gregorianus написа
Виж мнение
Просто ми хрумна, че понеже изпитанията в тези приказки най-често са поставяни от жена (примерно от принцеса, която юнаците се опитват да спечелят), повтарят се трикратно (двама се провалят, третият се справя с помощта на животно, магия или хитрост), а неуспехът се наказва с проливане на кръв (одиране на ленти кожа от гърба - не само като при т. нар. "кървав орел", но и като одирането на Марсий от Аполон), цялата повтаряща се схема ужасно би харесала на Робърт Грейвз. Разбира се, приказките са изгубили смисъла си разкази за някогашни жертвоприношения и/или двубои до смърт на млади, царствени мъже в чест на великата и страшна Тройна богиня, култът към която е започнал още в неолита, тоест в предполагаемия матриархат Провалените загиват, успелият печели жрицата на Богинята за жена и царува заедно с нея... една година (или три, или девет). После го убиват и историята пак се повтаря. Постепенно обаче разказът се превръща в мит, митът - в легенда, легендата - в приказка. Вече не убиват свещения цар, а в уречения срок вместо него жертват теле, козле или агне (или пленник, или елен - защото Цернун и Актеон са взаимозаменяеми; а някои дори биха поспекулирали със замяната на Исак с овне за жертва), жрицата губи древната си власт, на мястото на Богинята започват да почитат довчерашните й синове - демоните на гръмотевицата, небето и слънцето. А най-сетне идват и лошите християни, които окончателно развалят всичко Ако не друго, Грейвз е схванал структурата на приказките, така че схемата му може да се прирожи върху всякакъв европейски трдиционен текст. И сигурно никога не би се съгласил, че „орелът“ е само литературна измислица (ами че то това и аз не исках да го повярвам).
Comment