Виракоча ако базите в Сицилия / и в Южна Италия като цяло/ не са основен фактор за бомбардировките ад България то кой е тогава.Възможно е да е имало английски бомбардировки на Плоещ през 1942 г. / на мен не ми е известно такова нещо/ като вероятно става въпрос за самолети от базата на остров Малта.Но първо тово е сравнително малка база а и през цялата 1942 г. основен проблем на германците си остава Африканския корпус на Ромел като всичките сили на британците /включително и военновъздушните/ са насочени против него.Така че британските самолети от остров Малта имат за главна цел прекъсване на снабдяването на Ромел и нямат възможност да бомбардират България и Румъния.Дори и да е вярно за бомбардировки на Плоещ още през 1942 г. става за въпрос за отделни удари а не за цялостна кампания.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Българските торпили - жертва на своите?
Collapse
X
-
Ама чакайте малко, за какво всъщност спорим в тая тема? Че нещо ми избягва тоя пункт...
Ако се върнем към първия пост в темата, то излизат следните предложения:
1. Сами сме си изпросили бомбардировките - ясно е, че това не е вярно. Освен дотолкова, доколкото сами се присъединяваме към Оста, оттам нататък е просто въпрос на време съюзниците да ни обърнат внимание.
2. Нашето командване на въздушната война - по въпроса сигурно има по-запознати от мен, но доколкото аз съм запознат действията ни са "с мерак", ама при въздушното превъзходство на лошите логично не довеждат до нищо. Не знам командването какво толкова има да решава в случая...
3. Радиомаяка НР - това си е чиста митология.
Та като обобщение не разбирам какво има повече да се чопли темата?XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Няма разбира се. А колкото до атаките срещу противниковите самолети, прелитащи над наша територия - ами - война е, и когато самолети на някоя от противниковите държави навлязат в нашето въздушно пространство е съвсем естествено, че ще бъдат атакувани. Странно би било да не е така.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Плоещ, като основен европейски ресурс на петрол за Германия още от началото е била апеттна цел заа съюцниците. Първите бомбардировки, които имат нищожен резултат се извършват през 1941 от английски самолети, излитащи от Крит. Истинска приоритетна цел, румънските рафинерии стават на 1 август 1943. Това фактически е началото на операция "Приливна вълна". На тази дата от Либия излитат 178 Либърейтъра. Т.е щом стигат до Плоещ, те преспокойно могат да извършват бомбардировки и над България.resavsky написаВиракоча ако базите в Сицилия / и в Южна Италия като цяло/ не са основен фактор за бомбардировките ад България то кой е тогава.Възможно е да е имало английски бомбардировки на Плоещ през 1942 г. / на мен не ми е известно такова нещо/ като вероятно става въпрос за самолети от базата на остров Малта.Но първо тово е сравнително малка база а и през цялата 1942 г. основен проблем на германците си остава Африканския корпус на Ромел като всичките сили на британците /включително и военновъздушните/ са насочени против него.Така че британските самолети от остров Малта имат за главна цел прекъсване на снабдяването на Ромел и нямат възможност да бомбардират България и Румъния.Дори и да е вярно за бомбардировки на Плоещ още през 1942 г. става за въпрос за отделни удари а не за цялостна кампания.
Comment
-
Съгласен
Аз пък не виждам нищо лошо в това да се споделят различни гледни точки, по принцип, съм склонен да защитавам определена позиция просто, за да чуя противоположните аргументи.
А що се отнася до ударите срещу Плоещ, сега не ми е под ръка източника, но ми се върти в главата, че през есента на 1942 е имало такова нападение, самолетите са излетели от Бенгази. Някъде по това време е и "символичната" бомбардировка на Перник или Кюстендил /в момента не си спомням/. Но пак повтарям, истинската трагедия настъпва едва през късната есен на 1943-та и пролетта на 1944 година.
А темата я започнах, за дасе чуят различни мнения. Аз лично малко се дразня от приказките с излишен патос. Истината е, че нашите пилоти правят невъзможното, но ако трябва да бъдем обективни, то е почти нищо - и за опазването на цивилното население, и за нанасяне на някакви по-сериозни загуби на противника. Неслучайно нямаме големи асове с повече от 10 въздушни победи /то,май , най-добрият е Стоянов с 4, но не съм сигурен/.
Друга тъжна подробност е, че мнозина от пилотите ни загиват при тренировъчни полети с Месершмит или просто се забиват в земята по време на въздушен бой, защото не познават самолетите... Въобще пропуските и слабостите са били много.
Една Финландия, например, прави съветските военно-въздушни сили разногледи - съотношението на силите е над 1 към 100 и въпреки това пилотите на Сталин търпят срамни загуби от един далеч по-скромен противник. Най-добрият финландски ас е с над 100 въздушни победи. вярно, съветскит пилоти в мнозинството от случаите са аматьорски подготвени, но това е друга тема."В света най - слабото,
побеждава най - силното.
Небитието прониква навсякъде..."
Лао Дзъ
Comment
-
Източникът е въпросния германски офицер, който пише за военно-въздушните сили на съюзниците на Райха. Не помня много имена и затова , съжалявам, не мога да цитирам заглавието и автора. Със сигурност книгата я има на български език, ако човек се поразрови в някоя библиотека, може да я намери.
Пише книгата си в нещо като апология на съюзните държави - по негови данни поне 40% от загубите на Съветите, Англия и Сащ са причинени от негермански пилоти."В света най - слабото,
побеждава най - силното.
Небитието прониква навсякъде..."
Лао Дзъ
Comment
-
Аз лично така и не разбрах какво точно искаш да кажеш. Това за патоса ясно- тук на форума са редкост патосните екземпляри.Virakocha написаА темата я започнах, за дасе чуят различни мнения. Аз лично малко се дразня от приказките с излишен патос. Истината е, че нашите пилоти правят невъзможното, но ако трябва да бъдем обективни, то е почти нищо - и за опазването на цивилното население, и за нанасяне на някакви по-сериозни загуби на противника. Неслучайно нямаме големи асове с повече от 10 въздушни победи /то,май , най-добрият е Стоянов с 4, но не съм сигурен/.
Но другото :sm186: . "Не успели да се противопоставят нашите летци, не били толкова добри, некадърно командване и пр". Ами като начало не е зле да видиш с какво и колко са разполагали едните и другите и тогава да съдиш кой е бил некадърник, кой бил лошо подготвен. Според мен маса народ забравят, че само три-четири години преди въпросните събития България изобщо не е имала съвременна армия, да не говорим за ВВС. Българските летци са направили всичко, което е било по силите им. Колкото са могли това са направили. Всички от тях са рискували, а много са и загубили живота си. И не е тяхна вината, че не са могли да направят повече - на тоя свят не всичко опира до субективни умения на отделния войник.
Пак казвам - на грам не ми стана ясна идеята ти, освен, че те дразнел излишния патос ...
Comment
-
Ако съм прозвучал така, значи не съм се изразил правилно. Има един много тънък момент - оцелелите пилоти от царство България след промените с право си спомнят с носталгия и болка за онова време, 50 години бяха обречени на незаслужена забрава, и много от тях, някак от чувство за офицерски дълг и преданост към войнската клетва / в случая, негово величество/ избягват да говорят за "срамните" факти от този период. А такива е имало. И виновни за това не са летците, а онези които са ги награждавали и пращали на сигурна смърт.
Да, нямали сме авиация - тогава за какъв чеп сме тръгнали да обявяваме война, че и на гордост го избиваме - нарушили въздушното пространство - и бой по манерката. Та, затова... Истината е, че героизмът не помага, когато имаш добре обучен, организиран и екипиран противник. А , иначе, повтарям, слава на героите, които са жертвали живота си за майка България."В света най - слабото,
побеждава най - силното.
Небитието прониква навсякъде..."
Лао Дзъ
Comment
-
Този синдром на "падащите круши" и на мен ми е правил огромно впечатление. Като цяло, така е и при останалите съюзници (то всъщност Финландия не е била част от Оста) на Германия на Източния фронт. Например най-добрия румънски ас "Бъзу" Кантакузину достига 57 победи и това само потвърдените + 14 непотвърдени. Ако погледнеш и най-големи германските асове, ще видиш, че предимно в сметката им влизат съветски самолети. Моите интереси заавицацията от ВСВ се разграничават с ВНВВ и ВВС на Оста, а конкретно с ВВС на РККА не съм се занимавал, че да вадя изводи защо е така (е като изключим разбира се професионализма на пилотите от Оста), но ще бъде добре въпреки, че това не е темата някой да напише нещо за нивото на подготвеността на съветските летци тоава.Николай написаХа, интересно - излиза, че братушките като круши са падали. А дали всички тези победи са "потвърдени" или са по "сведения" на самите пилоти
Ха, Богдан Филов едва ли се есъобразявал с числеността и качеството на българския изтребителен парк през 1941, когато е обявил война на САЩ и ВеликобританияVirakocha написа.
Да, нямали сме авиация - тогава за какъв чеп сме тръгнали да обявяваме война, че и на гордост го избиваме - нарушили въздушното пространство - и бой по манерката.
Иначе пак ще повторя, че атаката срещу противник, нарушил въздушното пространство е нещо нормално.
Comment
-
Хм, това не е толкова невъзможно - ако счита и съюзническите загуби в Пасифика, разбира се. А и иначе и Хартман е роден в Чехия майПише книгата си в нещо като апология на съюзните държави - по негови данни поне 40% от загубите на Съветите, Англия и Сащ са причинени от негермански пилоти.
Е, то остава и асове да има БА, с толкова ограничени материални, човешки и времеви ресурси. А "най-голям" ас не е сериозен показател, както е известно - Хартман е с 357 въздушни победи, Попришкин с 40 и няколко, но все пак Луфтваве губи на Източния фронт. Както и американският ас номер 1, доколкото си спомням е с едва 23 победи, което няма нищо общо с ефективността на USAF. Въпрос на доктрина.Неслучайно нямаме големи асове с повече от 10 въздушни победи /то,май , най-добрият е Стоянов с 4, но не съм сигурен/.
От всички източници, които са споменавали съветските ВВС - с една дума: "плачевно". Много са имали по-малко от 10 летателни часа, преди да ги пуснат срещу противника. Подготовката е траела по-малко от 2 месеца, доколкото си спомням. Вероятно след 1943 г. положението се е подобрило обаче.Щурма написано ще бъде добре въпреки, че това не е темата някой да напише нещо за нивото на подготвеността на съветските летци тоава.
А, забравих - говорите за патос, а в заглавието се мъдри тази противна дума "торпили". Торпили (торпеда) има на подводниците."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Кои са точно "срамните" факти, за които летците не обичат да си спомнят ? Въобще, интересно с каква лекота раздаваш оценки 60 години по-късно.Virakocha написаАко съм прозвучал така, значи не съм се изразил правилно. Има един много тънък момент - оцелелите пилоти от царство България след промените с право си спомнят с носталгия и болка за онова време, 50 години бяха обречени на незаслужена забрава, и много от тях, някак от чувство за офицерски дълг и преданост към войнската клетва / в случая, негово величество/ избягват да говорят за "срамните" факти от този период. А такива е имало. И виновни за това не са летците, а онези които са ги награждавали и пращали на сигурна смърт.
Да, нямали сме авиация - тогава за какъв чеп сме тръгнали да обявяваме война, че и на гордост го избиваме - нарушили въздушното пространство - и бой по манерката. Та, затова... Истината е, че героизмът не помага, когато имаш добре обучен, организиран и екипиран противник. А , иначе, повтарям, слава на героите, които са жертвали живота си за майка България.
С право задаваш въпроса защо е трябвало да се обявява война на САЩ и Англия, но това е чисто политически, а не военен въпрос. И за обявяването на войната военните командири, да не говорим за обикновените летци, нямат никаква вина. Тяхната работа е била да воюват за страната си, колкото и патетично да звучи това. И в момента в който е обявена войната си длъжен, както тогава са се изразявали, да биеш врага, където го срещнеш. На легендата, че ако не оказваш съпротива на врага, и той няма да те закача (на която "блестящият" български дипломат Стоян Данев толкова се е доверявал през 1913) е проява на детински наивитет, на неспособност да се оценява трезво обстановката. И винаги без изключение се е наказвала.
"Летците не трябвало да бъдат пращани срещу врага, щото нямали шанс срещу него и само щели да го ожесточат" - да не оказваш съпротива срещу врага по време на война е престъпление, жестоко наказуемо както за обикновения войник (в случая летец), така и за командващия рода войски. Да не говорим какъв ефект би имало това върху населението, че и върху самите въоръжени сили. А надеждата, че ако не ако се е оказвала съпротива, победителите са щели да бъдат по-милостиви също са, извинявай, абсолютно несериозни приказки.
За мен е ясно, че бъркаш политическия момент на обявяване на война с военния момент на водене на война.Last edited by Николай; 17-10-2006, 23:10.
Comment

Comment