lobo написа
Виж мнение
По принцип зачудих се, когато го четох, точно защото не можех да си го представя "анатомично", така че мерси и - с това трябваше да започнеш, за да не стават недоразумения.
Колкото до:
Егати и приношението,егати и екзекуцията.Това може да го измисли само болен мозък.Много кървава работа бе!
това не е изключение за тия времена, а и за доста по-късни.
Дилемата възниква от това, че обикновено текстовете са по-късни от екзекуциите, които описват, тоест може и да е просто кенинг. Историчката, която посочих по-горе, например, има съмнения, че това е фикция.
И без връзка с темата:и само метафора да е, така както си е описано, би трябвало да е не по-малко стряскащо, но обърни внимание на стиха в Норна-гест, възприемането е все едно са му направили услуга...
ПП За жестокостта има примери бол както и за втренчването на европейската култура в нея, без при това да става дума за патологични случаи, колкото и на нас да ни се струват ужасяващи (на мен поне наистина ми се струват такива). Просто други епохи, други нагласи. Бих искал да дам два примера без връзка помежду им:
Първият засяга детството на един герой от края на викингската ера - Егил Скалагримсон: когато бил на 8, бил надбяган от по-голямо момче на един сбор и толкова се вбесил, че взел брадвата на вуйчо си, който му бил и нещо като духовен наставник и сцепил главата на победителя (демек, убил го); като научила за това, егиловата майка изкоментирала, че от рано си личи, че Егил ще е голям войн;
Другият пример е една народна песен от ловешкия край (в сборника, в който съм я чел, има няколко вариации на същата), свързана с набиването на кол (което наказание мен лично ме ужасява повече): една майка нарежда на сина си - стояне, не ставай хайдутин, набит на кол ще те видя, за водица ще ме молиш и тя по кола ще се стича, което и се случва (предавам точно относително, макар че не го помня в рима, песента е съставена от нареждането на майката и от повторението му вече като реално събитие.
И в двата случая, колкото и да са различни, майките приемат ставащото като свършен факт, като естествена производна на това, което децата стават или трябва да станат (бъдещият войн си е жесток и това е естествено, занимаващият се с хайдуклък свършва брутално, с логичния и всеизвестен край на занимаващите се с разбойничество - в песента става дума за хайдутин в смисъл на разбойник и краят е еднозначно оценен в песента като справедливо възмездие).
Това, което целя с послеписа, е да оправдая в някаква степен бруталността на предходните епохи, като трябва да кажа, че и тя си е имала лимити (и те са много видни в исландските саги, например, макар да не почиват, струва ми се, точно на мотива за някакви изконни човешки права, каквито имаме днес и след Просвещението).
Comment