Онзи ден разглеждах разни теми за най-великите командири и ми направи впечатление, че във форума доста рядко се споменава един от тях. Името му изплува най-вече покрай битката при река Ярмук, а другите епизоди някак остават в сянка. Затова ми се ще да привлека вниманието ви върху едно по-широко описание на приключенията му, доколкото ми е във възможностите*.
------------------------------------------------
Халид ибн ал-Уалид (586-642)
Халид е роден в град Мека през 586 г, приблизително 16 години след раждането на пророка Мухаммад. Двамата са от едно и също племе - Курайш, но от различни кланове. Баща му, ал-Уалид, е глава на клана Махзум, чиято грижа са военните дела на племето. Халид е обучаван за воин от най-ранна възраст, като предпочита меча пред копието и лъка. С годините израства едър и силен мъж, първенец в борбите и съревнованията. Често се състезава с най-големия си конкурент - братовчед му Умар - и обикновено побеждава.
През 610 г. Мухаммад започва да проповядва исляма и постепенно се натрупват противоречия между неговата група и останалите членове на Курайш. Ислямските монотеисти са под постоянна запалха в езическата Мека и през 622 г. пророкът е принуден да потърси убежище на север, в град Ятриб - бъдещата Медина. Там има известно количество негови поддръжници-мюсюлмани, с помощта на които се сформира малка мюсюлманска войска. Започват нападения над меканските кервани и опити за икономическа блокада, които водят до първата битка между двете страни - битката при Бадр. Силите са неравни - 300:1000 в полза на езичниците, но въпреки това победата е мюсюлманска. Меканци дават 70 жертви на бойното поле, а братът на Халид - Уалид бин Уалид - попада в плен. След известно време приема исляма и се сближава с пророка.
Година по-късно Абу Суфйан - водачът на Мека - решава да търси възмездие, събира сили и потегля към Медина. Войската му се състои от 3000 пехота и 200 конница. Командир на конницата е Халид ибн ал-Уалид и това е първата значима историческа проява на 39-годишния воин.
Армиите се срещат при планината Ухуд. Силите са неравни - мюсюлманите разполагат с 1000 пехота и практически нямат конница, но въпреки това обръщат три пъти по-многобройната неприятелска пехота в бягство. Пророкът е разположил на един стратегически хълм стрелци, които не позволяват езическата конница да атакува линиите в тил. Победата изглежда сигурна и бойците на Мухаммад се втурват да грабят вражеския лагер. Стрелците от хълма се опасяват, че за тях няма да остане плячка и също се втурват натам. Халид, който до този момент е задържал конницата си на позиции, атакува врага в беззащитния тил и го разбива. Изклани са точно 70 мюсюлмани - възмездието за Бадр е постигнато. Армиите се прибират в градовете си.
Битката при Ухуд:
Победа за езичниците:
3000 пехота + 200 конница / 45 жертви
Загуба за мюсюлманите:
1000 пехота + 4 конница / 70 жертви
След биткта при Ухуд нещата продължават постарому. Мюсюлманите тормозят керваните и затрудняват търговията между Мека и териториите на север. През 627 г. Абу Суфйан решава да сложи край на тази история, привлича на своя страна много от местните племена и потегля към Медина с внушителна, но разнородна войска - около 9400 пехота и 600 конници. Градът е подложен на триседмична обсада, която завършв катастрофално. Мухаммад разполага с 3000 пехота, разположена зад специално устроен по персийски образец ров - абсолютна изненада за противника. Това, заедно с естествената защита на града, се оказва непреодолима бариера за езическите сили. След няколко щурма Мухаммад решава да използва дипломация - всява раздор между съюзниците и коалицията се разпада. Меканците се оттеглят безславно.
Халид също участва в този поход. Разочарован е от неумелото предводителство на Абу Суфйан и в него за пръв път се прокрадва съмнението - Мухаммад може би е прав? Пророкът, от своя страна, споделя на брат му Уалид: "Мъж като Халид не може да остане далеч от исляма дълго време!"
След неуспешната обсада на Медина ислямът започва да се радва на все по голям авторитет сред племената. Постепенно, благодарение на мирния договор от ал-Худайбия, новата религия набира сила и в Мека. Самият Халид е покорен от нея и решава да я приеме. Това, разбира се, предизвиква остра реакция сред водачите на Курайш. Една нощ Халид взима оръжието си, качва се на коня и отпрашва към Медина. Там е посрещнат от Мухаммад и брат си Уалид, моли ги за прошка и е приет с отворени обятия. Сред мюсюлманите среща и стария си другар Умар, който в този момент е с много силни позиции в йерархията.
Три месеца по-късно Мухаммад изпраща емисари до северните арабски племена - християни под опеката на Византия - с цел да ги приобщи към исляма. Пратениците са избити от местния вожд и това възпламенява Медина. Пророкът организира трихилядна армия с наказателна мисия. Начело на войската са поставени трима видни мюсюлмани, а Халид участва като прост войник.
Врагът разбира за опасността и търси помощ от Византия. В северна Арабия се съсредоточват огромни ромейски и арабски сили, но не всички успяват да влязат в сражение. Сблъсъкът се осъществява близо до селцето Мута през 629 г. Мюсюлманската войска се изправя срещу стохиляден(?) враг на открито поле. Ситуацията е жестока и много бързо заплашва да се превърне в разгром. Тримата водачи един след друг падат посечени и за момент армията остава без командир. Един от старейшините взима знамето, оглежда се и го дава на Халид, чиито воински качества са добре известни, макар в момента да е прост войник.
Започва втората част от битката. Халид повежда много устремна контраатака и успява да отхвърли за момент противника. Веднага заповядва отстъпление и двете армии бързо се оказват на повече от изстрел разстояние. Врагът започва да се прегрупира и в този момент Халид оттегля армията от бойното поле. По-късно става ясно, че е строшил девет меча в тази битка.
Битката при Мута:
Победа за християните:
100000 войска / 3350 жертви
Загуба за мюсюлманите:
3000 войска / 600 жертви
Изтерзаните бойци са посрещнати в Медина като страхливци и дезертьори - тълпата ги замеря и ги освирква. Тогава се намесва Мухаммад с думите: "Те ще се върнат на бойното поле, когато Аллах повели! Халид е Мечът на Аллах!". Постепенно хората се успокояват и разбират колко мъдро е постъпил Халид, като е оттеглил войската. Оттогава получава титлата Сайфуллах - "Мечът на Аллах".
Следва...
---------------------------------------------------------------------------------
* Може да има спорни или грешни данни, за което се извинявам предварително.
------------------------------------------------
Халид ибн ал-Уалид (586-642)
Халид е роден в град Мека през 586 г, приблизително 16 години след раждането на пророка Мухаммад. Двамата са от едно и също племе - Курайш, но от различни кланове. Баща му, ал-Уалид, е глава на клана Махзум, чиято грижа са военните дела на племето. Халид е обучаван за воин от най-ранна възраст, като предпочита меча пред копието и лъка. С годините израства едър и силен мъж, първенец в борбите и съревнованията. Често се състезава с най-големия си конкурент - братовчед му Умар - и обикновено побеждава.
През 610 г. Мухаммад започва да проповядва исляма и постепенно се натрупват противоречия между неговата група и останалите членове на Курайш. Ислямските монотеисти са под постоянна запалха в езическата Мека и през 622 г. пророкът е принуден да потърси убежище на север, в град Ятриб - бъдещата Медина. Там има известно количество негови поддръжници-мюсюлмани, с помощта на които се сформира малка мюсюлманска войска. Започват нападения над меканските кервани и опити за икономическа блокада, които водят до първата битка между двете страни - битката при Бадр. Силите са неравни - 300:1000 в полза на езичниците, но въпреки това победата е мюсюлманска. Меканци дават 70 жертви на бойното поле, а братът на Халид - Уалид бин Уалид - попада в плен. След известно време приема исляма и се сближава с пророка.
Година по-късно Абу Суфйан - водачът на Мека - решава да търси възмездие, събира сили и потегля към Медина. Войската му се състои от 3000 пехота и 200 конница. Командир на конницата е Халид ибн ал-Уалид и това е първата значима историческа проява на 39-годишния воин.
Армиите се срещат при планината Ухуд. Силите са неравни - мюсюлманите разполагат с 1000 пехота и практически нямат конница, но въпреки това обръщат три пъти по-многобройната неприятелска пехота в бягство. Пророкът е разположил на един стратегически хълм стрелци, които не позволяват езическата конница да атакува линиите в тил. Победата изглежда сигурна и бойците на Мухаммад се втурват да грабят вражеския лагер. Стрелците от хълма се опасяват, че за тях няма да остане плячка и също се втурват натам. Халид, който до този момент е задържал конницата си на позиции, атакува врага в беззащитния тил и го разбива. Изклани са точно 70 мюсюлмани - възмездието за Бадр е постигнато. Армиите се прибират в градовете си.
Битката при Ухуд:
Победа за езичниците:
3000 пехота + 200 конница / 45 жертви
Загуба за мюсюлманите:
1000 пехота + 4 конница / 70 жертви
След биткта при Ухуд нещата продължават постарому. Мюсюлманите тормозят керваните и затрудняват търговията между Мека и териториите на север. През 627 г. Абу Суфйан решава да сложи край на тази история, привлича на своя страна много от местните племена и потегля към Медина с внушителна, но разнородна войска - около 9400 пехота и 600 конници. Градът е подложен на триседмична обсада, която завършв катастрофално. Мухаммад разполага с 3000 пехота, разположена зад специално устроен по персийски образец ров - абсолютна изненада за противника. Това, заедно с естествената защита на града, се оказва непреодолима бариера за езическите сили. След няколко щурма Мухаммад решава да използва дипломация - всява раздор между съюзниците и коалицията се разпада. Меканците се оттеглят безславно.
Халид също участва в този поход. Разочарован е от неумелото предводителство на Абу Суфйан и в него за пръв път се прокрадва съмнението - Мухаммад може би е прав? Пророкът, от своя страна, споделя на брат му Уалид: "Мъж като Халид не може да остане далеч от исляма дълго време!"
След неуспешната обсада на Медина ислямът започва да се радва на все по голям авторитет сред племената. Постепенно, благодарение на мирния договор от ал-Худайбия, новата религия набира сила и в Мека. Самият Халид е покорен от нея и решава да я приеме. Това, разбира се, предизвиква остра реакция сред водачите на Курайш. Една нощ Халид взима оръжието си, качва се на коня и отпрашва към Медина. Там е посрещнат от Мухаммад и брат си Уалид, моли ги за прошка и е приет с отворени обятия. Сред мюсюлманите среща и стария си другар Умар, който в този момент е с много силни позиции в йерархията.
Три месеца по-късно Мухаммад изпраща емисари до северните арабски племена - християни под опеката на Византия - с цел да ги приобщи към исляма. Пратениците са избити от местния вожд и това възпламенява Медина. Пророкът организира трихилядна армия с наказателна мисия. Начело на войската са поставени трима видни мюсюлмани, а Халид участва като прост войник.
Врагът разбира за опасността и търси помощ от Византия. В северна Арабия се съсредоточват огромни ромейски и арабски сили, но не всички успяват да влязат в сражение. Сблъсъкът се осъществява близо до селцето Мута през 629 г. Мюсюлманската войска се изправя срещу стохиляден(?) враг на открито поле. Ситуацията е жестока и много бързо заплашва да се превърне в разгром. Тримата водачи един след друг падат посечени и за момент армията остава без командир. Един от старейшините взима знамето, оглежда се и го дава на Халид, чиито воински качества са добре известни, макар в момента да е прост войник.
Започва втората част от битката. Халид повежда много устремна контраатака и успява да отхвърли за момент противника. Веднага заповядва отстъпление и двете армии бързо се оказват на повече от изстрел разстояние. Врагът започва да се прегрупира и в този момент Халид оттегля армията от бойното поле. По-късно става ясно, че е строшил девет меча в тази битка.
Битката при Мута:
Победа за християните:
100000 войска / 3350 жертви
Загуба за мюсюлманите:
3000 войска / 600 жертви
Изтерзаните бойци са посрещнати в Медина като страхливци и дезертьори - тълпата ги замеря и ги освирква. Тогава се намесва Мухаммад с думите: "Те ще се върнат на бойното поле, когато Аллах повели! Халид е Мечът на Аллах!". Постепенно хората се успокояват и разбират колко мъдро е постъпил Халид, като е оттеглил войската. Оттогава получава титлата Сайфуллах - "Мечът на Аллах".
Следва...
---------------------------------------------------------------------------------
* Може да има спорни или грешни данни, за което се извинявам предварително.
Comment