиято вътрешна картина силно се различава (влиза в конфликт или е противоположна) от начина, по който ги възприема НН. Във втората категория ще попаднат повечето инспирирани от изцяло външни за ТБД сили (идеология, политика, култура) ПД, които не могат да намерят разбиране за идеите си сред НН.

1.4 Идеологическа база
В тази категория ще описваме идейната база на движението - т.е., идеологията, която то използва за да обоснове и осигури информационно съществуването си. В тази категория ще ме интересува преди всичко не конкретното съдържание на идеологията, колкото характера на привързването на информационната структура на ПД към нея. В този смисъл ще разделя засега ПД на следните категории (за момента категориите леко се припокриват, има нужда от допълнително изчистване ):

А.0 По отношение на гъвкавостта на идеологията (както и интензивността на въздействието):
А.1 есхатологични
В тази категория попадат ПД, чиито цели лежат отвън реалния исторически хоризонт, т.е., възприемат се като непостижими (било то поради несъизмеримост на силите, било то поради нереалността на намеренията). Под идеология за този тип ПД се възприемат идеите, които описват реалността, към която движението се стреми. В този смисъл, отношението към идеологията е сериозно до догматизъм, тя трябва да се спазва много строго и е в основата на конкретните действия на самото ПД. Есхатологичните движения имат склонноста да се затварят в порочен кръг, като първоначалната цел постепенно се подменя от самияпроцес на борба ("насилието ражда насилие"), като съответно се поражда нова, изцяло породена и оцветена от хода на борбата идеология.
Много е възможно идеологията да може да бъде "възприемана правилно" и разбираема само в рамките на собствената РБ.
А.2 идеалистични
В тази категория слагам всички ПД, които се стремят да овеществят определена идеология (и в този смисъл да я докажат на практика). Те нямат цели вън от тази идеология и съответно водят събитията само към своя вариант на бъдещето. Конфликтът с ПС е от абсолютен тип, най-вероятно ще съществува доста ясно различима понятийна бариера между светогледа и понятията на собствената РБ и НН в целия ТБД.
А.3 мимикриращи
Този тип ПД се възползват от определена идеология поради чисто оперативни или тактически съображения, като в този смисъл са неискрени в отношението си към нея. Съответно, те притежават много по-голяма гъвкавост, защото са способни да променят идеологическите си позиции - било то дикректно да я изменят според промяна на външните обстоятелства и условията на средата, било то да подменят характеристиките на идеологията като запазват непроменен външният и облик (и понятийния апарат).
Същевременно, те са в по-голяма степен чувствителни към външна пропаганда и по-малко сплотени, защото нямат собствени "чисти" идеологически устои, на който да опрат евентуален фанатизъм.
А.4 технократични
Този тип ПД не се опират на никаква идеология, а се опитват да осъществят някаква конкретна промяна, която директно засяга условията на живот или съществуването на участниците в ПД (или на цялата система на ПД). Разбира се, те също скрито използват някакъв тип идеология, но обикновено тя вече се е превърнала в общо място и обществен факт за целия ТБД и съответно всички я възприемат еднозначно.
ЦЕлите на технократските ПД са моментни и изглеждат лесно осъществими, а не запределни (както е при есхатологичните и идеалистичните).

В.0 По отношение на възприемането на околния свят и посоката на движение:
В.1 футуристични
Това са ПД, които се опитват да съединят настоящето с някаква идеологична визия за бъдещето (т.е., да прокарат пряк път или ускорено развитие до някакво състояние). По пределение, този тип движения са донякъде есхатологични и почти задължително идеалистични.
В.2 традиционалистки
Този тип ПД се опитват не да "скъсят пътя" към бъдещето, а напротив - да възстановят някакво минало състояние, което обикновено се въприема като балгоденстващо или исконно присъщо на съответната социална среда.
В.3 приложни
Този тип ПД се стремят да въздействат непосредствено върху текущата реалност, т.е., идеологическият им фокус е върху настоящето. Обикновено се опитват да противодействат на някаква конкретна тенденция и се борят с някаква реалия от собствената им среда. Съответно, с изчезване на източника на дразнението се обезсмисля и самото ПД. В този смисъл, техният характер е съвсем временен, за разлика от В.1 и В.2, които са по-скоро с цикличен характер.

2. Стратегическа дефиниция
В тази част ПД ще се определят според стратегическите им характеристики и намерения.

2.1.0 Стратегически цели и намерения.
В тази категория се оценяват целите, които движението декларира, че иска да постигне. Съответно, те се оценяват не толкова според специфичната им окраска, колкото според промяната в съществуващото положение към която се стремят.

2.1.1 Глобално синтетично
Под това име ще означавам ПД, които се стремят да създадат нова над-политическа цялост (сиреч - идеологична). Съответно, обхватът на движението не е ограничен от конкретни етнически рамки и не се влияе от международно правни дефиниции (като официално признати граници). Възможно е съществуването на група от ПД, които се възприемат едно друго като части от цяло и се стремят към постигането на този тип обединение, въпреки че действат в рамките на конкретни държави или етнически групи (и дори - използват мимикриращо определена национална идеология).
Целта е постигането на нова формация или структура, като се предполага тя да е и с иновативен характер.

2.1.2 Локално синтетично
Това са ПД, които се стремят да постигнат обединение по неетнически или политически признак на група от хора в рамките на съществуващите граници на държави. Отново обосноваването на движението трябва да е идеологично по своя характер.

Целта и в двата случая е постигането на нова формация или структура, като се предполага тя да е и с иновативен характер (разликата е в мащаба или обхвата на промяната). т.е., синтетичните движения се стремят към цялостна реорганизация на съществуващите организации и структури (примери за това могат да бъдат различни монотеистични религиозни движения в началният етап на съществуването им или, да речем - комунистическите движения). По идея, в хода на реорганизацията акцентът не е върху разрушаването на съществуващите структури, а върху обогатяване или допълване (разширяване на полето на действие).

2.1.3 Глобално сепаратистко
Това е етническо или религиозно движение, което се стреми към възстановяването на някаква реално съществувала или фиктивна цялост. То не е идеологично по своя характер, макар често белезите му да могат да бъдат примесени и с някаква идеология. Целта е отделянето от съществуваща структура на нейн елемент, който да се обособи в нова структура. Мащабът е глобален, т.е., обхваща няколко реално съществуващи държавни структури.

2.1.4 Локално сепаратистко
Същото като горното, разликата е отново в обхвата - става въпрос за преструктуриране на вътрешноосциалното пространство (и то - обособяване на част от него).

Основният отличителен белег на сепаратистките движения е, че те не се стремят да създават нови като идея структури, а само да разрушат текущите и да ги прекроят.

2.1.5 Външно политическо
Целта е да се възстанови определен политически организъм, разрушен от външно въздействие, като глобално политическото движение се чувства част от по-голяма цялост (да речем, чувството за общност между различните ПД в окупирани страни през ВСВ - всички те се възприемат като част от борбата срещу общ враг). В този смисъл, глобално политическите движения се стремят да осъществят определена геополитическа реалност. Като пример могат да се посочат множество ПД от периода на Студената война, инспирирани и подкрепяни от една от двете суперсили.

2.1.6 Вътрешно политическо
Движение което се стреми да осъществи промяна в политическото състояние в една определена държава, без непременно това да е обвързано с геополитическата ситуация.

Общото в политическите движения е стремежът да се осъществи определена политическа ситуация - т.е., да се "даде" властта на контретна политическа сила или да се възстанови определена политическа реалия.

Тези категории, разбира се, са съвсем общи и имат по-скоро работен характер. Конкретните цели на движенията могат да се характеризират така:
1. Изгонване на окупатор - т.е., възстановяване на политическата цялост на определена държава или цялостното й освобождаване. Характерно е, че ПД е породено в хода на военен конфликт и се развива в два основни стратегически варианта:
- до постигане на на целите при положителен изход на събитията, след което самото движение прекратява съществуването си;
- за неопределен период от време при негативен развой на събитията, когато държавата е победена военно и трайно окупирана (с последващо включване в системата на държавата победителка).
Обикновено подобни цели предполагат технократично ПД, в редки случаи то може да бъде мимикриращо.
Интересното е, че при развитие към втората статегическа ситуация е възможно движението да се превърна в есхатологично.
Тази цел определям като "външно-политическо".

2. Сваляне на колаборационистко правителство - това е своеобразно отделно развитие на първия вариант - разликата е, че борбата не е директно насочена срещу чужда администрация, а срещу власт, ъставена и поддържана от свои елементи, които обаче се възприемат като подчинени или сътрудничещи на чуждата външна сила, покорила държавата. Такова движение лесно се подчинява на определена идеология и се превръща в есхатологично, като е възможно да се ппревърне и в идеалистично в хода на победната борба (при положителен изход е възможно не толкова де се възстанови предишната държавна структура, а да се саздаде нова).
Съответно, подобно движение е "вътрешно-политическо" като цели.

3. Борба за смяна на легално управляващо правителство. Подобна цел почти задържително е инспирирана от някаква идеологическа разлика, в редки случаи е пряк резултат от политическа борба. В зависимост от това то може да се развие в три варианта:
- гражданска война - вариант, определен от равностойността на двете сили (всяка владее сходна част от РБ на ТБД). В този случай и двете сили се превръщат в комбинация от ПД и ПС, като имат легална власт над определена област от ТБД (обикновено, където е локализирана собствената РБ). Този тип ПД започват като технократични, но могат да се превърнат в есхатологични или мимикриращи.
- идеологична-футуристична война - когато ПД се опитва да прокара път до някакво бъдеще, което само то си представя. Съответно, ПС трябва да бъдат унищожени, властта взета и да бъде прекроено социалното устройство. Подобни ПД почти винаги са идеалистични. Целите са да се заеме властта и след това да се създаде нов ред. (локално синтетични цели).
- терористична война - Когато разликите в силите на ПД и ПС са несъизмерими ПД изнася своите цели като дестабилизиране на съществуващия ред. В резултат на това движението се надява да разшири базата си и конфликтът да се превърне в идеологично-футуристична война. На етапа терористична война движението почти задължително е есхатологично.

4. Борба за "права" на някакво малцинство. Тук движенията се разделят на две групи:
- ограничено сепаратистки - те се стремят без да навреждат радикално на съществуващия държавен организъм, да го променят така, че да им бъдат гарантирани определени "права", които се възприемат от участниците в ПД като справедливи. Съответно, подобно движение едва ли би се превърнало в колаборационистко или подкрепяно от вън, освен в крайни случаи. Най-често става въпрос за технократични ПД, като тяхната РБ е строго определена от принадлежност към определена религиозна група или маргинална социална прослойка.
- тотално сепаратистки - най-често РБ на подобни ПД е от етнически характер. Стремежът на движението е да отдели част от ТБД от държавният организъм, към който тази част в момента принадлежи. Евентуално има два варианта на развитие на стратегическо ниво - или целта е някакво ниво на самостоятелност (т.е., ПД да се разрастне в държавен организъм, който да контролира и управлява тази територи (т.е., да получи напълно легален статут) или отделената територия в перспектива да бъде присъединена към друга държава, кам която принадлежи етническото малцинство (в този случай ПД се възприема от участниците в него като неофициална военна част от въоръжените сили на въпросната друга държава).

И в двата случая движенията вероятно ще сестремят към разрешение с политически средства, след това - с военни. Много е възможно, движенията да се разслоят, оставяйки легална част, която се вписва в политическата система на "атакуваната" държава и нелегална бойна част, която осъществява натиск върху ПС и НН.

2.3.0 Стратегическо осигуряване
В тази точка се разглежда начинът, по който се осигурява на стратегическо ниво ПД

2.3.1 Социална база и ресурси
В тази категория движенията могат да се разделят примерно по следният начин:
а) според обхвата на РБ
Тук ПД се определят според ширината на РБ в рамките на целия ТБД. Съответно, те могат да се делят според това каква част от всички обитаващи ТБД участват активно или подкрепят ПД.
- терористични (определенията са за удобство, абстрахирайте се от емоционалната им украса ) - активно обхващат под 0,1% от населението и ресурсите на ТБД;
- локални - обхващат поне 1% от населението и ресурсите на ТБД;
- граждански - обхващат между 1% и 10% от населението и ресурсите на ТБД;
- глобални - обхващат над 10% от населението и ресурсите на ТБД.
Тук става въпрос преди всичко за броя активни участници в ПД (а не толкова за количеството симпатизиращи - ако се сравнява ширината на РБ може би трябва да се умножат поне по 4). Винаги активните участници в ПД са много малобройни на фона, да речем, на една мобилизационна армия.

б) според типа на РБ
В тази категория могат да се разделят според ширината и типа на РБ:
- идеологическа група - етно-религиозни ПД - обхващат една определена категория от населението и могат да разчитат само на подкрепа и набиране на резерви в рамките на тази група. Този тип ПД са най-стабилни и фанатични - ресурсите им са сигурни докато съответната база не бъде изчяло унищожена или политическите събития предизвикали конфликта не бъдат заличени;
- класови - разчитат на подкрепата на определена социална класа или прослойка, като тяхната РБ не се ограничава в общия случай от етнически или религиозни разслоявания; Дпоълнително, в зависимост от развитието на обществената ситуация (икономика, социални фактори) е възможно базата им да се разширява или свива (да речем, движението на лудитите е по-скоро със свиваща се база (или пък движение организирано от разорени занаятчии срещу промишленото производство); съответно,, комунистическите движения са изглеждали като широки движения, доколкото социалната им база се е разширявала (и е изглеждало, че този процес ще продължава) в края на XIX, първата половина на XX в.; впоследствие обаче тя започва да се свива много бързо (за сметка на разширяваващата се средна класа и въобще, отмирането на самата система за класова идентификация).
- политически - принадлежността към определена политическа група или курс на действия (свободно декларирана от населението) задава ширината на РБ на съответното ПД. Този тип движения са най-гъвкави, но и с най-малка издръжливост, спрямо останалите (тъй като ресурсите им могат бързо да се увилечават при успешни действия, но също толкова бързо да се изчерпват при неуспешни);
- деструктивни (не намерих по подходящ термин, за което се извинявам) - ПД, който са инспирирани от външни за ТБД сили или причини (било то като идеология, информационно-културна пропаганда или като директна подкрепа). Съответно, те не могат да разчитат на сериозна РБ в рамките на ТБД и се налага бързо да си я създадат и постоянно да я подсигуряват. Действията им трябва да са взривоподобни и енергични, за да постигнат определен положителен резултат. Лесно могат да бъдат унищожени в началният етап и съответно - трудно, когато (ако) наберат инерция. Тъй като базата им е външна за ТБД може да не успее да се подсигури, но пък и потенциално не е ограничена от някакви съществуващи групирания и разделения в рамките на ТБД. Потенциално може да се въвлече цялото НН в активни или пасивни действия за ПД.

2.3.2 Финансово осигуряване
Тук нещата са малко по-очевидни:
- доброволно самофинансиране - събиране на средства в рамките на РБ;
- самофинансиране, съчетано с търсене на доброволна подкрепа в рамките на социума;
- принудително самофинансиране - първото, съчетано с принудително събиране на средства в рамките на ТБД;
- външно финансиране - т.е., покрепа от страна на външна за ТБД сила (която може или да участва в глобален конфликт свързан с текущия или да е "неутрална");
Естествено, възможно е и съчетание на всички тези канали за добиване на ресурси.

2.3.3 Ресурсна база
Възможностите на ПД да се попълват с жива сила и материално-технически средства (въоръжение, екипировка, техника).

А.0 Според трайността на организация ПД могат да се разделят на:

А.1 временни
Това са спонтанни ПД, които се създават на място, без конкретна организация и планиране. Те могат бързо да се разсеят или да изчезнат. ЧЕсто, става въпрос за "временни партизани" - хора, които живеят легално и за определен картък период от време (през нощта; за няколко часа, при необходимост или случай) се превръщат в нелегални. След приключване на нападението те се връщат към "нормалното" си съществуване.

А.2 банди
ПД които са базирани на постоянни групи, които действат циклично в определен район. Често това са хора "извън закона" (т.е., в известен смисъл "легални" партизани), които си имат постоянно обиталище или хора, които за определено по-дълго време участват в ПД, като се прикриват под някаква легенда. При неблагоприятни условия се връщат към легалния си живот.

А.3 постоянни формирования
Партизани, които са трайно нелегални и посвещават цялото си съществуване на участието в ПД. Обикновено те ще са организирани в трайни отряди, които задължително трябва да си имат собствени организационни и поддържащи подразделения. На практика, подобни отряди могат да се приемат за сходни с легалната армия.

Б.0 Според типа на организацията:

Б.1 Неорганизирани или спонтанни
Временни сдружения на партизанстващи, които нямат собствена командна структура. Възникват с оглед на някаква временна ситуация, с разрешаването й най-често се разпадат. Трудно може да се мислят за част от определено организирано ПД, но често може да са част от дейността му в неорганизирани части от ТБД.

Б.2 Тактически организирани
Групи, които имат собствена организация на тактическо ниво - т.е., организирано команване в рамките на малка част от ТБД - ной-често тактическата област на действие.

Б.3 Оперативно организирани
Подобни ПД наподобяват (или се стремят) официална армия. Обикновено имат собствени спомагателни подразделения и се стремят да овладяват и администрират цели области от ТБД. Действат по подобие на армейските подразделения.

Б.4 Конспиративно организирани
Подобни ПД се стремят да създадат сложна структура от отделни команди звена, като структурата действа нелегално и трябва да е възможно най-малко уязвима за външни въздействия и провали (т.е., отделни звена, които познават само своята клетка от мрежата). Те могат да бъдат централизирано управлявани (по подобие на структурите на организираната престъпност или пък да бъдат модулни, като решенята на оперативно-стратегическо ниво се взимат от командването на всеки отделен модул - т.е., те действат самостоятелно в рамките на общата цел (обикновено - идеалистична или есхатологична).

В.0 Според типа на попълване

В.1 Доброволни
В ПД се допускат желаещите да се включат в дейността му. Естествено, при всички случаи ще има някаква проверовъчна система, която да се стреми да филтрира агентите на ПС.

В.2 Принудителни
Частите на ПД рекрутират хора от областите, които в момента контролират, като използват някаква система за подсигуряване на лоялността на "наборниците" (или чрез обвързване с участие в дейността или чрез заложници от някакъв тип).

В.3 Външни
В някой случай ПД може да се снабдява не с местни хора (част от неговата РБ), а с външни "симпатизанти" (т.е., официални граждани на друга държава).

Г.0 Обучение и подготовка

Г.1 Необучени
При този вариант ПД се попълват без оглед на знанията и уменията на попълнението - разчита се на евентуалната естествена подготовка (т.е., подбиране на хора с "подходящи" легални професии).

Г.2 Нелегална подготовка
Организира се някаква форма на скрита военна подготовка на легално живеещи хора (т.е., част от НН официално). Тя може да е под формата на някакви туристически дружества, клубове и т.н. След минаване на периода на подготовка, попълнението се включва активно в редовете на ПД.

Г.3 Официална военна подготовка
Само при големите ПД, които държат контрола над част от ТБД. В съответната част се организират лагери за подготовка, в които се подготвя попълнението. Принципно, системата не е много по-различна от официалната система на армията.

Г.4 Подготовка "зад граница"
В този случай ПД получава външна помощ и съответно може да притежава (легално или скрито) лагери за подготовка на участниците в друга, антагонистична на ПС държава. Основният проблем в този случай е набирането на участници и вкарването им в страната.

[gollum]

Разгърната схема

3.0 Тактически възможности

А.0 Тактика
Основните характеристики на избраният начин на действие

А.1 Дестабилизация чрез "дразнещи" нападения

А.2 Постепенно засилващи се удари по незащитени или слабозащитени компоненти на ПС

А.3 Заемане или временно "освобождаване" на части от ТБД

А.4 Въоръжен преврат

А.5 Съвместни действия с легалната армия (собствено партизански действия - удари по комуникациите и тилвите райони на вражеската армия)

А.6 Диверсия

Б.0 Избор на цели

Б.1 Чисто военни обекти

Б.2 Официални административни обекти

Б.3 Граждански цели

Б.4 Произволни цели

Б.5 Дествия по граждански и обществени цели извън ТБД

Б.6 Дествия по официални дипломатически (или външно-политически обекти)

В.0 Област на действие

В.1 В рамките на собствената РБ (територията под собствен контрол)

В.2 На територията на вражеската РБ
(контролирани от ПС територия)

В.3 Вън от естетвения ТБД - т.е., на територията на други държави, официално не участващи в конфликта

Характеристиките на областта на действие също са от значение, макар според мен да са пряко свързани с горепосочените характеристики, както и с характера на собствената РБ (т.е., тези ПД, които имат поддръжка в градовете избират урбанистични райони ("Тупак Амару" в Перу); тези, които имат подкрепа в селата предпочитат горите/джунглите. Естествено, не винаги е така - възможно е умишлено да се избере трудна за достъп и контрол от ПС територия, въпреки че основните ресурси се набират в градски условия (случаят със "Сандйеро луминосо").

[Hauptmann]

Тактически характеристики на ПД

Предимства на партизанското движение: партизаните произлизат от местното население, сред което могат да разчитат на подкрепа; приспособени са към местните климатични условия; действат на познат терен и извличат предимство от познаването на особеностите му; притежават доста силно изразена духовна и идейна мотивация.
Недостатъци на партизанското движение: разполага с ограничени ресурси (човешки и материални) и в следствие на това недостатъчна огнева мощ; не може да разчита на значителна мобилност в резултат на невъзможността да използва сериозно количество механизирани транспортни средства.
Партизанска тактика: базира се на принципите на изненадата, внезапността и бързината. Партизаните влизат в бой само тогава, когато имат явно преимущество и победата им е сигурна. Никога не започват бой тогава и където това е по-удобно за противника. Най-ефективния способ на партизанска война е засадата, обикновено съчетавана с миниране на пътища, при което се унищожава противников личен състав и транспортни средства, без да се понасят загуби. Партизанската отбрана е гъвкава, води се близост до базите им и обикновено то естествено непристъпни позиции, при което се използват преимуществата на релефа на местността. Партизаните приемат бой обикновено само на благоприятна за тях местност - най-често планинско-гориста. Бой на равнинна местност се води само за пробиване на обкръжение. Партизанските атака се осъществяват внезапно и последователно от няколко групи. Важно средство в партизанската война са саботажите, особено когато целта е парализиране на комуникации, транспорт, електроснабдяване и т.н.

[Политкомиссар]

Партизанската война

Originally posted by "gollum"

Ок, един опит:

Разделям различните критерии на няколко групи и под групи, като за сега примам понятието "партизанско движение" (ПД) като родово и общо за всички, а понятието "правителствени сили" (ПС) като обединяващо за представителите на официалната власт, понятието "неутрално население" (НН) като обединяващо населението на театъра на бойните действия, което не участва активно във въпросните действия (като вероятно, участва пасивно в информационният обмен и може да бъде включено като поле на действия на информационно-пропагандните елементи на ПД).
Понятието "ресурсна база" (РБ) ще се използва за определяне на средата, от която движението се снабдява с резерви и която то смята за своя. Става въпрос най-вече за социално-демографска среда .
"Театър на бойна дейност" (ТБД) - цялата територия, обхаваната от дейдствията на ПД (потенциално).

1. Информационен характер
В тази отделна категория се обобщават данните засягащи информационните особености на съответното ПД.

1.1 Информационен "метаболизъм"
Информационният характер на движението - способността му да възприема и обменя информация.

Определя се според активността на информационният обмен между участниците в ПД, НН и представителите на ПС. Определя се като затворено или отворено (и съответно, може да се построи скала между тези два крайни варианта).
Затворените ПД обменят информация само вътре в организацията и в рамките на непосредствената РБ. Съответно, не се стремят да изграждат външен образ или да влияят на информационният обмен с външни за движението социални структури. Съответно, те се стремят да възпрепятстват информационният обмен между средата на движението и външния свят.
Отворените ПД се стремят да въздействат върху външни за движението структури и извършват пропаганда, като създават определен информационен образ на движението за външна употреба. В този смисъл, ПД или създава специализирана структура, която активно обменя информация с външния свят (защото й е необходим външен опит за да създава жизнеспособни информационни обекти) или разчита на постоянен обмен на информация между РБ и участниците в ПД и външният свят (което косвено означава, че е силно уязвимо за пропаганда от страна на ПС).

Може да се обособи понятие за "външен информационен метаболизъм"
- създаване на информационни конструкции и "пропаганда", която е предназначена единствено за външна употреба (извън границите на ТБД или в незасегнати от действията на ПД райони).

1.2 Устойчивост на светогледа
Тази категория определя чувствителността на ПД към външна пропаганда и съответно, степента на възприемчивост към външна пропаганда. Тази характеристика може да се свърже с горната, защото вероятно ще се окаже, че затворените ПД имат по-висока устойчивост, но са и по-малко адаптивни спрямо промените в стратегическата обстановка, докато обратното ще важи за отворените ПД. Затворените ПД вероятно ще са по-фанатични.

1.3 Съотношение между вътрешната и външната картина
В тази графа бих разпределил ПД на "общи" (или "справедливи" ) и "разделни". Към първите спадат тези ПД, чието вътрешно определение (възприемане на действията и информационният облик на ПД от неговите членове) съвпада с информационната картина на НН (и донякъде - на ПС). Т.е., те възприемат себе си обективно в рамките на ТБД. И съответно вторите - тази движения чиято вътрешна картина силно се различава (влиза в конфликт или е противоположна) от начина, по който ги възприема НН. Във втората категория ще попаднат повечето инспирирани от изцяло външни за ТБД сили (идеология, политика, култура) ПД, които не могат да намерят разбиране за идеите си сред НН.

1.4 Идеологическа база
В тази категория ще описваме идейната база на движението - т.е., идеологията, която то използва за да обоснове и осигури информационно съществуването си. В тази категория ще ме интересува преди всичко не конкретното съдържание на идеологията, колкото характера на привързването на информационната структура на ПД към нея. В този смисъл ще разделя засега ПД на следните категории (за момента категориите леко се припокриват, има нужда от допълнително изчистване ):

А.0 По отношение на гъвкавостта на идеологията (както и интензивността на въздействието):
А.1 есхатологични
В тази категория попадат ПД, чиито цели лежат отвън реалния исторически хоризонт, т.е., възприемат се като непостижими (било то поради несъизмеримост на силите, било то поради нереалността на намеренията). Под идеология за този тип ПД се възприемат идеите, които описват реалността, към която движението се стреми. В този смисъл, отношението към идеологията е сериозно до догматизъм, тя трябва да се спазва много строго и е в основата на конкретните действия на самото ПД. Есхатологичните движения имат склонноста да се затварят в порочен кръг, като първоначалната цел постепенно се подменя от самияпроцес на борба ("насилието ражда насилие"), като съответно се поражда нова, изцяло породена и оцветена от хода на борбата идеология.
Много е възможно идеологията да може да бъде "възприемана правилно" и разбираема само в рамките на собствената РБ.
А.2 идеалистични
В тази категория слагам всички ПД, които се стремят да овеществят определена идеология (и в този смисъл да я докажат на практика). Те нямат цели вън от тази идеология и съответно водят събитията само към своя вариант на бъдещето. Конфликтът с ПС е от абсолютен тип, най-вероятно ще съществува доста ясно различима понятийна бариера между светогледа и понятията на собствената РБ и НН в целия ТБД.
А.3 мимикриращи
Този тип ПД се възползват от определена идеология поради чисто оперативни или тактически съображения, като в този смисъл са неискрени в отношението си към нея. Съответно, те притежават много по-голяма гъвкавост, защото са способни да променят идеологическите си позиции - било то дикректно да я изменят според промяна на външните обстоятелства и условията на средата, било то да подменят характеристиките на идеологията като запазват непроменен външният и облик (и понятийния апарат).
Същевременно, те са в по-голяма степен чувствителни към външна пропаганда и по-малко сплотени, защото нямат собствени "чисти" идеологически устои, на който да опрат евентуален фанатизъм.
А.4 технократични
Този тип ПД не се опират на никаква идеология, а се опитват да осъществят някаква конкретна промяна, която директно засяга условията на живот или съществуването на участниците в ПД (или на цялата система на ПД). Разбира се, те също скрито използват някакъв тип идеология, но обикновено тя вече се е превърнала в общо място и обществен факт за целия ТБД и съответно всички я възприемат еднозначно.
ЦЕлите на технократските ПД са моментни и изглеждат лесно осъществими, а не запределни (както е при есхатологичните и идеалистичните).

В.0 По отношение на възприемането на околния свят и посоката на движение:
В.1 футуристични
Това са ПД, които се опитват да съединят настоящето с някаква идеологична визия за бъдещето (т.е., да прокарат пряк път или ускорено развитие до някакво състояние). По пределение, този тип движения са донякъде есхатологични и почти задължително идеалистични.
В.2 традиционалистки
Този тип ПД се опитват не да "скъсят пътя" към бъдещето, а напротив - да възстановят някакво минало състояние, което обикновено се въприема като балгоденстващо или исконно присъщо на съответната социална среда.
В.3 приложни
Този тип ПД се стремят да въздействат непосредствено върху текущата реалност, т.е., идеологическият им фокус е върху настоящето. Обикновено се опитват да противодействат на някаква конкретна тенденция и се борят с някаква реалия от собствената им среда. Съответно, с изчезване на източника на дразнението се обезсмисля и самото ПД. В този смисъл, техният характер е съвсем временен, за разлика от В.1 и В.2, които са по-скоро с цикличен характер.

2. Стратегическа дефиниция
В тази част ПД ще се определят според стратегическите им характеристики и намерения.

2.1.0 Стратегически цели и намерения.
В тази категория се оценяват целите, които движението декларира, че иска да постигне. Съответно, те се оценяват не толкова според специфичната им окраска, колкото според промяната в съществуващото положение към която се стремят.

2.1.1 Глобално синтетично
Под това име ще означавам ПД, които се стремят да създадат нова над-политическа цялост (сиреч - идеологична). Съответно, обхватът на движението не е ограничен от конкретни етнически рамки и не се влияе от международно правни дефиниции (като официално признати граници). Възможно е съществуването на група от ПД, които се възприемат едно друго като части от цяло и се стремят към постигането на този тип обединение, въпреки че действат в рамките на конкретни държави или етнически групи (и дори - използват мимикриращо определена национална идеология).
Целта е постигането на нова формация или структура, като се предполага тя да е и с иновативен характер.

2.1.2 Локално синтетично
Това са ПД, които се стремят да постигнат обединение по неетнически или политически признак на група от хора в рамките на съществуващите граници на държави. Отново обосноваването на движението трябва да е идеологично по своя характер.

Целта и в двата случая е постигането на нова формация или структура, като се предполага тя да е и с иновативен характер (разликата е в мащаба или обхвата на промяната). т.е., синтетичните движения се стремят към цялостна реорганизация на съществуващите организации и структури (примери за това могат да бъдат различни монотеистични религиозни движения в началният етап на съществуването им или, да речем - комунистическите движения). По идея, в хода на реорганизацията акцентът не е върху разрушаването на съществуващите структури, а върху обогатяване или допълване (разширяване на полето на действие).

2.1.3 Глобално сепаратистко
Това е етническо или религиозно движение, което се стреми към възстановяването на някаква реално съществувала или фиктивна цялост. То не е идеологично по своя характер, макар често белезите му да могат да бъдат примесени и с някаква идеология. Целта е отделянето от съществуваща структура на нейн елемент, който да се обособи в нова структура. Мащабът е глобален, т.е., обхваща няколко реално съществуващи държавни структури.

2.1.4 Локално сепаратистко
Същото като горното, разликата е отново в обхвата - става въпрос за преструктуриране на вътрешноосциалното пространство (и то - обособяване на част от него).

Основният отличителен белег на сепаратистките движения е, че те не се стремят да създават нови като идея структури, а само да разрушат текущите и да ги прекроят.

2.1.5 Външно политическо
Целта е да се възстанови определен политически организъм, разрушен от външно въздействие, като глобално политическото движение се чувства част от по-голяма цялост (да речем, чувството за общност между различните ПД в окупирани страни през ВСВ - всички те се възприемат като част от борбата срещу общ враг). В този смисъл, глобално политическите движения се стремят да осъществят определена геополитическа реалност. Като пример могат да се посочат множество ПД от периода на Студената война, инспирирани и подкрепяни от една от двете суперсили.

2.1.6 Вътрешно политическо
Движение което се стреми да осъществи промяна в политическото състояние в една определена държава, без непременно това да е обвързано с геополитическата ситуация.

Общото в политическите движения е стремежът да се осъществи определена политическа ситуация - т.е., да се "даде" властта на контретна политическа сила или да се възстанови определена политическа реалия.

Тези категории, разбира се, са съвсем общи и имат по-скоро работен характер. Конкретните цели на движенията могат да се характеризират така:
1. Изгонване на окупатор - т.е., възстановяване на политическата цялост на определена държава или цялостното й освобождаване. Характерно е, че ПД е породено в хода на военен конфликт и се развива в два основни стратегически варианта:
- до постигане на на целите при положителен изход на събитията, след което самото движение прекратява съществуването си;
- за неопределен период от време при негативен развой на събитията, когато държавата е победена военно и трайно окупирана (с последващо включване в системата на държавата победителка).
Обикновено подобни цели предполагат технократично ПД, в редки случаи то може да бъде мимикриращо.
Интересното е, че при развитие към втората статегическа ситуация е възможно движението да се превърна в есхатологично.
Тази цел определям като "външно-политическо".

2. Сваляне на колаборационистко правителство - това е своеобразно отделно развитие на първия вариант - разликата е, че борбата не е директно насочена срещу чужда администрация, а срещу власт, ъставена и поддържана от свои елементи, които обаче се възприемат като подчинени или сътрудничещи на чуждата външна сила, покорила държавата. Такова движение лесно се подчинява на определена идеология и се превръща в есхатологично, като е възможно да се ппревърне и в идеалистично в хода на победната борба (при положителен изход е възможно не толкова де се възстанови предишната държавна структура, а да се саздаде нова).
Съответно, подобно движение е "вътрешно-политическо" като цели.

3. Борба за смяна на легално управляващо правителство. Подобна цел почти задържително е инспирирана от някаква идеологическа разлика, в редки случаи е пряк резултат от политическа борба. В зависимост от това то може да се развие в три варианта:
- гражданска война - вариант, определен от равностойността на двете сили (всяка владее сходна част от РБ на ТБД). В този случай и двете сили се превръщат в комбинация от ПД и ПС, като имат легална власт над определена област от ТБД (обикновено, където е локализирана собствената РБ). Този тип ПД започват като технократични, но могат да се превърнат в есхатологични или мимикриращи.
- идеологична-футуристична война - когато ПД се опитва да прокара път до някакво бъдеще, което само то си представя. Съответно, ПС трябва да бъдат унищожени, властта взета и да бъде прекроено социалното устройство. Подобни ПД почти винаги са идеалистични. Целите са да се заеме властта и след това да се създаде нов ред. (локално синтетични цели).
- терористична война - Когато разликите в силите на ПД и ПС са несъизмерими ПД изнася своите цели като дестабилизиране на съществуващия ред. В резултат на това движението се надява да разшири базата си и конфликтът да се превърне в идеологично-футуристична война. На етапа терористична война движението почти задължително е есхатологично.

4. Борба за "права" на някакво малцинство. Тук движенията се разделят на две групи:
- ограничено сепаратистки - те се стремят без да навреждат радикално на съществуващия държавен организъм, да го променят така, че да им бъдат гарантирани определени "права", които се възприемат от участниците в ПД като справедливи. Съответно, подобно движение едва ли би се превърнало в колаборационистко или подкрепяно от вън, освен в крайни случаи. Най-често става въпрос за технократични ПД, като тяхната РБ е строго определена от принадлежност към определена религиозна група или маргинална социална прослойка.
- тотално сепаратистки - най-често РБ на подобни ПД е от етнически характер. Стремежът на движението е да отдели част от ТБД от държавният организъм, към който тази част в момента принадлежи. Евентуално има два варианта на развитие на стратегическо ниво - или целта е някакво ниво на самостоятелност (т.е., ПД да се разрастне в държавен организъм, който да контролира и управлява тази територи (т.е., да получи напълно легален статут) или отделената територия в перспектива да бъде присъединена към друга държава, кам която принадлежи етническото малцинство (в този случай ПД се възприема от участниците в него като неофициална военна част от въоръжените сили на въпросната друга държава).

И в двата случая движенията вероятно ще сестремят към разрешение с политически средства, след това - с военни. Много е възможно, движенията да се разслоят, оставяйки легална част, която се вписва в политическата система на "атакуваната" държава и нелегална бойна част, която осъществява натиск върху ПС и НН.

2.3.0 Стратегическо осигуряване
В тази точка се разглежда начинът, по който се осигурява на стратегическо ниво ПД

2.3.1 Социална база и ресурси
В тази категория движенията могат да се разделят примерно по следният начин:
а) според обхвата на РБ
Тук ПД се определят според ширината на РБ в рамките на целия ТБД. Съответно, те могат да се делят според това каква част от всички обитаващи ТБД участват активно или подкрепят ПД.
- терористични (определенията са за удобство, абстрахирайте се от емоционалната им украса ) - активно обхващат под 0,1% от населението и ресурсите на ТБД;
- локални - обхващат поне 1% от населението и ресурсите на ТБД;
- граждански - обхващат между 1% и 10% от населението и ресурсите на ТБД;
- глобални - обхващат над 10% от населението и ресурсите на ТБД.
Тук става въпрос преди всичко за броя активни участници в ПД (а не толкова за количеството симпатизиращи - ако се сравнява ширината на РБ може би трябва да се умножат поне по 4). Винаги активните участници в ПД са много малобройни на фона, да речем, на една мобилизационна армия.

б) според типа на РБ
В тази категория могат да се разделят според ширината и типа на РБ:
- идеологическа група - етно-религиозни ПД - обхващат една определена категория от населението и могат да разчитат само на подкрепа и набиране на резерви в рамките на тази група. Този тип ПД са най-стабилни и фанатични - ресурсите им са сигурни докато съответната база не бъде изчяло унищожена или политическите събития предизвикали конфликта не бъдат заличени;
- класови - разчитат на подкрепата на определена социална класа или прослойка, като тяхната РБ не се ограничава в общия случай от етнически или религиозни разслоявания; Дпоълнително, в зависимост от развитието на обществената ситуация (икономика, социални фактори) е възможно базата им да се разширява или свива (да речем, движението на лудитите е по-скоро със свиваща се база (или пък движение организирано от разорени занаятчии срещу промишленото производство); съответно,, комунистическите движения са изглеждали като широки движения, доколкото социалната им база се е разширявала (и е изглеждало, че този процес ще продължава) в края на XIX, първата половина на XX в.; впоследствие обаче тя започва да се свива много бързо (за сметка на разширяваващата се средна класа и въобще, отмирането на самата система за класова идентификация).
- политически - принадлежността към определена политическа група или курс на действия (свободно декларирана от населението) задава ширината на РБ на съответното ПД. Този тип движения са най-гъвкави, но и с най-малка издръжливост, спрямо останалите (тъй като ресурсите им могат бързо да се увилечават при успешни действия, но също толкова бързо да се изчерпват при неуспешни);
- деструктивни (не намерих по подходящ термин, за което се извинявам) - ПД, който са инспирирани от външни за ТБД сили или причини (било то като идеология, информационно-културна пропаганда или като директна подкрепа). Съответно, те не могат да разчитат на сериозна РБ в рамките на ТБД и се налага бързо да си я създадат и постоянно да я подсигуряват. Действията им трябва да са взривоподобни и енергични, за да постигнат определен положителен резултат. Лесно могат да бъдат унищожени в началният етап и съответно - трудно, когато (ако) наберат инерция. Тъй като базата им е външна за ТБД може да не успее да се подсигури, но пък и потенциално не е ограничена от някакви съществуващи групирания и разделения в рамките на ТБД. Потенциално може да се въвлече цялото НН в активни или пасивни действия за ПД.

2.3.2 Финансово осигуряване
Тук нещата са малко по-очевидни:
- доброволно самофинансиране - събиране на средства в рамките на РБ;
- самофинансиране, съчетано с търсене на доброволна подкрепа в рамките на социума;
- принудително самофинансиране - първото, съчетано с принудително събиране на средства в рамките на ТБД;
- външно финансиране - т.е., покрепа от страна на външна за ТБД сила (която може или да участва в глобален конфликт свързан с текущия или да е "неутрална");
Естествено, възможно е и съчетание на всички тези канали за добиване на ресурси.

2.3.3 Ресурсна база
Възможностите на ПД да се попълват с жива сила и материално-технически средства (въоръжение, екипировка, техника).

А.0 Според трайността на организация ПД могат да се разделят на:

А.1 временни
Това са спонтанни ПД, които се създават на място, без конкретна организация и планиране. Те могат бързо да се разсеят или да изчезнат. ЧЕсто, става въпрос за "временни партизани" - хора, които живеят легално и за определен картък период от време (през нощта; за няколко часа, при необходимост или случай) се превръщат в нелегални. След приключване на нападението те се връщат към "нормалното" си съществуване.

А.2 банди
ПД които са базирани на постоянни групи, които действат циклично в определен район. Често това са хора "извън закона" (т.е., в известен смисъл "легални" партизани), които си имат постоянно обиталище или хора, които за определено по-дълго време участват в ПД, като се прикриват под някаква легенда. При неблагоприятни условия се връщат към легалния си живот.

А.3 постоянни формирования
Партизани, които са трайно нелегални и посвещават цялото си съществуване на участието в ПД. Обикновено те ще са организирани в трайни отряди, които задължително трябва да си имат собствени организационни и поддържащи подразделения. На практика, подобни отряди могат да се приемат за сходни с легалната армия.

Б.0 Според типа на организацията:

Б.1 Неорганизирани или спонтанни
Временни сдружения на партизанстващи, които нямат собствена командна структура. Възникват с оглед на някаква временна ситуация, с разрешаването й най-често се разпадат. Трудно може да се мислят за част от определено организирано ПД, но често може да са част от дейността му в неорганизирани части от ТБД.

Б.2 Тактически организирани
Групи, които имат собствена организация на тактическо ниво - т.е., организирано команване в рамките на малка част от ТБД - ной-често тактическата област на действие.

Б.3 Оперативно организирани
Подобни ПД наподобяват (или се стремят) официална армия. Обикновено имат собствени спомагателни подразделения и се стремят да овладяват и администрират цели области от ТБД. Действат по подобие на армейските подразделения.

Б.4 Конспиративно организирани
Подобни ПД се стремят да създадат сложна структура от отделни команди звена, като структурата действа нелегално и трябва да е възможно най-малко уязвима за външни въздействия и провали (т.е., отделни звена, които познават само своята клетка от мрежата). Те могат да бъдат централизирано управлявани (по подобие на структурите на организираната престъпност или пък да бъдат модулни, като решенята на оперативно-стратегическо ниво се взимат от командването на всеки отделен модул - т.е., те действат самостоятелно в рамките на общата цел (обикновено - идеалистична или есхатологична).

В.0 Според типа на попълване

В.1 Доброволни
В ПД се допускат желаещите да се включат в дейността му. Естествено, при всички случаи ще има някаква проверовъчна система, която да се стреми да филтрира агентите на ПС.

В.2 Принудителни
Частите на ПД рекрутират хора от областите, които в момента контролират, като използват някаква система за подсигуряване на лоялността на "наборниците" (или чрез обвързване с участие в дейността или чрез заложници от някакъв тип).

В.3 Външни
В някой случай ПД може да се снабдява не с местни хора (част от неговата РБ), а с външни "симпатизанти" (т.е., официални граждани на друга държава).

Г.0 Обучение и подготовка

Г.1 Необучени
При този вариант ПД се попълват без оглед на знанията и уменията на попълнението - разчита се на евентуалната естествена подготовка (т.е., подбиране на хора с "подходящи" легални професии).

Г.2 Нелегална подготовка
Организира се някаква форма на скрита военна подготовка на легално живеещи хора (т.е., част от НН официално). Тя може да е под формата на някакви туристически дружества, клубове и т.н. След минаване на периода на подготовка, попълнението се включва активно в редовете на ПД.

Г.3 Официална военна подготовка
Само при големите ПД, които държат контрола над част от ТБД. В съответната част се организират лагери за подготовка, в които се подготвя попълнението. Принципно, системата не е много по-различна от официалната система на армията.

Г.4 Подготовка "зад граница"
В този случай ПД получава външна помощ и съответно може да притежава (легално или скрито) лагери за подготовка на участниците в друга, антагонистична на ПС държава. Основният проблем в този случай е набирането на участници и вкарването им в страната.

След като прочетох тази плеяда бих обобщл -Доброволни-Наемни-Принудителни това е то

[Fasho]

Re: Разгърната схема

Несъмнено трудно може да се даде еднозначна оценка на партизаните. Сега, аз зъм фашист и ние сме си изпатили много от тези, бих ги нарекъм "съвременни пирати". Явно моето мнение ще е пристрастно.
Аз разглеждам партизаните като прстъпници. Това са хора, тероризиращи властта в новозавладените територии. Действията им са типично пиратски. Или както днес бихме ги охарактеризирали - терористични. Що се касае до отношенията им с местното, неутрално население, от разговорите си с очевидци и потърпевши, разбрах, че не е била голяма разликата дали на врата ти ще почука, или по-точно казано заблъска, партизанин или окупатор. Но аз бих посочил нещо друго. Окупатора има задръжки. Той има какво да губи. Като цяло немската армия е избягвала тероризирането на местното население, ако разбира се изкл. от това число населението на СССР - апропо според мен, именно изкл. жестокото отношение спрямо наелението на СССР подписва смъртната ни (разбирай на ОСТА) присъда. Но това се дължи на перосаналната грешна преценка на един човек - Адолф Хитлер. Отоношението на окупационните части спрямо населението на останалите страни попаднали под немска власт не е било така сурово. Отношението на нашите (разбирай частите на ОСТА и по-специално на немските) воиски спрямо населениетпо на СССР е било плод на расовите теории изпоядвани както от Хитлер, така и от голяма част от нациската върушка. Но тези теории не са се простирали над хората населяващи останалата част от Европа. Ако с/у това население са се провеждали някакви репресии, то това се е дължало именно на провоативните и откровено жестоки действия точно на тези терористи (разбирай партизани). Те са се надявали точно на това, безсилието на окпационните части да се справят с тях да избие в насилие с/у мирното население. И по този начин да се засили подкрепата на местното население към самите тях. Ще призная, че този подход е ефектвен. Но той е и лицемерен. Но нима лицемерието, лъжите и манипулациите не са присъщи на цялата про-еврейска, про мафиотска, опс, пардон, антифашистка коалиция?

[Hartman]

"Само към руското население"
И съвсем малко еврей

[anti]

Ако с/у това население са се провеждали някакви репресии, то това се е дължало именно на провоативните и откровено жестоки действия точно на тези терористи (разбирай партизани).

...невежеството е блаженство...

[Fasho]

Споделете съображенията си г-н Генералисимус.

[фон Цеков]

Голъм кефиш ме,партизаните-могат да бъдат доста ефективни.някой да се сети за виетконгците?Или за муджахидините?ето това са партизани/и тези в русия през войната разбира се.../.Моята любимка е Цола Драгойчева-от партизанска минетчиика да танеш шеф на пощите не е малко да знаете/ма яко требе да ги е вартела сфирките според мене/. :twisted: :twisted:

[Parabellum]

Оти пцуваш бре?Нали знаеш, че разни ми ти мръсни думи са забранени тука

Всеки говори за партизаните, но май никой не споменава за Титовите момчета

[Imperial]

Които изяждат як бой от един Фелдмаршал (Лист мисля)

само да имах време щях да цитирам малко тука от една книжка

[Parabellum]

За коя книжка говориш?

[Heinz W. Guderian]

От доста време се каня да ви питам за Руската Освободителна Армия.

[Parabellum]

Това е командирът й генерал-лейтенант Власов 1901-1946Г.Одран жив по нареждане на Сталин.През втората световна война командващ руската 2 ударна армия.