Дунавският кръстоносен поход

[DelaRea]

Този "Стефан Смихер - Стефана Сент-Омера - Stephen Simontornya" за който пише Шилтбергер, май е племеник на Стефан Ласкевич

Тук се засичат и двете имена - на Стефан Ласкевич и на Simontornya

http://books.google.bg/books?id=w0IOAAAAQAAJ&pg=PA527&lpg=PA527&dq=Stephen+Simontornya&source=bl&ots=HNKJaODUi8&sig=SJprw61PkUge-txgUVTfu7sKWIw&hl=en&sa=X&ei=GX71UI6vKqGC4AS974CQCw&ved=0CEkQ6AEwBQ#v=onepage&q=Stephen%20Simontornya&f=false

Хм, в този списък на кръстоносците "Lists of the Crusader" (стр 527) фигурира и името на Sracimir (John) King of Bulgaria) , два реда под това на Simontomnya, и два реда над това на Stiborricze

[Guy de Mont Ferrand]

Хм, в този списък на кръстоносците "Lists of the Crusader" (стр 527) фигурира и името на Sracimir (John) King of Bulgaria) , два реда под това на Simontomnya, и два реда над това на Stiborricze

Може и да фигурира, но Срацимир не е взел участие в битката. Между другото той едва ли има особени причини да обича маджарите и краля им, пък бил той и немец.

[DelaRea]

Може и да фигурира, но Срацимир не е взел участие в битката. Между другото той едва ли има особени причини да обича маджарите и краля им, пък бил той и немец.

Ако Иван Срацимир е бил участник в битката при Никопол, той едва ли щял да е "сам юнак на коня".
Като васал все е имал някакви хора и войници под своя власт. И ако се е включил в похода, то със сигурност няма да го е сторил сам, а със съответния си военен контингент, без значение колко голям. Ако това бе станало, все някой хронист би споменал за това. Но никъде няма нито дума за каквато и да е било военна част, съставена от българи. Единственото обяснение може да е, че такава просто е нямало. Което означава, че и самия Иван Срацимир едва ли е бил там. За мен друго обяснение няма.

[Guy de Mont Ferrand]

Според мен, на автора Шилтбергер може да му се вярва напълно за състава на кръстоносната армия - бил е очевидец, знае ги сам, а и няма как да напише друго, освен истината, защото много лесно може да бъде разобличен като лъжец от съвременниците, които още помнят събитията.

Това не е вярно. По същата логика е можел да бъде разобличен като лъжец за броя на турската армия - 200 000 (!) - за която е ясно, че е далеч от истината. извори и разработки по въпроса да искаш, забелязал съм, че при българските учени съществува тенденция да се приемат данните на Шилтбергер за броя на кръстоносната армия. Обаче Ханс е бил оръженосец при Никопол и в тази си роля е било възможно да не е напълно осведомен, т.е. това сведение не е релевантно като доказателство. Единствената рационална причина да го приемем е, че изглежда сравнително възможно . 16 000 определено е силна армия за епохата особено като вземем предвид и броя на рицарите.

[Kramer]

Развитие на сражението


Някъде по това време, сулатн Баязид и неговият шурей Стефан Лазаревич виждат в сражението знамето на друг шурей - Никола II Горянски, който се бие на страната на унгарците и го убеждават да се предаде, за да се спре излишното кръвопролитие. Той приема и с това последните унгарски сили слагат оръжие. Влашката конница отстъпва и се отправя към дома.

Това е и краят на сражението.

Влашката конница по това описание излиза, че не е била от войската на Сигизмунд един вид, и се оттегля без проблем.

Предателят Стефан Лазаревич уговаря роднината си да се предаде и да му изколят хората.

И въпрос, на Никола Горански каква му е съдбата?

[Guy de Mont Ferrand]

Ако Иван Срацимр е бил участник в битката при Никопол, той едва ли щял да е "сам юнак на коня".
Като васал все е имал някакви хора и войници под своя власт. И ако се е включил в похода, то със сигурност няма да го е сторил сам, а със съответния си военен контингент, без значение колко голям. Ако това бе станало, все някой хронист би споменал за това. Но никъде няма нито дума за каквато и да е било военна част, съставена от българи. Единственото обяснение може да е, че такава просто е нямало. Което означава, че и самия Иван Срацимр едва ли е бил там. За мен друго обяснение няма.

Силите на Срацимир по това време най-вероятно са били деморализирани и жалки, да не забравяме, че във Видин резидира турски гарнизон, който е предаден (и вероятно екзекутиран) на кръстоносците. Но, действително, би трябвало да има някакви "войскари".

[Guy de Mont Ferrand]

Предателят Стефан Лазаревич уговаря роднината си да се предаде и да му изколят хората.

Ъъъ, защо, той си е най-съвестния османски васал, кой му е изколил хората? Ако някой ги е колил, това е бил примерно Муса Кеседжи, не и Баязид (освен при Косово поле).

Що се отнася до влашката конница: и аз се чудя горките как са преплавали Дунава? Във всеки случай са били лека конница и им е било по-лесно да се изплъзнат в суматохата. Може да имали и салове на сгодно място или по-късно да са си намерили превоз към Влахия. Която в този момент не е била точно "гостоприемната родина" в по-голямата си част.

[DelaRea]

Ъъъ, защо, той си е най-съвестния османски васал, кой му е изколил хората? Ако някой ги е колил, това е бил примерно Муса Кеседжи, не и Баязид (освен при Косово поле).

Що се отнася до влашката конница: и аз се чудя горките как са преплавали Дунава? Във всеки случай са били лека конница и им е било по-лесно да се изплъзнат в суматохата. Може да имали и салове на сгодно място или по-късно да са си намерили превоз към Влахия. Която в този момент не е била точно "гостоприемната родина" в по-голямата си част.

Kramer има предвид (като хора за колене) унгарците на Никола Гора, а не сърбите на Стефан Лазаревич.

Моето мнение е, че вероятно Баязид е дал възможност на Никола Гора и унгарците просто да се оттеглят от полесражението след очевидния разгром.

[Guy de Mont Ferrand]

Е та с какво маджарите на Миклош Гарай са по-добри за Стефан Лазаревич от турците на Баязид? Историята на Сърбия от идването на маджарите в Панония е непрекъсната борба срещу тях. Е, християни са, ама Стефан Душан предвижда доста сурови наказания за преминаването към и проповядването на "латинската вяра".

[Guy de Mont Ferrand]

Моето мнение е, че вероятно Баязид е дал възможност на Никола Гора и унгарците просто да се оттеглят от полесражението след очевидния разгром.

Може да са избягали с власите или по корабите (в последния случай обаче голяма част са се издавили).

[DelaRea]

И въпрос, на Никола Горански каква му е съдбата?

Никола Горянски го чака светло бъдеще.

Николай II Гoрa (хърватски: Никола II Gorjanski, унгарски: Гарай Миклош II; 1367-1433) става Палатин на Унгария от 1402 г. до смъртта си през 1433 г. и управлява цяла Славония, Хърватия и Далмация, както и Браничево, Бачка, Банат и Барания чрез васали. Той стана най-богатият и най-мощен благородник в Унгария в продължение на над 30 години. Николай (Миклош) II Гора е фактически владетел на Унгария по времето на крал Сигизмунд.

Първата съпруга на Николай II е Теодора (Елена) от Сърбия, дъщеря на княз Лазар на Сърбия. През 1405, той се жени за Ана от Циле, сестра на втората съпруга на крал Сигизмунд, Барбара на Циле, като по този начин стана шурей на краля и кралицата на Унгария. Внучката му Анна е сгодена за крал Матиаш Корвин.

[DelaRea]

Този обаче, който в личен план най-много печели от битката при Никопол май е Херман II от Циле.



Както е известно, той и войниците му измъкват Сигизмунд от битката и на практика спасяват живота на краля. В следствие на това, доскорошният дребен благородник става мощен феодал - възнаграден е с един цял окръг - на Seger (Загория в Словения) с град Вараждин.

Впоследствие, той жени двети си дъщери супер изгодно.
През 1408, дъщерята на Херман Барбара (наричана понякога и "Месалина от Германия") се омъжва за краля Сигизмунд, а другата му дъщеря Ана, както писах по-горе, се омъжва за Николай Гора.

Затова пък синът на Херман, Фридрих II, се развел с първата си съпруга Елизабет и се оженил за Вероника, което вбесило Херман. Той съдил Вероника и я екзекутирал за това, че е била вещица.

През 1427, Херман е обявен за наследник на предполагаемия престола на Кралство Босна заедно с братовчед си, крал Тврътко II. Херман умира на 13 октомври 1435 година в Пресбург (Братислава).

[Guy de Mont Ferrand]

Барбара на Циле

Барбара фон Цили

Хърватските велможи са много ключови...но не са сърби...особено по това време.

[DelaRea]

За Сигизмунд и Стефан II Ласкевич

Както писахме по-горе, след поражението при Никопол, крал Сигизмунд се спасил на венециански кораб, заедно с великия магистър на Ордена на хоспиталиерите. Те се спуснали по течението на реката и първата им спирка била в пристанището Ликостомо (Килия) - най-голямата генуезка крепост по тези места.
След това, навлезли в Черно море и отплавали на юг към Константинопол, като спрели за известно време в българското простанище Калиакра. (Не знам колко време е престоял Сигизмунд в Града и, нека Guy да каже, ако знае някакви подробности). От столицата на Византия Сигизмунд поел по дълъг заобиколен начин към дома са, отплавайки за Дубровник. По пътя се разиграла сцената със "строяването на пленените рицара" пред Галиполи, за който писахме по-горе.

Междувременно, в Унгария се разбрало за поражението на кръстоноснатa армия край Никопол и тръгнал слух за гибелта на Сигизмунд. Когато тези новини достигнали до Хърватия, там без да чакат повече подробни сведения, обявили Сигизмунд за мъртав, а Ладислав (Ласло Анжуйски ) за свой законен крал.

Междувременно, на 20 декември 1396 година (източник), Сигизмунд достигнал до Далмация и слязъл на сушата при Зета. Там той предал на местния сръбски владетел Дураш Балшич островите Хвар и Корчула, като награда за съпротивата срещу турците. Когато станало ясно, че Сигизмунд е жив и здрав и е в кралството, хърватския парламент и краля се разменили примирителни послания и постигнали договоренност за среща, на която да се решат всички проблеми. В изпъленение на тези договорки, Сигизмунд свикал общ хърватски Събор, на 27 февруари 1397 година в град Крижевци, който щял да председателсвува сам. Той издал писмена гаранция (saluus conductus), с която заявявал, че няма да се търси някакво лично отмъщение от противниците си или да им навреди по никакъв начин.

Според хърватското законодателство, никой не може да влиза с оръжие в сградата на Събора. Поради тази причина, хърватския бан Стефан II Ласкович и неговите хора си оставили оръжията в предверието на църквата, a техните подръжници останали изобщо извън града. Сигизмунд и неговите хора, напротив, влезли напълно въоръжени в църквата и там изчакали останалите парламентаристи.



На Събора се стигнал до бурен дебат, като поддръжниците на Сигизмунд обвинили Стефан II Ласкович в държавна измяна в битката при Никопол. След тези тежки думи се стигнало до скандал и открит сблъсък между двете групи благородници в сградата, при което хората на Сигизмунд извадили мечовете. Те изкормили хърватския бан Стефан и убили племенника му Андрей, както и останалите хърватски благородници. Научили за случилото се на Събора, разярените хървати поискали да се разправят със Сигизмунд и хората му, но били отблъснати в сражение, при което паднали тридесет хървати. Начело със Стефан Проданич, хърватите отново се помъчили да нападнат унгарците, но безуспешно. На 2 март Сигизмунд и неговите хора успели да се оттеглят на унгарска територия, преминавайки на север от река Драва. Два дена по-късно кралят публикува харта, с която отнема града и областта, принадлежащи дотогава на Стефан Ласкевич и ги дарява на свои приближени, начело с Херман II от Циле.
Събитието е останало в историята като "Кървавия събор в Крижевци" и довело до още 12 години на война.


П.П. Според хърватите, Никола II Гора, също е успял да се спаси с кораб от битката при Никопол (заедно със Сигизмунд) и е присъствал на Събора в Крижевци.

Poslije poraza kršćanske vojske kod Nikopolja, Nikola II. se uspio spasiti brodom. Iduće je godine sudjelovao na saboru u Križevcima gdje je ubijen Stjepan Lacković. - източник

[Guy de Mont Ferrand]

След това, навлезли в Черно море и отплавали на юг към Константинопол, като спрели за известно време в българското простанище Калиакра. (Не знам колко време е престоял Сигизмунд в Града и, нека Guy да каже, ако знае някакви подробности). От столицата на Византия Сигизмунд поел по дълъг заобиколен начин към дома са, отплавайки за Дубровник. По пътя се разиграла сцената със "строяването на пленените рицара" пред Галиполи, за който писахме по-горе.

Доколкото си спомням престоят в Калиакра не беше по-дълъг от 1-2 дни, а що се отнася до Константинопол - ок. 2-3 седмици максимум. После май минаваше и през Родос преди да се отправи към Дубровник. "Венецианската галера", на която се спасил Сигизмунд, не знам обаче дали не е "хоспиталиерска".