Книгите и твърденията на Резун

[albireo]

Никаква енигма не е. Както каза Воланд, трябва да се чете. Да се чете и да се мисли. Да се вкарва солидна доза скептицизъм в процеса на мислене и най-важното, интересът на човек към темата да не е формиран под влиянието на усещането, че "совите не са това което са", че очевидно има някаква тайна, че нещата не са такива каквито сме ги мислели, че светът е различен, скрит и непонятен за мнозинството, но разбираем само за посветените. Напротив много често совите са именно сови т.е трябва да се изхожда от предпоставката, че е нужно да приемаме фактите, такива каквито са (ако искаме да сме коректни към предмета на заниманието ни) а не да черпим знания за дадени исторически събития по дедуктивен път от общата теория. В случая какво да разбираме под "обща теория" - в онази статия на Империал са много засегнати много добре основните политически послания, които носи творчеството на Резун. Дали е съзнателно или не, т.е. дали и неговите възгледи са такива или е гонен от жажда за слава и пари не се наемам да коментирам и не е важно, важното е ефектът на неговите писаници и защо са толкова привлекателни. В неговото творчество има много силен психологически заряд ала "последните ще станат първи" - героите не са никакви герои, злодеите не са злодеи, нещата са скрити имат друг смисъл. Комунистите са зли, нацистите ако не добри, то са невинни защото а) са пионки, "ледоразбивачи" в сталиновите ръце и б)те само се защитават.
Пък и Сталин е добър, той е СИЛНИЯТ, желязната ръка, Свръхчовекът.
И тъй като тези идеи, тази политическа етика така или иначе импонира на определени хора, те прегръщат Резун от раз. И/ИЛИ Действа се наситина по дедуктивен път и историята се изпозлва за доказване на някаква обща теория.
Напр. "Комунистите са зли" + "има нещо скрито" (тези две неща се комбинират особено често) ерго Резун е прав. Той е Истината!
Това че комунистите са зли и че да, наистина светът (природен и най-вече социален) около нас никога не е напълно познаваем по дефиниция, не означава, че Резун е прав, дори не означава, че е прав за някои неща, а греши за други. Това не означава в случая нищо, защото дали Резун е прав или греши, може да се разбере, ако човек се запозане с факти, ама с достатъчно факти, ако положи усилие да провери твърденията на Резун, източниците му, методологията му, ако чете (вкл. и тази тема) и ако искреният му интерес е насочен към самият исторически факт, а не е породен от желанието му да прекара разгрома на РККА през собствената си идеологическа призма.
Или накратко ако човек е безпристрастен.

P.S. За офтопика или подписа на Фружин. Кало, прав си. Глупаво е и е расистко. Човешката глупост не може да бъде забранена, колкото и да ни се иска. На никого не може да му се забрани да проявява глупост. Но може да му се забрани да е расист, поне тук във форума. Така че най-добре Фружин сам да си редактира подписа. Не ми пука, че политическите възгледи са му такива, не съм длъжен да ми бъдат натрапвани по този начин.

[Frujin Assen]

Ок Албирео щом те дразни подписа ми ще го редактирам.
Сега за скритите неща.Според една книга която наскоро четох (сега не ми се рови,но ако искате ще го направя) Сталин е мислел с понятията от гражданската война в Русия.В тази война по принцип битките са печелени " на мускул" т.е. с по големи сили,а основните загуби идват от гладът и лошите условия на живот.
Съответно Сталин си е правел сметката че ако армията му е облечена и нахранена и отгоре на всичко по многобройна,просто няма как да загуби войната.
Другото което там се казва е че русите са надценявали ужасно много германската армия,там се цитираха разузнавателни доклади (ако искате да ги посна) че в СССР са мислили че Германия има приблизително 10 000 самолета и 20 000 танка.
В този смисъл те изобщо не са и помисляли че с тези сили може да започне някакво нападение.Според плановете се е предвиждало че на немците ще им трябва още доста време (може би месец-два) да съсредоточат на границата тези 10 000 самолета и 20 000 танка преди да нападнат.
Ако пък нападнат с тези сили то целта ще е заемане на по добри позиции и съответно няма нищо страшно.

[ahileas]

Здравейте.
Едва ли е подходящо да започвам участие във форума точно по тази тема, но тя искрено ме вънува.
Смятам, че Сталин се е готвел за завоевателна война срещу Европа. За два дни се опитах да прочета всичко от 2003г до сега по темата за Виктор Суворов / [I]Одзава го нарича нееднократно хохол, дали пък това не е обидно за цял един народ прозвище? и странно защо не видях обзети от "праведен гняв" участници във форума да го заклеймяват, както го правят с Фружин/ . Повечето негативни становища са против Суворов, само защото е Суворов, а не зщото има аргументирано несъгласие с неговите публикации, тези мнения не считам за необходимо да обсъждам. Но има и изключително интересни и смислени изказвания, най-вече на Ам гъл, но за съжаление прочетох, че той прекратява участие по темата. По натаък ще изтъкна и своите аргументи по темата.

[albireo]

Хубаво. Надявам се като си "изказваш мнението по темата" да отделиш и достатъчно сериозно внимание на методологията, която ползва Резун. Защото, предполагам ти е известно, при историята, както при повечето хуманитарни науки, методът е това, което ни позволява до достигнем до предмета или с други думи, не можем да имаме историческо изследване, ако методиката ни не отчита съответните особености, които правят от историята наука. И книгите на Резун (към когото повечето сериозни потребители в този форум изпитват искрено и дълбоко неуважение) са фрапантен пример именно за това.
Надявам се, че няма да сметнеш това мнение "против Резун, само защото е Резун". А Голъм спира да пише по темата, може би защото му е писнало да разяснява подробности около ВСВ на хора, кото са придобили мнението си за събитията само от сензационно-популярни книжки, филми по дискавъри и клоноподобните му ТЕ канали и и-нет, вместо да разгърнат някое сериозно военно-историческо изследване.

[messire Woland]

Не мисля, че някой напада Резун заради него самия
А и както нееднократно беше казвано (и от мен) - той е много добър като писател.
Това, за което е темата обаче няма нищо общо с писателските му дарби, а с историята и събитията около лятото на 1941ва. Мисля, че в тази тема е съвсем убедително доказано, че тезата на Резун, че Сталин се е готвел за някакво нападение през 1941ва година е съвършенно несъстоятелна. Друг е въпросът, че тези, които не искат да видят аргументите, изписани в темата, нито им се чете по въпроса, или поне да погледнат някакво сериозно изследване или книга - няма и да видят колко манипулирани са "доказателствата" на Резун. Толкова по въпроса.
Ако някой иска да дискутираме, нека да каже конкретна тема и ако ми е интересна и не сме я дискутирали вече тук - обещавам, че ще говорим. Ако обаче има изказвания в стил, че "Суворов по принцип е прав, защото той го казва" - на такива даже няма и да си правя труда да отговарям.
По принцип в темата са дадени достатъчно данни по въпроса, има дадени източници и книги и единственото, което трябва да направят тези, които се интересуват от темата е да попрочетат малко ...

[gollum]

Е, ако се появи нещо ново и интересно, бих се включил - иначе (и до това се отнасяше и решението ми) не виждам смисъл. Напълно съм съгласен с Воланд и Албирео, и бих предложил на всеки, който реши да се включи в тази тема първо да я изчете из основи. Съжалявам, това наистина е доста неприятно като се има предвид размера й, а и начинът, по които е водена често дискусията в нея въпреки усилията на модераторския екип. И след като стори това ако все още смята, че има какво съществено и ново да добави към нея, то нека заповяда и предполагам, че висчки, на които темата ние интресна ще се включим във възобновяването на дискусията.

И да добавя и аз - възможно е да има в тази тема мнения срещу Резун/Суворов, обосновани само на лична основа, но дори и да е така, те са малко. Основната част от мненията и изнесените данни са по същество и се свързани единствено с историческата достоверност на упоменатите произведения на Резун/Суворов. И аз като Воланд смятам, че Резун като писател е добър и изпод перото му са излезли някои не лоши романи. Проблеми има с опитите му да пише исторически трудове (тук се сещам за едно добро сравнение на родна почва - Стефан Цанев, който поне за мен иначе е съвсем приличен поет).
Впрочем, всичко това както и същестевните въпроси вече е писано и обсъждано в темата.

[Odzava]

Здравейте.
Едва ли е подходящо да започвам участие във форума точно по тази тема, но тя искрено ме вънува.
Смятам, че Сталин се е готвел за завоевателна война срещу Европа. За два дни се опитах да прочета всичко от 2003г до сега по темата за Виктор Суворов / Одзава го нарича нееднократно хохол, дали пък това не е обидно за цял един народ прозвище? и странно защо не видях обзети от "праведен гняв" участници във форума да го заклеймяват, както го правят с Фружин/[/I] . Повечето негативни становища са против Суворов, само защото е Суворов, а не зщото има аргументирано несъгласие с неговите публикации, тези мнения не считам за необходимо да обсъждам. Но има и изключително интересни и смислени изказвания, най-вече на Ам гъл, но за съжаление прочетох, че той прекратява участие по темата. По натаък ще изтъкна и своите аргументи по темата.

Ами аз чесно казано го наричам "хохол" защото той си е такъв. Не изпитвам никакво уважение или преклонение към подобен род родоотстъпници. Ким Филби да речем е същата стока. Смятам, че по никакъв начин на обиждам украинците, ако обаче съм обидил някого искренно се извинявам.
Сега за аргументите:
1. Постовете в които Резун е критикуван защото е изказал мнение според мен следва да се подразбират като критика на мнение от типа : Значи твърдите, че пирамидите са построени от марсианците. Добре! А изпихте ли си лекарството преди да напишете това?"
2. Мненията на Резун доколкото си струва да се коментират много лесно се опровергават от множество източници. Докато в подкрепа самия Резун (никакъв Суворов не е и не може да бъде един предател) има в най-добрия случай индиректни доказателства.
А известно е, че индиректните доказателства нямат особена тежест. Особено ако има преки такива, които ги опровергават.

[gollum]

Първо едно уточнение - това няма нищо общо с темата и аз съм виновен за това отколнение с коментара си към поста на потребителя 1939, поради което отговарям. По принцип за тези неща не би трябвало и да има какво толкова да се говори или обсъжда - дотолкова очевидни са. Но честотата, с която този въпрос се появява подсказва, че може би все пак има нужда от отделан тема за него. Модераторът да прецени.
*** Този пост се явява отговор на едно изтрито мнение за разликата между "нападателна" и "отбранителна" война. Понеже самата проблематика е абсурдна (няма такова деление в смисъла на изтрития пост) не заслужава собствена тема. Но пък да не иде зян този пост го слагам тук, защото ще е полезен относно тази тема.
Sir Gray
***

С това не съм съгласен. И може войната да е само от единия тип. Имам предвид за единия от участниците, разбира се. Защото има огромна разлика между подготовка за нападение и подготовка за отбрана.

Та да отговоря. По повод на несъгласието ти, tofo, нищо не мога да направя, освен да се опитамда обясня очевидното (за мен), а дали ти ще го приемеш или не е си зависи от теб .
Какво означава "нападателна война"? и какво - "отбранителна война"? По какво се различават те?
Аз бих отговорил, че разликата между двете е само и единствено в това как започват военните действия, което може да бъде под формата на изненадващо нападение или пък под формата на относително едновременно влизане на въоръжените сили на двете държави във война. Очевидно в рамките на това отколнение ни интересува само първият случай, т.е. ситуацията когато едната държава успява първа да разгърне силите си и да ги "задвижи", което автоматично превръща едната страна в "отбраняваща се" в стратегически смисъл, а другата в "нападаща" пак в същия смисъл. Защо в стратегически смисъл? Защото това е обща оценка, отнасяща се до самата война, а не конкретна до всяка военна част.
Т.е. ако изчистим всичко ненужно се оказва, че основната разлика между нападател и отбраняващ се е в това в каква степен е мобилизирана, екипириана и обучена армията му и как тя е дислоцирана, т.е. какво е оперативното й разположение непосредстевно перди началото на войната. Нито първото, нито още повече второто, се отнасят до "вида армия", каквато бе забележката ми. Защото няма "армия екипирана и подготвена за нападателна война" или пък "армия екипирана и подготвена за отбранителна война" - армията винаги се екипира и обучава с оглед на всички видове бойни дейстивя, защото армията по време на война, независимо каква точно е тази война, винаги извършав всички видове бойни действия - някъде се отбранява, малко по-късно напада и т.н.
Ще поясня допълнително коментара си към 1939, който предизвика реакцията ти, tofo - нападението изисква много повече сили и по-добра подготовка и сработеност на въоръжените сили, много по-голям разход на средстав и много по-добра логистика, отколкото отбраната. Т.е. ако една армия е недобре подготвена (независимо екипирана, мобилизирана, зле организирана и т.н.) за да се отбранява, тя в още по-малка степен ще е способна да напада. Армията или е отмобилизирана, екипирана и получила заповедите си и тогава ще е готова за война или не е, т.е. тя е изненадана преди да е завършила подготовката си и тогава ще е неготова за война (за каквато и да е война).
Единственото, по което подготвената аримя се отличава по отношение на провеждането на стратегическото настъпление или отбрана е диспозицията, тет как точно са разположени в пространството силите й. Но последната няма отношение към подготовката, организацията и т.н. Моеж би ти, tofo, си имал предвид разликата в диспозицията, но аз (а вярвам че и 1939) пишехме за подготвеността на въоръжените сили за война, а не за адекватността на диспозицията им в началото на войната. Още по-малко пък може да се каже, че даден тип сили са пригодни само за използване в настъпателан война или пък в отбранителна.
И още нещо, което е очевидно, но да го спомена - никоя държава не се готви в мирно време да загуби бъдеща война, което означава, че неизбежно нейните планове включват настъпление, защото само по този начин, т.е. с активни в старетгическо отношение дейстивя може война да бъде спечелена. Отбраната (в стратегически смисъл) е нужна за да се спестят на определено място (или за определено време, което понякога е същото) средства, които да бъдат реализирани в настъпление на друго място или в някои случаи - по друго време. Т.е. това може да е ситуацията, в която на по-голямата част от фронта се отбраняваме, защото сме съсредоточили силите си на малко места, където ще настъпваме - отбраняваме се, защото този вид бой ни позволява да реализираме икономия на сили. Или пък чувстваме недостиг на сили или пък ни трябва време за да ги съберем, поради котео отстъпваме инициативата на противника, така че той да настъпва и да изразходва сили с идеята в момента, в който съберем сили (дали за сметка на получаване на нови, дали защото портивникът междувременно е съкратил своите спрямо нашите - докато настъпва той харчи повече сили, отколкото ние в настъпление), за да можем да преминем в настъпление, за да реализираме някакав положителна цел, с която се надяваме да спечелим войната или да подобрим стартегическата ситуация.

[tofo]

С това съм напълно съгласен. Но имах предвид отбранителните действия на своя територия. Не се дълбаят противотанкови ровове , минни полета, телени заграждения и т.н. Когато си на собствената си граница подготовката за отбрана и нападение са коренно различни.

[gollum]

Да, има разлика в разпределението на средствата и в диспозицията на силите. Но по същество "стратегическата отбрана" (т.е. окопаваме се дълбоко в своята територия и изтегляме и там силите си) е изгодна най-вече тогава, когато противникът ни има огромно превъзходство, което ние компенсираме като удължаваме комуникациите му и му предаваме инициативата да изразходва силите си, настъпвайки. Съотношението на силите между СССР и Германия въобще не е в тези граници и СССР независимо как точно биха се развили нещата (т.е. кой би напарвил първата стъпка към война) би използвал въоръжените си сили офанзивно. Това е и същността на така популярната от онези дни формулировка за "пренасянето на войната на територията на противника". Всъщност всяка от великите сили мисли възможната война по този начин.
В тази връзка, разположението на армията, което обикновено разбираме като "офанзивно" в този контекст е добро за всякакав ситуация, стига армите въоръжени сили да са завършили подготовката си за война. Идеята е "да не допуснем противника да срине разгръщането на силите ни", а самото "разгръщане" завършва в подобен тип разположение, след което започва граничното сражение. В този смисъл диспозицията на съветските сили (доколкото съм успял да я обхвана в съзнанието си, което е повече частично и непълно) е подходяща за война, недостатъкът е в това, че подготовката за война на въоръжените сили е незавършена и то много далеч от нужното ниво.

[tofo]

Не става дума дали армията ти е готова за отбранителна война изобщо, а дали е готова за отбрана в момента, когато я нападат. Защото доктрината за "Пренасянето на войната на територията на противника" си е направо "кой превари-той завари". Ако се готвиш да я пренасяш, защо да копаеш противотанкови ровове и да окопаваш противотанковите батареи. Е, ако очакваш да те нападнат е друго - Ленинград, Москва, Перекоп, Севастопол. Правиш каквото можеш. Иначе всяка от страните естествено би нападнала там, където и е най-удобно, което от своя страна пък е най-неудобно за противника. Следва бърз и дълбок пробив, прекъсване на снабдителните линии и на без това недоокомплектования противник пък и ако отгоре на това противника се е готвил да пренесе войната, а му се наложи да я приеме - няма по-благоприятен сценарий за нападащия. Минаваш в отбрана, чак когато спре пробива за да "набереш сили".

[gollum]

Не става дума дали армията ти е готова за отбранителна война изобщо, а дали е готова за отбрана в момента, когато я нападат.

А уж се съгласи с моя пост . Пак да повторя, няма такова нещо като "армия готова за отбрана". Армията може да е или да не е готова за война. Няма ситуация, в която армията, т.е. съвкупността от въоръжените сили на държавата, да се отбранява. Независимо от плановете за война, т.е. и когато се планира започване на война по наша инициатива на определени участъци част от армията ще подготвя отбранителин позиции и ще заема общо взето пригодено за отбрана положение, докато другаде силите ще се съсредоточават за нападение. Това е нормално и всеки план е такъв, включително и съветския.

Защото доктрината за "Пренасянето на войната на територията на противника" си е направо "кой превари-той завари".

Не, по същество това е стандартната доктрина на всяка държава за война. Война не се започва с идеята "ще ме победят", а се започва с идеята "аз ще победя". А последната задължително означава водене на положителни действия, те.. настъпление.

Ако се готвиш да я пренасяш, защо да копаеш противотанкови ровове и да окопаваш противотанковите батареи. Е, ако очакваш да те нападнат е друго - Ленинград, Москва, Перекоп, Севастопол. Правиш каквото можеш.

Защото никоя армия не разполага с такова превъзходство в сили и средства, че да е в състояние да напада навсякъде. Подобно нещо е безумие от военна гледна точка. А това означава, че за да може да се постигнат настъпателните цели се налага съсердоточаване на силите в участъците, избрани за нападение. Това на свой ред означава, че в останалите участъци силите ще са недостатъчни, което се компенсира чрез създаване на отбранителни позиции и съоръжения. Такива се правят при всички случаи, разлики е само в избора на участъци за настъпление и отбрана. Или "къде ще удряме, а къде ще посрещаме чуждите удари".

Следва бърз и дълбок пробив, прекъсване на снабдителните линии и на без това недоокомплектования противник пък и ако отгоре на това противника се е готвил да пренесе войната, а му се наложи да я приеме - няма по-благоприятен сценарий за нападащия.

Напротив, най-благоприятният сценарий за нападащия е да успее да нападне преди армията на опонента му да е завършила подготовката си. Защото иначе ако е подготвена, независимо от това какви са заповедите й, ще трябва да пробива през редовете на готова и насторена за война армия, което не е никак добре. Единствено погледнато от ограничения военен опит, характерен за началото на ВСВ изглежда сякаш упоменатият от теб сценарий е "най-добър". Но и това не е така - той е добър само защото Вермахтът успява да изненада противинка си и да го удари перди последният да се е подготвил.Ако съветските сили бяха напълон готови за война, разположението им не би имало чак такова значение - да напомня, целта на развръщането на армията е точно тази - твоите боеготови сили да са съсредоточени там, където противникът напада и това е най-лбошият сценарий за неговите намерения. А това по същество е наричаното тук "разположение за нападение", което уж било основинят проблем на РККА.
Чежду другото, ако погледнеш това, котео си написал от реалиите на ПСВ, а да не забравяме, че това е войната, по която се готвят повечето военни перди ВСВ, ще забележиш доколко несъобразено с тях е то.
Да погледнем например Западния фронт - войната започва и силите на противостоящите държави се разгръщат и струпват на границата, след което войната започва. Това означава ли, че за единия от тях това разположение е проблем? Не, напротив, това е към което се стремят - армията да прикрие твоята територия и да посрещне врага.

[ahileas]

Да, има разлика в разпределението на средствата и в диспозицията на силите. Но по същество "стратегическата отбрана" (т.е. окопаваме се дълбоко в своята територия и изтегляме и там силите си) е изгодна най-вече тогава, когато противникът ни има огромно превъзходство, което ние компенсираме като удължаваме комуникациите му и му предаваме инициативата да изразходва силите си, настъпвайки. Съотношението на силите между СССР и Германия въобще не е в тези граници и СССР независимо как точно биха се развили нещата (т.е. кой би напарвил първата стъпка към война) би използвал въоръжените си сили офанзивно. Това е и същността на така популярната от онези дни формулировка за "пренасянето на войната на територията на противника". Всъщност всяка от великите сили мисли възможната война по този начин.
В тази връзка, разположението на армията, което обикновено разбираме като "офанзивно" в този контекст е добро за всякакав ситуация, стига армите въоръжени сили да са завършили подготовката си за война. Идеята е "да не допуснем противника да срине разгръщането на силите ни", а самото "разгръщане" завършва в подобен тип разположение, след което започва граничното сражение. В този смисъл диспозицията на съветските сили (доколкото съм успял да я обхвана в съзнанието си, което е повече частично и непълно) е подходяща за война, недостатъкът е в това, че подготовката за война на въоръжените сили е незавършена и то много далеч от нужното ниво.

Всичко което си написал е несъмнено вярно, отнесено както сам твърдиш до великите сили, за мен е интересно например какво ще кажеш за Финландия и зимната война в светлината на горните, ...че и на долните съждения?

Готови ли са фините за война и за каква война са готови, предвиждат ли въобще настъпление/не питам за партизански акции/ в тила на настъпващата ЧА.
Вероятно чакат помощ от "великите сили" Англия и Франция, която така и не пристига, смешни са и доставките за ВВС на Финландия.

Като цяло питам не могат ли поне малките държави да имат отбранителна доктрина? И не противоречи ли това на идеята за "универсална" армия подържана от Великите сили.

Не съм никак наясно с числеността и въоръжението на Фините и до колко то съответства на въоръжение по щат на едно примерно немско или руско аналогично подразделение.

Баш тук му е мястото да спомена за Суворов и да Ви припомня за опита проведен от него на -40 градуса по целзии с шише водка, самун хляб и консерва копърка.. :wo-oh:

Да не забравя, да уточня, че не се заяждам с Ам-Гъл/ той си остава най-мислещият колега/, а се опитвам да хвърля / най-вече за себе си/ светлина в мрака. :sm186:

[SRH]

Ще взема някакво участие, само за да почета годишнината Планът "Гром" съм го виждал - едно листче хартия, което няма никаква реална стойност, но не защото няма подписи, а защото към него трябва да вървят още една купчинка документи. От тия документи не е останало нищо, което с малко да подкрепи идеята за скорошната съветска агресия. Ето какво пише обаче Жуков за появата на "Гром" и какви реакции е предизвикал:

Идея предупредить нападение Германии появилась у нас с Тимошенко в связи с речью Сталина, с которой он выступил 5 мая 1941 года перед выпускниками военных академий. Он говорил о возможности действовать наступательным образом. В обстановке, когда враг сосредоточивал силы у наших границ, это выступление убедило нас в необходимости разработать директиву, предусматривавшую предупредительный удар. Конкретная задача была поставлена Василевскому. 15 мая он доложил проект директивы наркому и мне.
Однако мы этот документ сами не подписали, а решили предварительно доложить его Сталину. Но он прямо-таки закипел, услышав о предупредительном ударе по немецким войскам: "Вы что, с ума сошли, немцев хотите спровоцировать?" Мы сослались на складывавшуюся у границ СССР обстановку, на идеи, содержавшиеся в его выступлении. В ответ Сталин буквально прорычал: "Так я сказал это, чтобы подбодрить присутствующих, чтобы они думали о победе, а не о непобедимости немецкой армии, о чем трубят газеты всего мира". Так была похоронена наша идея о предупредительном ударе...

Сейчас же я считаю, что хорошо, что он не согласился тогда с нами. Иначе при том состоянии наших войск могла бы произойти катастрофа гораздо более крупная, чем та, которая постигла наши войска

Такива планове са ненужни, все пак през февруари 1941 г. се появява цял план за мобилизация (МП-41). По същество тоя план за мобилизация не би следвало да е кой знае каква драма, понеже всяка държава, дето си има армия, се нуждае от такива хартийки. Особеното на МП-41 е това, че той преструктурира РККА по начин, който я подготвя за сериозна война. Само дето реорганизацията не би могла да бъде извършена до 6 юли, както му се е видяло на Резун. Наистина, в мобплана се вижда, че пограничните области стават военно-временни; предвижда се доставка на огромни количества въоръжение и жива сила; окомплектоване на цели нови съединения; мислело се е за резервите с ГСМ; изчисление на съотношението на жива сила в западните окръзи, карти. Всичко това обаче може да е налице едва към 1942 г.

Впрочем това не е непременно показателно за агресивни намерения. С провала на "Морски лъв" за съветите не е било сложно да сглобят, че идва техния ред. Мисля обаче, че са подценили възможностите на германците да нападнат толкова скоро. И в тоя смисъл обявяването от Рибентроп на превантивна война си е съвсем вярно Да здраствует...

[gollum]

Ahileas, това, за което питаш присъства в поста ми, макар и не явно . Очевидно е, че когато една държава от ранга на СССР и с възможностите й към 1940 г., напада друга с възможностите на Финландия, то последната не може да разчита да приключи войната успешно другояче, осевн с дипломатически средстав и помощ отвън. Разбира се, тук ключови за ситуацията са причините, поради които тази война се случва, защото те са ключ към възможната стратегия за малката държава. Едно е ясно, че тя не може да победи с военни средства противника си, затова се налага или с дипломатическа игра да привлече съюзници, които могат да сторят това или да седне на масата за преговори и да постигне компромис (или в крайна сметка да се съгласи на това, котео искат от нея).
Но, твоят въпрос, разбира се, не е свързан точно с това (аз правя връзката, защото ми се вижда съществена), а по-скоро се отнася до това какво във военен план следва да напарви една мъничка държава с малка армия, когато е възможно да бъде нападната от огромна държава със също толкова големи военни възможности. Отговорът ми е, че така или иначе "чисто отбранителна армия" не може да се създаде, защото всяко въоръжение и екипировка има своята употреба както при настъпление, така и в отбрана. Нещо повече, каквито и военни действия да води, едни нейни подразделения ще нападат, други ще се отбраняват. Това се и случва на пракитка в Зимната война от 1940 г. евентуално в подобна ситуация и при особеностите на местността между СССР и Финланидя могат част от средствата да се вложат в изграждане на отбранителни съоръжения, което и се прави от Манерхайм.
А и не може да се създава армията с оглед само на една възможна ситуация - ами ако вместо със СССР се случи с, примерно, Швеция? Тогава какъв ще е смъсъла на изграждането на отбранителни съоръжения на границата със СССР? По-добре тези средства биха били изразходвани за още артиелрия и въоръжение. Така че всичко зависи от конкретната ситуация, но поначало всяка армия се създава и обучава като "универсална", както се изрази ти.

В тази връзка бихме могли да разгледаме като пример войната между Полша и Германия. И поляците съвсем очевидно се готвят за "универсална" война, т.е. се надяват да постигнат успех със силата на оръжието (и с помощта на съюзници). Проблемът на Полша е, че така и не успява (както става и със СССР) да завърши подготовката на армията си за война и след това, че действа по общо взето неадекватен план за развръщане на армията - равномерно разпределение на силите по границата с малки резерви. Но полската армия съвсем очевидно не се готви само да се отбранява и впрочем предприема различни офанзивни действия.


SRH, напълно съм съгласен с това, което си написал. Между другото, ако разгледаш темата (макар че едва ли ще имаш време и нерви за такава титанична задача), ще забележиш, че сме привеждали текста на плана "Гром" и споменатият цитат от Жуков, както и останалите текстове, съврзани с прословутите речи на Сталин и т.н.

ПП накрая си позволявам да коментирам нещо, което в последон време изниква от време на време. Някои хора предпочитат да бъдат лаконични, аз очевидно не съм от тях - смятам, че повечето неща, котио обсъждаме са достатъчно сложни, за да могат да се изразят разбираемо в няколко изречения. За оправдание ми служи това, че никой не е длъжен да чете постовете ми, така че който смята, че не му се отделя време за това - да не ги чете. Но моля тогава и да не коментира, защото се получават разни смешни неща като в една скорошна дискусия.