Нещо линка не работи, поне за мен: казва ми че има временен проблем със страницата на Метрополитън. :sm186:
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Византийската войска
Collapse
X
-
Гост
Както вече казах, това е бронята на Филип ²², точно за тази броня се говореше по-горе. Ако ще се обсъжда дали гробницата е на Филип ²², май мястото му е в Античност. Както посочих в гробницата са намерени фрески и склуптурни изображения, има и запазени изображения на Филип и Александър - може да ги сравним. Готов съм да обсъдим в "Античност" дали гробницата е на Филип, но няма да търпя да се "изисква" от мен какво мнение да имам. Всеки да си каже аргументите, всеки да реши за себе си.
А линка от Метрополитън и аз не мога да отворя.
Comment
-
ТВВ, за съжаление наистина не работи линка. Надявах се, че е само временно, но знае ли човек.
Изображението, което исках да ти покажа, е от сребърна плато от 630 г. По-горе съм го пуснал като картинка (там, където са 3 чернобели автентични изображения, това е първото с 5-6 византийски войници). За съжаление на тази картинка образът е по-дребен и няма да можеш да го разгледаш качествено в детайли.
Comment
-
Гост
Говоря единствено и само за предлагането на дадена професионална информация като истинна и единствена вярна, когато тя не е такава.
В случая ставаше дума за конкретна броня. Аз я показах, заедно с меч и щит от същата гробница. Прието е да се нарича гробница на Филип, така е известна. Както шлимановата маска на Агамемнон, която разбира се не е на този цар (поне няма никакви конкретни данни да се направи такава връзка). Да не говорим за неотдавна намерената "маска на Ситалк"(та като стана дума, в гробницата в Синдос има подобна маска с бронзов шлем); да не говорим за т.нар. "Балдуинова кула" - постройка която няма нищо общо с оригиналната кула нито по място, нито по форма, нито по предназначение (последното ще рече, че от там най-много някой път да е минал Балдуин, защото се касае за Френхисарската порта, а не за кула-затвор).
Та както казах, ако смяташ да говориш за гробниците от региона на Вергина - "Античност" е чудесно място. А и ще е интересно, защото там има доста оръжие и то съвсем оригинално, а не съмнителни реконструкции. Но като казвам, че това е бронята, щита и меча на Филип, да ме поправяш, че за бронята било само вероятно, означава, по логическото правило на изключеното трето, че другите са на Филип. Подобно "пояснение" си е чиста дезинформация.
И като извинение към останалите ползватели, че трябва да четат нашия глупав спор - въпросната златна маска и бронзов шлем от гробницата в Синдос - около 500 пр.н.е.
А това е въпросната глава на Александър
и за сравнение - мраморна глава на Александър от Пела ок. 100 г. пр. н.е.
Comment
-
Гост
И малко за виз.армия.
Първата е византийска, защото фреската е от 1180, т.е. преди въстанието. Иначе е от Костур, седалището на прототронния митрополит на българската охридска архиепископия. Изобразява св. Георги и св. Димитър
Другата отново е от Костур, но 1260г. - залеза на бълг. власт в региона. Изобразен е центурион от сцената на разпятието.
Comment
-
Sir Gray написаДокъде бях стигнал......
Срещу методите ни ...Лев препоръчва тежката кавалерия веднага да тръгне в атака, за да прикове леките ни конници в близък ръкопашен бой, където те нямат шанс. Също така и пешите стрелци биха могли да бъдат много ефективни, защото техните лъкове бият по-надалече от по-малките лъкове на нашите конници, а конете са особено важни за нас (без кон изпята песен).
Рефлексният лък, който е познат само на изток и донесен оттам, бие на три пъти по-голямо разстояние и три пъти по-скорострелно, точно и с голяма сила с три пъти по-малка сила за натягане и е два пъти по-малък. Рим никога не е имал такива лъкове, просто щото не може да си ги произведе.
Comment
-
ahav написаМалко оригинали да съживя темата.
Batko Charly написаНий пак кога използваме турци като наемници?
Comment
-
Ситалк написаРефлексният лък, който е познат само на изток и донесен оттам, бие на три пъти по-голямо разстояние и три пъти по-скорострелно, точно и с голяма сила с три пъти по-малка сила за натягане и е два пъти по-малък. Рим никога не е имал такива лъкове, просто щото не може да си ги произведе.
Не, сериозно - що за фантастики са това?! )) Най-весело ми стана дето стреляли 3 пъти по-бързо - как точно скорострелността с лък зависи от самия лък??? Аз все си мислех, че човека го опъва, пък то какво се оказа...
А по същество - съответната тактика, която толкова те учудва, е препоръчана от Лев, не от мене. И явно е функционирала отвреме на време, съдейки по достата такива случаи в историята.
Обикалянето в кръг ми е интересно как така става около армия от 30-40 хил души? Те горките обикалящи бая километри ще навъртят Някой някъде беше описал хубаво как най-вероятно става тази тактика - не се обикаля врагът в кръг (е, освен ако не е малочислен), ами се връткат пред самия боен строй. Но както и да е, това са маловажни подробности.
За самият комплексен лък - нито стреля 3 пъти по-надалече, нито пък 3 пъти по-бързо (не, това просто не е истина), нито пък е по-точен (пак как точно така лъкът ще е точен?!?! Това да не е пушка - единствено и само от стрелеца зависи точността). Предимствата му са били, че е малко по-мощен и по-малък по размери. Но това не го прави оръжие-чудо, страховитата му слава се дължи на умението, с което го използват. И разбира се един голям пехотен лък стреля по-надалече и по-точно от всеки малък лък за конник.XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Ето едно матриалче, което намерих и мисля, че местото му е точно в тая тема :tup: :
“Гръцкият огън”
Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, “изстреляна” от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност – смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.
Що се отнася до истинския “гръцки огън”, той се появява едва през “тъмните векове”, т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек. Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. “Течният огън” се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.
Постепенно “гръцкият огън” се превърнал в истинско “абсолютно оръжие” в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.
Точната рецепта за изготвянето на “гръцкия огън” обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен “компонент”. Според някои изследователи, “огънят” най-вероятно е представлявал смес от негасена вар и сяра, която се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти “носители” като нефт или асфалт.
За първи път тръбите с “гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби “дромони”, а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673, според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ²V разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни “дромона”, снабдени с “гръцки огън”, както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.
Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел), но по-късно и двата били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби.
По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи “гръцкия огън”, били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941, с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.
Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от Х²² век нататък съобщенията за използването на “гръцкия огън” почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на “гръцкия огън” ? Кой знае?
THE LABARUM
sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
,sevogorob eht erew ysmim llA
.ebargtuo shtar emom eht dnA
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
Comment
-
Гост
-
Galahad написаСлед 12 век май залязва въобще военно-морската мощ на Византия.
THE LABARUM
sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
,sevogorob eht erew ysmim llA
.ebargtuo shtar emom eht dnA
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
Comment
-
Гост
Няколко статийки за изтегляне от RapidShare:
Статия на Халдон за произхода и устройството на стратиотските участъци и въпроса за произхода на темите:
в зип.
Другото е за воинските земи и статута на войниците
третото е за връзката армия - икономика:
Comment
-
Sir Gray написаИ разбира се един голям пехотен лък стреля по-надалече и по-точно от всеки малък лък за конник....Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...
Comment
Comment