Кървав орел

[sewast]

Ами Севасте,стани прав -така ще ти е по-удобно и си опипай с дясната ръка разстоянието между лявото рамо и шията.По същият начин направи и от другата страна.Ако сечеш от дясно на гръбнака и после от ляво ще се получат два разреза почти до диафрагмата,която отделя червата и стомаха от сърцето и белият дроб.В горната част гръдният кош ще се крепи за тялото единствено на една кожа,гръкляна и хранопровода.Възможно е да се бръкне в прорезите и крилата на дробът да бъдат извадени,тъй като крилата са свободни.Единствено гръкляна е срастнат към гръбнака от вътрешната страна.Егати и приношението,егати и екзекуцията.Това може да го измисли само болен мозък.Много кървава работа бе!Той Дракула направо в пионерската организация още се мотка.

Това вече е друго нещо.
По принцип зачудих се, когато го четох, точно защото не можех да си го представя "анатомично", така че мерси и - с това трябваше да започнеш, за да не стават недоразумения.

Колкото до:

Егати и приношението,егати и екзекуцията.Това може да го измисли само болен мозък.Много кървава работа бе!

,

това не е изключение за тия времена, а и за доста по-късни.
Дилемата възниква от това, че обикновено текстовете са по-късни от екзекуциите, които описват, тоест може и да е просто кенинг. Историчката, която посочих по-горе, например, има съмнения, че това е фикция.
И без връзка с темата:и само метафора да е, така както си е описано, би трябвало да е не по-малко стряскащо, но обърни внимание на стиха в Норна-гест, възприемането е все едно са му направили услуга...

ПП За жестокостта има примери бол както и за втренчването на европейската култура в нея, без при това да става дума за патологични случаи, колкото и на нас да ни се струват ужасяващи (на мен поне наистина ми се струват такива). Просто други епохи, други нагласи. Бих искал да дам два примера без връзка помежду им:
Първият засяга детството на един герой от края на викингската ера - Егил Скалагримсон: когато бил на 8, бил надбяган от по-голямо момче на един сбор и толкова се вбесил, че взел брадвата на вуйчо си, който му бил и нещо като духовен наставник и сцепил главата на победителя (демек, убил го); като научила за това, егиловата майка изкоментирала, че от рано си личи, че Егил ще е голям войн;

Другият пример е една народна песен от ловешкия край (в сборника, в който съм я чел, има няколко вариации на същата), свързана с набиването на кол (което наказание мен лично ме ужасява повече): една майка нарежда на сина си - стояне, не ставай хайдутин, набит на кол ще те видя, за водица ще ме молиш и тя по кола ще се стича, което и се случва (предавам точно относително, макар че не го помня в рима, песента е съставена от нареждането на майката и от повторението му вече като реално събитие.

И в двата случая, колкото и да са различни, майките приемат ставащото като свършен факт, като естествена производна на това, което децата стават или трябва да станат (бъдещият войн си е жесток и това е естествено, занимаващият се с хайдуклък свършва брутално, с логичния и всеизвестен край на занимаващите се с разбойничество - в песента става дума за хайдутин в смисъл на разбойник и краят е еднозначно оценен в песента като справедливо възмездие).

Това, което целя с послеписа, е да оправдая в някаква степен бруталността на предходните епохи, като трябва да кажа, че и тя си е имала лимити (и те са много видни в исландските саги, например, макар да не почиват, струва ми се, точно на мотива за някакви изконни човешки права, каквито имаме днес и след Просвещението).

[nikd2]

Викингите са били еднакво добри мореплаватели и завоеватели.Просто това е било една от техните тактики за сплашване.И според мене тази техника е съществувала,въпреки че няма много извори за нея.

[gregorianus]

Севасте, подробното описание на нещо, каквото и да е то, не е кенинг дори да е литературна фикция. Кенинг е само иносказателният епитет. Примерно "ясенът на Одиновия вихър" или "тополата на морската жар" са христоматийни примери за кенинги, съответно за мъж (воин) и жена (благородна).

Описанията на "червения" или "кървавия орел" (наричан и "ангел") според мен не е литературна фикция, а достоверно, макар и късно описание на реално действие. И според мен става дума за мъчение с определено религиозен характер, жертвоприношение.

Човешкото жертвоприношение, придружено с измъчвания не е непознато на германските народи, към които принадлежат и скандинавските. Бесене, хвърляне в морето, пронизване на жертвата с копие (и гадаене по предсмъртните гърчове), хвърляне в яма със змии, при това често на знатни пленници - тези неща са засвидетелствани наред с червения орел, който обаче действително е проява на особено зверство.

[sewast]

Севасте, подробното описание на нещо, каквото и да е то, не е кенинг дори да е литературна фикция. Кенинг е само иносказателният епитет. Примерно "ясенът на Одиновия вихър" или "тополата на морската жар" са христоматийни примери за кенинги, съответно за мъж (воин) и жена (благородна).

Това е важно уточнение, мерси, имах такова подозрение, но не съм филолог (само за да оправдая Франк - тя не твърди, че е някакъв вид метафора, а един вид част от идеологично демонизиране на езичници; това с метафората е дефект на моя изказ)

Човешкото жертвоприношение, придружено с измъчвания не е непознато на германските народи, към които принадлежат и скандинавските. Бесене, хвърляне в морето, пронизване на жертвата с копие (и гадаене по предсмъртните гърчове)...

В средновековни миниатюри от Острова често има изображения на, мисля, споменатия крал Едмънт, надупчен със стрели/други метателни оръжия, като това е изображение на екзекуцията и "мъченическата" му смърт, така умира и мюнстърския крал Маегуала (?), като някои изследователи считат, че и това е част от ритуала "кървав орел" (пронизването със стрели/копие), заради готландския камък, на който над екзекутирания има орел, знака на Один (възела на посечения) и един тип, който се кани да го мушне с копие(това е за десния екзекутиран, левият го убиват с меч). Има и един архиепископ на Кентърбъри - Елфхеах (какво толкинско име,а) - който също е направен на игленик, защото им е отказан откуп...

хвърляне в яма със змии

така, доколкото знам, въпросният Ела убива Рагнар Рунтавите гащи(?) и затова Бьорн и Сигурд са му така ядосани...

знатни пленници

А това се е правило и за урожай, нали (имаше в Земния кръг един крал от гамла Упсала, който го принасят за плодородие, доколкото си спомням, умиваха с кръвта му олтара на Фрейр/Фраюр)?

ПП. Да се пооправдавам за финал - това с кенинга ми хрумна, защото сред посочените примери в предговора на Снора Еда, видях пример с "яхна дървения кон"=беше обесен (като собствено кенинга тук, според описанието на gregorianus, следва да е дървен кон=бесило), та затова и реших - защо не пък "кървав орел"=жертвоприношение...

[sewast]

Готландските камъни

Разположени са в Стора Хамарс, снимките са на камък 1

[Kramer]

Е то така е било вероятно, нали описват в сагите как викингът така ударил врага с брадвата по главата, че на последния чак зъбите му се посипали по земята. Ирландците пък като пленили краля на викингите го изкормили и още жив го обесили на червата му. Англичаните, достойни последователи, са показани как преди да отсекат главата на осъдения, му вадят вътрешностите - справка "Смело сърце" с Мел Гибсън...
Всъщност някой байчо с мустаци от месокомбината може най-добре да ни осветли относно техническите подробности кое как би могло да стане.

[sobr_CA]

Безспорно това е една интересна дискусия. Мъченията и екзекуциите винаги са били част от обществото. През вековете всяка една нация дори и намираща се в най-затънтения край на света е развила собствена методика за тези видове дейности. Сега моето лично мнение, че е невъзможно да извадиш белите дробове от гръдния кош на някой без той да припадне и в последствие не умре от кръвозагуба в първите на минути на този род дейност. Аргументите за това са ми няколко. 1) Белите дробове са защитени добре от ребрата. Необходимо е значително усилие за да ги откъснеш, счупиш или отрежеш. Като потвърждение затова могат да послужат съвременните комплекти за торакотомия(отваряне на гръдния кош) в които задължително влиза електрически трион за кости. 2) В гръдния кош и покрай белите дробове минават основни пътища на кръвоносната система на човек. Самите бели дробове също влизат в големия поток на кръвообращението посредством vena bronchialis и arteria bronchialis. Да не забравяме, че до десния бял дроб е сърцето, в което влизат най-богато кръвоснабдените вени и артерии. Засягането или прищипването само на една от тях би довело до смърт за броени минути. 3) Когато се направят срезовете с цел ваденето на белите дробове, трябва да се вземе под внимание реакцията на човешкия организъм. Имаме кръвозагуба. Сърцето започва да бие по-учестено и започва да изпомпва повече кръв, пулсът се учестява, кръвното налягане се повишава, за да компенсира загубите. В резултат на всички тези фактори и дишането се учестява, за да може да постъпва достатъчно кислород в кръвта. Сега представете си такава бурна дейност, която да кипи вътре в гръдния кош и някой усилено да се ровичка там. При засягането на някой орган, а това неминуемо ще стане, защото жертвата ще бъде обляна цялата в кръв ще вика ще се криви и мърда всячески(припомням, че сърдечните операции и всякакъв вид гръдна хирургия се прави при пълна упойка още от времето на Хипократ). Засягането например на белия дроб при това състояние на интензивна работа, ще доведе до неговото колабиране, а на кръвоносен съд на изблик на такава струйка кръв, че в Спешно отделение, д-р Хаус и От местопрестъплението ефектите и възстановките ряпа да ядат. Да жертвата бъде разфасована във формата на ангел и на какво и да е друга форма с извадени бели дробове, сърца, вътрешности, а бе ще си бъде екстра за дроб сарма, но целия този труд ще бъде постмортален. Още в началото на процеса, докато одират кожата за да си осигурят достъп до ребрата, жертвата най-вероятно ще изпадне в бесъзнание от самия шок от гледката. Така че както четох по-горе да живее няколко часа и тя да стане да си тръгне е просто научна фантастика. По-вероятно според мен, този кървав орел да е представлявал одиране на кожата от предната част на гърдите към гърба. Така жертвата би живяла доста по-дълго време, с повече късмет дори и половин, един час, но това с дробовете според мен е трудно изпълнимо и влиза в стандарта на митовете и легендите.

[gregorianus]

sobr_CA,
някъде другаде също бях чел нещо подобно - че жертвата най-вероятно би изпаднала бързо в безсъзнание и би умряла до няколко минути, което прави цялото "шоу" за викингите абсолютно невъзможно.
Същевременно описанията са еднозначни. Възможно е, разбира се, изтезанието да е реално отчасти, а отчасти - преувеличено от по-късните автори. Тоест, да речем, да става дума за съдиране на кожата, рязане на мускулите, чупене на ребрата и подреждането на така увредените тъкани като крила и посоляване на раните, при което жертвата да се оставя в конвулсии. А детайлът с дробовете да е добавен от по-късни автори за повече драматизъм.
Възможно е също белите тробове да са изтръгвани от тялото на жертвата и след смъртта й - за гадаене. Етруските харуспици някога са постъпвали по същия начин с черния дроб на жертвено животно: изтръгвали са органа от току-що умъртвен овен или бик и са го оглеждали внимателно за знаци от боговете (самия дроб).
Припомням си (може би неточно) и популярните твърдения за вадене на сърца от гърдите на жертвата, която изпада в безсъзнание и умира едва при самото изтръгване на органа - у ацтеките.

Севасте,
описанията на гибелта на Едмунд и Мегуала вероятно донякъде нарочно наподобяват и разказа за мъченичеството на св. Себастиан.
В Норна-гест се повтаряше традиционната възхвала за войнственост - че или жертвата, или мъчителят при "орела" бил "радвал гарвана" (тоест редовно участвал в битки и оставял мърша след себе си за храна на гарваните). Интересно, че гарванът не беше наречен "hrafn", а "hugin", тоест в случая става дума за Одиновия гарван Мисъл (другият е Munin - Памет). Това само по себе си също може да бъде кенинг, при това многостепенен: от една страна, възхваляваният храни гарвана на самия Один, а от друга - радва мисълта, тоест оставя славни дела след себе си или направо радва Мисълта на Один.
А може и стиховете наистина да сочат към кенигова употреба на самия израз "кървав орел" (добре си се сетил, не го бях помислил от тая гледна точка). Орелът също често е споменаван в контекста на оставяне на мърша за храна на птиците след битка, пък и също има сакрално значение. В такъв случай, ако "радва Гарвана [на Один]" се отнася до мъчителя, тогава стиховете:

"Ето, кървав орел
...
...
изряза на гърба
...
...
зарадва Гарвана"

може да означават именно, че е извършено жертвоприношение, с което е зарадван Гарванът, сиреч мисълта (а може би и самият Один).
Някой беше нарекъл староанглийската и скандинавската поезия "машина от думи". Това наистина е така, понякога има кенинги на най-неочаквани места, така че даден текст може да бъде истински ребус, а разчитането му да бъде многопластово. Благодаря, че ми го припомни

Разбира се, натрупването на литературни пластове още не значи, че самото изтезание не е протичало в някаква форма.

Името на епископа е Елхстан или Еалхстан, но и Елфстан да беше - Толкин директно е награбил толкова имена на свои персонажи от староанглийски и скандинавски източници, че не е за вярване

Оня упсалски крал, на когото му прерязват гърлото като на пиле, е Думалде. В същата сага има и още един пример за жертва на знатен: когато, ако не бъркам, Аун един по един жертва синовете си, за да получи от Один още живот. Изобщо, Инглингите са прекрасен род, няма спор

[sewast]

gregorianus, sobr_CA, благодаря ви за включванията!

gregorianus, два въпроса: понеже св.Себастиян през късното средновековие е покровител срещу чумата, която е асоциирана със стрели/поразяване от стрели (поне така пише в Страхът... на Ж. Делюмо; иначе още в Илиада май има такава асоциация стрели - мор, пратени от Аполон), дали и тези двама крале не са имали някаква такава локална функция на защитници срещу мор?
Колкото до

Елхстан или Еалхстан, но и Елфстан да беше

, виж как са го дали Ælfheah (Old English: Ælfhēah, "elf-high") (954 – 19 April 1012);е, взех го http://en.wikipedia.org/wiki/%C3%86lfheah_of_Canterbury, да не са объркали името (доста ме объркват разните му там транслитерации и транскрипции)?

Този Аун -хубаво, че ми напомни - е чудесен пример за лимит на жестокостта: доколкото си спомням, когато хората му разбират кви ги върши, не му позволяват да принесе последния/поредния си син, следователно деянието му е нещо в разрез с обичайното (макар че богът му дава, каквото иска...) При всички случаи обаче отмъщението, дори когато е само заради обида, колкото и да е жестоко, трудно би достигнало (даже не би въобще, си мисля) границата с ненормалното, която имат в ранно средновековния север.

[sewast]

...Ирландците пък като пленили краля на викингите го изкормили и още жив го обесили на червата му...

Kramer, , това точно съм го срещал (в научнопопулярен филм) като причинено на убийците на крал Бриян Бору(?), който в доста напреднала възраст успява да разбие местните, дъблински, викинги + ирландските си противници, подкрепени от норвежка и оркньойска (май, това не го помня точно) флота, при Клонтарф. След сражението част от противниците му (не съм сигурен дали от викингите или от хората на Мел Морда, не помня, в Нял пише, че става дума за Бродир, във филма май се разказваше за ирландците) успяват да се измъкнат и в тъмното попадат на палатката на краля, където той се молел сам, а тия юнаци, разбира се, го свитнали и после кралската армия ги погва, хваща ги и следва това, което описваш.
Колкото до другото, не само викингските, въобще западно средновековните литературни паментици са доста картинни в това отношение - например, Ролан изобилства с такива подробности при описването на баталиите.

[lobo]

[QUOTE=sobr_CA;274094] 1) Белите дробове са защитени добре от ребрата. Необходимо е значително усилие за да ги откъснеш, счупиш или отрежеш. Като потвърждение затова могат да послужат съвременните комплекти за торакотомия(отваряне на гръдния кош) в които задължително влиза електрически трион за кости. 2) В гръдния кош и покрай белите дробове минават основни пътища на кръвоносната система на човек. Самите бели дробове също влизат в големия поток на кръвообращението посредством vena bronchialis и arteria bronchialis. Да не забравяме, че до десния бял дроб е сърцето, в което влизат най-богато кръвоснабдените вени и артерии. Засягането или прищипването само на една от тях би довело до смърт за броени минути.

Крилата на дробът са свободни.Те не са срастнати към ребрата.Срастнат е единствено въздухопровода.Кръвоносните съдове и сърцето са отпред и при такава манипулация те не биха били засегнати.Опитай се да си представиш разположението на органите от към гърба.

[gregorianus]

gregorianus, два въпроса: понеже св.Себастиян през късното средновековие е покровител срещу чумата, която е асоциирана със стрели/поразяване от стрели (поне така пише в Страхът... на Ж. Делюмо; иначе още в Илиада май има такава асоциация стрели - мор, пратени от Аполон), дали и тези двама крале не са имали някаква такава локална функция на защитници срещу мор?
Колкото до , виж как са го дали Ælfheah (Old English: Ælfhēah, "elf-high") (954 – 19 April 1012);е, взех го http://en.wikipedia.org/wiki/%C3%86lfheah_of_Canterbury, да не са объркали името (доста ме объркват разните му там транслитерации и транскрипции)?

Този Аун -хубаво, че ми напомни - е чудесен пример за лимит на жестокостта: доколкото си спомням, когато хората му разбират кви ги върши, не му позволяват да принесе последния/поредния си син, следователно деянието му е нещо в разрез с обичайното (макар че богът му дава, каквото иска...) При всички случаи обаче отмъщението, дори когато е само заради обида, колкото и да е жестоко, трудно би достигнало (даже не би въобще, си мисля) границата с ненормалното, която имат в ранно средновековния север.

Това за двамата крале-мъченици сигурно може да се провери. Паралелът е интересен, а дали е верен - това ще го разберем само с четене
За името на епископа сигурно си прав, ти по-скоро си ги чел тези неща от мен.
Не съм сигурен дали беше Аун този с жертваните синове, скоро не съм проверявал Снори. Инак историйката е пак от "Инглинга сага". Разбира се, този разказ, както и онзи за Думалде са чиста литература, по-точно легенда. Възможно е да носят спомен от стар ритуал или да обясняват неприемливи форми на поведение (или пък и двете), разбира се.

[sewast]

Смъртта кентърбърийския архиепископ Elfheah

1012 сл.Хр.
...Тогава през събота сред даните се надигна недоволство срещу епископа (архиепископ Елфхех), защото той не им обеща никаква плячка (за да се откупи сам) и повели никой да не дава откуп за него. Освен това те (даните) бяха много пияни, защото за тях бе донесено вино от юг. Тогава те го отведоха на своя събор (hūsthing,Old Norse,буквално „къща за събрание“), в навечерието на съботата след Великден, който беше на тринадесетия ден преди майските календи (демек, това с архиепископа става на 19 април); и тогава те позорно го убиха. Те го замеряха с кости и волски рогове (явно става дума за тези, с които са пили преди това); и един от тях го цапардоса с желязна брадва по главата; и с удара той се строполи на земята и светата му кръв напои земята, докато мъченическата му душа бе пратена в царството Божие...

(от Англо-саксонските хроники)

[sewast]

animositas normanorum и жертвоприношението "кървав орел"

Подготвих малко резюме на посочения от мен по-рано текст на Роберта Франк. Изложението не е пълно и е хаотично, но толкова мога.

Какво представлява кървав орел?

1. Става дума за посветен на Один ритуал, при който обикновено син отмъщава за смъртта на баща си;
2. Подробните описания на този ритуал започват от 12 век нататък;
3. Тези описания през високото и късно скандинавско средновековие се отнасят до четири персонажа: два исторически - Ела и Халвдан; два митологични – Люнгви и великанът Бруси;Пълният списък е: Ела, крал на Нортумбрия; Халфдан, синът на Харалдр Хафагри (Красивокоси); крал Едмънд, като Ела жертва на Ивар; мюнстърския крал Мегуала; и, евентуално Елфхех;
4. По-ранните текстове (Саксон Граматик и Сага за Рагнар) сочат оформяне фигура на орел чрез дълбоки порязвания на плътта и изрисуване на орел с кръвта в Сага за Рагнар(в Даните Саксон пише за посоляване). В Сага за владетелите на Оркни е включено изтръгване на ребрата и дробовете, като сагата посочва, че ритуалът е жертвоприношение за Один. Снори в Земния кръг не споменава Один (накратко, по българското издание, след като убива ярл Рангвал, Халвдан се насочва към Оркни и напада Айнар, който успява да се измъкне, организира нощно нападение срещу Халвдан и го разбива; на сутринта търсейки и, съответно, убивайки бегълците, войните на Айнар хващат Халвдан; със стихче на уста, съдържащо думите „за нашия баща да отмъстим сме длъжни“ Айнар изрязва в тялото на Халвдан орел, като „забил острието в трапчинката на гръдната му кост, изрязал от гръбначния му стълб всички ребра и изхвърлил дробовете“; след това отново в стих насърчава войниците си да хвърлят камъни по екзекутирания). Късната История за синовете на Рагнар е най-подробна: орелът е издълбан, ребрата са откъснати от гръбнака, дробовете са извадени, така че заедно с тялото да приличат на разперил криле орел.

Къде е разминаването?

1. Историческите фигури са от 9 век, като по-късните текстове, в които се описва ритуалът,се разминават доста със свидетелствата за двамата, които са хронологично по-близки до или съвременни на събитията;
2. Освен това „действието по прилагане на кървав орел се променя от текст на текст, ставайки все по-зловещо, езическо и отнемащо време с всеки изминал век“.

Въпреки това занимаващите се с този ритуал, го разглеждат еднозначно:

1. Интересно е, че още през 17 век един датски схолар – Стефан Йохан Стефаниус, в коментара си към Деянията на даните, отбелязва, че има известно разнообразие в описанията на кървавия орел;
2. Обаче през 19 век, за да уплътнят и увеличат ужаса от жертвоприношението, различните описания са обединени;
3. Впоследствие се раздува описанието на основното мъчение (Франк посочва книга от 1975), за да могат да се включат и фигури като ирландския крал и архиепископа, споменати по-горе: кървавият орел се описва като имащ първоначално ритуално набучване с копия/стрели, позициониране с лице надолу върху камък/олтар, като връхната точка е убийството (вкл. с обезглавяване);
4. Вповечето случаи историците са скептични относно достоверността на сагите относно викингската епоха – писани са по-късно от събитията, които описват, пишат се според особени литературни канони и т.н. Обаче ако за този точно ритуал късните индикации на сагите се считат за достоверни, то това се дължи на наличието на по-ранни ръкописи, на чието свидетелство могат да се опрат. Става дума за версията на мъчението, дадена от скалдически стих, откъс, останал от Похвално слово за Кнут,с вероятен автор Сигватр, който откъс се датира около 1020-1038 г.

Тази широка популярност на стиха и описаното в него се дължи, може би, на представата, характерна още за средновековните книжовници, за скалдовете като за пазители на паметта и историите за делата на северните (Снори пише в увода на кралските саги, че в древността са почитали истината, следователно може да се вярва древните стихове; също така в Теодориховата История на древното кралство на норвежците (на латински, около 1180), се казва, че много от информацията идва „от исландците, сред които споменът за за миналите събития е жив, отглеждан в техните древни поеми“). Съвременните историци посочват като довод за достоверност това, че скалдическата традиция и тази на сагите са съжителствали известно време, а пък самите поеми са съчинявани на базата на анекдоти скоро след събитията, за които разказват (като началото на това Франк отново отнася към 17 в., защото е налично у Тормод Торфеус).

Разбира се, специалистите по скалдическа поезия (демек, филолозите) не са съгласни с това, тъй като сагите са пълни с грешно тълкувани или направо неразбрани стихове. Същото важи с по-голяма тежест за отношението на нововремевите книжовници към скалдическата поезия: даден е пример с грешка на Магнус Олафсон, който през 17 век направо не разбира един кенинг от 13 век: (пиеха) „от кривите разклонения на черепа“, тоест от рог за пиене, Магнус предава като ex craniis eorum quos ceciderunt, тоест пиеха „от техните черепи, които отсякоха“. Тази грешка преминава в някои от романтическите издания на исландска поезия на английски.

Тезата на Франк е, че подобно неразбиране през 12 век може би е в основата на появата на историите за кървавия орел в текстовете от 13 век:

1. Разковничето, според авторката, се крие в това, че стихът от драпата е двусмислен, което преводите не предават, което се губи и в по-късните употреби на съчетанието кървав + орел (например, както е в стихчето на Регин, дадено в Норна-гест);
2. Стихът от драпата е следният: Ok Ellu bak, At lét hinn’s sat, Ívarr, ara, Iorví, skorit. Обичайният превод е нещо от сорта: На гърба на Ела, Ивар, който живееше в Йорк, изряза орел или И Ивар, който живееше в Йорк, получи орел, изрязан на гърба на Ела;
3. Тънкажът е в две думи ari, орел, защото винителния и дателния му падеж съвпадат – ara , и bak, гръб, защото може да е съкращение на дателния падеж baki;
4. Така стихът спокойно може да значи и „И Ивар, който живееше в Йорк, получи гърба на Ела, разкъсан/раздран от орел“, демек, птицата разкъсва трупа, а Ивар има убиеца на баща си като мърша;
5. Това е и преводът, на който трябва да се заложи, според авторката - на базата на сравнителен анализ със запазени поеми от стил на стихотворстване, популярен двора на Кнут – toglag, тя счита, че ara е в инструментален дателен падеж + минало причастие skorit, буквално разкъсан с/чрез орел; идеята й е, че Сигватр е силно повлиян от англо-саксонските маниери на стихосложение, докато за писалите проза на олд норс това словосъчетание носи смисъла тъкмо на „направи орел на гърба“;
6. Интересно е, че в латинския превод на Йон Олафсон от 17 век, понеже орел, aquilla, е в аблатив, двусмислието да се запазва;
7. Освен това, разбира се, англо-саксонските хроники казват само, че Ела пада в бой с йорвикските викинги (така и с Елфхеах), както видяхме и, според Франк, стихът казва същото в мерена реч, като презрително свежда посечения от Ивар крал до плячка за грабливата птица;
8. Освен това, през девети, десети, началото на единадесети век такива литературни фигури са често срещани в скалдически поеми – падналите в бой стават храна за гарваните/орлите - „падат под кървавите им нокти“.

ПП. Има и още един източник в полза на ритуала кървав орел, който е доста ранен и се използва за доказателство за наличието му - Страстите на св. Едмънд от Або от Фльори (980 г.), където е описано замеряне с копия и че счупените му ребра били пробити все едно са били сграбчени от нокти; според Роберта Франк обаче, всичко това са директни препратки към жития на мъченици - св. Себастиан за стрелите, като присъства и същото оприличаване на мъченика с таралеж; св.Киприян за разтрошаването на ребрата,които изглеждат като сграбчени, поради употребата на специфичен римски уред за мъчение с челюсти, уподобяващи "нокти" и т.н. Така или иначе Або е имал тези общи места, благодарение на разпространените по това време мартирологии.

[gregorianus]

Много хубаво изложение.

Севасте, имаш ли представа откъде може да се намери "Historia de antiquitate regum Norwagensium" на монаха Тюдрек? Големи откъси от нея са цитирани в "Исландские королевские саги о Восточной Европе" на латински и в руски превод, но в нета е практически неоткриваема - или пък аз съм напълно бездарен в търсенето.