Едно такова нещо ми хрумна. Езикът във Византия до 7 век е бил латински. Ромеи са живели навсякъде из империята, включително и в тоя участък между Сава и Дунав (Сирмиум). При славянските набези са били отвличани ромеи, които са романоговорящи. Прокопий Кесарийски счита, че хуни, славини и анти са отвлекли по времето на Юстиниян 200 000 ромеи. За такива отвличания (без числа) говори и Йоан Малала. Менеандър пък пише за ромейските градове около Сава и Дунав във връзка с разправиите с аварите.
Струва ми се, че каквито и дако-романски остатъци да е имало, те са били подсилени от това погранично, романоговорящо население - отвличано или останало по места. Разместванията, за които Кекавмен пише, се отнасят за тия хора. Но по времето на Кекавмен вече имаме гръцки като официален език.
Ако се върнем век по-рано (според писанията на Сократ, Созомен, Приск Тракиец) ще видим множество свидетелства, че Сирмиум е бил илирийски град. Сократ например пише по повод съимператарстването на Теодосий за "илирийския град Сирмий". За това, че става дума за народ, а не за област, може да се съди и от сведенията за църковния събор в Сердика - този град също е обявен за илирийски. Созомен пък ни разказва история за някой си илириец Мартин от Панония, който бил голям мъдрец, ама го бичували много лошо и изгонили... Приск Тракиец пък пише за Орест, който бил от знатен ромейски род в Панония. Този Орест е съпровождал пратеника на Атила - Едекон. Интересни са щенията на Атила - ромеите да не обработват превзетата от него земя, а илирийците да правят пазар в Ниш, а не на Дунава. Описанието на завзетата земя е интересно и съвпада напълно с описаното от Кекавмен оригинално местообитание на власите.
Изобщо повечето сведения сочат за една постепенна симбиоза между ромеи и илирийци/тракийци. И тъй като тия ромеи са били романоезични, пък и империята също, предполагам това е повлияло на езика на илирийците. После тия същите са били доста омаломощени от авари и после славяни, но все пак се е запазил някакъв романоезичен народ.
Струва ми се, че каквито и дако-романски остатъци да е имало, те са били подсилени от това погранично, романоговорящо население - отвличано или останало по места. Разместванията, за които Кекавмен пише, се отнасят за тия хора. Но по времето на Кекавмен вече имаме гръцки като официален език.
Ако се върнем век по-рано (според писанията на Сократ, Созомен, Приск Тракиец) ще видим множество свидетелства, че Сирмиум е бил илирийски град. Сократ например пише по повод съимператарстването на Теодосий за "илирийския град Сирмий". За това, че става дума за народ, а не за област, може да се съди и от сведенията за църковния събор в Сердика - този град също е обявен за илирийски. Созомен пък ни разказва история за някой си илириец Мартин от Панония, който бил голям мъдрец, ама го бичували много лошо и изгонили... Приск Тракиец пък пише за Орест, който бил от знатен ромейски род в Панония. Този Орест е съпровождал пратеника на Атила - Едекон. Интересни са щенията на Атила - ромеите да не обработват превзетата от него земя, а илирийците да правят пазар в Ниш, а не на Дунава. Описанието на завзетата земя е интересно и съвпада напълно с описаното от Кекавмен оригинално местообитание на власите.
Изобщо повечето сведения сочат за една постепенна симбиоза между ромеи и илирийци/тракийци. И тъй като тия ромеи са били романоезични, пък и империята също, предполагам това е повлияло на езика на илирийците. После тия същите са били доста омаломощени от авари и после славяни, но все пак се е запазил някакъв романоезичен народ.
Според мен едните и другите са се разделили по едно и също време...
Comment