Virakocha написа
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Българските торпили - жертва на своите?
Collapse
X
-
-
Ти по-добре провери какво значи "свалени" - дали се броят свалени от самолет само и от самолет и от ПВО заедно. Примерно през бомбардировките на Германия: някой има ли информация колко съюзнически самолета са жертва на ПВО и колко на немски изтребители?"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Николай написаКои са точно "срамните" факти, за които летците не обичат да си спомнят ? Въобще, интересно с каква лекота раздаваш оценки 60 години по-късно.
С право задаваш въпроса защо е трябвало да се обявява война на САЩ и Англия, но това е чисто политически, а не военен въпрос. И за обявяването на войната военните командири, да не говорим за обикновените летци, нямат никаква вина. Тяхната работа е била да воюват за страната си, колкото и патетично да звучи това. И в момента в който е обявена войната си длъжен, както тогава са се изразявали, да биеш врага, където го срещнеш. На легендата, че ако не оказваш съпротива на врага, и той няма да те закача (на която "блестящият" български дипломат Стоян Данев толкова се е доверявал през 1913) е проява на детински наивитет, на неспособност да се оценява трезво обстановката. И винаги без изключение се е наказвала.
"Летците не трябвало да бъдат пращани срещу врага, щото нямали шанс срещу него и само щели да го ожесточат" - да не оказваш съпротива срещу врага по време на война е престъпление, жестоко наказуемо както за обикновения войник (в случая летец), така и за командващия рода войски. Да не говорим какъв ефект би имало това върху населението, че и върху самите въоръжени сили. А надеждата, че ако не ако се е оказвала съпротива, победителите са щели да бъдат по-милостиви също са, извинявай, абсолютно несериозни приказки.
За мен е ясно, че бъркаш политическия момент на обявяване на война с военния момент на водене на война.
Правя и едно уточнение - първата бомбардировка на Плоещ от англичаните е през 1941 г. 50 самолета излитат от летище край Суец.
Нашите нападат за първи път вражески самолети едва на 1-ви август 1943-та.
Никъде не съм твърдял, че летците е трябвало "да се покрият", нито пък , че бомбардировките над София е можело да бъдат спестени. Просто твърдя, че за някои неща ние сме спомогнали да се случат по-бързо."В света най - слабото,
побеждава най - силното.
Небитието прониква навсякъде..."
Лао Дзъ
Comment
-
ОТ - 1. ПоКришкин 2. - с 59 + няколко групови победи (реално над 110 свалени самолета, голяма част, то които не са зачетени заради липса на доказателства)
3. по подобен начин стоят нещата и с Кожедуб
според мен няколко фактора са важни за отговор на въпроса защо съюзническите асове нямат такива големи бройки свалени самолети като тези на оста. на първо място - общите (или преобладаващите) цели и задачи, които изпълняват изстребителите. на второто - стратегията и тактиката на използването на изстребителна авиация (кампании, операции, отделни сражения), на трето - опитът и професионализмът на пилотите, на четвърто - количеството и качеството на техниката.
1. често задачата на изстребителя не е да свали неприятелския самолет (говоря за СССР, САЩ и ГБ), а да преустанови изпълнението на неговата задача - дали ще е опит за бомбардировка, за завоюване на въздушно превъзходство или нещо подобно няма значение. това важи с особена сила в първите две-три години от войната. напротив - задачата на луфтвафе често директно е поставяна като унищожаване на неприятелската авиация. докато изпълнението на първото може да мине без нито един свален самолет, че дори и без един изстрел (преувеличавам леко), то второто няма как да стане без това.
2. през първите две-три години на войната всички съюзници губят на стратегическо, оперативно и тактическо ниво от оста. това се отнася и за недобре планираните стратегически кампании на британската и американската бомбардировъчна авиация, често без сериозен резултат, но за сметка на това с тежки загуби, както и липсата на широкомащабни организирани действия на съветската авиация (главно кампанийност на оперативно и тактическо ниво). тактиката - силно куцаща в началото при съюзниците, изравняваща се с германската към края на войната. друг момент на тактическо ниво е, че при германците цялата формация често работи за един човек - асът, който сваля.
3. несъмнено опитът на германците е най-висок, през 42-43-та руснаците пращат във въздуха момчета, минали няколкомесечни курсове, които бързо стават лесна жертва на опитните германски пилоти. същото важи в началото и за японците срещу американците. ситуацията се променя почти огледално към края на войната, когато Луфтвафе губи опитните пилоти и праща към сигурен провал срещу вече опитните руски асове млади и зелени летци.
4. руснаци, американци и англичани достигат качеството на германската изстребителна техника към 43-та година. особено важен фактор е и количеството, което често компенсира успешно качеството, но за сметка на загубите (въпреки тези загуби поставените задачи се решават)
Comment
-
за японските пилоти - точно обратното - били са по-опитни
1. победа, която се разпределя между няколко самолета, защото всички са отбелязали попадения и е трудно да се определи кой точно е "отговорен" за унищожаването на целта. огромен брой от победите през ВСВ са именно такива
2. уточнявам - липса на доказателства за пред сответния командир, броящ резултатите. иначе доказателства - бол. самият Покришкин е приписвал свои победи на водени и на други хора от ескадрилата. пак повтарям - горе-долу броят на реалните му победи е около 110.
ПП - ас ¹1 на съозниците на СССР е Ричард Бонг (САЩ) с 40 победи
Comment
-
Аз бях чел из интернет разсъждения по темата за броя на победите. Мисля, бяха в статиите на Исаев и защо и в двете войни асовете на победените имат повече победи
Темата е интересна и може би си струва да се развие в отделна дискусия, ако има желаещи.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Dinain написаТи по-добре провери какво значи "свалени" - дали се броят свалени от самолет само и от самолет и от ПВО заедно. Примерно през бомбардировките на Германия: някой има ли информация колко съюзнически самолета са жертва на ПВО и колко на немски изтребители?
Comment
-
Виракоча, без обиди, но наистина трябва да се запознаеш как са стоели нещата, преди да пишеш подобни нелепици.
Virakocha написаКаквото имах да кажа - го казах. Идеята на темата е да дискутираме причините за слабата подготовка на повечето наши летци по онова време,
лекомислието, с което са хвърляни срещу 20-кратно превъзхождащ ги противник, липсата на стратегия, а и на тактика... Ако е имало някаква тактика, тя е била индивидуална: ако оцелееш този път, следващия ще знаеш как да не те свалят, но и това не е работило особено
Стратегията е била ясно: нашите изтребители се вдигат във въдуха за да посрещнат прииждащите вражески самолети. Приоритетна цел са или бомбардировачите, но не само да бъдат свалени, а да бъдат принудени да не изпълнят задачата си. Колкото до тактиката, германците се попитват да наложат начина 4 изтребителя атакуват един бомбардировач. Тази тактика се е практикувала, особено през лятото на 1944, когато българския изтребителен парк е вече доста стопен, а брояката на прииждащите към Румъния вражески армади варира до 600 самолета. До преди това обаче, обикновено след първата схватка се почва бой "всеки за себе си". А и иначе няма как предвид хаоса на въдушното сражение и тоталното вражеско превъзходство.
Аргументът, че сме нямали авиация през 30-те не е сериозен. Още повече става въпрос за годините на войната.
Всичките ни "специални" подразделения са били обучавани в Германия - парашутисти, пилоти, танкисти - и в някои случаи са били подготвяни доста добре.
Нашите нападат за първи път вражески самолети едва на 1-ви август 1943-та.
Comment
-
Покришкин е съветски, не руски, пилот
значи, тъй като и без това тръгна ОТ-та, да се включа - често победи не се признават, въпреки свидетелски показания, че и дори снимков материал - това се случва по много причини - от това, че командирът може да ти има зъб (както често се е случвало с Покришкин, който хич не си е мълчал), до това, че изискването е да има потвърждение за сваления самолет от наземните части (да, такова изискване при съветските ВВС е имало).
още по-сериозни са изискванията към съветските пилоти в Корея, например, където, след като Сейбър избухва при попадение в него, експлозията излиза като ярко петно на снимката от фотокартечницата, има потвърждение от други летци, но победата не е призната - не е намерена част от Сейбъра с номера му, нито има потвърждение от наземни съветски или корейски/китайски части.
Comment
-
Още една тема целяща да омоловажи подвига на нашите деди!!!!!!!!!
Няма да отговарям на всеки от вас поотделно, защото ще ми отнеме много време, затова ще стрелям направо.
Дали са щели да ни бомбардират или не, отговорът е ДА. Имае една операция наречена "Point Blank", одобрена от Чърчил и възложена USAF базирани в Италия.Директивата е гласяла-Изваждене на Царство България от войната посредством въздушни удари върху населени места и военни обкти.Който не ми вярва да се поръзтърси из Нета и ще намери нужното инфо.
На 1 амгуст 1943 година ,Б-24 от операция "Приливна Вълна" влизат и излизат през наша територия към Плоещ. Немското командване,не ни предупреждава навреме и нашите изтребители излитат със закъснение. На връщане бомберите са атакувани и 6 крепости остават да догарят на наша територия. Всички участници в събитието са единодушни, че щом са имали визуален контакт с противника те го атакуват, защото не са знаели дали на връщане бомберите не са носили подаръци за столицата, което по-късно в следващите битки се потвърждава.
Следва период на затишие до ноември-декември и тогава са първите две бомбардировки изцяло насочени против нас-никъде в Западните документи не се споменава за отмъщение от 1 август.Това са си целенасочени бомбардировки против нас в ход на операцията по изваждането ни от войната.
Голяма простотия беше написано в предните постове, че нашите летци не можели да пилотират самолетите Ме-109 и ги чупели. напротив, нашите орли добре са си усвоили техниката.Първата ни жертва се забива със месера си на летището, защото е накаран да отложи кацането си-тъй като бил забравил да си спусне колесника-след този случай наземните служби спират да изтрелват червени ракети.Оказва се, че пилота е бил тежко ранен и е искал да кацне-дали системата за колесника не е работела или той е забравил да я пусне никой от очевидците не може да даде отговор на този въпрос, но факт е че нашият орел вижда червена ракета и прави опит да се приземи отново, но силите го напускат и тежко ранен се забива в летището.
Другият случай на забиване в земята го прави пилот на Де-520-забележете не е страшният Ме-109, той страда от синузит,губи съзнание и се врязва в земята.
Т.нар. некадърни пилоти, които чупят Месери се появяват в бойните части през юни-юли 44-та, когато вече никой не бомбардира София.Факт е, че бойните пилоти от 6 Изтребителен полк са на ръба на силите си и на никой от тях не му се е занимавало да уби новобранци, факт е че след 9 септември се оказва, че тези новобранци всъщност били червени буклуци, които умишлено са правели саботажи и са чупели техниката.
Ако погледнете списъка на загиналите пилоти през тази война и видите тяхната биография, ще разберете, че 90% от тях са се обучавали през периода 41-43 година-тогава бойни действия е нямало и месерът е усвоен до виртуозност. Факт, че когато през пролетта на 1943-та година идва майор Хомут ас със 60 въздушни победи, да ни учи на въздушен бой срещу летящи крепости, заявява на нашите юнаци, че стрелба за отличен според немските стандарти е, ако бъдат вкарани 15-20 снаряда от 100 в мишенната. Нашите орли излитат и още с първият заход са вкарани 89 снаряда, като най-добрият ни снайперист успява да натрака 96.Майор Хомут не вярва на очите си и заповядва прострелване отново, пича, който вкарва 89 снаряда, този път успява да подобри резултата си на 93 попадения в мишенната....................Изводите оставям за Вас.
По-горе прочетох за инцидента където крепостта помела цялото селско семейство и където нашият колега журналист 60 години след инцидента говорил със селяните, които му казали, че ако не сме стреляли срещу крепостите,те щели да ни отминат.Да ама не.
Колега, защо не отиде в клуба на летците "димитър Списаревски" да интервюирате останалите все още живи пилоти и механици пък те да ви кажат своята версия-как са мръзнали по палатките, как са били недохранвани и как са сваляли крепостите.
Аман от тези селяни бре!
Навремето питах баба ми за Балванската битка и участието на авиацията в нея срещу партизаните през март 44-та.Баба ми ми каза как самолетите излитали един след друг и как са се чували взривовете на бомбите-тя е била очевидец на събитията-нейното село се е намирало близко до Балван. И си разправя тя колко много били самолетите и аз като отидох в Централният Военен Архив и като отворих докучентацията видях , че самолетите са били само три един Ju-87R и два Разузнавателни биплана...........
Та същата работа като с вашите селяни................ Просто някои хора опорочиха думата "Журналист" в 99% от случаите пишете абсолютни глупости..............
За сведение на някои хора ще спомена, че Тараните извършени от нас са два.
Най-добрият финландски ас има 96 доказани победи над руснаците без да е свалян нито веднъж,Ерих Хартман има 352 победи, най-добрият американски ас Майор Бонг има 42 победи-всичките в Пасифика...............
Virakocha написаТрето, малоумниците пускат в ефира по радио София бойки военни маршове докато въздушните крепости приближават българсктата столица и с това ги улесняват за целите....
Японската авиация при ударът си над Пърл Харбър е използвала американското радио като маяк за насочването на самолетите.
Virakocha написаВторо, висшето командване на военно-въздушните сили на Царство България е абсолютно безхаберно и неадекватно, заради идиотски грешки загиват десетки наши пилоти.
Virakocha написаЗа сравнение - унгарските ВВС разполагат с не по-добър самолетен парк, но са далеч по-ефективни.
Самолетният парк на унгарците е достатъчно добър и в пъти по-добър от нашия-Ме-109 от модификациите Е,Ф,Г, Ме210-даже са произвели над 200 броя, Фв-190-ех ако имахме този изтребител на въоръжение , Re-2000-италиански изтребител ,строят го по лиценз. Това е само изтребителната им авиация-за другата няма да споменавам, а за нашата въобще.Количествено и качествено са на светлинни години пред нас-затова по-добре колега прочети или попитай из другите форуми или пък попитай в този форум преди да стреляш напосоки-аз каквото незнам -питам и гледам вече бисери да не пускам, защото е срамно няколко години да пишем из форумите и все още да не сме се научили как да синтезираме постовете си.
Virakocha написаЩо се отнася до унгарските ВВС - има една книга гемански офицер , публикувана доста след войната, която разказва за военно-въздушните сили на съюзниците на Германия: пише и за България, дори са включени глави за Словашките и Хърватските ВВС. Той признава, че нашите летци се бият смело, но като ефективност се нареждаме на опашката. Вярно, унгарците имат малък боен опит и от Източния фронт и в началото са неумели, но през 1944-45 година създават доста главоболия на англо-американските армади. те са били въоръжени главно с италиански машини, известни със своите чести повреди и ненадеждност, едва накрая Хитлер им дава няколкодесетки модерни изтребители. Въпреки това са имали удачна тактика и стратегия, още повече не са били обичани от Гьоринг - той ги е подценявал доста.
Аз ли да ви уча колега, че на една книга не трябва да се врява?Къде е прословутото журналистическо разследване? Вземете и вижте какво пишат унгарските източници-има ги преведени на френски,руски,английски. Ако италианските изтребители бяха калпави никой нямаше да им взема лиценза за строеж. Унгарците се бият доста опитно на Източният фронт и по-късно в защита на Отечеството си! Резултати те им сами говорят за техните качества.
Virakocha написаИстината е, че нашите пилоти правят невъзможното, но ако трябва да бъдем обективни, то е почти нищо - и за опазването на цивилното население, и за нанасяне на някакви по-сериозни загуби на противника. Неслучайно нямаме големи асове с повече от 10 въздушни победи /то,май , най-добрият е Стоянов с 4, но не съм сигурен
Пилотите ни абсолютно са били наясно, че при съотношение на силити от 1:36 до към 1:50 в полза на каубоите тяхната цел е да ги накарат да разтоварят самосвалите си преди София
Николай написаХа, интересно - излиза, че братушките като круши са падали. А дали всички тези победи са "потвърдени" или са по "сведения" на самите пилоти
Virakocha написаКаквото имах да кажа - го казах. Идеята на темата е да дискутираме причините за слабата подготовка на повечето наши летци по онова време, лекомислието, с което са хвърляни срещу 20-кратно превъзхождащ ги противник, липсата на стратегия, а и на тактика... Ако е имало някаква тактика, тя е била индивидуална: ако оцелееш този път, следващия ще знаеш как да не те свалят, но и това не е работило особено. Аргументът, че сме нямали авиация през 30-те не е сериозен. Още повече става въпрос за годините на войната. Всичките ни "специални" подразделения са били обучавани в Германия - парашутисти, пилоти, танкисти - и в някои случаи са били подготвяни доста добре.То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
хм, емоцийката идва малко в повече, а?
да изпълняваш дълга си и това, за което си учил, не е подвиг. дори и да загинеш. иначе подвиг са извършили всички от всички нации някога участвали във война.
реално погледнато, пак повтарям, нашите ВВС добиват посредствени резултати от дейността си срещу американци и англичани, и факторите за това са много. като цяло няма успех като предотвратена бомбардировка например.
Най-добрият финландски ас има 96 доказани победи над руснаците без да е свалян нито веднъж
Comment
-
Sturmpionier написаЯ разясни най-добре в какво го виждаш това лекомислие ?
Стратегията е била ясно: нашите изтребители се вдигат във въдуха за да посрещнат прииждащите вражески самолети. Приоритетна цел са или бомбардировачите, но не само да бъдат свалени, а да бъдат принудени да не изпълнят задачата си. Колкото до тактиката, германците се попитват да наложат начина 4 изтребителя атакуват един бомбардировач. Тази тактика се е практикувала, особено през лятото на 1944, когато българския изтребителен парк е вече доста стопен, а брояката на прииждащите към Румъния вражески армади варира до 600 самолета. До преди това обаче, обикновено след първата схватка се почва бой "всеки за себе си". А и иначе няма как предвид хаоса на въдушното сражение и тоталното вражеско превъзходство.
Питаш и ти отговарям, ако не вярваш , провери в "Българска авиация 20-ти век - Триумфи и катастрофи", автор Цветан Цаков
„Трудно може да се разгадае баналният непукизъм към действителното състояние на нещата във Въздушни войски, обхванал тъй крепко командването им. Особено, ако не се прибягва до обидни думи. Въпросното командване не само че не познава елемнтарните тактически способи, но изобщо не се интересува от изискванията на въздушния бой. Как иначе да си обясним стряскащото обстоятелство, че в Щаба на ВВ няма специализиран орган, едно поне малко мозъчно ядро от неколцина компетентни офицери – център на анализ на въздушния бой и разработка на тактически принципи, предназначени за конкретните условия и въздушни противници на българската авиация?
Колкото до някакво си разузнаване на въздушния противник – базиране, техника, състав, особености, слаби страни и пр. – нито е имало кой да се сети за него, нито пък кой да разузнава….”
Казаното е по повод събитията на „кървавия Великден” - 17-ти април 1944 г., когато нашите не успяват да свалят нито един вражески самолет, а ние губим десетки пилоти заради глупава грешка - летците ни бъркат „Тъндърболт” с „Месершмит” и американците ги разстрелват от упор…
По повод подготовката на летците ни – подготвени са били само част от тях, не всички са обучени в Германия, загубите ни летателен съсатв са значителни, затова новите пилоти не умеят да управляват Ме-109Г и често пъти търпят аварии – това е потвърдено от участници в събитията.
А за това как съюзниците ни - германците - са се справяли с англо-американските армади, провери и тогава говори. Действали са изключително ефективно, но са имали невероятна организация. то, ако въпросът беше да палим самолетите и да се хвърляме на юруш, щеше да е много лесно."В света най - слабото,
побеждава най - силното.
Небитието прониква навсякъде..."
Лао Дзъ
Comment
-
кало написада изпълняваш дълга си и това, за което си учил, не е подвиг. дори и да загинеш. иначе подвиг са извършили всички от всички нации някога участвали във война.
Иначе съм съгласен, че обективно погледнато не постигаме някакви особени успехи, но това е не поради липса на желание или още повече липса на умения, ами поради обективни фактори. Липсата на ефектен успех обаче не трябва да кара да умаломажаваме усилията на летците ни.
ПП
Virakocha написаКазаното е по повод събитията на „кървавия Великден” - 17-ти април 1944 г., когато нашите не успяват да свалят нито един вражески самолет, а ние губим десетки пилоти заради глупава грешка - летците ни бъркат „Тъндърболт” с „Месершмит” и американците ги разстрелват от упор…
http://forum.boinaslava.net/showthre...highlight=1944XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Parabellum написаОще една тема целяща да омоловажи подвига на нашите деди!!!!!!!!!
Супер източник.........
Аз ли да ви уча колега, че на една книга не трябва да се врява?Къде е прословутото журналистическо разследване? Вземете и вижте какво пишат унгарските източници-има ги преведени на френски,руски,английски. Ако италианските изтребители бяха калпави никой нямаше да им взема лиценза за строеж. Унгарците се бият доста опитно на Източният фронт и по-късно в защита на Отечеството си! Резултати те им сами говорят за техните качества.
Второ, не виждам някой тук да се опитва да омаловажава каквото и да е било, ама, пък и да се пишат възхвали , в стил някои писания на уважавания от мен Божидар Димитров, е наивно.
Истината е, че според възможностите пилотите ни са направили дори и невъзможното да спрат вражеските самолети, но не са успели. Нашите ВВС са се готвили за война със съизмерим на тях противник - Югославия, Гърция, Румъния, затова и резултатите не са изненадващи.
Фактите са такива, каквито ги назова Кало - обективно погледнато постигнатите резултати са посредствени: нито спират варварските удари срещу цивилни обекти, нито нанасят някакви сериозни загуби на американците. Това, че имаме отделни успехи не променя общата картина."В света най - слабото,
побеждава най - силното.
Небитието прониква навсякъде..."
Лао Дзъ
Comment
Comment