Легенди за ВВ2

[gollum]

А ти изкара генерала и дивизията му литературни герои. За това и ти пуснах и линкове към укито като за по набързо. А книги написани за тази дивизия и настъплението към Москва сигурно не са една и две.

Значи не си ме разбрал - естествено, че са истински - и дивизията, и генералът, и комбатът (в същия пост споменавам и мемоарите на Момиш-Ули). Но е мит, че самолично са спрели немското настъпление към Москва - ти го включи в поста си и аз реагирах точно на този мит. Митът почива върху историята с 28-те панфиловци (които собственоръчно спират "две немски танкови дивизии"). Както и популярността на дивизията и самото название "панфиловци", така че образът им в масовот съзнание е - хайде, не литературен, а публицистичен. Това не означава, че ги няма реалните хора зад този образ, просто (както става обикновено) са малко замъглени. А заради разстоянието и развитието на мита тази "мъглявост" се е засилила доста.
Що се отнася до книгата на Бек - единствената е, за която знам. Много добре е написана (майсторът писател си личи, а тъй-като е изградена върху реална история и спомени на очевидец е още по-силна), преведена на много езици и е много популярна. Разбира се, тя създава известност основно на Баурджан Момишл-Ули, Панфилов е на втора линия. Показателно е, че всичко това е известно не чрез мемоарите му (тънка книжка, не особено добре написана - нещо нормално за този жанр), а литературната обработка върху тях.
Що се отнася до самата книга, тя си е пълна с преповтарящи се митове, които са общо място за съветската пропаганда (атакуващите вериги от немски автоматчици;където разбият нещо, ще е поне батальон; камионите, натъпкани с миномети като дърва (смешното е, че този мит всъщност отразява съветска реалност, а не немска) и прочее).
Та, хората, които са прочели книгата неизбежно стигат до заключението, че Панфилов с дивизията си играе решаваща роля в разгръщащите се събития. Особено ако не са чели много други неща или каквото са прочели е предимно на популярно ниво. Разбира се, ако се замисли човек - да бе написана подобна по качества книга за по един батальон от всяка от дивизиите, участвали в сраженията на тази операция, щяхме да имаме няколко десетки дивизии, участвали в решаващите събития. Затова и посочих мащабите на събитията като основен аргумент.
Между другото, подобни заблуди се случват и за други кампании и армии, това е нормално.

Признавам си че не знам как в случая седят нещата с масовото съветско съзнание. Реакциите пуснати в темата бяха от интелектуалци и политици.

Същата работа - все става въпрос за образът в масовото съзнание. А той е изграден на тази база още през войната, после е доразработен. И цялата полемика (както се вижда от статията в "Уики") се върти около 28-те панфиловци, а не около генерала или дивизията му.

------
Един забавен момент от романа на Бек:

На столе лежал номер журнала, где был напечатан очерк о панфиловцах, о бойцах того самого полка, которым командовал Баурджан Момыш-Улы. Он резко придвинул журнал к лампе - все его движения были резкими, даже когда он бросал спичку, закурив, - перелистал, склонился над раскрытой страницей и отбросил. - Не могу читать! - произнес он. - На войне я прочел книгу, написанную не чернилами, а кровью. После такой книги мне невыносимы сочинения. А что можете написать вы? Я пытался спорить, но Баурджан Момыш-Улы был непреклонен. - Нет! - отрезал он. - Мне ненавистна ложь, а вы не напишете правды.

т..е мнението на самия Момиш-Ули за очерците на публицистите по време на войната (т.е. пропагандата).

[gollum]

За конкретният мит с 28-те панфиловци и "кой реално е спрял немските танкове под Волколамск" има интервю с А. Исаев - на руски език е.