Сребролюбие или Цената на парите II

[gollum]

Интересно, има ли някакво обяснение за това внезапно падане на заплатите на войската през 1425 г.? Толкова е драстично, че не може да се пропусне. Или просто е някаква механична грешка?

[boilad]

Сега обърнах внимание на бележката под линия. Всъщност оригиналната заплата, която трябвало да получат тези двама защитници на Солун била съответно 300 и 120 аспри и авторите са приели, че става въпрос за турското акче, извършвайки приравняването към перперата спрямо него. Обаче може да става въпрос и за трапезундски аспри, които са в пъти по-тежки от акчето, но и в този случай заплатите си остават много ниски. Казуса си заслужава по внимателно вглеждане.

П. п. Другото възможно обяснение е, че получават остатъка от заплатите си в натура.

[boilad]

Изхранването на един човек през Средновековието

Тук се опитвам да представя един примерен модел на количеството храна, което консумира един човек през средните векове и нейната парична стойност. За основа съм използвал хранителните дажби от различни византийски манастири през периода 11-14 в. Единствено порционите месо са според армейските дажби през шести век. И така ето средните стойности за ден и за година с осъвременени мерни единици:

пшеница:
0, 894 килограма на ден; 326, 4 килограма за година;
вино:
1,035 литра на ден; 377,73 литра за година;
плодове и зеленчуци (пресни или сушени):
0, 098 килограма на ден; 35,84 килограма за година;
сирене:
0,023 килограма на ден; 8,34 килограма за година;
зехтин:
0,025 литра на ден; 9 литра за година;
месо:
0,245 килограма на ден; 89,6 килограма за година;

Общо годишната прехрана струва средно 41,24 перпера (подбрал съм цени от края на 14 - началото на 15 в.) или 0,113 перпера на ден (около 1/9 от перпера на ден).
Забележки:Към манастирските дажби веднъж се споменава мед, без да е уточнено количество, и веднъж разходи за плат на стойност 6 перпера.
При пресмятане стойността на виното използвах цената на евтините вина (скъпите струват около три пъти повече).
Плодовете и зеленчуците ги смятах през английските цени, защото не намерих информация колко са стрували във Византия.

Сега всеки лесно ще си направи сметката колко би струвала само прехраната на една десетхилядна армия.

[Sir Gray]

Темата е страхотна, закачам я като важна!

[gollum]

Попаднах на една тема в руски форум, където има различни цени.

[boilad]

Цени във Византия ²

Цени на земята:
1301 г.:
25 модия - 35 перпера
1307 г.:
5,5 модия - 6 перпера
1308 г.:
8 модия - 4,5 перпера
1309 г.:
12 модия - 5 перпера
13 модия - 8 перпера
7 модия - 6 перпера
1311 г.:
20 модия - 23 перпера
1312 г.:
6 модия - 6 перпера
1321 г.:
15 модия - 15 перпера
1325 г.:
3 модия - 4 перпера
4 модия - 5 перпера
5 модия - 7 перпера
8 модия - 11 перпера
1355 г.:
23 модия - 12 перпера
1356 г.:
885 модия - 160 перпера
1365 г.:
200 модия - 24 перпера
1384 г.:
3500 модия - 871 перпера
1399 г.:
44 модия (в Цариград) - 800 перпера
1401 г.:
8 модия (в Цариград) - 160 перпера

Приходите от 825 модия в началоно на 14 век са 29,5 перпера. По същото време приходите от друг парцел с площ 650 модия са 13 перпери.

Само дето още не мога да разбера на какво е равна модията като единица за площ.

1 зевгар е заемал площ от минимум 80 декара. Може, обаче да достигне и 200 декара. По принцип, един зевгар го начисляват средно на 144 модия (като мярка за площ), което ще рече, криво-ляво, около 100 декара. Обработвала се от селянин (парик), който притежавал 2 вола.

[boilad]

Цени във Византия ²²

Цени на лозя:
1314 г.:
5 модии - 72 перпера
1384 г.:
14 модии - 144 перпера
1396 г.:
4 модии - 100 перпера
1397 г.:
16 2/3 модии - 500 перпера
1400 г.:
3 модии -120 перпера

В началото на 14 век лозе с площ 30 модии дава приход 6 перпери.

[boilad]

През 14 век в Англия 30 овце дават приход от вълна равняващ се на 20 шилинга.

[boilad]

Сега обърнах внимание на бележката под линия. Всъщност оригиналната заплата, която трябвало да получат тези двама защитници на Солун била съответно 300 и 120 аспри и авторите са приели, че става въпрос за турското акче, извършвайки приравняването към перперата спрямо него. Обаче може да става въпрос и за трапезундски аспри, които са в пъти по-тежки от акчето, но и в този случай заплатите си остават много ниски. Казуса си заслужава по внимателно вглеждане.

П. п. Другото възможно обяснение е, че получават остатъка от заплатите си в натура.

Всъщност не бих се учудил, ако наистина получават остатъка от заплатата си в натура (тоест като предварително уговорено количество), което по време на обсадата могат да продадат на добра печалба (4-5 до 7 пъти повече от нормалната цена). По-нататък като дам и цените на пшеницата, ще се види ясно, че по време на обсадата на Цариград от Баязид в града и околностите му цената е около пет пъти по-висока от нормалната, а през 1402 г. изведнъж се срива до старите си нива.

Ако в извора е допусната грешка и става въпрос не за годишен, а за месечен надник всичко си идва на мястото.

[monte christo]

За основа съм използвал хранителните дажби от различни византийски манастири през периода 11-14 в.

Е, ти пък си намерил откъде да търсиш дажби ...

Единствено порционите месо са според армейските дажби през шести век. И така ето средните стойности за ден и за година с осъвременени мерни единици:

пшеница:
0, 894 килограма на ден; 326, 4 килограма за година;
вино:
1,035 литра на ден; 377,73 литра за година;
плодове и зеленчуци (пресни или сушени):
0, 098 килограма на ден; 35,84 килограма за година;
сирене:
0,023 килограма на ден; 8,34 килограма за година;
зехтин:
0,025 литра на ден; 9 литра за година;
месо:
0,245 килограма на ден; 89,6 килограма за година;

Хлебецът е така; винцето треба да го намалим наполовина - все пак не са били пияндурници, макар да са го цоцоркали ежедневно; плодовете са така; сиренето треба да го увеличим (най-малкото) десетократно - ромеите са болни на тема сирене; дървеното масло е ясно; месото е между 0.250 - 0.330 kg. (но това се отнася най-вече за армията - обикновените люде не всеки ден са си хапвали месце)

Сега всеки лесно ще си направи сметката колко би струвала само прехраната на една десетхилядна армия.

Можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че голямата част български медиевисти (кого ли пак визирам) въобще, ама въобще няма да успее да си направи лесно сметката, защото ... просто никога не правят сметки! Карат направо по изворите, без да му мислят много-много ... Щото Графа въобще, ама въобще никога не кара по изворите, нали?

[boilad]

Сиренето категорично не може да се завиши и то в пъти над дадената от мен стредна стойност по простата причина, че това е най-голямото перо в годишния бюджет за храна - 13 перпера. Видно е, че и монасите са се ограничавали в консумацията му. Виж при аристокрацията и чиновниците може да има завишена консумация на сирене.
Средната консумация на вино на мен пък ми се струва съвсем леко занижена, но в крайна сметка се придържах към това което показват сметките. По това време консумацията на алкохол на Запад е от 1 до 3 литра, тоест във Византия то е близо до долната граница и съвсем в рамките на очакваното.

[monte christo]

boilad, не бъркай манастирският живот с ежедневното реалити. Ромейският селянин (и гражданин) си хапвал на поразия сирене и риба. Ама яко То какво друго да се яде в тях времена?!? Винце са си пийвали - по 2-3 чаши на ден. Давало е сила за полската работа.

Монасите заради това са монаси - за да постят винаги по време на пости, и да се ограничават откъм материалното. А храната е материално благо. Те търсят духовна храна. И на ден ядат само два пъти, докато миряните вечер са си хапвали по някой и друг плод с коричка хлебец, та да не им къркорят червата. По време на празниците (ако се случат в блажно време) монасите (в повечето случаи) се ограничават дори откъм яйца и сирене, които са блажни храни и съвсем канонично могат да се ядат в блажно време. Монасите карат на хляб, маслини, праз, лук, плодове, вино ... и риба (яде се и в блажно време, а през постите - само когато е позволена). Месото по манастирите в Романия, както знаем, по принцип е изключено от порциона въобще.

Заради това се развеселих, като ти казах: "Е, ти пък си намерил откъде да търсиш дажби ..."

[boilad]

Може и да си прав, че консумацията на сирене трябва да се завиши няколко пъти, но засега ще го оставя така докато не намеря някакви други данни.

[jordani_vt]

Изглежда, че месото, което е дажба за армията, там замества повечето продукти. За обикновени селяни е рядкост - коледни, великденски пости, вторник, петък, лятото по изключение (животните се угояват). Значи месо има към края на есента и зимата, а мляко (и млечни продукти) - към края на пролетта и лятото.

За икономиката и социологията повечето изследвания са за Северна Европа, в Средиземноморието (Испания, Южна Франция, Италия, Балканите) картината е съвсем различна:
http://www.economics.utoronto.ca/mun...anorialism.pdf (стр. 48.-56.)

В Средиземноморието се запазват римските закони и институции. Климатът е по-сух и топъл, почвата е по-малко плодородна. Редуват се зимни култури (жито или ечемик) и угар. Използва се традиционния лек плуг (рало?) за плитка оран, поради малката влажност на почвата. Необходими са два вола, които се изхранват от тревата от угара, друга част може да се коси за сено за зимата. Характеризира се с малки селца с дребни индивидуални собственици - селяни/данъкоплатци.

В Северна Европа почвата е по-плодородна и има повече валежи. При използване на тежък плуг може да се сее 2/3 от площта, а 1/3 да е угар. За такъв плуг са необходими осем вола или два коня, собственост на няколко семейства. Конете са по-силни и издържиливи, но за да се изхранват през зимата освен сено трябва и овес. Сеитбата и оранта трябва да се организира от общината или имението - предпоставка за феудализъм/крепостничество. И в двата климатични пояса земята оставена на угар се използва за паша или сено, но също задължително се оре за да се предотврати развитието на тревата следващата година. В същото време, животните, които пасат тревата на угара го наторяват.

[boilad]

Миряните също постят, а сиренето си е доволно скъпа храна.