Мнението, че танковото сражение западно и южно от станицата Прохоровка на 12 юли 1943 г., е най-голямото в историята на ВСВ и изобщо в световната история, се е превърнало в клише. Но ето една руска статия, която оспорва това твърдение. С интерес очаквам коментарите ви по нея.
Най-голямото танково сражение в световната история започва на 23 юни 1941 г. в Западна Украйна и продължава седмица. На участъка Броди-Ровно-Луцк се сблъскват съветските 8-и, 9-и, 15-и, 19-и, 22-и мехкорпуси и немските 11-а, 13-а, 14-а, 16-а танкови дивизии.
На 22 юни в тези пет съветски корпуса са се намирали 33 КВ-2, 136 КВ-1, 48 Т-35, 171 Т-34 и 2415 Т-26, ОТ-26, Т-27, Т-36, Т-37, БТ-5, БТ-7. Общо 2803 съветски танка. Или над една четвърт от всички танкови сили, съсредоточени в 5 западни военни окръзи на СССР. [Военно-исторический журнал, N11, 1993] Трябва също да отбележим, че западно от Броди се сражава съветския 4 мехкорпус – най-мощният от всички съветски – 892 танка, от които 89 КВ-1 и 327 Т-34. На 24 юни 8-ма танкова дивизия (325 танка, в това число 50 КВ и 140 Т-34 - към 22 юни), влизаща в състава му е преподчинена на 15-и мехкорпус.
Същевременно на 22 юни в противостоящите 4 немски дивизии има 80 Pz-IV, 195 Pz-III (50mm), 89 Pz-III (37mm), 179 Pz-II, 42 BefPz. Това е около една шеста част от всички немски танкове, отделени за Източния фронт.Освен това, от 28 юни в това сражение се включва и 9-та немска танкова дивизия (към 22 юни - 20 Pz-IV, 60 Pz-III (50mm), 11 Pz-III (37mm), 32 Pz-II, 8 Pz-I, 12 Bef-Pz) [T.Jentz, Panzertruppen 1933-1942]
(по нататък, за бъдат различавани, съветските части се наричат танкови, а немските – панцерни. Съответно съветските - стрелкови и мотострелкови, а немските – пехотни и моторизирани.)
На 23 юни 10-а и 37-а танкови дивизии от 15-и мехкорпус на генерал-майор И.И.Карпезо атакуват десния фланг на немската групировка с цел да разкъсат обръча около 124-а стрелкова дивизия в района на Милятин. При това се налага 212-а мотострелкова дивизия от състава на корпуса да бъде оставена в тила поради недостиг на камиони. Блатистата местност и авиоударите на Луфтвафе забавят придвижването на танковите дивизии (19-и танков полк напълно засяда в блатата и не взима участие в боевете през този ден), и немската 197-а пехотна дивизия успява да организира силна противотанкова отбрана на своя фланг. Атаката на няколко танка Т-34 предизвиква уплаха сред немците, но привечер на помощ пристига 11-а панцерна дивизия.
На 24 юни 11-а панцерна дивизия се придвижва в района на Дубно, преодолявайки съпротивата на 37-а танкова дивизия и нанасяйки и тежки загуби. 10-а танкова дивизия, отбранявайки се и контраатакувайки, е спряна около Лопатин от пехотната отбрана на немците. Същия ден в района на Броди е изпратен 8-ми мехкорпус. По спомените на командира на корпуса генерал-лейтенант Д.И.Рябишев, по пътя са изгубени до половината от леките танкове (т.е. около 300 БТ).
На 25 юни 13-а и 14-а панцерни дивизии превземат Луцк и започват движение към Ровно. Те се сблъскват с частите на 9-и мехкорпус. В същото време частите на силно пострадалият 22-и мехкорпус заемат отбранителни позиции под Луцк заедно с 27-и стрелкови корпус. В района на Ровно пристигат 20-а, 35-а, 40-а, 43-а танкови дивизии на 9-и и 19-и мехкорпуси. Те трябва да атакуват 11-а панцерна дивизия. От друго направление същата тази 11-а панцерна дивизия трябва да бъде атакувана от 12-а и 34-а танкови дивизии на 8-и мехкорпус.
Съветското контранастъпление започва на 26 юни. Действията на мехкорпусите не са координирани, а отгоре на това не всички части на 9-и и 19-и мехкорпуси са успели на достигнат мястото на боевете. В сражението участват само танкови части при съвсем слаба подръжка на мотострелковаците. Те успяват да прережат пътя Ровно – Луцк, а частите на 43-а танкова дивизия превземат Дубно, но едва след като основната част от 11-а панцерна дивизия е напуснала града, продължавайки на изток. Немците, почувствали заплахата, разгръщат 13-а панцерна дивизия на юг от Луцк, въпреки първоначално планираното движение на изток. Освен това немците насочват 75-а, 111-а и 299-а пехотни дивизии за очистване комуникациите на 11-а панцерна дивизия.
15-и мехкорпус тръгва да се съедини с 8-и мехкорпус. Същевременно командирът на 8-и мехкорпус заповядва на 34-а танкова дивизия и предния отряд на 12-а танкова дивизия да прережат шосето , по което се снабдяват 11-а и 16-а панцерни дивизии. А откъм Лвов тръгва на изток 8-а танкова дивизия с цел да се присъедини към контраудара.
На 27 юни настъплениета на 9-и мехкорпус на Рокосовски и 19-и мехкорпус на Фьокленко започва да се забавя. Техните предни части са унищожени и останалите подразделения се принуждават да отстъпят. Остатъците от предните отряди на тези мехкорпуси се оказват отрязани на разстояние от приблизително 10 километра. За тяхното окончателно унищожаване е хвърлена 13-а панцерна дивизия, която преминава покрай тях във фланг и след това завива на изток към Ровно. Получава се така, че 13-а панцерна дивизия излиза в тил на остатъците от четирите танкови дивизии и в следващите две денонощия съветските части се движат на изток следвайки немската дивизия. 11-а панцерна завзема основната переправа в района на Острог и съветското командване се принуждава да събере всичките си (но неголеми) резерви за да блокира 13-а и 11-а панцерни дивизии.
На южния фланг на немската групировка съветското настъпление се развива малко по-успешно. Там за удар са събрани 12-а и 34-а танкови и 7-а мотострелкова дивизии на 8-и мехкорпус и 14-а кавалерийска дивизия. За попълване на 10-а танкова дивизия от 15-и мехкорпус най-накрая пристига 8-а танкова дивизия от състава на 4-и мехкорпус. Обаче в тези части танковете са останали наполовина от първоначалната численост (към 800 танка). 12-а и 34-а танкова дивизии успяват да се придвижат около 5 км., но не и да пробият отбраната на 111-а пехотна дивизия. След това немците придвижват напред 13-а панцерна дивизия и след нея – 111-а пехотна. Те успяват да създадат коридор между 9-и и 19-и мехкорпуси, опериращи на север от Дубно, и 8-и мехкорпус, атакуващ южно от Дубно. 7-а мотострелкова дивизия е атакувана в тил от 16-а панцерна, а 75-а пехотна нанася удар по 12-а танкова дивизия, отрязвайки нейните основни части от предните отряди. На 28 юни 13 панцерна дивизия достига района на Ровно, обаче тя няма пехотна поддръжка, тъй като немците изоставят пехотата в района на Дубно. 9-и и 22-и мехкорпуси съумяват, отстъпвайки от Дубно, да заемат отбрана северно и югоизточно от Луцк. По такъв начин се създава „балкон”, задържащ групата армии „Юг” по пътя и към Киев. Смята се, че в резултат на това Хитлер решава да промени стратегическото решение и да насочи допълнителни сили на юг, снемайки ги от московското направление. На 28 юни 12-а и 34-а танкови дивизии се сражават западно от Дубно, обаче основните танкови части се опитват да отстъпят.
По същото време в района на Острог пристига 5-и мехкорпус (към 22 юни - 1070 танка, без КВ и Т-34). Но по други данни под Острог се сражават само 109-а мотострелкова дивизия и танковия полк на 5-и мехкорпус. В същия ден отбраната южно от Броди е усилена с частите на 37-и стрелкови корпус. На немците хвърлят на левия фланг на съветската отбрана (в района на Лвов) 9-а панцерна дивизия. Тази маневра напълно разрушава левия фланг на отбраната на съветските части.
Към този момент съветските танкове почти напълно са останали без гориво и боеприпаси.
Трудностите прерастват в катастрофа на 29 юни. Сутринта на този ден 13-а панцерна дивизия се придвижва изток от Ровно, докато съветските войски отстъпват северно и южно от града, паралелно с движението на немците. Съветските танкове все по-често остават без гориво и немската пехота унищожава остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии. На 30 юни 9-а панцерна дивизия отрязва 8-а и 10-а танкови дивизи, завършвайки по този начин тяхното обкръжаване. По същото време командващия 6-а съветска армия заповядва на всички свои части да отстъпят на позиции източно от Лвов. А немците в това време събират частите от 13-а и 14-а танкови дивизии, за да създадат ударно съединение по направление на Житомир и Бердичев.
Към 1 юли съветските мехкорпуси на Юго-Западния фронт са практически унищожени. В 22-и мехкорпус са останали около 10% от танковете, в 8-и и 15-и - 10-15%, в 9-и и 19-и - около 30%. В малко по-добро положение се оказва 4-и мехкорпус, командван от генерал А.А.Власов (да, този същия), който успява да отстъпи с около 40% от своите танкове.
А ето мнението за тези събития на офицера от 11-а панцерна дивизия, тогава старши лейтенант, Хайнц Гудериан:
„Персонално руския войник се показа добре обучен и корав боец. Стрелковата му подготовка бе превъзходна – много от нашите войници бяха убити с изстрел в главата. Снаряжението му бе просто, но ефективно. Руските войници носеха униформа в землисто-кафяв цвят, която ги маскираше добре. Храната им бе спартанска, за разлика от нашата. На тях им се наложи да се сблъскат с нашата професионална тактика на немските панцерни дивизии. Т.е. с маневреността, неочакваните атаки, нощните атаки и взаимодействието между танковете и пехотата.
Относно руската тактика в граничните сражения. нашето впечатление беше, че руските роти и взводове са предоставени сами на себе си . Нямаше координация с артилерията и танковете. Абсолютно не се прилагаше разузнаване. Нямаше радиовръзка между щабовете и подразделенията. Затова нашите атаки бяха неочаквани за тях".
Най-голямото танково сражение в световната история започва на 23 юни 1941 г. в Западна Украйна и продължава седмица. На участъка Броди-Ровно-Луцк се сблъскват съветските 8-и, 9-и, 15-и, 19-и, 22-и мехкорпуси и немските 11-а, 13-а, 14-а, 16-а танкови дивизии.
На 22 юни в тези пет съветски корпуса са се намирали 33 КВ-2, 136 КВ-1, 48 Т-35, 171 Т-34 и 2415 Т-26, ОТ-26, Т-27, Т-36, Т-37, БТ-5, БТ-7. Общо 2803 съветски танка. Или над една четвърт от всички танкови сили, съсредоточени в 5 западни военни окръзи на СССР. [Военно-исторический журнал, N11, 1993] Трябва също да отбележим, че западно от Броди се сражава съветския 4 мехкорпус – най-мощният от всички съветски – 892 танка, от които 89 КВ-1 и 327 Т-34. На 24 юни 8-ма танкова дивизия (325 танка, в това число 50 КВ и 140 Т-34 - към 22 юни), влизаща в състава му е преподчинена на 15-и мехкорпус.
Същевременно на 22 юни в противостоящите 4 немски дивизии има 80 Pz-IV, 195 Pz-III (50mm), 89 Pz-III (37mm), 179 Pz-II, 42 BefPz. Това е около една шеста част от всички немски танкове, отделени за Източния фронт.Освен това, от 28 юни в това сражение се включва и 9-та немска танкова дивизия (към 22 юни - 20 Pz-IV, 60 Pz-III (50mm), 11 Pz-III (37mm), 32 Pz-II, 8 Pz-I, 12 Bef-Pz) [T.Jentz, Panzertruppen 1933-1942]
(по нататък, за бъдат различавани, съветските части се наричат танкови, а немските – панцерни. Съответно съветските - стрелкови и мотострелкови, а немските – пехотни и моторизирани.)
На 23 юни 10-а и 37-а танкови дивизии от 15-и мехкорпус на генерал-майор И.И.Карпезо атакуват десния фланг на немската групировка с цел да разкъсат обръча около 124-а стрелкова дивизия в района на Милятин. При това се налага 212-а мотострелкова дивизия от състава на корпуса да бъде оставена в тила поради недостиг на камиони. Блатистата местност и авиоударите на Луфтвафе забавят придвижването на танковите дивизии (19-и танков полк напълно засяда в блатата и не взима участие в боевете през този ден), и немската 197-а пехотна дивизия успява да организира силна противотанкова отбрана на своя фланг. Атаката на няколко танка Т-34 предизвиква уплаха сред немците, но привечер на помощ пристига 11-а панцерна дивизия.
На 24 юни 11-а панцерна дивизия се придвижва в района на Дубно, преодолявайки съпротивата на 37-а танкова дивизия и нанасяйки и тежки загуби. 10-а танкова дивизия, отбранявайки се и контраатакувайки, е спряна около Лопатин от пехотната отбрана на немците. Същия ден в района на Броди е изпратен 8-ми мехкорпус. По спомените на командира на корпуса генерал-лейтенант Д.И.Рябишев, по пътя са изгубени до половината от леките танкове (т.е. около 300 БТ).
На 25 юни 13-а и 14-а панцерни дивизии превземат Луцк и започват движение към Ровно. Те се сблъскват с частите на 9-и мехкорпус. В същото време частите на силно пострадалият 22-и мехкорпус заемат отбранителни позиции под Луцк заедно с 27-и стрелкови корпус. В района на Ровно пристигат 20-а, 35-а, 40-а, 43-а танкови дивизии на 9-и и 19-и мехкорпуси. Те трябва да атакуват 11-а панцерна дивизия. От друго направление същата тази 11-а панцерна дивизия трябва да бъде атакувана от 12-а и 34-а танкови дивизии на 8-и мехкорпус.
Съветското контранастъпление започва на 26 юни. Действията на мехкорпусите не са координирани, а отгоре на това не всички части на 9-и и 19-и мехкорпуси са успели на достигнат мястото на боевете. В сражението участват само танкови части при съвсем слаба подръжка на мотострелковаците. Те успяват да прережат пътя Ровно – Луцк, а частите на 43-а танкова дивизия превземат Дубно, но едва след като основната част от 11-а панцерна дивизия е напуснала града, продължавайки на изток. Немците, почувствали заплахата, разгръщат 13-а панцерна дивизия на юг от Луцк, въпреки първоначално планираното движение на изток. Освен това немците насочват 75-а, 111-а и 299-а пехотни дивизии за очистване комуникациите на 11-а панцерна дивизия.
15-и мехкорпус тръгва да се съедини с 8-и мехкорпус. Същевременно командирът на 8-и мехкорпус заповядва на 34-а танкова дивизия и предния отряд на 12-а танкова дивизия да прережат шосето , по което се снабдяват 11-а и 16-а панцерни дивизии. А откъм Лвов тръгва на изток 8-а танкова дивизия с цел да се присъедини към контраудара.
На 27 юни настъплениета на 9-и мехкорпус на Рокосовски и 19-и мехкорпус на Фьокленко започва да се забавя. Техните предни части са унищожени и останалите подразделения се принуждават да отстъпят. Остатъците от предните отряди на тези мехкорпуси се оказват отрязани на разстояние от приблизително 10 километра. За тяхното окончателно унищожаване е хвърлена 13-а панцерна дивизия, която преминава покрай тях във фланг и след това завива на изток към Ровно. Получава се така, че 13-а панцерна дивизия излиза в тил на остатъците от четирите танкови дивизии и в следващите две денонощия съветските части се движат на изток следвайки немската дивизия. 11-а панцерна завзема основната переправа в района на Острог и съветското командване се принуждава да събере всичките си (но неголеми) резерви за да блокира 13-а и 11-а панцерни дивизии.
На южния фланг на немската групировка съветското настъпление се развива малко по-успешно. Там за удар са събрани 12-а и 34-а танкови и 7-а мотострелкова дивизии на 8-и мехкорпус и 14-а кавалерийска дивизия. За попълване на 10-а танкова дивизия от 15-и мехкорпус най-накрая пристига 8-а танкова дивизия от състава на 4-и мехкорпус. Обаче в тези части танковете са останали наполовина от първоначалната численост (към 800 танка). 12-а и 34-а танкова дивизии успяват да се придвижат около 5 км., но не и да пробият отбраната на 111-а пехотна дивизия. След това немците придвижват напред 13-а панцерна дивизия и след нея – 111-а пехотна. Те успяват да създадат коридор между 9-и и 19-и мехкорпуси, опериращи на север от Дубно, и 8-и мехкорпус, атакуващ южно от Дубно. 7-а мотострелкова дивизия е атакувана в тил от 16-а панцерна, а 75-а пехотна нанася удар по 12-а танкова дивизия, отрязвайки нейните основни части от предните отряди. На 28 юни 13 панцерна дивизия достига района на Ровно, обаче тя няма пехотна поддръжка, тъй като немците изоставят пехотата в района на Дубно. 9-и и 22-и мехкорпуси съумяват, отстъпвайки от Дубно, да заемат отбрана северно и югоизточно от Луцк. По такъв начин се създава „балкон”, задържащ групата армии „Юг” по пътя и към Киев. Смята се, че в резултат на това Хитлер решава да промени стратегическото решение и да насочи допълнителни сили на юг, снемайки ги от московското направление. На 28 юни 12-а и 34-а танкови дивизии се сражават западно от Дубно, обаче основните танкови части се опитват да отстъпят.
По същото време в района на Острог пристига 5-и мехкорпус (към 22 юни - 1070 танка, без КВ и Т-34). Но по други данни под Острог се сражават само 109-а мотострелкова дивизия и танковия полк на 5-и мехкорпус. В същия ден отбраната южно от Броди е усилена с частите на 37-и стрелкови корпус. На немците хвърлят на левия фланг на съветската отбрана (в района на Лвов) 9-а панцерна дивизия. Тази маневра напълно разрушава левия фланг на отбраната на съветските части.
Към този момент съветските танкове почти напълно са останали без гориво и боеприпаси.
Трудностите прерастват в катастрофа на 29 юни. Сутринта на този ден 13-а панцерна дивизия се придвижва изток от Ровно, докато съветските войски отстъпват северно и южно от града, паралелно с движението на немците. Съветските танкове все по-често остават без гориво и немската пехота унищожава остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии. На 30 юни 9-а панцерна дивизия отрязва 8-а и 10-а танкови дивизи, завършвайки по този начин тяхното обкръжаване. По същото време командващия 6-а съветска армия заповядва на всички свои части да отстъпят на позиции източно от Лвов. А немците в това време събират частите от 13-а и 14-а танкови дивизии, за да създадат ударно съединение по направление на Житомир и Бердичев.
Към 1 юли съветските мехкорпуси на Юго-Западния фронт са практически унищожени. В 22-и мехкорпус са останали около 10% от танковете, в 8-и и 15-и - 10-15%, в 9-и и 19-и - около 30%. В малко по-добро положение се оказва 4-и мехкорпус, командван от генерал А.А.Власов (да, този същия), който успява да отстъпи с около 40% от своите танкове.
А ето мнението за тези събития на офицера от 11-а панцерна дивизия, тогава старши лейтенант, Хайнц Гудериан:
„Персонално руския войник се показа добре обучен и корав боец. Стрелковата му подготовка бе превъзходна – много от нашите войници бяха убити с изстрел в главата. Снаряжението му бе просто, но ефективно. Руските войници носеха униформа в землисто-кафяв цвят, която ги маскираше добре. Храната им бе спартанска, за разлика от нашата. На тях им се наложи да се сблъскат с нашата професионална тактика на немските панцерни дивизии. Т.е. с маневреността, неочакваните атаки, нощните атаки и взаимодействието между танковете и пехотата.
Относно руската тактика в граничните сражения. нашето впечатление беше, че руските роти и взводове са предоставени сами на себе си . Нямаше координация с артилерията и танковете. Абсолютно не се прилагаше разузнаване. Нямаше радиовръзка между щабовете и подразделенията. Затова нашите атаки бяха неочаквани за тях".
Comment