gollum написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Сребролюбие или Цената на парите II
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
-
Налага се да направя и едно важно уточнение: английската лира както сега, така и тогава се е наричала фунт. Приех да употребявам "лира", за да се избегне объркването с чисто тегловната мярка "фунт, паунд".Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
През 14-15 в. съотношението на Английските номинали е такова каквото съм го дал тук в отговор 96. За по-нататък не съм сигурен. При Хенри ²²² (през 1257г.) пенито е дребна златна монета със стойност 20 пенсаLiberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
boilad написа Виж мнениеМисля, че вече имаме доста данни за някакви първоначални изводи относно икономическите стандарти и ситуацията през14-15 в. (който иска моля нека коментира), все пак ще продължа с "ценоразписа" - имам още малко данни за Англия от периода, а после ще мина на изток във Византия.
Колко земя е била нужна на едно семейсвто да обработва, за да се издържа?
Колко е средния селски имот в декари по това време, (в Англия, България, Византия или другаде), колко може да е бил добивът на декър и колко би могло да струва това (последното е адски разтегливо понятие, така че, ако искаш го игнорирай)?
Comment
-
Точно за отговорите на тези въпроси събирам цялата тая информация на едно място и ще видим какво ще излезе. Сигурно има правени изследвания по тях, ама не са ми попадали такива или подобни. Така на прима виста ми се струва, че социално-икономическите проблеми са доста по разработени на Запад, ама пуста езикова бариера, пък и не е толкова лесно (нито пък е евтино) намирането на специализирана литература.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Единственото, което се сещам е за термина "зевгар". Това е нива, която може да бъде обработена от един човек с два вола за някакво време (предполагам за сезон, за година).
Според Йоан Скилица по времето на цар Самуил българите са плащали по модий (25 кг) жито на зевгар.
Колко декара е един зевгар не мога да намеря, нито колко общо зърно е давал един зевгар. Ако приемем термина "десятък" буквално, то би трябвало от зевгара да се изкарва поне десет пъти повече от 1 модий - 10 модия, или 250 килограма. Толкова сега се изкарват сигурно от един или дори от половин декър, което е несраванимо (торове, мелиорация и т.н.).
Мисля че до преди век земята е давала 100-200 кг на декар, за Средновековието може би 100 е максимума (но пък не всяка година).
Но един зевгар според мен е бил десетки декари, не просто 5-10, мислех си, едва ли не 20-50 или дори сто декара...
Не знам, наистина, който знае, да каже.
Comment
-
Между другото, понеже по-горе писахме за добивът на метали в България (злато, сребро, мед), попаднах случайно на , може би най-пълният списък на всички места, където са се добивали те. Твърде е дълъг, за да го поствам тук, затова давам линк:
СПИСЪК НА РАЙОНИТЕ И СЕЛИЩАТА, ЗА КОИТО ИМА ДАННИ ЗА ДРЕВЕН РУДОДОБИВ
из "ДРЕВНИТЕ РУДНИЦИ В БЪЛГАРИЯ"
Comment
-
DelaRea, не знам дали това ще помогне, но както бях посочил в една друга тема, водило се е че с два вола, за един ден, може да се изоре един акър, или 4 декара.
Акър значи половин ден оране, но половин ден е отивал в грижи за воловете, така че от изгрев до залез - 4 декара.
Тези данни почти сигурно са за дървено рало, защото мярката е въведена с декрет от Едуард I - демек краят на 13-ти век. Разбира се всичко зависи от типа почва, но поне се вижда порядъка.
Тук хубава статия
Тук ВикитоThis is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
DelaRea написа Виж мнениеЕдинственото, което се сещам е за термина "зевгар". Това е нива, която може да бъде обработена от един човек с два вола за някакво време (предполагам за сезон, за година).
Но един зевгар според мен е бил десетки декари, не просто 5-10, мислех си, едва ли не 20-50 или дори сто декара...
Не знам, наистина, който знае, да каже.
DelaRea написа Виж мнениеСпоред Йоан Скилица по времето на цар Самуил българите са плащали по модий (25 кг) жито на зевгар.
Данъците (в зърно, т.е. "насипно тяло") са плащани в... обем. С други думи - идват бирниците с каруцата, в която вече има много модии жито, "платени" от други данъкоплатци. Ти им изсипваш твоята си "кофа", пълна догоре със жито, а те отмятат киртик у "дифтера" и си заминават. Колко е голяма "кофата" се пита в задачата?
1 модий (като обем) се е равнявал на 1/6 от медимна. Тук пък имаме проблем: кой медимн? Егинският или атическият? Първият е бил 72,74 литра, докато вторият - 52,53 литра. Аз лично смятам да заложа на атическият. Понеже Византия е Римската империя, а още Древен Рим е използвал най-вече атическият медимн (като мярка за обем) от 52,53 литра.
Какво излиза? 1 модий ще рече "кофа" от 8.75 литра, пълна догоре със жито
Виж как ги поназнайвам нещицата ))) Понеже съм голям фен на домашната 44-45 градусова ракийца, а зимъс пък, царят на мезето е киселото зеле. Нали "зеленцата" треба да се "претaка" ... с кофа
DelaRea написа Виж мнениеКолко декара е един зевгар не мога да намеря, нито колко общо зърно е давал един зевгар. Ако приемем термина "десятък" буквално, то би трябвало от зевгара да се изкарва поне десет пъти повече от 1 модий - 10 модия, или 250 килограма. Толкова сега се изкарват сигурно от един или дори от половин декър, което е несраванимо (торове, мелиорация и т.н.).
Мисля че до преди век земята е давала 100-200 кг на декар, за Средновековието може би 100 е максимума (но пък не всяка година).
Comment
-
Снаражението на рицаря струва изключително много – в средновековна Франция един боен кон имал цена от четири до осем пъти повече от вол; бронята струвала около сто су обикновено, което е равно на цената на ферма със средни размери; на един рицар за пълно въоръжение и издръжка били необходими около сто и петдесет хектара земи. На този фон става ясно защо рицарските армии са малобройни – едно средно по големина графство, включващо двеста и петдесет общини, не би могло да свика повече от сто и петдесет, двеста конника.
Сергей СтефановLiberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
едно средно по големина графство, включващо двеста и петдесет общини, не би могло да свика повече от сто и петдесет, двеста конника.
Да не говорим, че нещата се променят с времето, защото иначе няма как да имаме хиляди тежко въоръжени и защитени пехотинци или хиляди жандарми (вече в края на периода, за който говорим). Армиите в края на периода стават доста многобройни и не малка част от тях са конници и пехота с тежко снаряжение. ТА нещата едва ли са толкова прости и ясни, още по-малко пък - еднообразни за целия период.
Comment
-
gollum написа Виж мнениеХъм, това доколко реално описва нещата и най-вече, в сравнение с поевтиняването на снаряжението?Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Проблемът със (свитите на) средновековните рицари из Европа е същият, както този при "хане"-то в Османската империя. Имало е случаи, когато един-единствен беден рицар (без слуги и оръженосци) ще бъде броен за "бойна единица". Тъй е и с хането - единица за облагане, с недоказан и до днес (понеже няма как, макар да има модели) брой на обитателите в самата къща (фамилия).
Въобще, ситуацията е ... както дойде
Comment
-
Някои годишни надници във Византия през 14-15 в.
1348 г.:
зидар - 50-65 перпера
1351 г.:
ковач - 150 перпера
лекар - 250 перпера
1355 г.:
ковач - 155 перпера
1362 г.:
лекар - 250 перпера
1375 г.:
майстор каменар - 50 перпера и неизвестно количество пшеница
1387 г.:
преводач - 100 перпера
офицер - 200 перпера
арбалетчик - 144 перпера
1391 г.:
лекар - 200 перпера
1394 г.:
арбалетчик - 120, или 168 перпера
сержант - 96 перпера
1395 г.:
началник на арбалетчици - 216 перпера
лекар - 260 перпера
хирург - 100 перпера
1398 г.:
дърводелец - 34 перпера и 48 модии (неясно какво, може би зърно)
зидар - 44 перпера и 48 модии (неясно какво, може би зърно)
1401 г.:
моряк - 102 перпера
1404 г.:
арбалетчик - 144 перпера
стрелец с лък - 108 перпера
1425 г.:
офицер - 21 перпера
войник - 9 перпера
дърводелец (на галера) - 100 перпера
лекар (на галера) - 144-192 перпера
1437 г.:
кормене на риба от жена - 60 перпераLiberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
Comment