Преди години бях чел за Фалез и предхождащите сражения, че германците не успяват при планирания си удар, макар и съсредоточавайки значителни сили - 10 дивизии, защото американците, освен че са имали съкрошително въздушно превъзходство и невероятна логистика, били обучили пехотата си да не се страхува от танкове. Наистина, те са разполагали със сравнително добро за времето си противотанково средство на пехотата като базуката, а и противотанковата им артилерия, не е била слаба след Кесарин, но дали наистина има такова нещо.
Знам, а и Айке споменава, че руската пехота е била добре обучена да борави с противотанкови средства и оръжия. При Курск, значителна част от сраженията се изнасят именно от дивизионна противотанкова артилерия, сапьорни подразделения и противотанкови резерви на РККА, но не и батальонни оръдия, които ако не бъркам, липсват в руските разписания. Германците, особено през 44-та взимат решителни мерки за борба с танковете, заради броя им, но примерно в Полша, януари 45-та, може би поради масовостта на атаката, не знам, претърпяват неуспех. Изключения правят отбраните на градовете. По това например румънци или унгарци са били значително изостанали.
Предлагам тук да обсъдим този въпрос. Как е стояла ситуацията при силите на Остта, как при съюзниците. Доколко тежки танкове, например Тигър І и ІІ, са сигурна гаранция за пробив в огневата линия на батальона и дори в строя му? В какви условия? И възможно ли е сигурно удържане на позициите от упорита пехота, командвана решително, при атака с смесени подразделения, танкове с десанти или бронирани коли? доколко това се променя в началото и края на войната. Е?
Знам, а и Айке споменава, че руската пехота е била добре обучена да борави с противотанкови средства и оръжия. При Курск, значителна част от сраженията се изнасят именно от дивизионна противотанкова артилерия, сапьорни подразделения и противотанкови резерви на РККА, но не и батальонни оръдия, които ако не бъркам, липсват в руските разписания. Германците, особено през 44-та взимат решителни мерки за борба с танковете, заради броя им, но примерно в Полша, януари 45-та, може би поради масовостта на атаката, не знам, претърпяват неуспех. Изключения правят отбраните на градовете. По това например румънци или унгарци са били значително изостанали.
Предлагам тук да обсъдим този въпрос. Как е стояла ситуацията при силите на Остта, как при съюзниците. Доколко тежки танкове, например Тигър І и ІІ, са сигурна гаранция за пробив в огневата линия на батальона и дори в строя му? В какви условия? И възможно ли е сигурно удържане на позициите от упорита пехота, командвана решително, при атака с смесени подразделения, танкове с десанти или бронирани коли? доколко това се променя в началото и края на войната. Е?
Comment