Мечът на Аллах

[Кухулин]

Онзи ден разглеждах разни теми за най-великите командири и ми направи впечатление, че във форума доста рядко се споменава един от тях. Името му изплува най-вече покрай битката при река Ярмук, а другите епизоди някак остават в сянка. Затова ми се ще да привлека вниманието ви върху едно по-широко описание на приключенията му, доколкото ми е във възможностите*.

------------------------------------------------

Халид ибн ал-Уалид (586-642)

Халид е роден в град Мека през 586 г, приблизително 16 години след раждането на пророка Мухаммад. Двамата са от едно и също племе - Курайш, но от различни кланове. Баща му, ал-Уалид, е глава на клана Махзум, чиято грижа са военните дела на племето. Халид е обучаван за воин от най-ранна възраст, като предпочита меча пред копието и лъка. С годините израства едър и силен мъж, първенец в борбите и съревнованията. Често се състезава с най-големия си конкурент - братовчед му Умар - и обикновено побеждава.

През 610 г. Мухаммад започва да проповядва исляма и постепенно се натрупват противоречия между неговата група и останалите членове на Курайш. Ислямските монотеисти са под постоянна запалха в езическата Мека и през 622 г. пророкът е принуден да потърси убежище на север, в град Ятриб - бъдещата Медина. Там има известно количество негови поддръжници-мюсюлмани, с помощта на които се сформира малка мюсюлманска войска. Започват нападения над меканските кервани и опити за икономическа блокада, които водят до първата битка между двете страни - битката при Бадр. Силите са неравни - 300:1000 в полза на езичниците, но въпреки това победата е мюсюлманска. Меканци дават 70 жертви на бойното поле, а братът на Халид - Уалид бин Уалид - попада в плен. След известно време приема исляма и се сближава с пророка.

Година по-късно Абу Суфйан - водачът на Мека - решава да търси възмездие, събира сили и потегля към Медина. Войската му се състои от 3000 пехота и 200 конница. Командир на конницата е Халид ибн ал-Уалид и това е първата значима историческа проява на 39-годишния воин.

Армиите се срещат при планината Ухуд. Силите са неравни - мюсюлманите разполагат с 1000 пехота и практически нямат конница, но въпреки това обръщат три пъти по-многобройната неприятелска пехота в бягство. Пророкът е разположил на един стратегически хълм стрелци, които не позволяват езическата конница да атакува линиите в тил. Победата изглежда сигурна и бойците на Мухаммад се втурват да грабят вражеския лагер. Стрелците от хълма се опасяват, че за тях няма да остане плячка и също се втурват натам. Халид, който до този момент е задържал конницата си на позиции, атакува врага в беззащитния тил и го разбива. Изклани са точно 70 мюсюлмани - възмездието за Бадр е постигнато. Армиите се прибират в градовете си.

Битката при Ухуд:
Победа за езичниците:
3000 пехота + 200 конница / 45 жертви
Загуба за мюсюлманите:
1000 пехота + 4 конница / 70 жертви



След биткта при Ухуд нещата продължават постарому. Мюсюлманите тормозят керваните и затрудняват търговията между Мека и териториите на север. През 627 г. Абу Суфйан решава да сложи край на тази история, привлича на своя страна много от местните племена и потегля към Медина с внушителна, но разнородна войска - около 9400 пехота и 600 конници. Градът е подложен на триседмична обсада, която завършв катастрофално. Мухаммад разполага с 3000 пехота, разположена зад специално устроен по персийски образец ров - абсолютна изненада за противника. Това, заедно с естествената защита на града, се оказва непреодолима бариера за езическите сили. След няколко щурма Мухаммад решава да използва дипломация - всява раздор между съюзниците и коалицията се разпада. Меканците се оттеглят безславно.

Халид също участва в този поход. Разочарован е от неумелото предводителство на Абу Суфйан и в него за пръв път се прокрадва съмнението - Мухаммад може би е прав? Пророкът, от своя страна, споделя на брат му Уалид: "Мъж като Халид не може да остане далеч от исляма дълго време!"

След неуспешната обсада на Медина ислямът започва да се радва на все по голям авторитет сред племената. Постепенно, благодарение на мирния договор от ал-Худайбия, новата религия набира сила и в Мека. Самият Халид е покорен от нея и решава да я приеме. Това, разбира се, предизвиква остра реакция сред водачите на Курайш. Една нощ Халид взима оръжието си, качва се на коня и отпрашва към Медина. Там е посрещнат от Мухаммад и брат си Уалид, моли ги за прошка и е приет с отворени обятия. Сред мюсюлманите среща и стария си другар Умар, който в този момент е с много силни позиции в йерархията.

Три месеца по-късно Мухаммад изпраща емисари до северните арабски племена - християни под опеката на Византия - с цел да ги приобщи към исляма. Пратениците са избити от местния вожд и това възпламенява Медина. Пророкът организира трихилядна армия с наказателна мисия. Начело на войската са поставени трима видни мюсюлмани, а Халид участва като прост войник.

Врагът разбира за опасността и търси помощ от Византия. В северна Арабия се съсредоточват огромни ромейски и арабски сили, но не всички успяват да влязат в сражение. Сблъсъкът се осъществява близо до селцето Мута през 629 г. Мюсюлманската войска се изправя срещу стохиляден(?) враг на открито поле. Ситуацията е жестока и много бързо заплашва да се превърне в разгром. Тримата водачи един след друг падат посечени и за момент армията остава без командир. Един от старейшините взима знамето, оглежда се и го дава на Халид, чиито воински качества са добре известни, макар в момента да е прост войник.

Започва втората част от битката. Халид повежда много устремна контраатака и успява да отхвърли за момент противника. Веднага заповядва отстъпление и двете армии бързо се оказват на повече от изстрел разстояние. Врагът започва да се прегрупира и в този момент Халид оттегля армията от бойното поле. По-късно става ясно, че е строшил девет меча в тази битка.

Битката при Мута:
Победа за християните:
100000 войска / 3350 жертви
Загуба за мюсюлманите:
3000 войска / 600 жертви

Изтерзаните бойци са посрещнати в Медина като страхливци и дезертьори - тълпата ги замеря и ги освирква. Тогава се намесва Мухаммад с думите: "Те ще се върнат на бойното поле, когато Аллах повели! Халид е Мечът на Аллах!". Постепенно хората се успокояват и разбират колко мъдро е постъпил Халид, като е оттеглил войската. Оттогава получава титлата Сайфуллах - "Мечът на Аллах".

Следва...


---------------------------------------------------------------------------------
* Може да има спорни или грешни данни, за което се извинявам предварително.

[багатур]

Ами това 100 000 християни не се справили с 3000 мюслмане...нещо май е повече легенда от истина. С такова надмощие и слепец би победил...

[Кухулин]

Ами това 100 000 християни не се справили с 3000 мюслмане...нещо май е повече легенда от истина. С такова надмощие и слепец би победил...

Това е популярната версия според източниците. Другата крайност - в сражението не са участвали ромейски войски, а от арабите са били пряко ангажирани към 10-15000. Истината вероятно е някъде помежду им.

[Кухулин]

629-632 г.

Следва...

В края на 629 г. между Мека и Медина цари мир. Борбата е пренесена на идеологическо ниво и ислямът бавно побеждава джахилията. Мюсюлманите набират сили. Нужен е само повод, за да се материализира това преимуществото.

Такъв повод става дребен конфликт между две враждуващи племена, които нарушават мира от ал-Худайбия. Едното от тях е приело исляма и търси защита от Медина, другото е съюзник на Мека. Мухаммад събира 10000 бойци и извършва светкавичен поход към Мека. Акцията е замислена като военна операция, но се превръща в мирно присъединяване на града към мюсюлманската общност.

Халид е натоварен със задачата да разруши идолите в едно от околните села. По пътя среща група воини-езичници и провокиран от неясно какво точно, заповядва да ги избият. Пророкът го вика за обяснение, но то не звучи убедително. Халид изпада в спор с един от близките сподвижници на Мухаммад и е остро порицан: "Не спори, Халид! Ако ще и планина от злато да поднесеш на Аллах, никога не ще се изравниш по ранг със сподвижниците ми!". Халид е извинен, но разбира мястото си - близките сподвижници на пророка го превъзхождат по мъдрост и авторитет. Ще запомни този урок за цял живот.

Племената източно от Мека решават да образуват коалиция срещи мюсюлманите. Събират голяма, 12-хилядна армия, но бойците им са зле обучени и не особено смели. Мухаммад веднага потегля срещу тях с 10000 мюсюлмани от Медина и 2000 нови от Мека. Авангардът е 700 конници и се командва от Халид.

Командирът на езичниците познава местността добре и решава да организира засада. За целта избира долината Хунайн, където има много добри условия за прикритие. Мюсюлманите напредват смело, Халид навлиза с отряда си в долината и веднага е подложен на обстрел. Той самият е ранен и пада от коня, а неговите хора са разпръснати и подгонени. В това време основните мюсюлмански сили се включват в боя и на свой ред изненадват радостните езичници. В крайна сметка битката е пълен разгром за племената. Въпреки минималните жертви има много богата плячка и един неоценим урок за Халид - никога повече да не допуска изненадата, която сам толкова успешно прилага.

Битката при Хунайн:
Победа за мюсюлманите:
12000 войска / 12 жертви
Загуба за езичниците:
12000 войска / малко жертви

През март 630 г, в края на осмата година от Хиджра, Мухаммад се връща в Медина. Повечето от арабските племена са умиротворени и приемат исляма. Погледът на пророка се обръща в северна посока, където живеят арабите-християни под византийска протекция. Организиран е поход с много голяма войска - около 30000 души - но за Византия районът не е приоритетен и имперските части се оттеглят. Племената признават властта на пророка, но предпочитат да запазят религията си и минават на вариант джизие. Халид също участва в похода и дава своя принос.

На следващата година е изпратен начело на 400 конници да приобщи към исляма едно далечно източно племе. Въпреки че е нов в религията, той се справя много успешно и без капка кръв със задачата. Пророкът го поздравява за успеха и го вика обратно в Медина. Двамата извършват хадж в Мека - ритуално поклонение при храма Кааба. Докато се подстригват, Халид прибира снопче от косата на Мухаммад. По-късно го пришива към шлема си и винаги влиза в битка с него.

Пророкът умира в средата на 632 г. Наследен е от първия Праведен халиф - неговият най-близък сподвижник Абу Бакр.

Следва...

[Sula]

Много добра инициатива, Кухулин. Много интересно четиво. Не забравяй да споменеш за неприятния навик на Халид да закръгля дяловете при разпределението на плячката в своя полза в по-късните войни с Персия и Византия.

До преди да прочета написаното от теб мислех, че именно наклонността му към плячкаджииство и шмекерии му изиграва лоша шега и го поставя в ролята в най-успешния арабски пълководец, който обаче не е оценен по достойнство в йерархията на Халифата и дори е низвергнат от Умар.

Сега обаче разбирам за по-раннния епизод с избитите езичници около Мека и с отправеното към него порицание от Пророка. Значи си е бил неравнопоставен още от самото начало. Това може би обяснява келешкото му поведение по-късно.

Имаш ли обяснение защо е тази неравнопоставеност? Та той е бил "ценен" кадър и е от племето на Мохамед (така предпочитам да го наричам аз, въпреки че истинското звучение на името му може и да е „Мохаммад”, защото то се споменава най-често в Корана (3:138; 33:40, 48:29, 47:2). Интересно е обаче, че пак там (61:6), той е наречен и „Ахмад”). Услугите, които оказва на съверците не са никак малки.

[Кухулин]

Имаш ли обяснение защо е тази неравнопоставеност? Та той е бил "ценен" кадър и е от племето на Мохамед. Услугите, които оказва на съверците не са никак малки.

Общо взето положението в ранната ислямска йерархия се е определяло от момента, когато човек се е присъединил към Мухаммад. Халид приема исляма късно, чак след примирието от ал-Худайбия. Тогава основната тежест на събитията е вече минало, мюсюлманите са хиляди и заслуга за това имат много други преди него. В една примерна 12-степенна йерархия Халид отговаря на 10-та степен - почти на дъното. Под него са само новите мюсюлмани след Мека и децата, които са виждали пророка на живо.

така предпочитам да го наричам аз, въпреки че истинското звучение на името му може и да е „Мохаммад”, защото то се споменава най-често в Корана (3:138; 33:40, 48:29, 47:2). Интересно е обаче, че пак там (61:6), той е наречен и „Ахмад”

Мухаммад, Мохамед, Махмуд, все същия индивид. Аз гледам да се придържам към арабската транскрипция, т.е. Мухаммад. Така е и в Корана.
Случаят с името "Ахмад" е интересен. Всъщност в сура 61:6 думите принадлежат на Иисус:

61:6. И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.”

Веднага се вижда аналогията с исаевото пророчество по отношение на Иисус:

Исаия 7:14. Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.

Може да се предположи, че "Ахмад" е употребено в буквален смисъл - "цененият [от Господ]", тъй както и "Емануил" - "Бог с нас". Друг вариант - Ахмад е просто вариация на Мухаммад, тъй като корена е един и същ - ХМД - "ценя". Само че на мен това ми се струва прекалено просто обяснение за такива свещени работи

[Кухулин]

Лъжливите пророци

Пророкът умира в средата на 632 г. Наследен е от първия Праведен халиф - неговият най-близък сподвижник Абу Бакр.

Следва...

Абу Бакр е тъст на Мухаммад и е третия човек, приел исляма. Възрастен мъж, нисък, със слабо телосложение и бледа кожа. Известен е със силната си вяра и мъдрите поучения към мюсюлманите, но много от тях се съмняват в ръководните му способности. Смъртта на пророка предизвиква силна политическа криза. Огромна част от племената се връщат към идолопоклонничеството и отхвърлят властта на Медина. На практика ислямски остават дамо двата града - Мека и Медина. Засилва се влиянието и на така наречените "лъжливи пророци". Това са най-често водачи на отстъпнически племена, които се провъзгласяват за пратеници на Аллах и проповядват разни видоизменени религии. Такива има още от времето на Хиджра, но в условията на криза тяхната сила нараства изключително много.

Напук на хорското мнение, халифът предвожда няколко бързи и победоносни удара срещу близките племена и така неутрализира непосредствената опасност. След това се заема да изработи стратегия, която да върне Арабия под негова власт.

Територията е огромна, врагът е навсякъде и ситуацията изисква едновременни действия във всички посоки. Абу Бакр разделя армията на 11 корпуса, всеки под самостоятелно командване и с точно определени мисии. Първият и най-силен корпус е под командването на Халид ибн ал-Уалид и наброява около 4000 души.

Септември 632 г. Халид се отправя към централната част на северна Арабия. Целта му е да елиминира лъжепророка Тулайха. Две от племената в района приемат мирно исляма и му осигуряват още около 2000 бойци. Армиите на Халид и Тулайха се срещат при селцето Бузаха. Не е ясно с каква войска разполага лъжепророка, но битката е ожесточена. Халид лично води центъра и в един момент противниковия център се пръска. Някаква част от войската - около 700 души - успява да се оттегли организирано, но е настигната и унищожена при селцето Гамра. Тулайха успява да избяга в Сирия и по-късно приема исляма.

След победата при Бузаха повечето от племената в района се покоряват на Халид. Все пак се налагат още няколко въоръжени сблъсъка. Един от тях е с войската на Салма - бивша военнопленничка на Мухаммад и робиня на жена му Аиша, а понастоящем лидер на едно от езическите племена. Армиите се срещат в битката при Зафар и, въпреки превъзходството на Халид, боят е изключително жесток. Салма седи в бронираха носилка на гърба на една камила и лично командва действията. Доста време след като фланговете и са разбити, центърът се държи твърдо. Накрая Халид е принуден лично да пробие с група конници до носилката. Убива камилата, носилката пада и чак тогава Салма е закална. С това битката приключва. Храбростта на Салма в боя и срещу Сайфуллах прави огромно впечатление и днес местността носи нейното име.

След кратка почивка Халид се отправя на изток в изпълнение на следващата си задача - усмиряването на бунтовника Малик бин Нувайра.



Малик бин Нувайра е благороден мъж с изключително висока репутация сред арабските племена. Известен е с щедростта, гостоприемството и поезията си, но също и с воинските си качества. Лидер от много висока класа. Приема исляма и се подчинява на Мухаммад, който от своя страна го назначава за управител на родната му област. Когато пророкът умира, Малик тъкмо е събрал данъците, но още не ги е изпратил в Медина. При новината той връща всички пари обратно на хората (!) и отхвърля властта на халифата.

Неговите земи са сравнително близо до Персия и върху тях има разнообразно религиозно влияние - зороастризъм, християнство, паганизъм. През 632 г. вероотстъпничеството се разпростира бързо в района и Малик сключва договор с езичниците. По този начин сам става вероотстъпник.

Малик разбира за похода на Халид към земите му, знае за победите над Тулайха и Салма и решава да не се съпротивлява. Събира отново данъците и ги изпраща на пълководеца. Халид ги приема, но не смята случая за приключен. Когато влиза в градчето Бута - седалището на Малик - не заварва никакво съпротивление. Заповядва да призоват вярващите на молитва и който се отзове, получава опрощение. Повечето хора се отзовават, но Малик не е сред тях.

Халид заповядва да го доведат, разпитва го за вярата му, обявява го за вероотстъпник и го убива.
Веднага след това се жени за вдовицата му Лайла - една от най-красивите арабки.

Избухва скандал. Хората се чудят дали Халид не е убил един вярващ заради жена му. В Медина Умар поставя въпроса пред халифа, иска отзоваване на Халид и разследване. Абу Бакр отговаря: "Няма аз да прибера меча, който Аллах извади срещу неверниците!". Въпреки това е принуден да извика Халид за обяснение. След изслушването е решено, че Халид е невинен, но е порицан за брака си с Лайла. Освен това, за успокояване на хората е заповядано да се изплати кръвнина на Маликовите роднини. И до днес има различни виждания за вината на Малик, най-вече межди сунити и шиити.

Междувременно в западната част на полуострова набира сили най-големият враг на исляма - лъжепророкът Мусайлима. Абу Бакр е отделил два корпуса, чиято задача е да отклонят силите му от района на Халид. И двата корпуса последователно губят битки срещу Мусайлима, но изпълняват задачата. След връщането си от Медина Халид получава свежи подкрепления в Бута и поема към Ямама - седалището на Мусайлима. По пътя се съединява с остатъците от мюсюлманските сили и войската му достига 13000 души. Войската на лъжепророка наброява 40000. Противниците се срещат през декември 632 г. в една речна долина.

Войската на Халид е построена по южния бряг с фронт около 3 мили. На северния бряг със същия фронт са неверниците. В тази битка Халид за пръв път решава да наруши клановия принцип при построяване на войската и организира смесени подразделения. Мусайлима решава да изчака мюсюлманската атака и след това да контраатакува. Така и става - мюсюлманите се втурват в атака, но не успяват да обърнат противника в бяг. Напротив, лъжепророкът на свой ред атакува и Халид е принуден да отстъпи. Постепенно отстъплението се превръща в бягство пред тройното превъзходство на противника. Както е обичая, победителите се втурват в лагера и започват да грабят. В това време Халид успява да прегрупира войската, този път по кланов признак. Мусайлима също успява да озапти своите хора и ги построява във фронт към завръщащия се Халид. Мюсюлманите отново атакуват, но пак без успех. Халид разбира, че така няма да стане работата. Единственият шанс е Мусайлима да бъде убит, защото на него се крепи цялата противникова сила. Започва да го призовава на дуел по стар арбски обичай, но лъжепророкът, естествено, не се съгласява. За момент това разклаща морала в езическите редици и Халид веднага повежда яростна атака. Този път Мусайлима отстъпва и неговото отстъпление се превръща в бягство. Наблизо има голяма градина, обградена от стена. В нея се укрепват около 7000 езичници, но мюсюлманите успяват да нахлуят с хитрост и мястото става известно като Градината на смъртта. Никой не оцелява. Мусайлима също е убит.

Битката при Ямама:
Победа за мюсюлманите:
13000 бойци / 1200 жертви
Загуба за езичниците:
40000 бойци / 21000 жертви



След битката при Ямама съпротивата в Арабия практически е потушена. Халид устройва лагер наблизо, почива два месеца и след това получава задача да се отправи към Персия.

Следва...

[Кухулин]

Първи стъпки в Персия

След битката при Ямама съпротивата в Арабия практически е потушена. Халид устройва лагер наблизо, почива два месеца и след това получава задача да се отправи към Персия.

Следва...

По това време Сасанидска Персия е огромна и мощна империя, но вече личат белезите на икономическия и социален упадък. Ирак формално е васално княжество, а на практика - най-богатата персийска провинция. Населена е предимно с араби-християни. Столицата Хира е разположена на река Ефрат и съвременниците я описват като рай на земята. На юг по реката, недалеч от устието, се намира град Убала - най-голямото пристанище на империята. Още по на юг е Арабската пустиня, по чиято граница живеят наскоро ислямизирани племена.

През зимата на 633 г. в Арабия цари мир. Всички племена са под властта на Праведния халифат със столица Медина. Един ден при халифа Абу Бакр пристига делегация от граничните северни племена. Описват му колко са богати иракските земи и искат разрешение за грабеж. Халифът решава да обмисли по-сериозна идея - дълбоко навлизане в персийската провинция.

Проблемът е, че арабите изпитват много дълбок, дори расов страх от персийците, натрупан в схватките през вековете. Всеки неуспех при евентуална инвазия би унищожил морала на войските, следователно трябва шансовете за успех да са максимални. Абу Бакр решава: първо - войската ще е изцяло от доброволци и второ - ще я командва Халид ибн ал-Уалид. Изпраща заповед на пълководеца - да пусне хората си по домовете, да набере доброволци, да започне действия в района а Убала и да се насочи към Хира. Изпраща заповед и до четирите гранични племена - да се присъединят към войската.

Халид получава заповедта в Ямама. Започва да набира доброволци и бързо събира 10000 бойци. Освен това вождовете му пращат четири отряда по 2000 конници. В края на март 633 г. Халид потегля от Ямама с 18000 души в посока Убала. Изпраща следното писмо до Ормуз, персийския губернатор на областта: "Приеми исляма и бъди здрав. Или плати джизие и бъди под наша защита. Или обвинявай себе си, защото моите воини желаят смъртта колкото ти желаеш живота..."

Ормуз е стар боец и член на най-висшата персийска аристокрация. В това общество ранга се е демонстрирал чрез стойността на шапката, а неговата е струвала 100000 дирхама. Само императорската е била по-скъпа. По тази причина му е поверена най-важната провинция и той се готви да я защити. Информира Ктесифон за положението и потегля с армията си към Убала.

Персийската армия е от порядъка на 20000 души. Състои се основно от тежка персийска пехота, лека конница и арабски спомагателни части. Изключително добре въоръжена и дисциплинирана, но не много подвижна. Халид, напротив, разполага с 8000 конници и 10000 пехота, но всички пехотинци се придвижват на камили. Арабската армия е свръхподвижна. Това определя и тактиката му.

От Арабия към Убала водят два пътя - през градчетата Казима и Хуфайр, на около 50 мили едно от друго. Прекия път е през Казима и Ормуз се насочва натам. Тъкмо пристига и му съобщавт, че Халид заобикля към Хуфайр. Ормуз поема ускорено в тази посока. След два дена пристига, но малко преди това Халид е поел към Казима! Още два дена марш обратно. Войските се срещат при Казима. Персийците са крайно изтощени.

Ормуз построява армията си с тежката пехота в центъра и арабите по крилата. По стар персийски обичай бойците му се оковават с вериги за устойчивост срещу конницата. Арабските спомагателни части не използват този метод и остават мобилни. Мюсюлманската войска също се построява за бой и така започва Битката на веригите.

Ормуз излиза напред и вика Халид на дуел. Арабина приема. След много перипетии персиеца е заклан и Халид заповядва атака. Тежката пехота в центъра се държи твърдо, но двете крила поддават и в един момент са разбити. Следва клане, но част от войската успява да се оттегли организирано.

Битката на веригите:
Победа за мюсюлманите:
10000 пехота + 8000 конница / малко жертви
Загуба за персийците:
ок. 20000 бойци / много жертви



След битката пада много богата плячка: оръжия, брони, припаси, коне, пленници и т.н. На всеки конник се падат по 1000 дирхама, а на всеки пехотинец - по 330. 1/5 е изпратена на халифа в Медина, включително скъпата шапка на Ормуз и един слон. Абу Бакр връща шапката с мотива, че спечеленото в дуел принадлежи на победителя. Известно време се чуди какво да прави със слона и накрая също го връща.

Населението около Казима се съгласява да плаща джизие. Халид почива няколко дена, като използва времето за организиране на някаква администрация, след което потегля към Убала. Междувременно шахът е изпратил една свежа армия в подкрепа на Ормуз. Предвожда я Карин, също със 100000 дирхама шапка. По пътя срещат остатъците от първата армия и разбират какво се е случило. Персийският генерал решава да се укрепи до брега на реката и тук да изчака Халид. По този начин тилът му е естествено защитен и не може да бъде обходен. За всеки случай приготвя и лодки.

Двете армии се срещат няколко дена по-късно. Халид вижда какво е положението и решава да атакува фронтално. Битката отново започва с дуел - Карин излиза напред и призовава мюсюлманите. Отзовава се един от генералите на Халид. Дуелът завършва бързо със смъртта на персиеца. Мюсюлманите атакуват, персийският фронт бързо се разпада и започва поредното клане, този път придружено с давене в реката.

Битката при реката:
Победа за мюсюлманите:
10000 пехота + 8000 конница / неизвестен брой жертви
Загуба за персийците:
ок. 30000 бойци / огромни жертви

След тази победа плячката е още по-голяма от Казима, а цялото население в областта признава мюсюлманската власт и се съгласява да плаща джизие. Халид отделя повече време на администрацията. Установява център в Хуфайр и назначава отговорник по събирането на данъците.

Съобщителната система на персите работи отлично и още в деня на разгрома Ктесифон е разтърсен от новината. За една седмица империята губи две армии и двама топ-аристократи. По-лошо - губи ги от никому неизвестна сила, изникнала като призрак от пустинята. Империята започва да се мобилизира и в столицата започва концентрация на огромни сили.

Следва...

[Sula]

[QUOTE=Кухулин;255373]Общо взето положението в ранната ислямска йерархия се е определяло от момента, когато човек се е присъединил към Мухаммад. Халид приема исляма късно, чак след примирието от ал-Худайбия. Тогава основната тежест на събитията е вече минало, мюсюлманите са хиляди и заслуга за това имат много други преди него. В една примерна 12-степенна йерархия Халид отговаря на 10-та степен - почти на дъното. Под него са само новите мюсюлмани след Мека и децата, които са виждали пророка на живо.


Дали е съвсем така, Кухулин? Ако се замисли човек, Умар (Омар като тръгнем по транскрипциите и традициите), приема по-късно исляма от Утман (Осман, ако сме педанти), Али или даже Билал, но става халиф преди Утман и Али. Струвами се, че ранния ислям е много по-демократичен от това, което описваш. Най-малкото заради факта, че смъртния враг на Мухаммад (приемам корекцията заради правотата й), Абу Суфиян, врежда късно присъединилите си синове на такова ниво, че да изпреварят Али и да станат Халифи.

[Кухулин]

Дали е съвсем така, Кухулин? Ако се замисли човек, Умар (Омар като тръгнем по транскрипциите и традициите), приема по-късно исляма от Утман (Осман, ако сме педанти), Али или даже Билал, но става халиф преди Утман и Али.

Е, не е съвсем така, аз затова казвам "общо взето". Най-високото ниво не се определя от момента на обръщане в исляма, а включва хората, на които Мухаммад е обещал рая. Обещава им го в този ред: на Абу Бакр, Умар, Усман, Али, Тахла, Зубайр и т.н. Съответно първите четирима в списъка оглавяват поред Праведния халифат. Освен това Умар, въпреки че приема исляма чак 40-ти, многократно е посочван от Мухаммад като изключителен във вярта. Просто човека е бил особен случай, затова е останал като най-великата личност в историята на исляма.

Струвами се, че ранния ислям е много по-демократичен от това, което описваш. Най-малкото заради факта, че смъртния враг на Мухаммад (приемам корекцията заради правотата й), Абу Суфиян, врежда късно присъединилите си синове на такова ниво, че да изпреварят Али и да станат Халифи.

Не знам какъв смисъл вкарваш в определението "по-демократичен". В годините на Мухаммад и на Праведния халифат има едно мерило за всичко и това е вярата. Враг, приятел, началник, подчинен, роднина, всички тези взаимоотношения са след това. Умар е най-големия враг на пророка, после става трети в исляма. Абу Убайда доста време се сражава под знамето на Халид, а е един от десетте благословени. Големият брат и синът на Умар се сражават и умират под знамето на Халид, въпреки че двамата са врагове. Самият Абу Суфйан се бие храбро и получава признание от Мухаммад, въпреки старите им отношения.

А синът на Абу Суфйан - Муауйа ибн Аби Суфйан - става халиф чак след Али. Обаче това вече е друг период и нещата са много различни. Халифатът на Умайадите се ръководи от други принципи.

[Кухулин]

Реки от кръв

Следва...

След Битката при реката персийците започват да съсредоточават в Ктесифон две нови армии. Първата е готова след няколко дни и веднага е изпратена със задача - да пресече при Уалайя пътя на мюсюлманите към Хира. Неин командващ е хорасанския губернатор Арданзагар. Втората армия е готова след още няколко дни и целта и е да се съедини с първата. Командва я Бахан - един от първите в империята. След съединението той трябва да поеме общото командване.

Арданзагар бързо пресича Тигър и Ефрат, по пътя събира още бойци и успешно заема позицията. Към него се присъединяват и остатъците от армията на Карин. Персийците при Уалайя достигат около 40000 души. В това време Бахман е вече на път с още толкова.

Халид има арабски шпиони навсякъде и е отлично информиран за ситуцията. Ясно му е, че ако двете армии се съединят, положението ще стане много тежко. Решава да остави малко войска в района и с останалите 15000 бойци веднага да потегли срещу Андарзагар. В началото на май 633 г. пристига в Уалайя, като изпреварва Бахман с няколко дни.

Халид има още един проблем. Голяма част от войската на Ормуз се присъединява към Карим, а оцелелите каримови бойци се присъединяват към Арданзагар. Това сериозно затормозява мюсюлманите, които не резполагат с резерви. Затова генералът си поставя тактическа задача да сведе този път оцелелите до минимум. Планът е следния - през нощта 5000 конника заобикалят в много широка дъга противника и се скатават зад хълмовете, на около 2 мили от бъдещото бойно поле. При даден знак атакуват в тил. Маневрата е изпълнена в най-строга секретност и остава тайна дори за собствената пехота.

На следващия ден армиите се строяват една срещу друга. 10000 араби атакуват, но без никакъв успех. Халид се бие в центъра, обаче въпреки това след около час духът спада и умората си казва думата. Арданзагар вижда какво е положението, заповядва контраатака и започва много мощно да изтласква врага. На самия ръб на поражението, когато персийците са вече съвсем уверени, арабската конница атакува в тил и леко към фланговете. За пръв път от времето на Анибал в полева битка е постигнато пълно обкръжение над по-многоброен противник. Резултатът е сходен - спасяват се едва няколко хиляди персийци.

Битката при Уалайя:
Победа за мюсюлманите:
10000 пехота + 5000 конница / 2000 жертви
Загуба за персийците:
40000 бойци / 30000 жертви



Оцелелите се оттеглят в северна посока, пресичат реката и се прегрупират на около 10 мили от полесражението. Там устройват лагер и чакат втората армия. Мюсюлманите са твърде изтощени за преследване и Халид решава да почине няколко дни. Междувременно от юг пристигат арабски подкепления и армията му достига първоначлната си численост - 18000 души.

Скоро разузнаването докладва, че персийската армия е близо. Халид потегля веднага, но пристига няколко часа след като двете сили са се съединили. Решава да аткува направо в движение, без да даде възможност на противника да се организира. Теренът е разположен между два речни ръкава и един пресъхнал поток. Няма възможност за маневри и атаката е фронтална. Завързва се изключително тежка битка без никакво надмощие от двете страни. В един момент Халид изрича клетва: "Господи! Ако ми дадеш победа, ни един враг няма да остане жив! Реката ще потече с тяхната кръв!"

Скоро след това персийския фронт се разпада. Халид пуска конницата след бегълците със задача да ги докарват живи. Коли ги в пресъхналия поток - клетва има да изпълнява. Тази операция продължава три дена и половина, докато и последния беглец не е върнат. Според източниците поточето действително потича с кръв.

Битката при Уллайс:
Победа за мюсюлманите:
10000 пехота + 8000 конница / 2000 жертви
Загуба за персийците:
50000 бойци / 50000 жертви

Един ден, след приключването на персийската кампния, Халид споделя: "При Мута строших девет меча в ръката си, но никога не бях срещал врагове като персите. А сред персите не съм срещал други като армията от Уллайс!"

Следва...

[monte christo]

@Кухулин, поздравления! Браво, браво и пак браво!

Още миналата година имах желанието (покрай темата за Ярмук) да изтипосам, ако не всичко, то голяма част от житието и битието на ибн ал-Уалид Разбира се, това не се случи, понеже все не ми остава свободно време. А само на мързеливите не им остава свободно време Да си призная честно, дори си мислех, че точно това надали ще предизвика интереса на участниците тук в БС! Както и да е...

Браточка - имаш да пишеш още твъъърде мноооого Заел си се вече, титуляр си - няма как Но, не бързай... Според моя преценка, освен генерал Акрам, можеш да използваш и други източници - това малко или много ще ни припомни или обогати, нашите слаби познания за този твърде важен период в световната история!

Давай, пиши отчасти за окупацията и администрирането на южен Ирак - можеш да вметнеш за събитията при Хира, ал-Анбар, Музайя, Сании, Зумайл, битката при Фираз...

...прехода през пустинята, кампанията в Палестина и т.н и т.н


Накрая, ако ми позволиш една лека корекция, която не е от съществено значение (като цяло) Става въпрос за битките при Уаладжа и Уллаис - там, където е унищожен мобилизационния ресурс на цялата персийската армия (понеже цвета на регулярната армия е разгромена преди това в сраженията при Веригите и Ефрат):

1. при Уаладжа съотношението на силите е следното:

м. май 633 г. - 15 000 араби срещу 25 000 перси - ибн ал-Уалид побеждава не Арданзагар, а Андарзагхар (Andarzaghar). Същият умира от жажда при бягството си от бойното поле, в следствие на стреса и обезводняването.

2. при Уллаис съотношението на силите е следното:

м. май 633 - 18 000 араби срещу 35 000 перси - оставеният от Бахман нов военачалник Джабан е разбит от арабите. Заради жестоката съпротива на персийската армия, пленените (около 5 000) перси са екзекутирани ритуално (с цел назидание) до река Касееф, получила по-късно названието - Кървавата река!


просто не трябва да се приемат на първо четене сказките на арабските автори и летописци, относно числеността на войските, отнасящи се за перси или ромеи както и за претърпените загуби от тях! защото ако данните за 80 000 жертви от персийска страна, дадени по време на битките при Уаладжа и Уллаис бяха самата истина, то нямаше да се стигне до отвоюването на южен Ирак година по късно нямаше да има кой да го отвоюва от арабите...


ОК, приятелю, можеш САМО да ни радваш! поне на няколко души темата ни е много интересна - продължавай в същия дух!

[Кухулин]

В интерес на истината аз също мисля, че темата е леко встрани от интересите на БС и точно затова реших да я пусна. Що да не вкараме малко разнообразие в цикъла стрелци-рицари-танкове-демография Много се радвам, че ти и Сула я четете, понеже стилът ми е наистина отвратителен и сигурно повечето хора спират на третото изречение

За съжаление няма никаква възможност да навлизам в по-големи подробности, защото постовете ще станат огромни. Мъча се отгоре-отгоре да скицирам събитията, пък ако някое от тях събуди интерес - винаги можем да го обсъдим в детайли.

Относно данните нямам никакви претенции за точност, а пък и изворите изглежда нямат такива претенции, понеже го раздават доста ларж. В тази тема ползвам основно три източника:
1) The Sword of Allah - Khalid bin Al-Waleed от генерал Акрам. Най-пълното изследване по въпроса, но според мен има неточности;
2) Annals of the Early Caliphate от сър Уилиам Муир(?). Старо изследване, очевидно и Акрам го ползва;
3) Khalifa Abu Bakr, Khalifa Umar bin al-Khattab;
Да не забравяме, разбира се, Уикипедия. Къде без нея

Относно Битката при Уалайа ще си позволя малко свободни разсъждения:
Арданзагар тръгва от Ктесифон със задача да пресече Халид. Има информация за предходните битки. Можем да предположим, че армията му е не по-малка от 20-25 хил души. По пътя към него се присъединяват "хиляди араби" и "многобройни арабски контингенти". Станаха към 25-30 хил души. След това се присъединяват и остатъците от армията на Карин. Ако приемем, че тя е била към 30 хил и е понесла 50% загуби, това са 15 хил души. Така Арданзагар оглавява към 40-45 хил бойци. Акрам предлага по-широк диапазон - между 30 и 50 хил. Но 25 хил ми се вижда малко.

Уллайс:
Бахман е най-висшият персийски генерал (разликата в цените на шапките им вероятно е била 50000 дирхама) и може да се очаква, че армията му е доста по-голяма от тази на Арданзагар в началото. Да речем 30-35 хил души. Към нея се присъединява цялото боеспособно население на богатия град Амгишийя, примерно 10 хил души. Присъединяват се и бегълците от Уалайа - още 10 хил души. Стават 50-55 хил. Изворите говорят за 70 хил (ал-Табари). Аз съм писал 50 и мисля, че съм отразил ситуацията горе-долу балансирано Във всеки случай авторите, които ползвам, са единодушни, че оцелели в тази битка практически няма.

[gollum]

Е, и аз я чета . Поздравления. Между другото, съвсем не е встрани от идеята на БС, ами си е баш в нея.

ПП От време на време се чуват разни гласове в стил "вече всичко е обсъдено", но дори бегло разравяне на историята на войната показва, че по-скоро сме зачекнали 1-2% от това "всичко" и то в този мизерен дял влизат най-вече най-известните и обсъждани неща. Така че всяка експедиция в неизвестното само може да се приветства.

[AggressiveRefrain]

Аз също я чета с голям интерес и изпитах леко недоволство от забавянето на следващите постове

Иначе, според мен е правилно, че не се задълбаваш много и не правиш постовете толкова дълги, че човек само като ги види да се откаже да чете.