Дунавският кръстоносен поход

[Guy de Mont Ferrand]

Интересувам се от Helion de Naillac - Chevalier, Seigneur d'Onzelain, Conseiller et chambellan du Roi , който е взел участие в похода. Ясно е, че е брат на Philibert de Naillac, но дали е бил от Ордена или е по-скоро френски благородник.

Гий, освен това, можеш ли да допълниш с нещо темата по "твоята част" - относно участието на рицарите-хоспиталиери в похода?
А можем ли да намерим нещо повече за състава на "кръстоносния" флот?
Така и не ми става ясно, дали византийската страна, предоставя обещаните 10 галери, дали има в похода участници от страна на Константинопол. А за Венеция, освен Томиниче Нико, имаме ли други данни? А някой от Генуа?

Изобщо, възможно ли е в този флот да е имало едновременно и венециански и генуезки кораби?

DelaRea, по-подробна и може би единствената научна публикация (освен моята по-долу), посветена именно на участието на родоските рицари в т.нар. тук "Дунавски кръстоносен поход", принадлежи на перото на френския автор Кристиан Путие и е публикувана точно в...българско списание ("Етюд Балканик", а броят е някъде от нач. на 80-те год. на миналия век). Друго, което може да видите и прочете по въпроса е моята ранна статия: Рицарите хоспиталиери от Родос и турското настъпление на Балканите между битката при Никопол и мирния договор от Галиполи (1396 – 1403), която, макар и без научен апарат, може спокойно да прочетете в блога ми.

Що се отнася до флота, то е напълно възможно във флота да е имало "едновременно и венециански и генуезки кораби", особено в дадения момент по специфични причини, които се надявам в скоро време да бъдат предмет на моя отделна публикация (разглеждал съм проблема и в дисертацията си и по-точно в последната й част). Византия едва ли дава точно 10 галери, по-скоро са по-малко, хоспиталиерските галери, ако не ме лъже паметта, са 4, което е и стандартният брой на родоската флота през този период, за останалите нямам нито спомен, нито (засега) точни данни. Има някои спорни цифри, споменати в по-съвременни източници, които се нуждаят от проверка и доказване, за да бъдат приети за истински. Това мога да ви кажа засега. За Елион дьо Наяк нямам някаква кой знае каква информация, но мисля, че съм попадал на документи, които го "уличават" в членство в ордена...Интересно, че е съименник на един от най-бележитите магистри на ордена - Елион дьо Вилньов (за него вижте тук).

[DelaRea]

A Томиниче Нико?
Нищо не намирам за него в нета. Дайте някаква връзка, какво се знае за него?

[Гост]

Не мога да кажа със сигурност дали Filippo Buondelmonti degli Scolari (Pippo Spano, наричан в българския юнашки епос и Филип Маджарин), който вече е споменаван във форума, е участвал или не във въпросния поход, но доколкото знам италиански (почти нищо не разбирам от този език) според информацията от този линк http://www.condottieridiventura.it/i...ilippo-scolari същият е участвал в похода.

[Henry Sinclair]

[Henry Sinclair]

Да, сега можем да допълним и тази тема, че флорентинският кондотиер Филипо Сколари, подвизаващ се на Балканите като Филип Озорай е участвал в похода като рицар на Сигизмунд и се е спасил на същия кораб с който е избягал императора, т.е с хоспиталиерската галера. ) Доста отбрани рицари са били май на нея, императора, магистъра на Ордена, Херман фон Цили и кой ли не още..

[Henry Sinclair]

Откриват паметник на рицарите, загинали в битката при Никопол през 1396 г.



На тържествена церемония ще бъде открит паметник в чест на загиналите рицари от Матийския Орден в битката при град Никопол през 1396 г. Събитието ще бъде уважено от посланика на Суверен Малтийски Орден, Камило Дзуколи, който заедно с кмета на Община Никопол Емил Бебенов ще участва в церемонията.

http://plevenzapleven.bg/blog/2014/1...2%D0%BA-46678/

[Изчезнал Безследно]

Неясни моменти около Дунавския кръстоносен поход и битката при Никопол

Искам да посъживя тази прекресна тема първо с благодарности към DelaRea.
Наскоро препрочетох сборника "1396 Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа" под редакцията на В. Гюзелев.
Там има преводи на 14 извора, някои от които са излезли изпод перата на участници в похода.
Някои въпроси не ми дават мира, та моля за форумна помощ.
Ще започна с някои факти, които са пропуснати в изложеното досега в настоящата тема.

Причини за похода
Не малка част от изворите сочат като главна причина завладяването на Видинското царство от Баязид, което за Сигизмунд е било унгарска провинция още от времето на Лайош ². Да бъдем точни, в изворите се говори за "земята на мизите, които ние наричаме българи", но според мен, няма съмнение, че става дума за Видинска България, защото Търновска България никога не е била васална на Унгария.

Подготовка за война
В изворите се описва нахлуването на Сигизмунд във Влахия през 1395. Той завладява Малък Никопол (Холъвник) и го укрепва. Може би това укрепление е дало по-късно името на Румънския град Турну-Мъгуреле, което аз превеждам като "Маджарска кула". Във всеки случай, Мирчо Стари, победителят от Ровине, участва в похода година по-късно вече като васал на Сигизмунд.

15-дневната обсада на Никопол
За разлика от изложеното от DelaRea, някои извори говорят за набези от крепостта по време на обсадата, което дава да се разбере, че османският гарнизон на Никопол не е бил малък.

Подготовка на битката
За разлика от изложеното по-горе в темата, изворите сочат, че Баязид се е появил неочаквано и войската му е била забелязана чак когато е излязла от гората. Един от изворите даже твърди, че това е било на 2 мили от лагера на кръстоносците, но датировката му е около 50 години след събитието, та може и да не е съвсем точен.

Битката под Никопол
Рязко се различават две мнения. Едното е, че бургундци и французи смело нападат врага и му причиняват големи загуби, но са изоставени от страхливия Сигизмунд и неговите унгарци. Другото, по-вероятно според мен описание е, че дьо Невер своеволно напада и повлича със себе си и останалите французи и германци, но е подлъган да се вреже в османската пехота зад която го чакат набити в земята колове. Основното сражение е дадено от Сигизмунд срещу полка на Баязид. Сигизмунд надделява, но е изненадан от войската на деспот Стефан и, в крайна сметка, е принуден да се спасява с бягство.

Бягството
За бягството на Сигизмунд и други благородници с галера по Дунава вече бе писано. Интересна (и трагична) обаче е съдбата на тези кръстоносци, които успяват да преплуват Дунава. Там те са посрещнати враждебно от власите (за съжеление, не е уточнено дали са нападнати от войска или от местното население), малко от тях оживяват и с цената на много мъки се добират до католическите земи на Трансилвания (Седмоградско), където получават храна и стари дрехи.

Българската гледна точка
За участие на българска войска на страната на кръстоносците няма никакви сведения и най-вероятно такова не е имало. Няма и категорични сведения за участие на българи в армията ня Баязид. За нея се говори, че е включвала турци, силите на деспот Стефан, босненци и "други варвари".
Не може да се подмине, обаче, отношението на автора на "Българската Анонимна Хроника от началото на ХV в." към воюващите страни. Определено няма симпатия към нито една от тях, но ако действията на Баязид са отразени безпристрастно, то отношението към Сигизмунд и кръстоносците е направо подигравателно и дори носи отенък на злорадство.

Въпроси и спекулации
Какво е участието на влашката лека конница и пехота на Мирчо Стари в битката? По моите скромни познания в областта на военната тактика, военното разузнаване е задача на леката конница. Конницата на Мирчо не се справя с нея. Баязид ги изненадва. Вярно е, че след като османците са вече забелязани, влашката конница излиза на разузнаване и донася невероятно завишени сведения за броя на вражата армия.

Защо дьо Невер и другите западни рицари се противопоставят категорично на влизането на влашката лека конница в авангарда на сражението? Повечето източници сочат като причина високомерието на рицарите. Но дали е само това? Дали не е възможно дьо Невер да е заподозрял Мирчо в двойна игра? Мирчо е бил принуден от Сигизмунд да участва в похода като негов васал. От чисто политическа гледна точка, влашкият войвода не е имал интерес от победа на кръстоносците, защото тя е щяла да затвърди суверенитета на Унгария във Влахия.

Къде изчезва влашката войска след разгрома? Няма сведения за жертви нито за пленници. Възможно ли е да са напуснали полесражението още в самото начало и преплувайки Дунава да са се прибрали на родния бряг?

Какво става с унгарския гарнизон при Малък Никопол - на отсрещния бряг на Дунава? Защо кръстоносците, спасили се с плуване не намират убежище зад стените на укреплението? Възможно ли е, вместо да вземе участие в битката срещу Баязид, влашкият воевода да е предпочел да нападне укреплението и да си възвърне заграбеното година по-рано от Сигизмунд?
И накрая, защо власите нападат отстъпващите войници на съвсем доскорошните си съюзници?

[Guy de Mont Ferrand]

И накрая, защо власите нападат отстъпващите войници на съвсем доскорошните си съюзници?

Защото са цигани

Бъзик бе, извинявам се на всички спазващи законите представители на "ромския" етнос! Власите по това време са разделени на две фракции - унгарска и...(познайте!)

[Изчезнал Безследно]

Като гледам не се е подписал нито на унгарски, нито на ромски.
Портретът е от Уикипедия (By Alex - Detail of Image:MirceacelBatran.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2178731)

П.П.
Сигурно имам вроден талант да чета чужди езици, защото всичко му разбирам...

[boilad]

Рицаря има предвид, че именно през 1395/7 г. властта на Мирчо е оспорвана от племенника му Влад I (син на убития през 1386 г. от Йоан Шишман Дан I), чиято власт се простира над Олтения и има подкрепата на Баязид и болярите. От тук и разделението на Басарабите на Данещи (потомци на Дан) и Дракулещи (потомци на един от синовете на Мирчо). Общо взето по-нататъшната история на Влашко до края на 16 в. е белязана от борбата за власт между двата клона. В този смисъл власите, избиващи бягащите рицари, най-вероятно са привърженици на претендента Влад.

[Изчезнал Безследно]

Много важна забележка, boilad!
Всъщност Малък Никопол е точно в крайната югоизточна точка на Олтения. Сега осъзнавам, че в "История на Унгарците" от Антонио Бонфини се описва похода на Сигизмунд именно в Олтения. Не се споменава името на противниковия предводител - говори се за битки с турци и власи. Според това, което казваш, Сигизмунд е отнел Малък Никопол от Влад ², а не от Мирчо Стари.
Оказва се, че след битката при Ровине Мирчо Стари е избягал в Трансилвания, а във Влахия се е разпореждал узурпаторът Влад ².
Така че, с участието си в похода, Мирчо изглежда е целял да си върне княжеството с помощта на Сигизмунд.
Остава открит въпросът, защо Влад ² си развява байрака около Малък Никопол, година след като е превзет от унгарците.

[boilad]

Остава открит въпросът, защо Влад ² си развява байрака около Малък Никопол, година след като е превзет от унгарците.

Заради същата причина поради която Мирчо си развява байряка от другия край на Дунав при Никопол година след превземането му от турците!?

[Изчезнал Безследно]

Е, рейдове на влашки владетели към Никопол с цел грабеж и взимане на пленници е имало немалко. И Дан ²² с Пипо Спано и Михай Витязул и Влад Цепеш. Изглежда мястото е най-удобно за набези.
Въпросът ми е - какво става с гарнизоните на Сигизмунд и западните кръстоносци в Мълък Никопол, Рахово и Видин след поражението под Никопол? Не съм намирал никакви данни за тях. Очевидно е, че не са се спасили (в смисъл на организирано оттегляне - отделни войници може и да са се измъкнали някакси) - иначе щяха да донесат вестта за разгрома много по-рано в Западна Европа.

[Guy de Mont Ferrand]

Е, рейдове на влашки владетели към Никопол с цел грабеж и взимане на пленници е имало немалко. И Дан ²² с Пипо Спано и Михай Витязул и Влад Цепеш. Изглежда мястото е най-удобно за набези.
Въпросът ми е - какво става с гарнизоните на Сигизмунд и западните кръстоносци в Мълък Никопол, Рахово и Видин след поражението под Никопол? Не съм намирал никакви данни за тях. Очевидно е, че не са се спасили (в смисъл на организирано оттегляне - отделни войници може и да са се измъкнали някакси) - иначе щяха да донесат вестта за разгрома много по-рано в Западна Европа.

"Очевидно" ли?!? Защо? Дали бихте могли да постнете в темата историографски данни относно получаването на "вестта за разгрома" в "Западна Европа" - като приемем, че последното понятие включва и Унгарското кралство?

[Изчезнал Безследно]

Съгласен!
Замести "Очевидно е" с "Можем основателно да предположим"

ПП
Спомням си, че във Франция официалната панахида е повече от година след разгрома. Преди това е имало слухове, чиито разпространители са били строго наказвани. Ще потърся по-точни данни.