Ще се впусна в малко off-topic разсъждения по принципни въпроси. Накратко - не гледам сериозно на заглавия като "другата страта на нещата", "непредполагаемата истина" или "тайните на втората световна война".
Темата за въпросната война в този си аспект се е изчерпала отдавна.
Очевидно нямам предвид обсъждането на разкази, битки, бойни поделения, хора, машини и т.н., на които самият аз надали някога ще се наситя. Става дума за безкрайните спекулации и разтягането на локуми по тези и твърдения, чисто и просто "недоказуеми".
Любопитството и жаждата за сензации са присъщи всекиму. Кой обикновен човечец не би се впечатлил от гръмки лозунги като "Хитлер и Сталин се договарят за изхода от войната", "Висши нацистки офицери сключват пакт със Сатаната", "Фюрерът е още жив", "Хитлер - извънземен пратеник?...", и т.н., и т.н. Средностатистическият читател е жаден за сензации, а такива "научни трудове" няма как да не предизвикат интерес. И тъкмо затова предприемчиви, амбициозни хора като Суворов (или както там се казва) пласират булевардните си романи в графа "исторически разкрития" и после с радост прибират печалбата, без да се интересуват от раздора, който са предизвикали.
Най-"близкия до сърцето", нашенски пример, за който се сещам, е "шедьовъра" на "гения" Волен Сидеров - "Бумерангът на злото". Все още не съм направил грешката да прочета тази книга, мисля така да остане и занапред.
Истината е, че псевдонаучните "сензационните разкрития" се пласират изключително добре, защото са свързани с мистериозното, тайното, скритото, умишлено премълчаното, и т.н. А тайните на Втората световна война са особено плодородно поле за изява, особено що се отнася до романтичния, забулен в мистерия Трети Райх и още по-романтичния, забулен в още повече мистерия Съветски Съюз.
Напоследък противно на всичките си принципи започнах да чета книгата "Окултният Хитлер" на Антон Первушин, която претендира да е различна от останалите и има за цел да обори всички "сензационни разкрития" за окултните експерименти на германците. Нещо спря да ми вдъхва доверие, но все още има надежда и ако някога съм в настроение ще я дочета и ще споделя впечатления.
Както и да е. Въпросните "сензационни разкрития", от всякакво естество, се появяват навсякъде, от статиите във вестник "Шок" до така известните ни и така дискутирани псевдоисторически трудове. Разликата е в около 200-те стр. факти, много от които недостоверни, струпани от автора на книгата с цел да и придадат звученето на задълбочено историческо изследване. Ето защо в морето от книги, излези след разпада на СССР, отпадането на цензурата и "разсекретяването на архивите" е изключително трудно да се отсее наистина достоверното. Отношението към това е въпрос на личен избор; моят скептицизъм е непоклатим, и обикновено не вярвам на глупостите, които чета. Особено ако правят "сензационни разкрития" и "вадят на бял свят неподозирани досега умишлено пазени в тайна факти." Как успяват тези хора да направят такива разкрития при така добре пазените тайни, не знам. Тези хора, посветени в потайностите на световните конспирации. Възхищавам им се.
И за завършек - цитат от Витгенщайн: "за това, за което не можеш да говориш, трябва да запазиш мълчание." Доста спъваща прогреса мисъл, ако се прилага за всичко, но изключително валидна за "историците" на новото хилядолетие.
Край на лиричното отклонение, продължавайте по темата.
Темата за въпросната война в този си аспект се е изчерпала отдавна.
Очевидно нямам предвид обсъждането на разкази, битки, бойни поделения, хора, машини и т.н., на които самият аз надали някога ще се наситя. Става дума за безкрайните спекулации и разтягането на локуми по тези и твърдения, чисто и просто "недоказуеми".
Любопитството и жаждата за сензации са присъщи всекиму. Кой обикновен човечец не би се впечатлил от гръмки лозунги като "Хитлер и Сталин се договарят за изхода от войната", "Висши нацистки офицери сключват пакт със Сатаната", "Фюрерът е още жив", "Хитлер - извънземен пратеник?...", и т.н., и т.н. Средностатистическият читател е жаден за сензации, а такива "научни трудове" няма как да не предизвикат интерес. И тъкмо затова предприемчиви, амбициозни хора като Суворов (или както там се казва) пласират булевардните си романи в графа "исторически разкрития" и после с радост прибират печалбата, без да се интересуват от раздора, който са предизвикали.
Най-"близкия до сърцето", нашенски пример, за който се сещам, е "шедьовъра" на "гения" Волен Сидеров - "Бумерангът на злото". Все още не съм направил грешката да прочета тази книга, мисля така да остане и занапред.
Истината е, че псевдонаучните "сензационните разкрития" се пласират изключително добре, защото са свързани с мистериозното, тайното, скритото, умишлено премълчаното, и т.н. А тайните на Втората световна война са особено плодородно поле за изява, особено що се отнася до романтичния, забулен в мистерия Трети Райх и още по-романтичния, забулен в още повече мистерия Съветски Съюз.
Напоследък противно на всичките си принципи започнах да чета книгата "Окултният Хитлер" на Антон Первушин, която претендира да е различна от останалите и има за цел да обори всички "сензационни разкрития" за окултните експерименти на германците. Нещо спря да ми вдъхва доверие, но все още има надежда и ако някога съм в настроение ще я дочета и ще споделя впечатления.
Както и да е. Въпросните "сензационни разкрития", от всякакво естество, се появяват навсякъде, от статиите във вестник "Шок" до така известните ни и така дискутирани псевдоисторически трудове. Разликата е в около 200-те стр. факти, много от които недостоверни, струпани от автора на книгата с цел да и придадат звученето на задълбочено историческо изследване. Ето защо в морето от книги, излези след разпада на СССР, отпадането на цензурата и "разсекретяването на архивите" е изключително трудно да се отсее наистина достоверното. Отношението към това е въпрос на личен избор; моят скептицизъм е непоклатим, и обикновено не вярвам на глупостите, които чета. Особено ако правят "сензационни разкрития" и "вадят на бял свят неподозирани досега умишлено пазени в тайна факти." Как успяват тези хора да направят такива разкрития при така добре пазените тайни, не знам. Тези хора, посветени в потайностите на световните конспирации. Възхищавам им се.
И за завършек - цитат от Витгенщайн: "за това, за което не можеш да говориш, трябва да запазиш мълчание." Доста спъваща прогреса мисъл, ако се прилага за всичко, но изключително валидна за "историците" на новото хилядолетие.
Край на лиричното отклонение, продължавайте по темата.
Comment