Военни загуби на участниците във Втората световна война

[Matrosov]

Аз не съм запознат със социологическата методика на Кривошеев, но съм запознат, както и ти също, с това колко противоречиво е изследването.
Има ли смисъл от подмятания, пък били те и замаскирани с високонаучен тон?

[gollum]

Разбира се, Кало, запознат съм в известна степен . Учил съм социология и имам представа от статистика. Но в случая става въпрос за следното (можеш да проследиш текста, който съм цитирал, а и това вече сме го обсъждали перди доста време с Виталий): Кривошеев използва следната методика, за да изчисли възможната горна граница на демографските загуби:
1. взима данните от преброяването от 1939 г.
2. след това взима данните за преброяването от 1959 г.
Това са двете реперни точки, между тях няма никакви други статистически данни за целия СССР. Тук трябва да се отбележи, че данните от преброяването от 1939 г. са изключително спорни - за тях има от много посоки съмнения, според някои занижават общото количество население с до 10% (има статии, в които се описват конкретните съмнения и проблеми, сега не ми се описват), според други, напротив, числеността е завишена. Подобен проблем не се предполага за второто преброяване. Т.е. първо има сериозни основания за съмнения в единия реперен факт.
След това, въз основа на първия реперен факт се предполага числеността на населението през лятото на 1941 г. като се използват статистически методи. Проблемът е, че по-голямата част от данните са са напълно произволни, защото липсват необходимите реални данни от тогава, върху които да се предполага (само за пример, за периода на войната се използват данни за естествен прираст и естествена смъртност въз основа на предвоенните години). Това в кажи-речи същата степен важи за обратното "намаляване" на населението от 1959 г., за да се получи предполагаемото население в средата на 1945 г. Т.е. и в двата случая - и за 1941 г. и за 1945 г. имаме предполагаеми числености на население, които се използват като реални, за да се получи разликата, която съставя горния праг на демографските загуби. Това показва твърде много пролуки в метода.
По-лошо, обаче, е друго, че този метод не се следва коректно, а това вече си е съвсем неприятно. Ще обясня за какво става въпрос. За 22.06.1941 г. се предполага население на СССР като 196,7 милиона души. Преброяването от януари 1937 г. показва численост на населението от 162 039 470. Преброяването от 1939 г. дава численост на населението от 170 557 093 души. Оставям настрана сериозните съмнения в достоверността на преброяването от 1939 г., важното е, че за две години се получава нарастване на населението с около 8 милиона души. Т.е. за следващите 2,5 г. се предполагат сходни темпове (няма основание за друго предположение) и населението на страната е дадено като 196,7 милиона, нормалното нарастване за двете години и половина е около 12 милиона. При Кривошеев излизат с около 14 милиона "отгоре". Проблемите идват от следното - в този период населението на СССР се увеличава и поради политически причини за сметка на придобити територии и общто увеличениенадхвърля 32 милиона души. И това придобито население (предимно през 1939 г. и 1940 г.) също нараства с определени темпове. Очевидно по неговите сметки първо излизат със 18 000 000 по-малко, отколкото трябва да са минимум и при това липсва и техния дял в прираста. Т.е. неговата численост от 196,7 милиона души не отчита тази добавка или никак или поне не напълно. Т.е. числеността на населението на СССР през юни 1941 г. трябва да е по-скоро близо до или над 215 000 000 души.
След това Кривошеев получава по обратен статистически метод (отново въз основа на много съмнителни изходни данни за естествен прираст и смъртност) връщайки се от преброяването през 1959 г. назад до 1945 г. число за нея от 170,5 милиона души (декември 1945 г.), в която обаче пак не са отчетени разликите за сметка на новопридобити, както и някои отстъпени територии след края на войната, нито пък миграциите на населението в резултат на тези политически промени (не са отчетени, защото няма въз основа на какво да се отчетат, но и той не ги отчита в метода си). Така той използва предвоенни данни за раждаемост и смъртност, чрез които намира военни такива (съмнително решение) и получава едни много съмнителни предположения за общото количество жертви (при него - 26 милиона). Но както виждаме, след като допуска такава сериозна грешка в предположението си за популацията през юни 1941 г. (занижаване с около 15 000 000 души), то това следва да се отчете и при данните му - т.е. не 26 000 000, а повече.
Надявам се поясних защо този му метод е най-малкото спорен.
Лошото е, обаче, че данните от преброяването от 1939 г. се смятат за манипулирани и за много по-достоверно се приема това от 1937 г., така че и приведената от мен аритметика не е по-вярна. За да се направят нещата както трябва, трябва за основа да се вземе преброяването от 1937 г. и да се сметнат и добавените през 1939 г. и 1940 г. територии и населението им. Лошото е, че и така не може да се постигне кой знае какво, защото липсват сериозни и пълни данни, въз основа на които да се преценят демографските показатели за военните години.

[pepeadi]

Това са загубите на немските сухопътни войски за дадения период според книгата на Мюлер-Хилебранд "Сухопътната армия на Германия" том 3.

[pepeadi]

Пропуснах да напиша , че в тези загуби са включени и тези на SS.

[pepeadi]

Най-големи загуби на танкове и САУ през Втората световна война
Най-големи загуби на танкове и САУ през периода на Втората Световна война понасят страните на СССР и Германия.
Безъзвратните загуби на танкове и САУ за Червената армия,по официални съветски данни,е 96500 бойни единици.Най-много загуби са били нанесени в периода 1943-1944г. – 47200 танка и САУ (дължащо се на временното превъзходство на немската бронетанкова техника,което се проявява особено в битката при Курската дъга).Общата бройка на танкове и САУ , с който разполага Червената армия във войната с Германия,за целия период, е 131700 бойни единици(22600 се намират на въоръжение в Червената армия към 22.06.1941г.,а останалите са производство и доставки по догвора за „Ленд-лиз”.На 09.05.1945г. СССР разполага с 35200 танка и САУ.
В началото на Втората световна война(01.09.1939г.) Германия разполага с 3200 танка (САУ още на са имали).В периода 09.1939-05.1945г Третия райх произвежда 46300 танка и САУ.Така общия брой ,с който разполага Вермахта за годините на войната е 49500 бойни единици.Към момента на капитулацията Германия разполага с около 4500 танка и САУ , в това число: на собствена територия,в Италия,Норвегия, Австрия,Чехословакия,в резерв,в учебни бази и на теритирията на заводи.
Следователно ,загубите на Вермахта в годините на войната,в танкове и САУ, съставляват около 45000 бойни единици.Какви са загубите на Вермахта на Източния фронт?Ако се вярва на официалните съветски данни,то немците са загубили там 75% от своите танкове и САУ.Като изключим 1600 боини единици загубени от Германия в периода 01.09.1939-22.06.1941г. се получава следната цифра:
49500 бр. (общо произведени) – 1600 бр. (загубени 01.09.1939г-22.06.1941г) – 4500 бр. (останали в края на войната)= 43400 бр. x 75% = 32550 бр. загубени на Източния фронт.Така съотношението на загубени танкове и САУ между СССР и Германия се получава 2.96 :1.
Използвани източници:"Encyclopedia of german tanks of world war two", "Arms and Armour", London, 1993; "История второй мировой войны. 1939-1945", Военное издательство Министерства обороны СССР, М., тт. 2,4,12; "Гриф секретности снят: потери Вооруженных Сил СССР в войнах, боевых действиях и военных конфликтах: статистическое исследование", Воениздат, М., 1993.

Това е превод от един руски сайт : http://www.deol.ru/manclub/war/poterit.htm