Пускам тази тема, като започвам със спомените на Василий Павлович Брюхов-командир на танков взвод,рота и батальон.Идеята ми е да представя контрапункт на официозните мемоари на великите пълководци,един поглед от по-ниско и необременено с идеология ниво.Поглед към войната през панорамата на танка, а не по картите на ГЩ.
Превода е от руски,с известни съкращения понеже накрая почна да ми омръзва
Роден съм на Урал,в гр.Оса, Пермска област в 1924г.През 1941г. тъкмо завършвах средното си образование-десетилетката.В училище най-много обичах занятията по военно дело и физическа подготовка.Макар,че ръстът ми е 162см. и тежах 52км. ме считаха за отличен спортист,имах първи разряд по ски и бях дясната ръка на преподавателите по тази дисциплина.Обичах военното дело и мислех след завършване на образованието си да постъпя във военно-морско училище.Във флота имат такава униформа !
Е,ние знаехме,че война ще има.Някъде през февруари-март започна сбора на запасните за доокомплектоване на частите и много от младите учители в училището бяха призовани.А виж немския език ние глупаците не учехме както трябва.Преподавателя ни говори:"Война може да има,ще ви трябва!",ама ние бяхме юнаци:"С немците ще разговаряме на езика на оръдията и картечниците!"Към края на войната,вече като командир на рота, а и на батальон се случва да вземем пленници, а няма кой да ги разпита.На немски знам само "хенде хох" и "вег".
На 20.06.41г. беше вечерта на класа.На 21.06.вечерта се събрахме класа и излязохме на пикник извън града.Всеки взе каквото имаше-картофи,колбас,сланина.Водка тогава не пиехме.С момичетата не се натискахме,то ти стига да се докоснете-ток те удря.В неделя се връщаме в града, а по улиците викове,плач.Помислихме си,че бият накого.Но гледаме бягат хлапаци яхнали пръчки и размахват други пръчки и викат:"Война!Война!"На бегом отидох в къщи и само след четирсет минути бяхме целия клас във военният комисариат/военкомата-военното окръжие бел.моя/.Толкова се страхувах,че няма да успея да повоювам.Мислехме си,че войната ще продължи месец-два,най-много три месеца.
Военкомата беше като мравуняк,постоянно тръгваха партиди запасни и вече към септември града опустя.Всички мъже до 40г. заминаха, останахме само ние-младежи до 17г. неподлежащи на призив.Трябва да се каже,че при нас ,в дълбочината на страната трагедията на отстъплението от 1941г. не се усети толкова,но вече ни стана ясно,че врагът е силен,а войната ще е продължителна.И чак на 15.09.41г. мен като шампион на града и областта по ски ме призоваха и ме насочиха към формиращия се 1-ви отделен изтребителен скиорски батальон.Там ни подготвяха месец.А мен какво да ме подготвят-аз самият можех да бъда инструктор,помагах на командирите,които не бяха много силни със ските.През ноември ни натовариха на ешелон и се отправихме към Калинин.Направо на гарата,където ни разтоварваха попаднахме под силна авиобомбардировка и аз се оказах в болница с рана в рамото и контузия.Както разбрах по-късно от 366 човека списъчен състав на батальона след бомбардировката са останали четиридесетина.
След болницата ме пратиха в Перм,в авиационно-техническо училище.Аз настръхнах-не исках да съм техник, а командир.Е,мъчиха се,мъчиха се с мен и лятото на 42г. ме пратиха в Сталинградското танково училище.Когато немците приближиха града тези курсанти ,които бяха минали по 3мес. от обучението ги произведоха и ги пратиха на фронта, а нас новите ни евакуираха в Курган.Нашия ешелон напусна Сталинград последен в началото на септември под страшна бомбардировка.
В Курган развърнахме училището и започнахме обучението.Изучавахме Т-37,Т-28,Т-26,БТ-5,БТ-7 и Т-34.Да си призная учебната база беше много слаба.Аз след войната разглеждах немски учебен център в Австрия-беше много по-добър.Например при нас мишените за стрелба от оръдията бяха неподвижни, а за стрелба от картечницата - появяващи се.Какво означава появяващи се при нас-в окоп,в който има войник е прокаран телефон,командват му "Показвай","Сваляй" и той действа.Трябваше мишената да се показва 5-6 сек., а то един даржи повече,друг по-малко.А при немците на полигона има система от блокове и скрипци,въртени от едно колело- и за оръдейните и за картечните мишени.Според скоростта му на въртене се променя скоростта на движение на мишените и появяването им.Немските танкисти бяха подготвени по-добре и да се сблъскаш с тях в бой беше много опасно.А аз завършвайки училището бях изстрелял три снаряда и бях изстрелял един диск от картечницата.Учиха ни да управляваме БТ-5 и то на "а,б"-потегляне, управление по права линия.Че това обучение ли е?Занятията по тактика бяха "пеши, по танковому" и чак накрая имаше показно занятие "Танковия взвод в настъпление" и това е всичко.Обаче материалната част на Т-34 я знаехме много добре.
Занятията бяха по 12ч., а хранеха ужасно.Отслабнахме толкова,че за икономия на сили вечер на вечеря ходеха половината курсанти и носеха в чинии храната на останалите.А вечерята-парче хляб и рядка каша.В училището учих 4 мес. въпреки,че програмата беше за 6мес.Но нас-28 най-добри курсанти ни отделиха за досрочно произвеждане.Отделиха ни 28,но произведоха в звание 27.Един не успя да си вземе изпитите. И то кой-инженер по образование.Тогава си помислихме-е ,не му провървя на човека.Наивници.Той беше на 33-34г.,семеен, с две деца и въобще не му се ходеше на фронта.
През април 43г. ми присвоиха звание лейтенант и веднага ме атестираха за командир на взвод.Натовариха ни на ешелон и заминахме за Челябинск,в 6-ти учебен танков полк да получаваме танкове.Нашите танкове още не бяха готови и ние се включихме в работата на завода-две седмици на полуавтоматичен струг струговах цилиндри .Работехме безплатно-за талона за обяд.Когато сглобихме 30танка се сформира ешелон.Събрани бяха и екипажи.Получихме танкове,направихме 50км. марш на полигона, изстреляхме три снаряда и по диск и бяхме готови.Измихме танковете и под звуците на заводския оркестър се натоварихме на ешелона.
В юни 1943г. бяхме под Курск и влязохме в състава на 2 танков корпус,който беше във втори ешелон на отбраната.Малко след идването ни започна Курската битка.Тук за първи път влязох в бой, бяхме в отбрана, но кой знае какво не запомних.Всичките тези 6-7 дни ми се сливат в едно.Някъде се отбранявахме,после се оттегляхме,после с пехотата контраатакуваме и пак.Сега някои така разказват и така си спомнят имена на населени места,където са воювали,че чак им се чудя.Откъде ги помня аз ли-след войната ходих там,няколко пъти разказвах.След войната като ги видях местата си спомних : Маячки, колхоз "Ворошилов".А на война къде ще ги запомниш.Нанякъде се движим,въртим се ,стреляме.Командира на Т-34/76 всичко прави сам- стреля,командва екипажа,слушаш станцията и се оглеждаш.Чак като те удари бронебойния, разбираш,че по теб стрелят и си ударен.Беше ли страшно?В танка не ми беше страшно.Разбира се като получавам задачата има вътрешно напрежение.Знаеш,че тръгваш в атака и може да умреш.От тая мисъл не можеш да избягаш-тя дълбае главата.Като скочиш в танка и си заемеш мястото още има вълнение, но влезеш ли в бой-забравяш всичко.Увлича те боя-движиш се,стреляш.Когато екипажа е натрениран стрелбата върви бързо.Захваната ли е целта,"кратка!",изстрел,втори,въртиш оръдието наляво-надясно,крещиш :"Бронебоен!Осколочен!".Мотора реве,разривите на снарядите несе чуват, а когато ти стреляш пък съвсем нищо не се чува.Чак като те удари бронебойния или върху бронята се взриви осколочен се сещаш,че и по теб стрелят.При стрелбата в купалата се натрупват барутни газове.През зимата вентилаторите ги издухват, но през лятото, в горещо време-не.Случва се ,викам на пълнача:"Осколочен,зареждай!".Той трябва да отговори:"Есть, осколочен",да го зареди и да докладва "Осколочен готов".А тук-не отговаря.Поглеждам го-а той лежи върху боекомплекта,нагълтал се с тия газове и припаднал,лицето му чак обгоряло.Когато боя е тежък пълнача рядко издържа до края.той се движи най-много, а и 85мм снаряд тежи два пуда / 1 пуд = 16кг./,тъй че натоварването му е голямо.Радист-картечаря,механик-водача и командира не губеха съзнание.Тъй че,ме в танка не ме беше страх-зает си, имаш работа.А виж-като те ударят и трябва да напуснеш горящият танк-тогава си е страшно.
В Прохоровското сражение нашия корпус първоначално беше във втори ешелон, осигурямахме въвеждането в боя на другите корпуси, а после тръгнахме и ние.Там между танковете имаше по 100м., само напред може, никакъв маньовър.Това не беше война, а унищожение,избиване на танкове.Пълзиш,стреляш.Всичко гори.На бойното поле-страшна смрад.Всичко е в дим, прах, огън, ще кажеш,че се свечери.Авиацията бомбардира всички наред.Танкове горят,коли горят,свръзката не работи.Цялата проводна връзка се намотала по гъсениците.Радиовръзката блокирана.Чудно ви е как ли-аз примерно работя на предаване по станцията,изведнъж ме убиват,станцията остава на предаване и честотата е задръстена.Трябва да минеш на запасна честота, ама къде ти в боя.В осем сутринта тръгнахме в атака и почти веднага се сблъскахме с немците.След около час моя танк го удариха-отнякъде долетя снаряд и изкърти ленивеца и едно опорно колело от ходовата част.Танка спря,леко се извърна.Ние веднага изскочихме и отпълзяхме в една яма.Тука не ти е до ремонт,това е Прохоровка.Танка спре ли-изскачаш.Ако сега не са те убили,ще дойде следващия вражески танк и ще те убие.В упор се разстрелвахме с немците.Преминах на друг танк.Почти веднага и него го запалиха.Снаряд попадна в моторното отделение.Танка пламна и ние изскочихме.Залегнахме в една яма и лежим,стреляме. Е,докато воювах в танк, аз също не им останах длъжник на немците-с първия снаряд унищожих 75мм ПТО, докато разчета го избутваше на огнева, после изгорих един Т ІІІ.Боя продължи до 19,00-19,30 вечерта, имахме големи загуби.В бригадата от 65 танка бяха останали 25,но в първия ден струва ми се и немците имаха големи загуби.
Следва продължение.
Превода е от руски,с известни съкращения понеже накрая почна да ми омръзва
Роден съм на Урал,в гр.Оса, Пермска област в 1924г.През 1941г. тъкмо завършвах средното си образование-десетилетката.В училище най-много обичах занятията по военно дело и физическа подготовка.Макар,че ръстът ми е 162см. и тежах 52км. ме считаха за отличен спортист,имах първи разряд по ски и бях дясната ръка на преподавателите по тази дисциплина.Обичах военното дело и мислех след завършване на образованието си да постъпя във военно-морско училище.Във флота имат такава униформа !
Е,ние знаехме,че война ще има.Някъде през февруари-март започна сбора на запасните за доокомплектоване на частите и много от младите учители в училището бяха призовани.А виж немския език ние глупаците не учехме както трябва.Преподавателя ни говори:"Война може да има,ще ви трябва!",ама ние бяхме юнаци:"С немците ще разговаряме на езика на оръдията и картечниците!"Към края на войната,вече като командир на рота, а и на батальон се случва да вземем пленници, а няма кой да ги разпита.На немски знам само "хенде хох" и "вег".
На 20.06.41г. беше вечерта на класа.На 21.06.вечерта се събрахме класа и излязохме на пикник извън града.Всеки взе каквото имаше-картофи,колбас,сланина.Водка тогава не пиехме.С момичетата не се натискахме,то ти стига да се докоснете-ток те удря.В неделя се връщаме в града, а по улиците викове,плач.Помислихме си,че бият накого.Но гледаме бягат хлапаци яхнали пръчки и размахват други пръчки и викат:"Война!Война!"На бегом отидох в къщи и само след четирсет минути бяхме целия клас във военният комисариат/военкомата-военното окръжие бел.моя/.Толкова се страхувах,че няма да успея да повоювам.Мислехме си,че войната ще продължи месец-два,най-много три месеца.
Военкомата беше като мравуняк,постоянно тръгваха партиди запасни и вече към септември града опустя.Всички мъже до 40г. заминаха, останахме само ние-младежи до 17г. неподлежащи на призив.Трябва да се каже,че при нас ,в дълбочината на страната трагедията на отстъплението от 1941г. не се усети толкова,но вече ни стана ясно,че врагът е силен,а войната ще е продължителна.И чак на 15.09.41г. мен като шампион на града и областта по ски ме призоваха и ме насочиха към формиращия се 1-ви отделен изтребителен скиорски батальон.Там ни подготвяха месец.А мен какво да ме подготвят-аз самият можех да бъда инструктор,помагах на командирите,които не бяха много силни със ските.През ноември ни натовариха на ешелон и се отправихме към Калинин.Направо на гарата,където ни разтоварваха попаднахме под силна авиобомбардировка и аз се оказах в болница с рана в рамото и контузия.Както разбрах по-късно от 366 човека списъчен състав на батальона след бомбардировката са останали четиридесетина.
След болницата ме пратиха в Перм,в авиационно-техническо училище.Аз настръхнах-не исках да съм техник, а командир.Е,мъчиха се,мъчиха се с мен и лятото на 42г. ме пратиха в Сталинградското танково училище.Когато немците приближиха града тези курсанти ,които бяха минали по 3мес. от обучението ги произведоха и ги пратиха на фронта, а нас новите ни евакуираха в Курган.Нашия ешелон напусна Сталинград последен в началото на септември под страшна бомбардировка.
В Курган развърнахме училището и започнахме обучението.Изучавахме Т-37,Т-28,Т-26,БТ-5,БТ-7 и Т-34.Да си призная учебната база беше много слаба.Аз след войната разглеждах немски учебен център в Австрия-беше много по-добър.Например при нас мишените за стрелба от оръдията бяха неподвижни, а за стрелба от картечницата - появяващи се.Какво означава появяващи се при нас-в окоп,в който има войник е прокаран телефон,командват му "Показвай","Сваляй" и той действа.Трябваше мишената да се показва 5-6 сек., а то един даржи повече,друг по-малко.А при немците на полигона има система от блокове и скрипци,въртени от едно колело- и за оръдейните и за картечните мишени.Според скоростта му на въртене се променя скоростта на движение на мишените и появяването им.Немските танкисти бяха подготвени по-добре и да се сблъскаш с тях в бой беше много опасно.А аз завършвайки училището бях изстрелял три снаряда и бях изстрелял един диск от картечницата.Учиха ни да управляваме БТ-5 и то на "а,б"-потегляне, управление по права линия.Че това обучение ли е?Занятията по тактика бяха "пеши, по танковому" и чак накрая имаше показно занятие "Танковия взвод в настъпление" и това е всичко.Обаче материалната част на Т-34 я знаехме много добре.
Занятията бяха по 12ч., а хранеха ужасно.Отслабнахме толкова,че за икономия на сили вечер на вечеря ходеха половината курсанти и носеха в чинии храната на останалите.А вечерята-парче хляб и рядка каша.В училището учих 4 мес. въпреки,че програмата беше за 6мес.Но нас-28 най-добри курсанти ни отделиха за досрочно произвеждане.Отделиха ни 28,но произведоха в звание 27.Един не успя да си вземе изпитите. И то кой-инженер по образование.Тогава си помислихме-е ,не му провървя на човека.Наивници.Той беше на 33-34г.,семеен, с две деца и въобще не му се ходеше на фронта.
През април 43г. ми присвоиха звание лейтенант и веднага ме атестираха за командир на взвод.Натовариха ни на ешелон и заминахме за Челябинск,в 6-ти учебен танков полк да получаваме танкове.Нашите танкове още не бяха готови и ние се включихме в работата на завода-две седмици на полуавтоматичен струг струговах цилиндри .Работехме безплатно-за талона за обяд.Когато сглобихме 30танка се сформира ешелон.Събрани бяха и екипажи.Получихме танкове,направихме 50км. марш на полигона, изстреляхме три снаряда и по диск и бяхме готови.Измихме танковете и под звуците на заводския оркестър се натоварихме на ешелона.
В юни 1943г. бяхме под Курск и влязохме в състава на 2 танков корпус,който беше във втори ешелон на отбраната.Малко след идването ни започна Курската битка.Тук за първи път влязох в бой, бяхме в отбрана, но кой знае какво не запомних.Всичките тези 6-7 дни ми се сливат в едно.Някъде се отбранявахме,после се оттегляхме,после с пехотата контраатакуваме и пак.Сега някои така разказват и така си спомнят имена на населени места,където са воювали,че чак им се чудя.Откъде ги помня аз ли-след войната ходих там,няколко пъти разказвах.След войната като ги видях местата си спомних : Маячки, колхоз "Ворошилов".А на война къде ще ги запомниш.Нанякъде се движим,въртим се ,стреляме.Командира на Т-34/76 всичко прави сам- стреля,командва екипажа,слушаш станцията и се оглеждаш.Чак като те удари бронебойния, разбираш,че по теб стрелят и си ударен.Беше ли страшно?В танка не ми беше страшно.Разбира се като получавам задачата има вътрешно напрежение.Знаеш,че тръгваш в атака и може да умреш.От тая мисъл не можеш да избягаш-тя дълбае главата.Като скочиш в танка и си заемеш мястото още има вълнение, но влезеш ли в бой-забравяш всичко.Увлича те боя-движиш се,стреляш.Когато екипажа е натрениран стрелбата върви бързо.Захваната ли е целта,"кратка!",изстрел,втори,въртиш оръдието наляво-надясно,крещиш :"Бронебоен!Осколочен!".Мотора реве,разривите на снарядите несе чуват, а когато ти стреляш пък съвсем нищо не се чува.Чак като те удари бронебойния или върху бронята се взриви осколочен се сещаш,че и по теб стрелят.При стрелбата в купалата се натрупват барутни газове.През зимата вентилаторите ги издухват, но през лятото, в горещо време-не.Случва се ,викам на пълнача:"Осколочен,зареждай!".Той трябва да отговори:"Есть, осколочен",да го зареди и да докладва "Осколочен готов".А тук-не отговаря.Поглеждам го-а той лежи върху боекомплекта,нагълтал се с тия газове и припаднал,лицето му чак обгоряло.Когато боя е тежък пълнача рядко издържа до края.той се движи най-много, а и 85мм снаряд тежи два пуда / 1 пуд = 16кг./,тъй че натоварването му е голямо.Радист-картечаря,механик-водача и командира не губеха съзнание.Тъй че,ме в танка не ме беше страх-зает си, имаш работа.А виж-като те ударят и трябва да напуснеш горящият танк-тогава си е страшно.
В Прохоровското сражение нашия корпус първоначално беше във втори ешелон, осигурямахме въвеждането в боя на другите корпуси, а после тръгнахме и ние.Там между танковете имаше по 100м., само напред може, никакъв маньовър.Това не беше война, а унищожение,избиване на танкове.Пълзиш,стреляш.Всичко гори.На бойното поле-страшна смрад.Всичко е в дим, прах, огън, ще кажеш,че се свечери.Авиацията бомбардира всички наред.Танкове горят,коли горят,свръзката не работи.Цялата проводна връзка се намотала по гъсениците.Радиовръзката блокирана.Чудно ви е как ли-аз примерно работя на предаване по станцията,изведнъж ме убиват,станцията остава на предаване и честотата е задръстена.Трябва да минеш на запасна честота, ама къде ти в боя.В осем сутринта тръгнахме в атака и почти веднага се сблъскахме с немците.След около час моя танк го удариха-отнякъде долетя снаряд и изкърти ленивеца и едно опорно колело от ходовата част.Танка спря,леко се извърна.Ние веднага изскочихме и отпълзяхме в една яма.Тука не ти е до ремонт,това е Прохоровка.Танка спре ли-изскачаш.Ако сега не са те убили,ще дойде следващия вражески танк и ще те убие.В упор се разстрелвахме с немците.Преминах на друг танк.Почти веднага и него го запалиха.Снаряд попадна в моторното отделение.Танка пламна и ние изскочихме.Залегнахме в една яма и лежим,стреляме. Е,докато воювах в танк, аз също не им останах длъжник на немците-с първия снаряд унищожих 75мм ПТО, докато разчета го избутваше на огнева, после изгорих един Т ІІІ.Боя продължи до 19,00-19,30 вечерта, имахме големи загуби.В бригадата от 65 танка бяха останали 25,но в първия ден струва ми се и немците имаха големи загуби.
Следва продължение.
Явно и редакторите му са били от същата порода.
Comment