Кървав орел

[gregorianus]

В няколко от приказките наказанието за неуспех в изпитанието е от гърба на неуспелия герой да бъдат изрязани три дълбоки ленти кожа, раните да бъдат натрити със сол или кал (зависи от приказката) и нещастникът да бъде пуснат да ходи по живо и що-годе по здраво. Всеки следващ провал на нов участник в приказното изпитание има за резултат, че лентите са по-широки и по-дълбоки. Обикновено одраните неудачници са живи, но унизени и се подиграват на третия брат, когато и той реши да си опита късмета (например да разсмее принцесата)=

Докъде стигнах, сам да си коментирам постингите

Просто ми хрумна, че понеже изпитанията в тези приказки най-често са поставяни от жена (примерно от принцеса, която юнаците се опитват да спечелят), повтарят се трикратно (двама се провалят, третият се справя с помощта на животно, магия или хитрост), а неуспехът се наказва с проливане на кръв (одиране на ленти кожа от гърба - не само като при т. нар. "кървав орел", но и като одирането на Марсий от Аполон), цялата повтаряща се схема ужасно би харесала на Робърт Грейвз. Разбира се, приказките са изгубили смисъла си разкази за някогашни жертвоприношения и/или двубои до смърт на млади, царствени мъже в чест на великата и страшна Тройна богиня, култът към която е започнал още в неолита, тоест в предполагаемия матриархат Провалените загиват, успелият печели жрицата на Богинята за жена и царува заедно с нея... една година (или три, или девет). После го убиват и историята пак се повтаря. Постепенно обаче разказът се превръща в мит, митът - в легенда, легендата - в приказка. Вече не убиват свещения цар, а в уречения срок вместо него жертват теле, козле или агне (или пленник, или елен - защото Цернун и Актеон са взаимозаменяеми; а някои дори биха поспекулирали със замяната на Исак с овне за жертва), жрицата губи древната си власт, на мястото на Богинята започват да почитат довчерашните й синове - демоните на гръмотевицата, небето и слънцето. А най-сетне идват и лошите християни, които окончателно развалят всичко Ако не друго, Грейвз е схванал структурата на приказките, така че схемата му може да се прирожи върху всякакъв европейски трдиционен текст. И сигурно никога не би се съгласил, че „орелът“ е само литературна измислица (ами че то това и аз не исках да го повярвам).

[gregorianus]

Български превод и коментар на староанглийската епическа поема "Битката при Молдън" (цък). Достъпна в лявата част на монитора за теглене като уърдовски файл.

[gregorianus]

Пак съм аз. Ето едно есе по любимите ми северни теми, може да се стори интересно на някого:

"Артур и Беоулф - среща на Елба"

[Guy de Mont Ferrand]

Сухраб не беше ли син на Рустам?

[gregorianus]

Сухраб не беше ли син на Рустам?

Аха. И срещата между двамата е фатална. "Кое сърце Рустам не ще намрази"

[Guy de Mont Ferrand]

Пак съм аз. Ето едно есе по любимите ми северни теми, може да се стори интересно на някого:

"Артур и Беоулф - среща на Елба"

Есето е страхотно, великолепно е български автор (няма ги много - няма какво да се лъжем и да се бием в гърдите, че сме много начетени) да пише по този начин И - литературата е история, а историята - литература, малко или много, затова скепсисът към едното или другото винаги ще бъде неоправдан!

ПП: А Аякс и Хектор все пак се срещат в битка около Скейските порти, мисля, а резултатът не беше особено добър за Хектор. Но не успявам да доловя в "Илиада" онази х-ристика на Аякс от по-късните антични автори - като тъпоумна мечка (Артур и Беоулф, хм, по-скоро издават преклонението на северните народи пред мечката като интелигентен звяр), излъгана от хитроумния Одисей.

[gregorianus]

А, радвам се, че ти е харесало. Темата си я бива, а един приятел ми вика, че двамата принадлежат към един и същ monde imaginal (а не imaginaire - това по Анри Корбен). В което има нещо вярно.
Колкото до Беоулф като "мечка" - за него черно на бяло е написано, че притежава силата на трийсет мъже.

[Stan]

Ето едни викинги, които като стъпили в Англия са изяли балтията.

http://www.medievalists.net/2012/11/14/death-on-the-dorset-ridgeway-a-viking-murder-mystery/

[Henry Sinclair]

В последната серия на "Vikings" Рагнар Лодброк показа в детайли "кървавия орел" върху ярл Борг.

[sewast]

В последната серия на "Vikings" Рагнар Лодброк показа в детайли "кървавия орел" върху ярл Борг.

Хенри, погледнете постът, в който става дума за текста на Роберта Франк върху викингската жестокост и скалдическите стихове - кървавият орел е неразбиране + християнска демонизация на скалдически стих, което е късно, от 13 век нататък; неразбраният стих просто казва, че Ивар предава гърба на крал Ела за храна на орлите.

[gregorianus]

Севасте, да се върна на старата ни тема

В собствения ти подпис го има готаландският релеф от Стора Хамар. На него може би е изобразено човешко жертвоприношение, вижда се онзи предполагаемо свещен "валкнут", който донякъде напомня трискелето и трикетрата, а присъстват и поне два орела, единият от които се спуска точно към гърба на жертвания. Сцената не е много ясна, но не е трудно да я тълкуваме именно като човешко жертвоприношение в присъствието на свещени орли. Направо не знам като какво друго бихме могли да я разглеждаме
Човешкото жертвоприношение, както изглежда, не е било принципно непознато на старите скандинавци, по това вероятно няма да има спор.

Сега, за самия "кървав орел". Съгласихме се, че изрязването на кожата, мускулите и ребрата би довело до шок и смърт много бързо, така че всякакви ужасии относно последни мъчителни вдишвания и треперене на дробовете са си съвременна глупост. Същевременно стиховете в "Кнутсдрапа" на Сигват споменават цялата работа съвсем набързо, почти делнично. без да се набляга на евтини ефекти. Това само по себе си заслужава внимание.

"Оркнинга сага", която заслужава най-голямо внимание като източник (защото сме решили, че текстът в "Норна-гест" и в песента за синовете на Рагнар е неразбираем, при все че може би не е, а Снори, неясно защо, го отхвърляме смело като автор на измислици), не внушава, че жертвата е жива по време на ритуалното убийство. В сагата самото убийство, по-точно самото разфасоване просто присъства и то с повечето детайли.

Източниците в проза са по-подробни, а тези в стихове, типично за скандинавския стил - по-лаконични. Според "Оркнинга", ярл Ейнар кара да издраскат с меч орел на гърба на Халвдан, сетне разрязва целия гръб, изхвърля дробовете навън и посвещава трупа на божеството (Снори следва този разказ, но е по-неясен). "Кнутсдрапа" нарича "орел" може би самото убийство. И именно това ми се ще да разгледам.

Съпоставени с готландския релеф, историята от "Оркнинга" и лаконичните поетически употреби не само не изглеждат невероятно, но и на практика по никакъв начин не се отнасят до християнството - нито негативно, нито позитивно. Особено като знаем, че Один се е превръщал в орел (например за да отнесе медовината на поезията със себе си), можем спокойно да продължим със спекулации. А и орел живее заедно с Один. Тоест - няма нищо чудно, ако (човешко) жертвоприношение в чест на Один включва под някаква форма изображение на орел. Отделно - в дадените случаи нямаме особена християнска враждебност или негативна реакция от авторите на текстовете, които просто разказват някакъв старинен детайл.

Допускам, че не е изключено този рядък вид жертвоприношение на враг да се е случвал: върху кожата на гърба на врага първо се издрасква орел с меч, евентуално като един вид призоваване. Може би това всъщност е изтезанието. Ако въобще има смисъл от посипване със сол (каквото се споменава за одраните гърбове на глупаците в норвежките народни приказки), то трябва да е на този етап - солта не само е допълнително мъчение, но е и част от някои жертвоприношения на животни, само че чак в Гърция. При други пък е забранена, поне според Грейвз. После гърбът се разсича смъртоносно, жертвата бързо загива и от мъртвото тяло през раната се изваждат и разхвърлят ребрата и дробовете. Накрая така разпиляната мърша се оставя за храна на предполагаемо свещените мършоядни птици - орли и гарвани. Такова предположение не противоречи нито на изворите, нито на готландския релеф, нито дори на нашите размисли за невъзможното мъчение, чиито детайли наистина са си измислица.

Накрая ще припомня "Фавнисмаул", "Слово за Фавнир" от Старата Еда. Там има един интересен детайл, който би могъл да се интерпретира като жертвоприношение, при това с лек шамански привкус.

Сигурд ранява смъртоносно дракона Фавнир (който преди да бъде прокълнат е бил в човешка форма). Двамата си разменят дълга поредица въпроси и отговори, подобни на гатанки, включително за боговете - тоест може би умиращият или дори вече мъртъв Фавнир пророкува (не в смисъла на "прави предсказание", а просто разкрива информация за отвъдния свят). Ковачът Регин пие от кръвта на дракона, изважда сърцето му (sic!) и иска да то да му бъде изпечено. Сетне заспива, защото се е напил от драконовата кръв. Сигурд пече сърцето, опитва с пръст дали е готово и или се опарва, или просто облизва пръста си. Капка кръв или сос по пръста му позволява да започне да разбира езика на околните птици (неуточнено какви птици, но в превода си от 1866 Торп предполага, че са именно орли). Този мотив за капката кръв, сос или вълшебно питие го има в разказа за Талиесин от "Мабиногион" и в разказа за Фин МакКул и вълшебната сьомга. Птиците (може би орли), разбира се, пророкуват пред Сигурд (този път направо му предсказват бъдещето). Те говорят пред него една по една седем пъти, което може и да е сакрално число, а сетне още веднъж заедно, което подчертава думите им. Пророчеството и кръвта от жертвоприношение са много тясно свързани в класическата митология (например в "Одисея" мъртвите пророкуват, когато им се даде да пият козя или бича кръв). Птицегадателството, при това отново по орли - също. Орлите са свещени за Зевс и Юпитер, а в римската версия на митолигията гадаенето по много на брой орли е нещо обикновено (любопитно е как ли се събират много орли на едно място, за да се гадае по полета им). Ако си позволим малко хиперинтерпретация, не е изключено "Словото за Фавнир" и готландският релеф да ни дават възможност да схванем текста на "Оркнинга" в по-широк контекст, като част от разпиляна информация за доста жестоко, но не чак фантастично човешко жертвоприношение, свързано дори с гадателство и/или орнитомантия. Разбира се, това е изстрел в тъмното, но допускам, че ако това е така, то "драконът" е просто условно название на жертвата, чрез чиято гибел се призовават свещените мършоядни птици на бога на мъртвите, който е и бог-прорицател.
Вече отделно може да се предположи, че "кръвта" и "сърцето" (или дробовете) са условно наименование на халюциногенна напитка или храна за самия свещенодействащ, ако държим на шаманска интерпретация. Да не забравяме, че Один се "храни" само с вино - което е рядкост в Скандинавия, има цвета на кръвта и опива. А мършата и кръвта редовно са наричани "храна" и "питие", по-общо "пиршество" за мършоядите, тоест за гарваните и орлите, свързвани с Один като повелител на смъртта.

Разбира се, това е само поредица спекулации, но не съвсем лишена от основания.

---------

За да не съм бил съвсем голословен и да не съм повдигал напразно стара тема, ето и един превод на "Думите на гарвана", една доста интересна стихотворна възхвала на Харалд Хъбавокоси. Тук гарван и валкюрия разговарят за това колко много мърша оставя добрият крал по бойните полета:

"Думите на гарвана или Песен за Харалд"

[gregorianus]

---------

Извинявам се за двойния постинг. Понеже това ни е един вид "скандинавската" тема, пускам и две други известия:

- "Нова книга от Толкин: частична адаптация на Калевала, 2015";

- "Скандинавската игра хнефатафл и легендата за фризийското клане".

[Blackwolf]

Според мен няма начин човекът да е оставал жив дори до средата на това нещо. Прочее, допускам че е имало нещо подобно, но не е било като живописно описаната процедура, а доста по-просто. Или пък християнските автори просто злословят...

[Кухулин]

В последната серия на "Vikings" Рагнар Лодброк показа в детайли "кървавия орел" върху ярл Борг.

Да отбележим за пълнота и 4х18