Произходът на власите

[romulus]

AVE CAESAR IMPERATOR!







Фактът,че цитираш Петрович,Пушкариу и Капидан ме кара да ти се поклоня!

[romulus]

И понеже темата напоследък се завъртя около Сирмиум името ROMANIA за първи път е открито пак там.Надписът е датиран от 580 г. и е на гръцки.Източникът ми е "The Romanians.A Concise hystory"-1992 от Мирча Елиаде.Някой виждал ли е изображение на този "камък"?

[SRH]

За движението на власите Кекавмен казва така:

Те са всъщност така наричаните даки и беси. По-рано те живеели близо до река Дунав и Саос, която река сега наричаме Сава, в естествено укрепени и недостъпни места, където понастоящем живеят сърбите.

И те, като напуснали тези места, се пръснали из цял Епир и Македония, а по-голямата част от тях се поселили в Елада.

1. Бесите все пак не са били по така описаните географски места. Те се падат в южната част на полуострова.
2. Казва се "понастоящем живеят сърбите". По времето на Кекавмен (второта половина на Х² век) сърбите са по-скоро по крайбрежието на Адриатика (кралството на Дукля). Дори и да е имал предвид Рашка, то това ще се е отнасяло за даките.
3. Настина има свидетелство за движение, макар и неизяснено като време. В това свидетелство става дума за север-юг от "оригиналното" им място. Мисля, че от това "оригинално" място е имало миграция и на север. Може би не наведнъж, но към Х и след това Х² век вече имаме критичен брой хора със сходни културни черти (например базирани на език), така че да се говори за Влахия.

Така на север това население започва да се нарича от другите народи "власи", а на юг на полуострова (сърбо-хървати) - "романи", "арумъни". През Х² и Х²² век част от мигриралите на юг власи тръгват отново на север. Мисля при Михаил V² или Исак ² е наредбата да се изгонят власите от Атон, че много разврат носели и "безмълвник се оплаквал на безмълвника"

[napoletano]

Къде я ликвидната метатеза у метла, ИЦА!???

Ротацизмът в южноитал. диал. засяга *d и то във всички позиции, дори и в начална rue < due - това съм го чул със собствените си уши. То и в латински има ротазицъм на -s-, ама той не се брои...

Славяните идват от север -> в румънски има много повече славянски заемки отколкото в разположения много по на юг арумънски език. В писмото не се говори за селскостопанска продукция или християнска религия - иди и виж каква е лексиката там.

Но в латинските заемки в южнослав. езици няма ротацизъм - босилек, сръб. bosiljak < лат. basilicum. Това ме кара да си мисля, че ротацизмът се развива доста по-късно от 4 век или че не се развива повсевместно. Но ротацизмът няма нищо общо с даки или други древни народи.

Молба: Някой може ли да ми даде повече инфо за дакийските езикови остатъци?

[romulus]

От дакийски в румънски е останала ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА дума-mal "бряг".И ако това не е последният пирон в ковчега на теорията за континуитета!

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

И понеже темата напоследък се завъртя около Сирмиум името ROMANIA за първи път е открито пак там.Надписът е датиран от 580 г. и е на гръцки.

Не съм го виждал този надпис, но названието Romania по отношение на дн. Румъния започва да се употребява едва в нач. на Х²Х век. Както знаем, преди това се е използвал терминът Цара Ромъняскъ. Така че този надпис не ни касае пряко.

През Х² и Х²² век част от мигриралите на юг власи тръгват отново на север. Мисля при Михаил V² или Исак ² е наредбата да се изгонят власите от Атон, че много разврат носели и "безмълвник се оплаквал на безмълвника"

Не съм чувал за тази наредба. Може ли някакво инфо за нея?

Къде я ликвидната метатеза у метла, ИЦА!???

Оффф! Написал съм някаква глупост. Благодаря, че ми обърна внимание!

В писмото не се говори за селскостопанска продукция или християнска религия - иди и виж каква е лексиката там.

В румънската земеделска терминология е нормално да има доста заемки, предвид факта, че власите са били преди всичко скотовъдци. По-любопитното е обаче, че в румънския език има и твърде много земеделски термини с лат. и с предполагаем субстратен произход, което показва, че румънците, или поне една част от тях, може би никога не са изоставяли напълно земеделието. Има разбира се и доста думи от славянски, френски, турски и друг произход, особено в областта на архитектурата и военното дело. От оръжейната терминология може да се предположи, че основното влашко оръжие в далечното минало е бил лъкът и стрелата, което се потвърждава и от изворови данни. Колкото до религиозните термини, там също има доста заемки, но в българския език църковните термини с чужд произход може и да са повече. Числата и роднинската терминология обаче са изцяло от латински произход.
По-долу съм оформил кратки списъци с думи, от няколко области, с латински и субстратен произход, следвани от списъци на заемките в същите области от други езици.
В списъците умишлено не съм включил названията на някои земеделски култури, пренесени сравнително късно в Европа от други краища на света, както и някои съвременни технически международни термини.

². Земеделски термини и названия на растения.
aluat "тесто" - от лат. allevatum, allevatus „вдигам, издигам, купчина“;
ara "ора" - от лат. arare "ора", а не от слав. ора;
arat "плуг, оран" - от лат. aratrum "рало";
arie "харман" - от лат. area "площад, свободно място, двор, гумно, харман, арена";
câmp "поле" - от лат. campus "поле, равнина";
cânepă "коноп" - от вулг. лат. *canapa < лат. cannabis "коноп";
căpşună "ягода" - вер. от рум. căpuşă "кърлеж" (вж.) + суф. -une (лат. < -onem);
ceapă "лук" - от лат. caepa "лук";
cireş "черешово дърво" - от вулг. лат. *ceresius < лат. cerasus "вишнево дърво";
culege "бера, събирам" - от лат. colligere "бера, събирам";
falce "мярка за земя (ок. 1,5 ха)" - от лат. falx, falcis "сърп, коса, косер";
fân "сено" - от лат. fēnum "сено";
făină "брашно" - от лат. farina "брашно";
fragă "дива ягода" - от лат. fraga, fragum "ягода, диви ягоди";
fructe "давам плод" - от лат. fructus "плод, резултат, печалба";
furcă "вила, хурка"; - от лат. furca "двурога вила, чаталеста подпорка";
grânar "хамбар" - от рум. grâne "зърно, жито" + суф. -ar;
grăunte "семе" - от лат. *granuceum "семе, зърно";
grâu "пшеница" - от лат. granum "зърно";
gutuie "дюля" - от рум. gutui < лат. cotoneus "дюля";
in "лен" - от лат. linum "лен";
iugăr "югер, мярка за земя (ок. 0,5 ха)" - от лат. iugerum "югер, мярка за земя (2520 кв. м.)";
îngrăşământ "тор" - произв. от рум. îngrăşă "угоявам, подобрявам (почва)" и суф. -ământ; от лат. *ingrassiare < grasus ~ crassus "дебел, тлъст, тучен";
orz "ечемик" - от лат. hordeum "ечемик";
lăptucă "маруля, салата" - от лат. lactuca "салата, маруля";
legumă "зеленчук" - от лат. legumen "шушулковиден плод (грах, фасул)";
măcina "меля (зърно)" - от лат. machinari;
mălai "царевично брашно; царевица; просо" - неяс. произх.; вер. от mel'laiu "черно просено брашно" (Фасмер ²², 562; БЕР ²²², 624), или дак. субстрат;
mămăligă "качамак, царевична каша" - неяс. произх., възм. сродно с рум. и арум. mamă "брашнена каша за пеленачета" (Capidan, DR 7, 151), венец. melega " и с ит. melica "просо" (Ст. Младенов, ЕтР 228; БЕР ²²², 632); възм. от лат. mamilla "гръд, ненка" + умалит. суф. -ică или -igă; или дак. субстрат;
măr "ябълка, ябълково дърво" - от лат. mālus "ябълково дърво";
mei "просо" - от лат. milium "просо";
moară "мелница" - от лат. mola "мелничен камък, мелница";
moină "угар, изоставена за няколко години нива, за да си почива" - произв. от рум. moale "мек, гъвкав" < лат. mollis "мек, гъвкав";
must "мъст, шира" - от лат. mustum "шира"; заето в бълг. мъст;
nucă "орех" - от лат. nux, nucis "орех";
pai "слама" - от лат. palea "плява";
pâine "хляб" - от лат. panis "хляб";
pământ "земя, почва, поле" - от лат. pavimentum "каменен под (направен от камъчета, глина и вар)";
păr "круша" - от лат. pirus "крушово дърво";
pepene "пъпеш, диня" - от лат. pepo, *pepinis "тиква, диня";
piersic "прасковово дърво" - от лат. persicus "персийски, персийска ябълка";
plantă "растение" - от лат. planta, plantae "разсад, клонче за присаждане, растение"; срв. фр. plante, англ. plant "растение";
porumb "царевица, житни растения, зърно, гълъб" - от лат. palumbus "див гълъб";
ridiche "репичка" - от лат. radicula "коренче";
roade "даване на плод" - от лат. rodere, а не от слав. родя;
sapă "мотика" - от лат. sappa;
sămânţă "сеитба" - от лат. sementis "посяване, сеитба";
secară "ръж" - от лат. secale "ръж";
secera "жъна" - от вулг. лат. sicilare "жъна";
seceră "сърп" - от лат. sicilis "сърп";
secerător "жътвар" - от secera "режа, жъна" + суф. -ător; от вулг. лат. sicilare;
semăna "сея" - от лат. seminare "сея";
spic "житен клас" - от лат. spica, spicum "житен клас";
strugure "грозде" - неяс. произх.; предпол. дак. субстрат;
ţarină "нива, обработваемо поле" - от рум. ţară + суф. -ină; от лат. terra "земя"; заето в срхр. царина "нива", рус., укр. царина "пастбище";
tei "липа" - от лат. *tilium, tilia "липа";
toarce "преда, изпридам" - от лат. torquere "въртя, обръщам се, направлявам, усуквам";
treiera "вършея" - от лат. tribulare "вършея", tribulum "диканя";
ţese "тъка" - от лат. texere "тъка, сплитам";
urzică "коприва" - от лат. urtica "коприва";
usturoi "чесън" - произв. от ustura + суф. -oi. - от лат. ustulare "обгарям, изгарям";
varză "зеле" - от лат. viridia "зеле";
vin "вино" - от лат. vinum "вино"; заето в бълг. вино;
vipt "реколта, продукция" - от лат. victus "храна, прехрана";
viţă-de-vie - от лат. vitis "лоза, лозова пръчка";
zmeură, zmeurul "малина" - неясно; възм. дак., слав., или лат. произх.; заето в нгр. σμέουρον "малина";

ar "мярка за земя (100 кв. м.)" - от фр. are;
bob "семе, зърно", бот. "боб" - от слав. боб;
brazdă "бразда" - от слав. бразда;
buruiană "бурен, плевел, билка" - от бълг., срхр. бурен;
căčiumác (арум.) "качамак" - от тур. kaçamak (Papahagi 1974, 324; БЕР ²², 289);
cereale "житно растение, зърнен, житен" - от фр. céréale < лат. cerealis "пшеничен" < Ceres "Церера - богиня на плодородието";
castravete "краставица" - от бълг. краставец, краставица;
ciupercă "гъба" - от бълг. чепурка, срхр. печурка;
compost "тор, компост, торя" - от фр. compost "тор";
cosaş "косач, жътвар" - от рум. cosa + суф. -aş; от слав. коса;
croşeta "плетене на една кука" - от фр. crocheter "плета на една кука";
cultiva "обработвам, култивирам, отглеждам" - от фр. cultiver, лат. cultivare < cultivus "обработен, изоран" < cultus "обработвам, култивирам";
dovleac "тиква" - от тур. devlek, диал. dövlek "тиква";
fermă "(селско) стопанство, ферма" - от фр. ferme "ферма" < срлат. firma "фиксирано плащане" < лат. firmare "заздравявам, укрепвам";
fermă ţărănească "селскостопанска ферма" - от фр. ferme и рум. ţărăn "селянин";
gâscă "гъска" - от бълг. гъска;
gospodărie "ферма, имение, стопанство" - от рум. gospodar + суф. -ie, заето от бълг. и срхр. господар;
grădină "градина, овощна градина, зеленчукова градина" - от бълг., срхр. градина;
greblă "гребло" - от бълг. гребло;
hambar "хамбар" - от унг. hambár, бълг. хамбар;
holdă "нива" - от унг. hold "югер";
împleti "изплитам" - образув. от În + pleată (мн. plete) от слав. плета;
lan "обработваемо поле" - от рус. и пол. лан "поле с посеви";
lucernă "люцерна" - от нем. Luzerne "люцерна";
morcov "морков" - от бълг. морков;
ogor "нива" - от бълг. угар, а не от лат. ager, agri;
ovăz "овес" - от слав. овес;
pârloagă "угар, изоставена за няколко години нива, за да си почива" - от бълг. прелог, срхр. парлог - също;
plod "семе, зародиш" - от слав. плод;
plug "плуг, рало" - от слав. плуг "плуг, рало";
plugar "орач, земеделец" - от слав. плугар "орач";
pogon "мярка за земя" - от бълг. погон "мярка за земя уврат (ок. един дка");
răsad "семе, разсад" - от слав. разсад ;
recoltă bogată "богата реколта" - от фр. récolte "реколта" и слав. богат;
rod "плод, реколта" - от слав. родя, а не от лат. rodere;
sădi "садя, разсаждам" - от слав. садити;
sfeclă "цвекло" - от слав. свекло;
smochin "смокиня" - от слав. smochin "смокиня";
sol "почва" - от фр. sol "почва", англ. soil "почва, пръст" < лат. solium "кресло", чието знач. е объркано с лат. solum "почва, земя";
stafidă "стафида, слива" - от нгр. σταφιδα "стафида";
vegetal "растителен, зеленчуков" - от фр. végétal "растителен" < лат. vegetare "оживявам, подсилвам, давам енергия на";

²². Животновъдни термини и названия на животни, и животински продукти.
albină "пчела" - от къснолат. *alvina < лат. alveus "кошер, вдлъбнатина, кухина, дупка";
armăsar "жребец" - от лат. admissarius "жребец";
asin "магаре" - от лат. asinus "магаре";
berbec "овен" - от лат. berbex, vervex "овен";
brânză "овче влашко сирене" - неяс. произх., предпол. дак. субстрат;
bou "вол" - от лат. bovus "вол, крава";
bouar, boar "воловар, говедар" - от лат. boarius, bovarius "волски, говежди (forum)";
caier "бохча, сноп вълна" - от лат. *caiulus;
câine "куче" - от лат. canis "куче";
cal "кон" - от лат. caballus "кон, кранта";
capră "коза" - от лат. capra "коза";
căpuşă "кърлеж" - вер. дак. субстрат.; срв. алб. këpushë "кърлеж";
carne "месо" - от лат. carnis, caro "месо";
caş "вид сирене" - от лат. caseus "сирене";
ceară "восък" - от лат. cera, cerae "пчелен восък, медна пита";
frâu "юзда" - от лат. frenum "юзда";
furcă de tors "хурка" - от лат. furca "двурога вила, чаталеста подпорка"; заето в блг. фурка, хурка "хурка";
găină "кокошка" - от лат. gallina "кокошка";
ghem "кълбо прежда" - от лат. *glemus < glomus "кълбо прежда";
iapă "кобила" - от лат. equa "кобила";
ied "козле, яре" - от лат. haedus "козле";
lapte "мляко" - от лат. lactem "мляко";
lână "вълна" - от лат. lana, lanae "вълна";
mâncare "ядене, храна" - от рум. mânca "ям, храня се" < лат. manducare "дъвча, ям, поглъщам";
mânz "конче, жребче" - вер. дак. субстрат < ие. *mend(i)- "кон"; срв. алб. mës, mëz "конче, жребче"; лат. mannus "пони"; трак. mezenai "кон";
mâţă "котка" - вер. звукоподр.; срв. бълг. маца, срхр. диал. маца, арум. mazso, (A. Dunker JIRSpr 2, 1895, 122), алб. mica, mac¸, гр. ματσιον "котка" (БЕР ²²², 695);
miel "агне" - от лат. agnellus "агънце";
miere "мед" - от лат. mel "мед";
mulge "мляко" - от лат. mulgere "доя, мляко";
oaie "овца" - от лат. ovis "овца", а не от бълг. овца;
ou "яйце" - от лат. ovum "яйце";
păscut "паша, пасбище" - произв. от рум. paşte "паса, отглеждам (добитък)" (вж.);
paşte "паса, отглеждам (добитък)" - от лат. pascere;
peşte "риба" - от лат. piscis "риба";
piele "кожа" - от лат. pellis "кожа";
pisică "котка" - от междум. за мамане или пъдене на котка pis и суф. -ică; срв. срхр. п̏ис "междум. за пъдене на котка", бълг. пис, арум. pis, pis, алб. pis, pis, гр. πις, πις, πις, тур. pisipisi , фр. bisse, bisse "междум. за мамене на котка"; англ. pussy "котка" (БЕР V, 257);
porc "свиня" - от лат. porcus "свиня, прасе", а не от бълг. прасе;
prună "слива" - от лат. prunus "слива (дърво)"; prunum "слива (плод)";
purcel "прасе" - от лат. porcellus "диво прасе, прасенце";
raţă "патица" - възм. дак. произх.; срв. алб. rosë, срхр. раца;
scroafă "свиня" - от лат. scrofa "свиня с малки прасета";
şoarece "мишка" - от лат. sorex, soricis "остромуцунеста мишка, полска мишка";
staul "краварник, конюшня" - от лат. stabulum "двор, пасбище, обор, кошара";
taur "бик" - от лат. taurus "бик, вол";
turmă "тълпа, стадо" - от лат. turma "турма - подразделение от рим. конница, тълпа";
vacă "крава" - от лат. vacca "крава";
văcar "кравар" - от лат. vaccarius;
viţel "теле" - от лат. vitellus "теленце";

apicol "пчела" - от фр. apicole "пчела" < лат. apis "пчела";
bivol "вол, бивол" (зоол.) - от слав. бивол;
blană "кожа с козината"; арум. "буца" - от бълг. блана "влажна буца пръст с тревата, чим" (БЕР ², 54);
caimac "каймак" - от тур. kaymak "каймак";
caşcaval "кашкавал" - от тур. kaşkaval "кашкавал";
catâr "катър, муле" - от тур. katır "катър";
cavalin "кон" - от итал. cavallino < лат. caballus "кон";
cârd "стадо" - от срхр. крд;
cioban "овчар" - от тур. çoban "овчар";
cireadă "черда, стадо (говеда)" - от слав. чреда;
coajă "кожа" - от слав. кожа;
cocină "кочина, свинарник" - от бълг., срхр. кочина;
cocoşesc, cocoş "петел" - от слав. кокоши "кокошка";
copită "копито" - от слав. копито;
coteţ "курник, кокошарник, кочина" - от слав. котици;
crap "шаран" - от блг., срхр. крап "риба, шаран";
grajd "конюшня" - от слав. гражди;
hipic "кон" - от фр. hippique < лат. hippos "кон";
hrană "храна" - от слав. храна;
măgar "магаре" - от нгр. γομαρι "товар" с метатеза на балк. почва; срв. арум. gumaru, алб. magar, gomar, magjar, бълг. магаре, срхр. магарац, чеш. диал. magar (БЕР ²²², 598-600);
obor "обор" - от бълг, срхр. обор;
potcoavă "подкова" - от бълг. подкова, срхр. поткова;

²²². Религиозни термини.
altar "олтар, жертвеник" - от лат. altarium "жертвеник, олтар";
biserică "църква" - от лат. basilica "базилика", срвек. "църква, храм" < гр. βασιλική също;
botez "кръщене" - от рум. boteza < лат. batizare, baptizare "кръщене" < baptizo "кръщавам" < гр.;
cler "духовенство, клир" - от лат. clerus "духовенство";
dumnezeu "бог" - от лат. domine deus "върховен бог";
preot "свещеник" - от лат. presbiterum, presbyter "свещеник";
templu "храм" - от лат. templum "свещено пространство, светилище, храм", фр. temple "храм";

călugăr "монах, калугер" - от слав. калоугеръ < гр. καλογερος;
capelă "малка църква, параклис" - от ит. cappella "параклис, капела";
icoană "икона" - от слав. икона < гр. εικονα;
idol "идол, кумир" - от слав. идолъ;
mănăstire "манастир" - от слав. манастырь < севгр. нар. μαναστηρι "обител" < сргр. μοναστηριον;
paraclis "параклис" - от слав. параклис < сргр. παραακκληοιον "малка църквичка до голяма";

²V. Названия на предмети от бита.
căruţă "каруца" - от рум. car < лат. carrus "каруца"; срв. лат. carruca "карета"; арум. carοţă (< нгр. καροτσα < ит. carrozza, вж. Papahagi 248), нгр. καρουτσα, алб. karroc¸, блг. каруца; срхр. кароца, каруце (< итал. carrozza); вж. БЕР ²², 256;
cuţit "нож" - вер. от лат. acutitus (< acutire < actutus);
fierar "ковач, железар" - от лат. ferrarius "железен, железарски, железар, ковач";
furculiţă - произв. от рум. furcă "вила" + суф. -uliţă; заето в бълг. фъркулица "вилица";
găleată "кофа, ведро" - от лат. galleta;
lingură "лъжица" - от лат. lingula, ligulae "лъжица";
luntre "лодка" - от лат. *lunter;
masă "маса" - от лат. mensa "маса, ядене обед"; заето в бълг. маса, тур. masa (БЕР ²²², 676-677);
oală "гърне, делва" - от лат. olla "гърне";
olar "грънчар" - от рум. oală "гърне" (вж.) + суф. -ar;
roată "колело, окръжност" - от лат. rota "колело, окръжност";
scaun "стол" - от лат. scamnum "стол без облегалка, табуретка, столче";
scară "подвижна стълба, стъпало, стълбище" - от лат. scala, scalae "стълба";
vas "съд" - от лат. vas, vasum "съд, покъщнина";

bac "ферибот" - от фр. bac;
barcă "шлеп, голяма лодка, рибарска лодка" - от ит. barca;
ciocan "чук" - от срхр. чокан;
coş "кош, кошница, комин", арум. coşu "кошница" - от слав. кошь;
geam "стъкло на прозорец, прозорец" - от тур. cam "стъкло" < перс. ğām "стъкло, чаша";
ghiveci "саксия" - от тур. güvec;
lopată "лопата" - от слав. лопата;
mătură "метла" - вер. от праслав. *метьла, въпреки необяснимия в случая преход l > r;
nicovală "наковалня" - от слав. наковало;
navă "съд, кораб" - от фр. nave, лат. navis "кораб", ит. nave;
plută "сал" - от срхр. плут;
polonic "черпак" - от укр. полоник;
potcovar "подковач, ковач" - от рум. potcoavă "подкова" (вж.) + суф. -ar;

V. Названия на населени места, сгради и части от сгради, строителни материали и др.
acoperiş "покрив" - от рум. acoperi "покривам" + суф. -iş; от лат. acco(o)perire;
adăpost "подслон, убежище, дом" - от лат. ad appos(i)tum или ad depos(i)tum;
baie "баня" - от вулг. лат. baneum, мн. banea < лат. balneum, balnea "баня" < гр. βαλανειον; от вулг. лат. заето в бълг. баня;
cămară "камера, килер" - вер. от лат. *camara < camara = camera „камера, свод, сводест покрив“ (< гр.);
casă "къща, дом" - от лат. casa "колиба, къщичка";
castel "крепост" - от лат. castellum "малко укрепление; пост; крепост; планинско село; убежище"; срв. пол. kasztel, ит. castello;
celar "килер" - от лат. cellarium "мазе, изба, килер, стая за провизии";
fereastră "прозорец" - от лат. fenestra "прозорец";
lut "глина, пръст" - от лат. lutum "кал, глина";
perete "стена" - от лат. paries "стена";
poartă "порта" - от лат. porta "порта, (градска) врата; вход, проход";
sat "село" - от лат. fossatum "дига, ров, окоп";
scândură "дъска" - от лат. scandula "летва (върху покрива за подпиране на керемидите";
uşă "врата, вход, порта, портал" - от лат. *ustia - форма на *ustium = ostium "устие, вход, врата";
vilă "вила, лятна къща извън селище" - от лат., фр., ит. villa "вила; село", умалит. от лат. vicus "село";

alee "алея" - от фр. allée;
argilă "глина" - от фр. argile, лат. argilla "глина";
bridge "мост" - от фр., англ. bridge "мост";
cameră "стая, апартамент" - от ит. camera, англ. camera, фр. caméra < лат. camera "свод, сводест покрив";
canal "канал" - от фр. canal, лат. canalis "тръба, улей, канал";
cărămidă "тухла" - от нгр. κεραμιδα, стгр. κιραμις, произв. от κεραμος "глина";
clădire "строеж, сграда" - произв. от рум. clădi "строя"; от слав. кладон, класти;
colibă "колиба" - от слав. колиба;
coloană "колона" - от фр. colonne;
constructor "строител" - от фр. constructeur, лат. constructor;
construcţie "строеж" - от фр. construction, лат. constructio "строеж";
cort "палатка, шатра" - от нгр. κορτι;
drum "път, улица" - от слав. друмъ; срв. бълг., срхр. друм;
dulap "шкаф, долап" - от тур. dolap;
duşumea "под, дюшеме" - от тур. döşeme;
etaj "етаж" - от фр. étage "етаж";
ghips "гипс, архитектурен орнамент от гипс" - от нем. Gips, фр. gypse, lat. gypsum "гипс";
grindă "греда" - от слав. гренда;
horn "комин" - от укр. хорн;
locuinţă "жилище, дом, къща" - от рум. locui "живея, обитавам" + суф. -inţă; заето от унг. lakni "живея";
mistrie "мистрия" - от нгр. μιστρι;
odaie "стая, апартамент" - от тур. oda, бълг. одая;
oraş "град" - от унг. város "град", произв. от ир. vár "крепост;
piaţă "пазар" - от ит. piazza "площад";
pivniţă "зимник, винарска изба" - от слав. пивьница;
planşetă "малка дъска, талпа" - от фр. planchette "малка дъска";
plasture "мазилка, хоросан" - от нгр. βλαστρι, вулг. лат. *plastrum, нем. Pflaster, рус. пластыр;
pod "под, платформа" - от слав. подъ;
podea "под дюшеме" - от рум. pod (вж.);
stâlp "стълб, колона" - от слав. стлъбъ;
stradă "улица" - от нгр. στράτα "път, друм", ит. strada;
tavan "таван" - от тур. таван;
toaletă "тоалетна" - от фр. toilette;
ţiglă "керемида, плочка" - от срхр. цигла;
var "вар" - от слав. варъ;
vitrină "витрина" - от фр. vitrine, произв. от фр. vitre "стъкло" < лат. vitrum "стъкло, кристал";
zid "стена, зид"; произв. zidar "зидар" - от слав. зидъ;

V². Названия на оръжия и защитно снаряжение.
arc "лък" - от лат. arcus "лък";
platoşă "броня, ризница" - неяс. произх.;
săgeată "стрела" - от лат. sagitta "стрела";
scut "щит" - от лат. scutum "щит (продълговат)";
za "ризница" - неяс. произх.; срв. нгр. záva;

armură "броня" - от фр. armure;
bătălie "битка" - от нгр. βαταλια; срв. ит. battaglia;
cască "шлем, каска" - от фр. casque също < исп. casco "късче, отломък; череп", произв. от cascar "троша, чупя", вулг. лат. *quassicare, произв. от quassare "разтърсвам, разклащам; чупя" (Dauzat 147; БЕР ²², 262);
cuirasă "броня, ризници, доспехи" - от фр. cuirasse;
lance "копие" - от ит. lancia "пика, копие" < лат. lancea "копие"
pavăză "щит" - от пол. pawež "щит";
sabie "меч, сабя" - от бълг. сабя;
spadă "меч, сабя" - от ит. spada < лат. spatha "широк двуостър меч" < дргр. σπαθη "широко острие";
suliţă "пика, копие" - от слав. сулица;

V²². Роднинска терминология.
băiat "момче" - вер. от bărbat "мъж" (вж.);
bărbat "мъж, съпруг" - от лат. barbatus "брадат, възрастен";
bunic "дядо" - от рум. bun "добър, хубав" < лат. bonus "добър, полезен, благороден";
bunică, bună "баба" - от рум. bun + суф. -ică (вж. bunic);
cumnat "зет, шурей, девер, баджанак" - от лат. cognatus "роднински, роднина";
cuscru "тъст, снаха" - от лат. consocrum; срв. лат. consocer "сват";
familie "семейство, фамилия" - от лат. familia "дом, семейство, фамилия";
fată "момиче" - от лат. feta;
femeie "жена, женски" - от лат. familia "дом, семейство, фамилия";
fiică "дъщеря" - от лат. filia "дъщеря";
fin "кръщелник" - от лат. *filianus;
fiu "син" - от лат. filius "син";
frate "брат" - от лат. fratrer, fratris "брат";
mamă "майка, мама" - от лат. mamma "майка, гръд, ненка";
mătuşă "леля" - от лат. amita "леля";
mire "младоженец" - неяс. произх.; срв. алб. mirë;
mireasă "булка" - от mire "младоженец" (вж.) + суф. -easă;
nepot "племенник, внук" - от лат. nepos "внук";
noră "снаха" - от лат. nurus "снаха, млада жена";
nuntă "сватба" - от лат. nuptiae, nuptiarum "сватба, бракосъчетание, брак";
soacră "тъща, свекърва" - от лат. socra = socrus "тъща, свекърва";
socru "свекър, тъст" - от лат. socrus "тъща, свекърва";
soră "сестра" - от лат. soror, sororis "сестра";
soţ "съпруг" - от лат. socius "общ, съюзен, съюзнически, другар, съпруг";
străbunic "прадядо" - образувано от stră- + bunic "дядо" (вж.);
tată "баща" - от лат. tata;
unchi "вуйчо, чичо" - от лат. avunculus "вуйчо";
vară "братовчедка" - от лат. [consobrina] vera;
văr "братовчед" - от лат. [consobrinus] verus;

rudă "род, рода" - от бълг. рода;

V²²². Думи със смесен българо-румънски произход.
Съществуват някои любопитни българо-румънски форми, като например:
ţăran "селянин" - от рум. ţăra "земя" и слав. суф. -an;
cloşcă "кокошка" - от бълг. клочка "кокошка" - произв. от рум. clocit "кудкудякам" (БЕР ²², 473);

вж. DER; DEX '98;

Разбира се, в българския език заемките от тук - от там също са доста, но не мога да преценя дали те са толкова много, като в румънския. Същевременно земеделската терминология на албанците, другия голям балкански етнос, практикувал в миналото трансхуманно животновъдство, е изключително заета от други езици.

Но в латинските заемки в южнослав. езици няма ротацизъм - босилек, сръб. bosiljak < лат. basilicum. Това ме кара да си мисля, че ротацизмът се развива доста по-късно от 4 век или че не се развива повсевместно.

Напълно възможно е да е имало местни латински диалекти, в които не е протекъл ротацизъм. Дали обаче в случая е толкова сигурно посредничеството на балканския латински за разпространението на гр. βασιλικον "босилек, царско цвете" в други езици? За по-сигурно може би трябва да се потърсят исконно латински думи.

Молба: Някой може ли да ми даде повече инфо за дакийските езикови остатъци?

В момента се сещам само за статията в Wikipedia:
http://en.wiktionary.org/wiki/Transwiki:List_of_Romanian_words_of_possible_Dacia n_origin
Междувременно попаднах и на още един линк:
http://www.fact-archive.com/encyclopedia/Talk:List_of_Dacian_words

[romulus]

Позволих си да кача една карта/мое производство!/.Със зелено са маркирани -pascua Romanorum "римските пасища",а с оранжево-областта Сирмиум,откъдето според Кекавмен са дошли армъните.Ще ви цитирам Анонимна хроника от 1308г.-"Описание на Източна Европа"/преводът от английски е мой!/-"Между Македония,Ахея и Салоника/около Солун-бел.моя/ живее многоброен и широко разпръснат народ,наречен блази/власи/,които някога са били римски овчари.Заради плодородието но земите и многото пасища някога те живели в Унгария,където били пасищата на римляните.Но по-късно с идването на унгарците те потърсили убежище в този край..."Румънският език има четири диалекта-дакорумънси,арумънски,мегленорумънски и истрорумънски,които са произлезли от някакъв хипотетичен "проторумънски".Не знам,това са само мои хипотези,но според мен "проторумъните" са обитавали точно тези "pascua Romanorum"/зеленото!/,а армъните най-южния им край т.е.Сирмиум/оранжевото!/.После в различни времена всеки е потегли на юг,на изток,на запад и дори на север.Моля ви не съдете много остро тази хипотеза!

[Гост]

Че тя си е абсолютно вероятна, защо да я съдим? Коя точно е хрониката, откъде е?

[SRH]

Ето една друга карта По нея се вижда, че Сирмиум не е бил част от Дакия. Вижда се също, че бесите, споменати от Кекавмен като предшественици на власите, са в провинция Тракия. Нищо чудно обаче информацията на Кекеавмен да отразява някакъв известен момент, който не включва предишно движение на дако-власите. Това по-старо движение може да е предизвикано от натиск на сарматите, както от готите. Така че може наистина да става дума за Сирмиум като център на власите, но в периода 4-6 век.

Ето тук има нещо за произхода на името им. То е много свързано с написаното по-горе.

ИЦА, наредбата е на някакъв патриарх (не е императорска) и е цитирана от Лебедев в "История на църквата". Обаче я нямам налична, така че давам по спомен.

[romulus]

Коя точно е хрониката, откъде е?

Точното име на "хрониката" е - Manuscript¹ 5,115 Bibliootheque Nationale,Paris-"Descriptio Europae orientalis.Imperium Constaninopolitanum,Albania,Serbia,Bulgaria,Ruthen ia,Ungaria,Polonia,Bohemia.Anno MCCCVIII"

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Сирмиум не е бил част от Дакия. Вижда се също, че бесите, споменати от Кекавмен като предшественици на власите, са в провинция Тракия.

Аз затова допуснах, че под даки Кекавмен е разбирал жителите на Крайбрежна Дакия, а беси са били тракийските племена от Вътрешна Дакия. Двете Дакии обаче са доста на изток от р. Сава и от местообиталищата на сърбите, живеещи към Х² в. в бившите римски провинции Далмация и Горна Мизия. Затова може би трябваше по-скоро да предположа, че става дума за целия Диоцез Дакия от р. Дринус на запад до района на р. Ескус на изток. Но дори и така Кекавмен не потвърждава нашата панонско-унгарска хипотеза, но не я и отрича. Той не споменава никакви унгарци, а само сърби, които по онова време са живеели на юг от Панония и доста на юг от р. Дунав. Разбира се, ако предшествениците на арумъните са преселници от Панония, те може първоначално да са се поселили край р. Сава и едва след известно време да са продължили на юг. Но това могат да бъдат само догадки.
Сведенията на Кекавмен за власите обаче не са съвсем прецизни и съдържат явни анахронизми и може би смесване на събития. Авторът на Стратегикона спряга за техни стари местообиталища земите край Дунав и Сава, откъдето те нападали римските области, а император Траян ги бил победил, в резултат на което те се пръснали из Епир, Македония и Елада.
Смятам, че вместо да предполагаме по докторживковойниковски, че даките и бесите непрекъснато са сновали напред - назад из целия регион, по-вероятно е Кекавмен да не е съвсем точен, поради което може би трябва да приемем неговото сведение най-общо и по принцип, като указващо посоката на разселване на власите, техния скотовъден бит и вероятният им дако-тракийски произход.

[Хана]

ИЦА, наредбата е на някакъв патриарх (не е императорска) и е цитирана от Лебедев в "История на църквата". Обаче я нямам налична, така че давам по спомен.

И аз съм попадала на тази наредба, мисля че в "Средновековните Балкани" на Христо Матанов, но и аз по спомени карам. Даже май развратът се състоеше в това, че жени пасяли стадата заедно с мъжете-власи в Атон.

[SRH]

И аз съм попадала на тази наредба, мисля че в "Средновековните Балкани" на Христо Матанов, но и аз по спомени карам. Даже май развратът се състоеше в това, че жени пасяли стадата заедно с мъжете-власи в Атон.

Не беше само това Имаше скрити намеци от по-интересно сексуално естество. Наредбата прекратява някакви практики и затова са всъщност оплакванията Изобщо беше събрана доста информация за плътския упадък на духовенството изобщо във Византия - пак така се сещам за забраната попове да са съдържатели на бардаци А за власите се сетих по повод географското им положение, иначе ромеите са слагали власите на най-ниско възможно нравствено стъпало

[ETH BEHTI]

"Волохом бо нашедшем на словене на Дунайския ,и седещем в нихь и насилящем" -много интересно славяните ,като дошли на север от Карпатите унищожили даките ,но пък власите не унищожили.
Готите и хуните през 4-ти век. са преминали през Карпатите и те не унищожили власите ,но за сметка на това даките били анихилирани .
За власи действително ,ако не изключим "Гестата" ,/която е сравнително късен паметник -12-13век. и в нея се говори за племена ,които през 9-10век. не са били на север от Дунав -власи и кумани ,/ до средата на 13-ти век. на север от Дунав не може да се говори .
Разглеждайки картата на "влашката " диаспора , може да се проследи ,че те най-вероятно са дошли от юг. Вероятно от Тесалия и Македония през Българска и Сръбска Морава , където и до днес /особенно Видинско и Юго-Източна Сърбия/ има сравнителен брой власи .
Не мога да кажа дали Кевкамен е прав ,че произлизат от дако-беси , но в езика им няма остатъци на тези езици .
Много видни траколози вече развенчаха писанията на Иречек ,който пускаше вълшебна линия на зоните между гръцко и латинско влияние ,ако това беше вярно днес нямаше да има албански език .В Албанските планини езика се запазил ,а в Странджа и Родопите изчезнал ,няма много логика ,след като се проследи ,че в Албания е имало доста славяни ,ако се вярва на Селищев .
Във влашкия език се намират действително някои стари латински успоредици ,като седмичните дни и специфични думи ,като споменатата "торна" .
Покойния Фол ,М.Тачева и Хр. Данов доказват в своите трудове ,че става въпрос не за говорим ,но за писмен език . Говоримия език на траките е бил запазен до славянските нашествия .
Интересно е ,че някои латински населници на Мизия и Скития се евакуирали чак в Италия / това може да се види от преместването на саркофага с мощите на св. Дасий /.
За евакуация на евентуално латинско население говорят и църковните канони ,които указват на епископите да дават убежище на свои събратя ,чиито епархии са били окупирани от нашествениците .
Всичко това указва ,че ако траките и илирийците не са имали шанс да оцелеят при преселението на народите ,това едва ли биха могли да сторят романизираните даки зад Дунава .

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

много интересно славяните ,като дошли на север от Карпатите унищожили даките ,но пък власите не унищожили.
Готите и хуните през 4-ти век. са преминали през Карпатите и те не унищожили власите ,но за сметка на това даките били анихилирани .

Много точно си го казал: "преминали през Карпатите", което означава, "минали и заминали". Славяните, готите и особено хуните, са предпочитали да живеят в равнините. Само не разбрах откъде черпиш сведенията, че готите, хуните и славяните са анихилирали даките? И изобщо, ако даките са били анихилирани от готите, какво е останало за анихилиране от хуните и славяните?

За власи действително ,ако не изключим "Гестата" ,/която е сравнително късен паметник -12-13век.

Запазената GH със сигурност е от Х²² век, но е създадена въз основа на по-стара GH. Безспорно обаче има по-късни интерполации, като например, вмъкването на въпросните кумани, но се споменават и етноси, за които май не се говори в по-късните източници, като например - хазарите, а може би и славяните.

и в нея се говори за племена ,които през 9-10век. не са били на север от Дунав -власи и кумани

Нали това е спорът - дали през ²Х век е имало власи на север от Дунава. Ти обаче изхождаш от презумпцията, че не е имало, следователно не е имало!?!

Не мога да кажа дали Кевкамен е прав ,че произлизат от дако-беси , но в езика им няма остатъци на тези езици .

Сигурно добре познаваш езиците на даките и бесите, щом като твърдиш подобно нещо.

Много видни траколози вече развенчаха писанията на Иречек ,който пускаше вълшебна линия на зоните между гръцко и латинско влияние ,ако това беше вярно днес нямаше да има албански език .

Много видни траколози изказват мнението, че албанците не са автохтонно илирийско население, а са нероманизирани даки.

ако траките и илирийците не са имали шанс да оцелеят при преселението на народите ,това едва ли биха могли да сторят романизираните даки зад Дунава .

Романизираните даки биха могли да оцелеят, водейки изолиран живот като планински скотовъдци, докато оцелялото в равнините население просто се разтваря сред нашествениците или нашествениците се разтварят в него.