Продължение на спомените на Брюхов
В Яш-Кишиневската операция за 15 дни аз със своя Т-34-85 лично поразих 9 танка.А един бой запомних много добре.Минахме Куша и излизаме към Леово на съединение с 3 УФ.Караме през царевица висока колкото танка-нищо не се вижда,само тук-таме има нещо като просеки или пътища през царевицата.Забелязах,че в края на една просека,засичайки ни се движи немски танк,после видяхме,че е "Пантера". Командвам :"Стоп! Прицел-дясно 30, танк 400." Съдейки по направлението на движение трябваше да се срещнем на следващата просека.Мерача пренесе оръдието в дясно и тръгнахме напред към следващата просека.Немеца явно също ни е видял и се придвижва към нас.Аз гледам в панорамата към мястото, от където трябва да се появи немския танк. И точно - появи се в ракурс 3/4.В тоя момент трябва да дадем изстрел.Защото дадеш ли на немеца да стреля,той даже и да пропусне първия път,по-добре напускай танка-втория гарантирано е в тебе.Те немците са такива.Крещя аз на мерача :"Танк!", а той не го вижда.А немеца вече наполовина се показва от царевицата.Не може да се чака-секундите летят.Хванах мерача за яката, той седи пред мен и го метнах на стелажите със снаряди от боекомплекта.Седнах на мерника,намерих целта и му забих един в борда.Танка пламна, избухна, от него никой не изскочи.И разбира се в този момент моя авторитет като командир скочи до неподозирани висоти.Ако не бях аз този танк щеше да стреля по нас и щеше да замине екипажа.А на мерача Николай Блинов колко му беше срамно...Аз ударих много танкове в Румъния и Унгария.Нощите са кратки, не са тъмни.приближаваме примерно канал и стоим.От другата страна минава път и по него се оттегля немска колона.На фона на небето виждам силуета на танк и стрелям по него.Един пламна.Следващия танк се натъкна на ударения и почна да търси как да го заобиколи.Опита се да се развърне на място и се освети, не успя да мине -с втория снаряд го унищожих.Преследването -това са леки боеве.През октомври 44г. в състава на челен отряд излязох на границата на Румъния и Унгария при гр. Батоня.Превзех переправа на р.Тиса и в продължение на денонощие я задържах до подхода на основните сили.Боя беше много тежък, немците се опитваха всячески да излязат от чувала.За този бой бях представен за Герой на Съветския съюз, но ми го дадоха чак през 1956г.След тази операция за първи път получих пари за унищожени танкове.Но, за да получиш пари трябва да докажеш,че ти си го унищожил,трябват очевидци.Имаше и специална комисия,която ако не я мързи, ходеше и проверяваше.Например-свалят самолет,летците си го припишат, зенитчиците също,пехотата- и тя.Идва командира на зенитчиците -"Василий Павлович, ти видя ли как падна самолета?" , "Видях.", "Е, ние го свалихме.Подпиши сега протокола като очевидец."И накрая излиза,че не един, а три-четири самолета са свалени.Като завърши войната ни заповядаха да направим равносметка на бойните действия по всички операции.Карти нарисувахме, комбрига направи съвещание и накрая началник-щаба прочете доклад за загубите на противника и нашите.Да преброим нашите загуби също е трудно.Колко танка са унищожени,колко са отремонтирани и се ремонтират, колко са в строя също не винаги се отчиташе точно.А загубите на противника по нашите донесения ги сметнахме спокойно.И тук началник-щаба казва :"Ако взема всички донесения на комбатите Брюхов, Саркисян, Отрещенков и Московченко то щяхме да сме завършили войната преди половин година, унищожавайки цялата немска армия.Затова аз техните данесения ги делях на две и тъй ги пращах в щаба на танковия корпус.Предполагам и там са ги делили на две и така са ги пращали в танковата армия.Тъй че,може и да има някаква достоверност накрая."А то как се пишеха донесения тогава - Настъпвахме там и там.Минахме толкова километра, на такъв фронт, излязохме на тоя рубеж.Унищожени толкова танка /тях ги брояхме добре,за тях пари плащаха/,а миномети,оръдия, пехота-кой да ти ги брои.Никой.Пишем там 50 човека.А пък като сме в отбрана -стреляш, стреляш.И накрая -пиши там две оръдия и миномет.Въобще с немците трудно се воюва.
В Яш-Кишиневската операция за 15 дни аз със своя Т-34-85 лично поразих 9 танка.А един бой запомних много добре.Минахме Куша и излизаме към Леово на съединение с 3 УФ.Караме през царевица висока колкото танка-нищо не се вижда,само тук-таме има нещо като просеки или пътища през царевицата.Забелязах,че в края на една просека,засичайки ни се движи немски танк,после видяхме,че е "Пантера". Командвам :"Стоп! Прицел-дясно 30, танк 400." Съдейки по направлението на движение трябваше да се срещнем на следващата просека.Мерача пренесе оръдието в дясно и тръгнахме напред към следващата просека.Немеца явно също ни е видял и се придвижва към нас.Аз гледам в панорамата към мястото, от където трябва да се появи немския танк. И точно - появи се в ракурс 3/4.В тоя момент трябва да дадем изстрел.Защото дадеш ли на немеца да стреля,той даже и да пропусне първия път,по-добре напускай танка-втория гарантирано е в тебе.Те немците са такива.Крещя аз на мерача :"Танк!", а той не го вижда.А немеца вече наполовина се показва от царевицата.Не може да се чака-секундите летят.Хванах мерача за яката, той седи пред мен и го метнах на стелажите със снаряди от боекомплекта.Седнах на мерника,намерих целта и му забих един в борда.Танка пламна, избухна, от него никой не изскочи.И разбира се в този момент моя авторитет като командир скочи до неподозирани висоти.Ако не бях аз този танк щеше да стреля по нас и щеше да замине екипажа.А на мерача Николай Блинов колко му беше срамно...Аз ударих много танкове в Румъния и Унгария.Нощите са кратки, не са тъмни.приближаваме примерно канал и стоим.От другата страна минава път и по него се оттегля немска колона.На фона на небето виждам силуета на танк и стрелям по него.Един пламна.Следващия танк се натъкна на ударения и почна да търси как да го заобиколи.Опита се да се развърне на място и се освети, не успя да мине -с втория снаряд го унищожих.Преследването -това са леки боеве.През октомври 44г. в състава на челен отряд излязох на границата на Румъния и Унгария при гр. Батоня.Превзех переправа на р.Тиса и в продължение на денонощие я задържах до подхода на основните сили.Боя беше много тежък, немците се опитваха всячески да излязат от чувала.За този бой бях представен за Герой на Съветския съюз, но ми го дадоха чак през 1956г.След тази операция за първи път получих пари за унищожени танкове.Но, за да получиш пари трябва да докажеш,че ти си го унищожил,трябват очевидци.Имаше и специална комисия,която ако не я мързи, ходеше и проверяваше.Например-свалят самолет,летците си го припишат, зенитчиците също,пехотата- и тя.Идва командира на зенитчиците -"Василий Павлович, ти видя ли как падна самолета?" , "Видях.", "Е, ние го свалихме.Подпиши сега протокола като очевидец."И накрая излиза,че не един, а три-четири самолета са свалени.Като завърши войната ни заповядаха да направим равносметка на бойните действия по всички операции.Карти нарисувахме, комбрига направи съвещание и накрая началник-щаба прочете доклад за загубите на противника и нашите.Да преброим нашите загуби също е трудно.Колко танка са унищожени,колко са отремонтирани и се ремонтират, колко са в строя също не винаги се отчиташе точно.А загубите на противника по нашите донесения ги сметнахме спокойно.И тук началник-щаба казва :"Ако взема всички донесения на комбатите Брюхов, Саркисян, Отрещенков и Московченко то щяхме да сме завършили войната преди половин година, унищожавайки цялата немска армия.Затова аз техните данесения ги делях на две и тъй ги пращах в щаба на танковия корпус.Предполагам и там са ги делили на две и така са ги пращали в танковата армия.Тъй че,може и да има някаква достоверност накрая."А то как се пишеха донесения тогава - Настъпвахме там и там.Минахме толкова километра, на такъв фронт, излязохме на тоя рубеж.Унищожени толкова танка /тях ги брояхме добре,за тях пари плащаха/,а миномети,оръдия, пехота-кой да ти ги брои.Никой.Пишем там 50 човека.А пък като сме в отбрана -стреляш, стреляш.И накрая -пиши там две оръдия и миномет.Въобще с немците трудно се воюва.
Comment