Сребролюбие или Цената на парите II

[boilad]

В края на следващия век те са вече съответно 21,4 т. и 1,2 т.

21,4 т. да се чете 21,4 хиляди т., респ. 1,2 т. - 1,2 хиляди т.

1388 г. Джовани де Муси от Пиаченца отбелязва, че издръжката на семейство от девет души и два коня струва 300 флорина годишно. По същото време успял занаятчия заработвал по около 18 флорина годишно.

1398 г. Откупа за 14-15 благородници пленени след битката при Никопол възлизал на 150 000 флорина, още толкова струвало връщането им у дома с подобаващия блясък. (по това време 1 флорин = 1 франк = 1 ливра)

1412 г. Когато кондотиера Фачино Кане починал в Павия, Филипо Мария Висконти, за да си осигури поддръжката на хората му и да сложи ръка на завоеванията му, се оженил за неговата вдовица Беатриче да Тенда чрез която освен всичко друго наследил и 400 000 флорина в брой.

[boilad]

Англия, 1265 г.

доставка на писмо - 6 пенса
доставка на рогозка - 2 пенса
доставка на 300 круши - 3 пенса

рибар - 5 шилинга за половин година
пекар - 10 шилинга за две години
косач - 8 пенса на ден
лов на елени с кучета - 6 пенса

унция копринена нишка - 2 шилинга
мъжки копринен пояс - 3 шилинга и 4 пенса
6 овчи кожи - 21 пенса
кожен сандък (куфар) - 2 шилинга и 1 пенс плюс 1 шилинг и 6 пенса за железния му обков
карета - 33 шилинга
35 гъски - 16 шилинга и 10 пенса
48 кокошки - 5 шилинга и 9 пенса
300 круши - 10 пенса
1600 яйца - 6 шилинга и 8 пенса
бира - от половин до 1 шилинг за галон

П. П. На пръв поглед това което ми направи впечатление е, че бирата е няколко пъти по-скъпа от бирата в средата на 15 в., а положението при яйцата е обратно.

[Thorn]

Пекар да не си! Дневната надница е по-малка от цената на една круша!

[boilad]

По идея хората с подобни професии, като готвачите например, през средните векове, а и по-късно, получават по-малки надници, защото имат възможност да се хранят безплатно. В един от откритите от Гюзелев извори например забелязах, че българин мелничар на Крит получава доста по-малко от обичайните надници, а в друг аналогичен договор (с по-малък от обичайния надник) изрично е упоменато задължението на чорбаджията да храни работника

[boilad]

През 760 г. златна треска се разразила южно от Прага. Прилива на хора желаещи да се обогатят от промиването на речно злато бил толкова голям, че това довело до глад през следващата година. За един ден трима души можели да добият една марка злато. Подобни събития имало и през следващите векове.
В Бохемия през 915 г. краля получил толкова злато и сребро, че се затруднил да намери употреба за всичкия метал. През 1145 г. една мина дала добив от 24 центнера (към 120 кг.) злато.
В Унгария започнали да секат златни монети по стандарта зададен от флорина през 1329 г. след разработването на богатото находище край Кремниц (в днешна Словакия). Според закона 1/3 от всичкото добито злато и сребро трябвало да се предоставя на краля. През Х²V век средно годишно в Унгария се сечали между 400 000 и 500 000 флорина. (Интересно е, че по това време в юга на Русия циркулират именно предимно унгарски флорини, а в северните й части английски). през 1343/4 г. добива на злато от Кремниц достигнал един тон, или 5/6 от добива за цяла цяла Европа, освен това и около три тона сребро. През втората половина на ХV в. средния добив е около 313 кг. злато годишно, а в първата половина на ХV² в. вече 168 кг.
Из "Очерк о золоте" Михаил Максимов

1350 г. 80 000 флорина са равни на 12 000 фунта стерлинги
1355 г. един английски флорин (леопард) се равнява на 4 шилинга и 6 пенса
1357 г. един флорин (не английски, а обикновен) струва 3 шилинга и 3 пенса
Източник: http://samlib.ru/l/loginow_aleksandr...aptivity.shtml

[Thorn]

В Бохемия през 915 г. краля получил толкова злато и сребро, че се затруднил да намери употреба за всичкия метал.

А тогава там не е имало крал, точно тази година се е сменил княза, страната не е единна и много малко се знае въобще за този период. Откъде е легендата?

[boilad]

Из "Очерк о золоте" Михаил Максимов

От посочената книга, но автора не пише на какво се позовава.

[Guy de Mont Ferrand]

Това трябва да е от хрониките, написани от някои от първите католически мисионери на латински; за мене са пълни с "безумни" и/или митологични сведения без кой знае какво фактологично покритие за ранния период. Все пак злато в Словакия явно е имало. Учудващо е обаче, че местните владетели не са го използвали, за да отблъснат маджарите във великоморавския период.

[boilad]

Римский папа Иоанн XXII отлучил от церкви за долги флорентийцам целую организацию — Орден госпитальеров Иерусалима. Госпитальеры задолжали финансовой компании Барди 130 тысяч флоринов…
Източник: http://txt.rushkolnik.ru/docs/index-202971.html?page=34

Отлъчването свършило работа, братята йоанити си научили урока, и при банкрута на големите флорентински банки те потънали с 360 000 флорина.

[Guy de Mont Ferrand]

Отлъчването свършило работа, братята йоанити си научили урока, и при банкрута на големите флорентински банки те потънали с 360 000 флорина.

Глупости, това не е вярно. Отлъчване друг път Кратка история на тогавашната финансова ситуация на "братята йоанити" можеш да видиш в тази моя публикация: http://vladislavivanov.blogspot.com/...blog-post.html

[boilad]

Както 94 000 марки не са 20 тона сребро, така и 20 000 не са. Освен това казвам, че 20 тона, а може би и повече, струва цялата военна кампания, а не само превоза на войските.

Ето малко храна за размисъл и сметки за Графа: френския крал Филип Огюст, който е съвременник на четвъртия кръстоносен поход, завещава сумата от 150 500 сребърни марки за тригодишната издръжка на 300 рицари в Светите земи.

[boilad]

Подготвяйки първия си кръстоносен поход Луи Свети купува кораби по 1 300 ливри /2 600 марки/ единия и няколко по-малки на стойност 1 200 ливри. Все по същото време наем на кораб за превоз на 60 коня до Светите земи струва 975 марки, а храната на човек 19 су.

[boilad]

Подготвяйки първия си кръстоносен поход Луи Свети купува кораби по 1 300 ливри /2 600 марки/ единия и няколко по-малки на стойност 1 200 ливри. Все по същото време наем на кораб за превоз на 60 коня до Светите земи струва 975 марки, а храната на човек 19 су.

Според разценката на венецианците във връзка с четвъртия кръстоносен поход превоза на 60 коня би струвал 240 марки, в представения пример от времето на Луи Свети в цената вероятно са включени наема и издръжката на екипажа и кораба. По-нататък, венецианците искат по две марки на човек, което е близо до стойността плащана за храна по време на пътуването от примера от епохата на Луи Свети (припомням 1 ливра = 2 марки = 20 су).

Мы поставим юиссье, могущие перевезти 4500 коней и девять тысяч оруженосцев, и нефы для перевоза 4500 рыцарей и двадцати тысяч пеших ратников. И условие для всех этих коней и этих людей будет такое, что они получат прокорм и провиант на девять месяцев. Вот что мы сделаем по самой низкой цене, а именно на том условии, что нам заплатят за каждого коня четыре марки и за каждого человека две марки.

Общо 85 000 марки.
При месечна издръжка на рицар от около 14 марки (т.е. 7 ливри, а две десетилетия по-рано е 9 ливри, похода се пада приблизително в средата на тези две крайни точки за които имаме сведения за издръжката на един рицар) според завещанието на Филип Огюст, то месечната издръжка на 4 500 рицари би възлизала на 63 000 марки, издръжката на оръженосец съставлява 1/4 до 1/2 (във Франция е прието това последното съотношение) от тази на рицаря, т. е. 9 000 оръженосци биха стрували 31 500 до 63 000 марки месечно, издръжката на един пехотинец съставлява от 1/3 (това е съотношението прието във Франция) до 2/3 от издръжката на един оръженосец, или месечната издръжка на 20 000 пехотинци би струвала от 23 333 и 1/3 до 93 333 и 1/3 марки. Като минимум получаваме месесечна издръжка на проектираната армия 117 833 и 1/3 марки, а като максимум 219 333 и 1/3 марки. Ако използваме обичайните за Франция съотношения в заплащането, то сумата възлиза на 172 666 и 2/3 марки месечно и тъй като в крайна сметка във Венеция се събрали три пъти по-малко хора от предвиденото, то сумата за месечната им издръжка възлиза приблизително на 57 555 и 1/2 марки. Тъй като превоза на един кон според венецианската разценка е двойно по скъп от транспортните разходи за един човек, то издръжката на един кон вероятно струва два пъти повече от издръжката на един пехотинец, или около 21 000 марки месечно за 4 500 коня.
Така само месечната издръжка на армията хора и коне (грубо приемаме 1 000 коня) възлиза на над 62 222 и 1/5 марки.
Накрая като имаме предвид, пак според Вилардуен, че след като се разплатили с венецианците, у кръстоносците останали около 400 000 марки, простите сметки показват, че тази сума не покрива и половината от близо 20-месечните разходи по издръжката на войската, дори да добавим и венецианския дял цялото начинание изглежда финансово необосновано, което е логично на фона на отношението към подобни въпроси през епохата. Накрая трябва да имаме предвид и, че въпреки случаите на дезертиране, или отправяне към Светите земи, пред Константинопол кръстоносната армия според Вилардуен наброява около 20 000 души, което е доста повече от онези 11-12 000 които отплават от Венеция, тъй че представените по-горе сметки за разходи са донякъде занижени, но пък дават някаква ориентировъчна представа за стойността на начинанието и всичко това е без разходите по поддържането на корабите и издръжката на екипажите им.

[gollum]

Тъй като превоза на един кон според венецианската разценка е двойно по скъп от транспортните разходи за един човек, то издръжката на един кон вероятно струва два пъти повече от издръжката на един пехотинец

Говориш за издръжка в поход (кампанийна), нали? Не мисля, че съотношението може да се извежда от съотношението при превоза, защото превозът по море е значително по-сложна задача, когато става въпрос за кон, отколкото за човек (особено за пехотинец).

[boilad]

На базата на венецианската разценка едно такова допускане за съотношението в издръжката на човек и кон ми се струва резонно, защото макар и транспорта на коне да е значително по-сложна задача, тя вече има готови решения, т. е. на венецианците (респ. кръстоносците) не се налага да откриват топлата вода. Все пък не се опирам само на това, от други данни стигам до сходно заключение, че издръжката на един кон струва два до три пъти повече от издръжката на един човек.