По принцип съм съгласен с мнението че всеки може да се самоопределя за какъвто желае,но това не включва според мен исторически необосновани тези и откровените фантасмагории за произхода на власите.На мен лично е интересно да разбера ако не точните събития и процеси в етногенезиса на власите,то поне с известно приближение на реално случилото се,без политическа окраска с великорумънски мотиви.В самата идея за дако-романския произход на власите е пълно с противоречия и неясноти в които аз не намирам никаква логическата свързаност:
1.Какво означава романизирани даки,и какво нероманизирани?Каква е разликата?Какво се случва с вторите?Ако са изчезнали,претопени в прииждащите други народи,как романизираните техни братя са оцелели?Тук обикновено се казва че отишли в планините и по този начин се спасили.Обаче в тази връзка следва другия въпрос:Защо и нероманизираните даки не са последвали примера им за да оцелеят и те?От съдържанието на „стандартните” отговорите по този въпрос следва абсурдния извод,че оттеглянето в планините и конкретно самото оцеляването по някакъв начин са „привилегия”само на романизираните даки.Или най малкото се извършва по някакъв признак.
Втория аспект на темата е буквалното изнасилване на понятието „романизирано население” на Балканите,като пластичността на термина е много удобно да се използва за всякакви съчинения в свободен стил,включително придаване на желаната форма съобразно личните стремежи и интереси.Затова е добре да се изясни това понятие:
2.Какво се крие зад термина романизирано население?Хомогенна маса ли е то на Балканите по етнически състав ?Ако не,от къде се прави извода че власите произлизат пряко точно от това „население”,и ако въобще са говорели някаква форма на латинския,това не е ли могло да стане и вторично?Ако да,излиза че на Балканския полуостров и северно от Дунав е имало компактна маса етнически хомогенно и романизирано население,за което в изворите ни вест ни кост.В тази връзка за мен е учудващ стремежа непременно да се търси движение на някаква въображаема романизирана група хора от и към северно от Дунав по принципа „Романизирани хора от всички страни съединявайте се …”,за което пак няма нищо в изворите.И най-после ако действително е имало придвижване на такова население от Балканите и стремеж за приобщаване към себеподобни,защо не са се насочили към романо-латинските държави?Защо почти не се допуска варианта, че е напълно възможно едно такова население просто да си останало по места там където е,и постепенно да е асимилирано от преобладаващия етнос на държавата в която се намира?Трябва да се държи сметка също и на това,че в този период (приблизително 4-11 век не съм сигурен за по-късно), понятията „романски/римски”, „латински”, „католически” се използват почти като синоними.
Третия аспект на който искам да обърна внимание касае езика.Този път имаме работа с друго „разтегливо” понятие-„простонароден латински език”.Ако погледнем в интернет за т.н. простонароден латински ще видим,че много лесно с малко въображение и натъкмяване на нещата може да го сложим в основата на който си поискаме от европейските езици.По тази причина за мен никак не е сигурно дали власите са говорили на този език, когато няма никакви писмени образци за това.Не изключвам тази възможност,а само се съмнявам в нея.Причините са няколко:Доказано е,че през 8-9 век окончателно се оформят отделните романски езици т.е. десет века по-рано от появата на румънския език и претенциите за неговия романски произход.Това според мен изключва какъвто и да естествен романски субстрат в създадения през 19 век румънски език.Ако се отнасяше до 10-11 век да,но не и за 19 век.Сега някой ще ме контрира,че румънците са наследници на власите и румънския е естествен наследник на влашкия език.Да де само където никой никога не е чувал за такъв език и съответно не си е направил труда на го спомене в източниците наред с другите романски езици.А и слагането на топа на „удобния” простонароден латински поне според мен не върши работа,защото най-късно през 9-10 век той изчезва, трансформиран в различните други езици и след това се смята условно за мъртъв език.Това е така тъй като на практика,едно вече не се говори от никого,и второ от него не произлизат пряко повече никакви езици. Поради тези съображение е време да задам и третата поредица от въпроси:
3.На какъв език са говорели власите през 13 век и по-късно през 17-18 век?Ако с известен компромис допуснем че в началото е на простонароден латински,как стоят нещата на по-късен етап (17,18,19 век)?Защо като се е говорело на латински не се използвала и латинската азбука,а кирилската?Какъв е тоя език който има собствена азбука,а пък при писане използва друга?Какво му е романското и латинското тогава?
1.Какво означава романизирани даки,и какво нероманизирани?Каква е разликата?Какво се случва с вторите?Ако са изчезнали,претопени в прииждащите други народи,как романизираните техни братя са оцелели?Тук обикновено се казва че отишли в планините и по този начин се спасили.Обаче в тази връзка следва другия въпрос:Защо и нероманизираните даки не са последвали примера им за да оцелеят и те?От съдържанието на „стандартните” отговорите по този въпрос следва абсурдния извод,че оттеглянето в планините и конкретно самото оцеляването по някакъв начин са „привилегия”само на романизираните даки.Или най малкото се извършва по някакъв признак.
Втория аспект на темата е буквалното изнасилване на понятието „романизирано население” на Балканите,като пластичността на термина е много удобно да се използва за всякакви съчинения в свободен стил,включително придаване на желаната форма съобразно личните стремежи и интереси.Затова е добре да се изясни това понятие:
2.Какво се крие зад термина романизирано население?Хомогенна маса ли е то на Балканите по етнически състав ?Ако не,от къде се прави извода че власите произлизат пряко точно от това „население”,и ако въобще са говорели някаква форма на латинския,това не е ли могло да стане и вторично?Ако да,излиза че на Балканския полуостров и северно от Дунав е имало компактна маса етнически хомогенно и романизирано население,за което в изворите ни вест ни кост.В тази връзка за мен е учудващ стремежа непременно да се търси движение на някаква въображаема романизирана група хора от и към северно от Дунав по принципа „Романизирани хора от всички страни съединявайте се …”,за което пак няма нищо в изворите.И най-после ако действително е имало придвижване на такова население от Балканите и стремеж за приобщаване към себеподобни,защо не са се насочили към романо-латинските държави?Защо почти не се допуска варианта, че е напълно възможно едно такова население просто да си останало по места там където е,и постепенно да е асимилирано от преобладаващия етнос на държавата в която се намира?Трябва да се държи сметка също и на това,че в този период (приблизително 4-11 век не съм сигурен за по-късно), понятията „романски/римски”, „латински”, „католически” се използват почти като синоними.
Третия аспект на който искам да обърна внимание касае езика.Този път имаме работа с друго „разтегливо” понятие-„простонароден латински език”.Ако погледнем в интернет за т.н. простонароден латински ще видим,че много лесно с малко въображение и натъкмяване на нещата може да го сложим в основата на който си поискаме от европейските езици.По тази причина за мен никак не е сигурно дали власите са говорили на този език, когато няма никакви писмени образци за това.Не изключвам тази възможност,а само се съмнявам в нея.Причините са няколко:Доказано е,че през 8-9 век окончателно се оформят отделните романски езици т.е. десет века по-рано от появата на румънския език и претенциите за неговия романски произход.Това според мен изключва какъвто и да естествен романски субстрат в създадения през 19 век румънски език.Ако се отнасяше до 10-11 век да,но не и за 19 век.Сега някой ще ме контрира,че румънците са наследници на власите и румънския е естествен наследник на влашкия език.Да де само където никой никога не е чувал за такъв език и съответно не си е направил труда на го спомене в източниците наред с другите романски езици.А и слагането на топа на „удобния” простонароден латински поне според мен не върши работа,защото най-късно през 9-10 век той изчезва, трансформиран в различните други езици и след това се смята условно за мъртъв език.Това е така тъй като на практика,едно вече не се говори от никого,и второ от него не произлизат пряко повече никакви езици. Поради тези съображение е време да задам и третата поредица от въпроси:
3.На какъв език са говорели власите през 13 век и по-късно през 17-18 век?Ако с известен компромис допуснем че в началото е на простонароден латински,как стоят нещата на по-късен етап (17,18,19 век)?Защо като се е говорело на латински не се използвала и латинската азбука,а кирилската?Какъв е тоя език който има собствена азбука,а пък при писане използва друга?Какво му е романското и латинското тогава?
Май Бжежински :think:
Просто казвам че не са с дако-румънски произход или най-малко тази теза е доста съмнителна,по причини които описах по-горе.
- би трябвало да говори че част от населението е влашко което може да са си потомци на останали и не побягнали на юг, като постепенно те се заселват на север - подтикнати и от турското нашествие. Като са се подразделили на две - мавровласи (днешните власи, куцовласи, тези в гърция (забравих им името), далматинци и т.н.) и останалите на север условно "власи" - които се заселват на север и по на север да кажем бягайки и от опустошенията на Узите, печенезите, куманите, в последствие на турците. Така се заселват Влашко и Молдова. Трансилвания би могла да е заселена с бежанците от Видинска България в Унгария - нищо не пречи тези хора да са заселени в планинската част на трансилвания като гранично население, както и преселници от Илирия (далматинското крайбрежие) с цел разработване на мините в трансилвания и/или като търговци, защото името им се появява чак в 12век (трета теория).
Comment