Произходът на власите

[градско чедо]

И накрая, два въпроса:
1. Има ли някакви източници, в които се споменава присъствието на компактни маси българи във Влахия през ХV - ХV² век?
2. Има ли някакви източници, в които се споменава, че власите през ХV - ХV² век са говорили на език, различен от румънския?

В номер 303 споменават славянски имена (при това типични за периода в България). Номер 310 е адресирано "пръгарем" - не съм сигурен, но не ми изглежда невъзможно да е "българи", също и номер 15 и нататък от втората половина на XVI. век го използват. Интересно ще е да се видят някакви унгарски документи за Влашко и Трансилвания от периода след българското падане под османска власт...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Ако текстът е писан от българин, няма начин да изпише етнонима българи по подобен начин. Тук става дума за градските съветници (bürger) в населения предимно със саксонци град Брашов.
А колкото до славянските лични имена, те действително са били много разпространени сред власите.

[градско чедо]

Прав си за пръгарите, подлъгал съм се

А наистина защо се титулуват влашките владетели "господари на цялата земя угровлашка"? "Угро" да се отнася за Трансилвания? :sm186:

[SRH]

Значи аз мисля, че български (да речем славянски) се е ползвал от простолюдието в ежедневието. Попаднах на едно такова писание в нета:

Now, let me deal with what Boia is saying about Romanian language and its Slavic influences.

From p. 55:

"Slavic words incontestably form the second constitutive element of the Romanian language ( despite the marginalizing of some of them, or their doubling, and even replacement, with neologisms, usually of French origin). Grammatical structures and phonetics have also been touched by Slavic influence. While om, bărbat and femeie are Latin, nevastă ('wife') is a Slavic word. Also Slavic are dragoste and iubire (both meaning 'love'). A large number of words concerned with the human body, elements of nature, the peasant household, agriculture and cattle rearing (thus words of everyday life), and social and military organization are Slavic in origin. Boier ('boyar'), the term defining the Romanian nobleman, is a Slavic word, likewise voievod ('voivode', 'prince'), the title of medieval Romanian rulers. There are also a number of Slavic prefixes and suffixes which are used to form families of words which give a more general Slavic colouring to the Romanian language. Often a root is Latin but the added particles are Slavic: thus ţăran ('peasant') comes from ţară, a word of Latin origin, to which is added the Slavic suffix -an; the feminine form ţărancă ('peasant woman') involves the addition of a further suffix, -că, likewise of Slavic origin. The Slavs also passed many personal names, and an impressive number of place names, to the Romanians. A considerable number of geographical features-rivers,hills,mountains and human settlements, bear Slavic names;these include Moldova (Moldavia), so called after the river of the same name, and Dîmboviţa, the river that flows through Bucharest."

Ежедневната употреба на български явно е оставило следи дори и в съвремения румънски език. В тоя случай ми се струва, че (на първия въпрос на ИЦА) броят на българите няма да е бил малък. Впрочем резонен е и въпроса как славянския е оставил следи във Влашко, как в Молдова и как в Трансилвания.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

През V² - ²Х век славяните населяват плътно земите на дн. Влахия и Молдова. Славяни има също и в Панония. Това се потвърждава както от археологическите, така и от изворовите данни. В няколко източника се споменава за власи, българи и славяни в Трансилвания, Панония и Банат във връзка със събития преди и по време на унгарското нахлуване през ²Х - Х век. За събития от Х²²² век обаче изворите не споменават нищо за славяни или българи в Трансилвания.
През 1288 г. архиепископът на Естергом в едно свое писмо споменава за събирането на знатните съсловия в Трансилвания "universisque nobilibus Ungarorum, Saxonibus, Syculis et Volachis" за защита на християнската вяра от татари, кумани, сарацини и други. Нито думичка за българи или славяни.
Унгарският крал Андраш ²²² (1290-1301)на 22 февруари 1291 г. свиква генерално събрание (congregation generalis) на четирите трансилвански съсловия (Благородниците, Саксонците, Секелите и Власите): “Universis nobilibus, Saxonibus, Syculis et Olachis in partibus Transiluanis”. Всички те получават някаква форма на самоуправление и военна организация, на етнически и социален принцип. Отново нито думичка за българи или славяни.
За същия период сведенията за земите на Влахия и Молдова не са много, но колкото ги има, в тях отново липсват данни за българи в онези земи. През Х²²² век там има кумани, татари, а през следващите столетия - власи, румънци, но не и българи.
Самият факт, че Влахия е наречена именно Влахия, а не България, подсказва, че е много съмнително българите там да са имали силно етническо присъствие през Х²V - ХV² век.
Самата Мизия в края на Х²² и нач. на Х²²² век е била наричана в латинските извори Влахия, но това сигурно е не защото власите са били мнозинството от населението на Мизия, а защото са играли водеща роля при възстановяването на българската държава.
Чудя се, ако българите са държали управлението на Влашката държава на север от р. Дунав и ако са имали силно присъствие там, защо тамошните земи са били наречени Влахия, а не България?:sm186:

[Thorn]

За същия период сведенията за земите на Влахия и Молдова не са много, но колкото ги има, в тях отново липсват сведения за българи в онези земи.

Тука вече прекали. Има сведения, макар и малко.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Твоята констатация ми носи голяма радост.
Давай по същество!

[tonev]

а всъщност не се ли сблъскваме отново с проблема, че не се прави разлика между българи и власи?

пп. как на някого не е хрумнало, че "бургери' идва от българи? :sm113: :rock: :mhehe:

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

а всъщност не се ли сблъскваме отново с проблема, че не се прави разлика между българи и власи?

И така, отново стигнахме до заключения въпрос: БЪЛГАРИ ЛИ СА РУМЪНЦИТЕ?:mhehe:

пп. как на някого не е хрумнало, че "бургери' идва от българи? :sm113: :rock: :mhehe:

Ами то това отдавна е доказано. Хамбургерите са били всъщност храната на българите. Идва от "Ам-ам бургар". Срв. със сиренето "Камамбер", което също има български произход. Такова сирене се правеше в Стара Загора.
Изказано е също така мнение, че "хамбургер "означава "Изяж българина".
Според друга хипотеза, "хамбургер" първоначално е било названието на българските ханове - "Хан бургер", или "Хан бургарин". Срв. кампаган (Хан Паган).

[Guy de Mont Ferrand]

:sm113: :lol: :lol: :lol:

[Makedonikus]

Ами то и аз не съм кой знае какъв спец по религиозните въпроси, но май наистина примерът с Британия не беше най-подходящият. Действително, от ХV² век в англиканската църква се използва английски език. Отделен въпрос е, че в Британия има и доста католици. Може би Унгария, която вече зачекнах, е по-подходящ пример...:sm186:
Друг въпрос е, че през ХХ век започват да се извършват литургии и на местни езици и наистина нямам представа какви са в момента позициите на латинския в католическото богослужение. Ако има някой по-запознат, може да даде малко инфо.

Сега в Римокатолическата църква се служи предимно на националните езици - това е официалната позиция на Църквата им. Разбира се, латинският не е напълно изоставен - най-малкото в сърцето на Римокатолицизмът - Ватикана се служи на латински - той е част от непрекъснатата традиция, а е и общ за всички римокатолици - лингва франка.
Във Великобритания римокатолиците бяха традиционно малко - около 1 милион. Сега за нарастнали значително, след като преди 15-тина години англиканите разочнаха да ръкополагат жени за свещеници и открити хомосексуалисти за епископи (проповядващи че хомосексуализмът не е грях). Тогава много англикани преминаха към Римокатолическата или към Православната църква.

И така, отново стигнахме до заключения въпрос: БЪЛГАРИ ЛИ СА РУМЪНЦИТЕ?:mhehe:

Темата е особено показателна за това състояние на ума, в което достига човек, когато само чети книги, развива си сам теории и започва да си вярва на тях.

На всеки нормален човек е ясно, че съществуват два съседни и РАЗЛИЧНИ народи - българи и румънци. Процесът на образуването на един народ е продължителен, като един нов народ обикновенно (но не е задължително) се образува от смесването на няколко други. Безспорно в румънския народ има не малко българска кръв. Но това не ги прави българи. Също така в българския народ има немалко румънска кръв. Много хора пропускат това. Но това не прави българите румънци, нито пък румънците българи.

[gregorianus]

Ако е имало широка книжовна употреба на славянски, това не прави влахите българи. Колкото от унгарците - римляни, дето вика ИЦА по-горе. И сърбите пишат на славянски, ама на - не са българи Така че затова употребявам и такъв един предпазливо-хлъзгав израз - "славянски".

[tonev]

И така, отново стигнахме до заключения въпрос: БЪЛГАРИ ЛИ СА РУМЪНЦИТЕ?:mhehe:


Ами то това отдавна е доказано. Хамбургерите са били всъщност храната на българите. Идва от "Ам-ам бургар". Срв. със сиренето "Камамбер", което също има български произход. Такова сирене се правеше в Стара Загора.
Изказано е също така мнение, че "хамбургер "означава "Изяж българина".
Според друга хипотеза, "хамбургер" първоначално е било названието на българските ханове - "Хан бургер", или "Хан бургарин". Срв. кампаган (Хан Паган).

знаех си че стара загора е люлката на великата българска цивилизация... :rock: а понеже в центъра на заарата има едно заведение за хамбургери - "принц" то значи че и тази титла е изконно българска и е равнозначна на хан - бургер /хан на българите/! :lol:

[Darkas]

Досегашните генетически изследвания сочат, че румънците са ни най - близки по кръв. Защо ли?

[BGVlacha]

А какво ще кажете за това?

“Мудрому и племенитому, и чиститому и богом дарованому жупан Ханъш Бенгнер от Брашов много здравие от Няшку от Длъгополе.
И пак дау щире домние тале за лукрул туркилор, кум ам аузит еу къ йъмпъратул ау ешит ден София, ши аиминтреа ру е, ши се-ау дус йън сус пре Дунаре.
И пак съ щий домния та къ ау венит ун ом де ла Никополе де мийе ме-ау спус къ ау възут ку очий лор къ ау трекут чиале коръбий че щий ши домния та пре Дунаре йън сус.
И пак съ щий багъ ден тоате орашеле къте 50 де омин съ фие де ажутор йън коръбий.
И пак съ щий куму се-ау принс неще мещер(и) ден Цариград кум вор треаче чеале коръбий ла локул чела стримтул че щтий ши домния та.
И пак спуй домнийе тале де лукрул луи Махамет бег, кум ам аузит де бойари че сунт мегийаш(и) ши де генеремийу Негре, кум и-ау дат йъмпъратул слобозийе луи Махамет бег, пе йо-и ва фи войа, прен Цара Румъняскъ, йаръ ел съ треакъ.
И пак съ щий домнийа та къ аре фрикъ маре ши Басараб де ачел лотру де Мохамед бег, май выртос де домнийле воастре.
И пак спуй домнийетале ка май мареле миу, де че ам йънцелес ши еу. Еу спуй домнийетале йаръ домнията ещи йънцелепт ши ачесте кувинте съ ций домнията ла тине, съ ну щие умин мулци, ши домнийле востре съ въ пъзици кум щици май бине.
И бог те веселит. Амин.”

Написано е през 1521 г.

Това спокойно би могло да е излязло и от ръката на покойната ми прабаба, бог да я прости,
коята по ред причини така и не е успяла да завърши задължителното тогава 4-то отделение.