Между другото при първия Ел Аламейн Ромел е показал известна творческа безпомощност.Решаващ удар с дясното крило и излизане във фланг и тил на англичаните - това го е парвил поне два пъти вече в Серевна Африка.Така че Монти е бил всичко друго само не е и изненадан.Ромел се е оказал твърде предвидим.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Битката при Ел Аламейн
Collapse
X
-
resavsky написаМонти си е съвсем приличен командир - разбира се без претенции за гениалност.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
Така е, но за това си има причини (както за всяко нещо) - разликата в качеството и сработеността (а и доктрината) на двете страни. Британските сили почти нямат навици и процедури за сработване между отделните войскови родове, а и имат лоша координация дори вътре в съединенията. При немските съединения е обратното (е, при италианските нещата са по-лоши отколкото при британските - особено по отношение на моторизацията). А това са неща, които подлежат на много бавна и трудна промяна. За мен качествата на командващия проличават най-вече в способността му да се адаптира към този род условия и да използва силните страни на подчинените му сили, като внимава за слабите. Монтгомъри общо взето успява в това, макар, разбира се, да не е единствен сред британските командващи.
Затова и се налага британските командири да се съобразяват с особеностите на подчинените им сили и да се опитват доколкото е възможно да променят нещата. Монтгомъри преуспява в това.
Тук трябва да се отбележи, че когато британците се увличат в преследване (а това се случва), често резултати се лоши. Същото в известен смисъл се случва и със силите на Ромел - той прекалява в търсене на този род успех и в резултат на това изтощава и без друго малките си сили, да не говорим за запасите от гориво и резервни части. Преследването на всяка цена няма смисъл - има смисъл единствено ако води до някакво предимство, което може да се реализира. Точно това проваля Ромел при първата битка за Ел Аламейн. Това е случай, когато действията на Ромел не са оправдани. И не е единственият такъв случай - той прекалява с командването от първите редици, което създава допълнителен хаос в командната верига и други проблеми, произтичащи от това, че той взима оперативни решения под влияние на тактическата обстановка. Разбира се, при британците е обратното - те командват твърде далеч от бойните линии (Монтгомъри извършва промяна и по този пункт) и се излагат на присъщите на този род командване недостатъци.
Ресавски написаМежду другото при първия Ел Аламейн Ромел е показал известна творческа безпомощност.Решаващ удар с дясното крило и излизане във фланг и тил на англичаните - това го е парвил поне два пъти вече в Серевна Африка.Така че Монти е бил всичко друго само не е и изненадан.Ромел се е оказал твърде предвидим.
След това, Монтгомъри тогава не командва 8-ма армия, нейн временен командващ е Окинлек.
Ето какво написах по-надолу в изложението си по темата за позицията:
gollum написаПреди да продължим с първата битка, обаче, би било добре накратко да се спрем на описание на самата позиция и защо именно там двете армии провеждат статично над 4 месеца. Позицията представлява ивица земя, широка около 60 км, която в северния си край опира в брега на Средиземно море, а в южния – в обширната депресия Катар, която при това е заобиколена от меки пясъци и солени блата. На практика това е единствената позиция на целия ТВД, която не може да бъде заобиколена по фланговете и се налага да бъде пробивана фронтално. На тази ивица земя има едно основно възвишение (по-скоро малка планина), което контролира целият южен дял.
В инженерно отношение позицията е съставена от три основни отбранителни редута, като малко преди това британците добавят четвърти между южния и централния. Редутите са прикрити от значителни минни полета.
Ел-Аламейн се намира съответно на около 2000 км от Триполи, на 1000 км от Бенгази, на 500 км от Тобрук (най-близката италианско-немска база) и съответно само на 90 км от Кайро и на 350 км от крайната цел на Ромел – Суецкия канал.
Comment
-
Единствената грешка на немското командване и в частност на Ромел е провалът на разузнаването в южния сектор на бойните действия северно Катарската низина. Там Томитата поставят макети на танкове и на строяща се военна база за да отвлечат вниманието на немците от действителното планирано място на пробива, което се намира на север при Тел- ел-Мампсра. Така ген. Монтгомъри заблуждава, отвлича и ангажира вниманието на силите на Оста - а именно 21 танкова дивизия и дивизия “Ариете” на юг.
Ромел съзнава, че всяко изчакване е в полза на британците, затова не стои в изчаквателна позиция, а когато има шанс и възможност атакува...
Фактът, че Адолф Хитлер поставя стратегически задачи на ген. Ромел на Западния фронт през 1944г. говори, че Фюрерът все още разчита на Ромел и в неговите очи генералът не се е провалил в Африка. Обикновено провалилите се генерали са изтеглят в резерва където и остават. Случаят с ген. Ромел не е такъв. Той запазва престижа си. Просто са му поставени неизпълними задачи...
Какво да правиш като от Берлин ти идва шифрограма с текст “Победа или смърт”?!Comment is free, but facts are sacred.
Comment
-
Поставянето на неизпълнима задача е много груба командна грешка, котяо рядко се разминава, впрочем.
Що се отнася до грешките на Ромел - само по себе си преследването до Ел Аламейн е грешка, особено след като е осъзнавал в какво състояние са силите му и доколко ще се влоши снабдяването му, ако остане на позиция при Ел Аламейн (нещо неизбежно, ако продължението на настъплението се провали, а че е щяло да се провали трябва да му е било ясно). Грешка е това, че вместо да се направи опит за подобряване на положението със снабдяването (особено важно е превземането на Малта, от което зависи цялата свързаност на комуникациите), силите се използват за да се продължи настъпление, което без подобряване на ситуацията със снабядването е обречено. Тук Ромел носи своята отговорност.
Що се отнася до това, че Ромел командва и след провала в Северна Африка, тук трябва да се имат предвид и разни "лични обстоятелства" в отношенията между Ромел и Хитлер и не на последно място значението на Ромел за пропагандната машина (образът, който му създават в Северна Африка би бил разрушен).
Впрочем, действията му след това във Франция не се особено успешни.
Comment
-
Panzerjager написаЕдинствената грешка на немското командване и в частност на Ромел е провалът на разузнаването в южния сектор на бойните действия северно Катарската низина. Там Томитата поставят макети на танкове и на строяща се военна база за да отвлечат вниманието на немците от действителното планирано място на пробива, което се намира на север при Тел- ел-Мампсра. Така ген. Монтгомъри заблуждава, отвлича и ангажира вниманието на силите на Оста - а именно 21 танкова дивизия и дивизия “Ариете” на юг.
Което си означава обричане на поражение. Всеки воюва както може. Британците така са добри в периферните и косвени действия - което и правят. Мудни са, но мисля това си го знаят. И в крайна сметка с такива действия печелят. И то с малко жертви. Ромел може и да е много добър командир, но защо е трябвало да тласка армията отвъд всякакви разумни предели, обричайки я на унищожение?
Колкото до немското главно командване - то прави толкова много големи грешки през втория период на войната, че трудно може да бъде наречено "добро".Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Ромел е заблуден както писах по-горе, че предстоят подкрепления – миномети, щурмови оръдия и бронирана техника, а и че ще се подобри снабдяването с гориво през Средиземно море. Всичките му действия следват от тази заблуда. За провала на Луфтвафе в Африка вина носи Кеселринг, ако въобще нещо по-съществено е зависело от него като се вземе предвид маниерът на командване на Хитлер...
Настъплението на Пустинната лисица със сигурност е разработено в OKW, така че отговорността не е само негова... Надали той би направил нещо което противоречи на плана и инструкциите които идват от OKW (Хитлер).
gollum написаВпрочем, действията му след това във Франция не се особено успешни.Comment is free, but facts are sacred.
Comment
-
Panzerjager написаНе знам да има “успешен” немски генерал през ВСВ?!
Panzerjager написаРомел е заблуден както писах по-горе, че предстоят подкрепления – миномети, щурмови оръдия и бронирана техника
Panzerjager написаа и че ще се подобри снабдяването с гориво през Средиземно море.
Panzerjager написаНастъплението на Пустинната лисица със сигурност е разработено в OKW, така че отговорността не е само негова... Надали той би направил нещо което противоречи на плана и инструкциите които идват от OKW (Хитлер).
Comment
-
"Операцията не може да се обезпечи от Луфтвафе поради невъзможността на Кеселринг едновремено да превземе Малта и в същото време да поддържа Ромел."
Доколкото знам, Ромел е този който първо твърди, че не може да се върви към Кайро без да се превземе Малта, но по-късно си променя мнението и убеждава Кесерлинг да не се занимава с острова... така,че в известен смисъл сам си е виновен за крайния неуспех-без непотопяемия самолетоносач Малта британците много трпудно са щели да отрежат комуникациите на Корпус "Африка"! Логистиката е ахилесова пета на вермахта през цялата война и "африканците" не са изключение... но да се обвинява Ромел,че не е отчитал този факт е пресилено-как да победи ако не настъпва след разбития противник! Не е гений, но е пресметлив, хитър и дързък командир. Да го винят, че няма въображение също не е коректно-при Ел Аламейн по чисто географски причини не може да атакува по десния фланг-терена е непроходим за таковете, а и британското разузнаване дава предимство на Монти(операция "Ултра"). В края на краищата половината от 105 000 личен състав италианците са половината-срещу 200 000 V²²² армия с нейното смръхобецпечаване и Наполеон трудно би се справил!
Comment
-
Багатуре, съгласен съм с повечето, още повече, че ако си направиш труда да прочетеш последните мнения (или пък първите), ще видиш, че всичко това е общо взето описано вече. А за позицията съвсем наскоро повторих нещата. Та не е хубаво да се прекалява с възклицателните знаци .
Багатур написано да се обвинява Ромел,че не е отчитал този факт е пресилено-как да победи ако не настъпва след разбития противник!
Ако Малта би била превзета (отделен въпрос е дали това а възможно, но е за самостоятелна тема), най-малкото щяха да се осигурят комуникациите между Италия и Либия, и заедно с това, да се освободят значителни авиационни сили за наземна подкрепа на силите на "Оста" в Северна Африка.
Багатур написаНе е гений, но е пресметлив, хитър и дързък командир.
Comment
-
gollum написаАко правилно си спомням, инициативата е на Ромел, той предпочита да преследва до край, надявайки се (неоснователно), че на "плещите" на отстъпващите британци ще влезе в Александрия.
Според Lidell-Hart. The Rommel Papers фелдмаршалът е решил да предприеме настъпление в Египет като се възползва от отслабените сили на британците в следствие на пораженията им. Кеселринг е против това с аргумента , че не може да обезпечи едновременно операциите в Малта и в Африка. В следствие с това си принципно несъгласие той дори е на път да изтегли подчинените му ВВС в Сицилия. Хитлер обаче е съгласен с Ромел защото мисли, че това е пътя към победата в цялата кампания- да се достигне до Суец, Александрия и Кайро, въпреки протестите от италианския ген. щаб и някои негови генерали. Ромел счита, че ако просто държи позициите около Солон това ще даде предимство на англичаните да го обходят по фланговете и така ще затруднят снабдителните му линии освен ако той не осигури фронта с инвазия на изток.
Според другата версия на Fritz Bayerlem THE FATAL DECISIONS Хитлер изобщо не мисли да превзема о. Малта. Според него снабдяването за Ромел може да стане и през о. Крит. Малта трябва само да се неутрализира с мощна бомбардировъчна авиация. Мнението на Ромел е да се отведат войските на запад при Солон и така да се разтеглят английските снабдителни линии в безполезната пустиня което ще увеличи настъпателната сила на Африканския корпус. Но под силното влияние на Хитлер за когото отстъплението на запад е абсолютно неприемливо и на Мусолини е принуден да отстъпи и да предприеме инвазия на изток.
На констатацията на Ромел: “Изходът на битката ще зависи от своевременната доставка на гориво” ген. Кавалеро отговаря: „Фелдмаршал, можете да започнете сражението – горивото вече е на път”...Last edited by Panzerjaeger; 14-03-2008, 22:23.Comment is free, but facts are sacred.
Comment
-
Че е имало планове за превзема на Малта е очевидно - иначе какво правят парашутно-десантните подразделения, които след като се отказват от плана, са предадени на Ромел и той ги използва при Ел Аламейн като линейна пехота? Може да се дискутира доколко Ромел е участвал в това решение (отказ от превземане на Малта), като имам време ще се поразтърся и ще напиша нещо с посочване на източник (защото съм ги чел тези неща отдавна и вече спомените ми са поизбледнели).
На констатацията на Ромел: “Изходът на битката ще зависи от своевременната доставка на гориво” ген. Кавалеро отговаря: „Фелдмаршал, можете да започнете сражението – горивото вече е на път”...
Comment
-
Определено Ромел, лично, и при силната подкрепа на Командо Супремо, а и Бенито Мусолини се намесва, е за продължаване на операциите на Изток, в Египет, след падането на Тобрук. Това е едно от онези решения, които се отразяват върху хода на цялата война.
Позицията за атака срещу Малта застъпва Кесерлинг, но и германския държавен ръководител, вече е на особено мнение за използването на десантчици срещу укрепени позиции. Малта се е смятало, че ще бъде неутрализирана само от въздуха.
Британците наистина с мъка я снабдяват, авиацията, действаща оттам е разстроена, корабите от съединение К са изтеглени, остават само подводниците. Британските кораби сепредвижват и към Порт Саид и в Леванта, при опаността за Александрия. Но именно Малта би закрепила позициите на Остта в Средиземноморието. После и Айзенхауер да дойде, ще има бая работа. А така, става една каша в стратегията. Но, това е решението. Ромел има много голям пръст в това. Крит се оказва обаче, че от юг за база не става, макар че фелдмаршала именно през Крит пристига, при кризата през ноември. Но едно е да превозиш генерал, друго, муниция, гориво и храна за 80 хиляди души.
Comment
Comment