²² етап на войната (1597-1598)
Нова сухопътна инвазия и морски битки
След събитията от лятото на 1593 г. настъпило затишие и започнали преговори за мир, проточили се цели 4 години. През това време в Корейската съпротива настъпило разделение подклаждано и от японски агенти, в резултат избухнали дворцови интриги, в които поради нелепи клевети за измяна бил арестуван станалият вече легендарен адмирал Ли Сун Син. След като новината се разпространила целия път от Хансандо до Сеул се изпълнил с тълпи от хора плачещи и бурно протестиращи против арестуването на любимия си флотоводец. В крайна сметка смъртната присъда на Ли Сун Син била отменена и 12 дни след ареста си той бил освободен, но вече окончателно отстранен от поста си. За главнокомандващ на военноморските сили бил назначен Вон Гюн, главният виновник за клеветите и интригите срещу Син..
Веднага след като това се случило, през есента на 1597 (годината Денйю), японците прекратили преговорите и започнали ново настъпление, бойните действия били възобновени.
Вон Гюн съзнавал, че подготовката за атака на Пусан е много рисковано начинание с минимални изгледи за успех, но бил длъжен да предприеме това, което набеденият Ли Сун Син не се решил. Незабавно мобилизирал огромно количество кораби и настъпил към Пусан, но без да има някакъв ясно начертан план на действие, нито пък подготовка за това и лекомислено въвел целия си флот право в леговището на врага. По това време японският флот базиран в Пусан наброявал до 500 бойни кораба и около 50 000 обучени моряци.
На 16 юли 1597 корейския флот попаднал на засада при остров Чирмурдо и понесъл катастрофално поражение от японския, дори главнокомандващия Вон Гюн, който се опитал да се спаси с бягство в паниката, бил настигнат и убит от самураите. След това японците директно атакували и овладяли остров Хансандо, където било командването и главната база на корейския флот.
Японците стоварили десант на брега на провинция Чжелла и продължили настъплението си и по суша и по вода. Те най-накрая установили контрол по море, а също така и почти безпрепятствено се придвижили по суша на север до крепостта Намвон, която капитулирала пред тях и цяла Южна Корея отново паднала в техните ръце. Авангардът на японските войски с усилен марш напреднал през провинция Чунчен в посока Сеул и на 17 август достигнал Диксан.
Така се разгоряла новата „Денюнска война”, в която репресиите от страна на самураите станали още по-жестоки и от тези през „Имджинската война” (1592-1593). Над Корея отново надвиснала смъртната опасност.
В този критичен момент под напора на недоволното население и на фона на общата безизходица краля и дворцовата върхушка прибягнали до повторното назначаване на Ли Сун Син за главнокомандващ на флота.
Това известие той получил на 3 август и незабавно пристигнал в Бекпхадин където били събрани остатъците от разбития корейски флот. След разгрома при Пусан от целия флот били оцелели едва 12 кораба и 120 моряка. Това не го отчаяло и той се заел с възстановяването на флота и подготовката за нов сблъсък с врага. Вестта, че той отново е Адмирал бързо се разпространила из страната и довела до бурни вълнения и ентусиазъм сред населението. Към него се стекли тълпи от доброволци за възстановяване на флота и участие във войната. Той бил откъснат по суша от столицата и сухопътните сили, но местното население по собствена инициатива се заело с доставката на продукти и дрехи за неговите войници.
Корейският двор, особено обезпокоен от наличието на едва 12 вимпела във флота и тоталното превъзходство на врага по море, настоял пред Ли Сун Син да не дава морско сражение на врага а да слезне на сушата и да се обедини със сухопътните войски. Въпреки това той бил твърдо решен да атакува с флота и в този случай решили да не му възразяват повече.
Японците узнали за това и решили да предприемат мълниеносен удар, с който окончателно да унищожат корейския флот преди Син да го е възтановил. Над 20 000 самурая и 400 кораба се насочили към малобройния корейски флот.
Ли Сун Син бил наясно, че няма никакви шансове за победа в срещен бой при това съотношение на силите и решил да прибегне до някои хитри маневри възползвайки се от теченията в проливите между корейските острови.
Той предварително направил подробно изследване на силните течения и бурни въртопи в пролива Менрян предизвиквани от рязката промяна на приливите и отливите в района, като решил да използва особеностите на това място срещу врага.
Менрян е съвсем тесен пролив между остров Диндо и нос Усуен (провинция Чжелла). Морското течение идващо откъм Индийския океан заобикалящо остров Чжечжудо в този участък силно се стеснява между гранитните брегове и образува мощни течения и бурни водовъртежи*
На това място Син заповядал да опънат под водата яки стоманени въжета на няколко реда.
Сражението се завързало на 16 септември 1597 г. 330 японски кораба се насочили към корейския флот. Когато го доближили корейските кораби бързо им избягали и с резки маневри се отдалечили от тях, като това се повторило няколко пъти. Ли Сун Син нямал намерение да влиза в открит бой.
Тази опасна игра с врага продължила докато дошло време за отлива. Тогава корейските кораби преследвани от врага се насочили към пролива Менрян, където вече всичко било подготвено за сражението. В последния момент японците се усетили и опитали да излезнат от тесния каменен коридор в открито море, но вече било твърде късно, силното течение ги понесло към пролива докато носовете им не запънали във въжетата. Така те се оказали в безпомощно състояние – не можели да мръднат нито напред, нито назад, като мухи попаднали в паяжина. Тогава корейския флот свободно открил огън по бездействащия враг с цялата си налична артилерия. В продължение на няколко часа повечето японски кораби били потопени, над 5 000 войници били погребани в бурните води на морето, включително и Курушима, Норикуса и други японски флотоводци.
След тази нова блестяща победа на Адмирал Син хегемонията в южните води отново попаднал в ръцете на корейците. Много райони в южната част на Корея били освободени от вражеската окупация и това създало благоприятни условия за разгръщане на настъплението против японците по суша. Династията Мин отново изпратила многочислени китайски войски (над 100 000 души за цялата война), които оказали неоценима помощ и в съвместни операции с главнокомадващия корейските сухопътни сили Квон Юр успяли отново да изтласкат япоците на юг.
Също така през лятото на 1598 и китайския флот с екипаж около 5000 души под командването на Чен Лин се сражавал във взаимодействие с флота на Ли Сун Син.
За тази втора грандиозна кампания Тоютоми Хидейоши бил мобилизирал над 150 000 войска на корейска територия, която отново само в началото взела превес и в последствие била постепенно изтласкана на юг, а флотът му отново бил разбит. Дори на самия остров Кюшу, откъдето той ръководел войната избухнал метеж против него, защото вече се надигало недоволство и сред японското население от продължителната завоевателна война, от която практически не печелели нищо.
Със смъртта на Хидейоши (18 септември 1598) устоите на милитаристичните кръгове във властта сериозно се разклатили, а военната кампания в Корея окончателно пропаднала.
В създалото се критично положение японското командване отново предложило да се сключи мир като през това време да направи всичко възможно да се евакуира от страната. Ли Сун Син твърдо отказал всякакви преговори с японския главнокомандващ Кониши Юкинага, като бил твърдо решен този път да докара врага до пълен разгром. Провалили се и опитите за привличане на китайското командване от страна на японците
През ноември 1598 корейския и китайския флот под командването на Ли Сун Син пресякъл пътя за отстъпление на японците и се отправил към Норян за да им даде решително сражение.На 19 ноември обединения флот ударил японския с фронтална атака откривайки ураганен огън по него. Сред японците настанала паника, корабите се пръснали в различни посоки в опит да се спасят, но били преследвани и потапяни. Над 10 000 японски моряци станали храна за акулите и около 300 техни кораба отишли на дъното на морето.
В разгара на сражението Ли Сун Син бил смъртоносно ранен от вражески куршум, паднал на палубата, до него притичал племенникът му Ли Ван на когото заповядал в никакъв случай да не съобщава на никой за състоянието му до края на битката, това били и последните думи на великия корейски флотоводец Ли Сун Син.
В това време боя продължил с голямо ожесточение и завършил с пълния разгром на японците. Едва 50 кораба от целия им флот успяли да се измъкнат заедно с Кониши Юкинага и още няколко пълководци.
------------------------------------------------
* По късно ще бъде установено, че на това течение немогат да издържат дори съвременни кораби с парни двигатели до 2000 тона водоизместимост.
Е няма какво друго да е 
Ким е доста често срещано корейско име, а и тоя не е бил някаква особено важна клечка, тези тримата са поели отбраната на крепостта след като титуляра Ким Си Мин умрял от болест.
Нова сухопътна инвазия и морски битки
След събитията от лятото на 1593 г. настъпило затишие и започнали преговори за мир, проточили се цели 4 години. През това време в Корейската съпротива настъпило разделение подклаждано и от японски агенти, в резултат избухнали дворцови интриги, в които поради нелепи клевети за измяна бил арестуван станалият вече легендарен адмирал Ли Сун Син. След като новината се разпространила целия път от Хансандо до Сеул се изпълнил с тълпи от хора плачещи и бурно протестиращи против арестуването на любимия си флотоводец. В крайна сметка смъртната присъда на Ли Сун Син била отменена и 12 дни след ареста си той бил освободен, но вече окончателно отстранен от поста си. За главнокомандващ на военноморските сили бил назначен Вон Гюн, главният виновник за клеветите и интригите срещу Син..
Веднага след като това се случило, през есента на 1597 (годината Денйю), японците прекратили преговорите и започнали ново настъпление, бойните действия били възобновени.
Вон Гюн съзнавал, че подготовката за атака на Пусан е много рисковано начинание с минимални изгледи за успех, но бил длъжен да предприеме това, което набеденият Ли Сун Син не се решил. Незабавно мобилизирал огромно количество кораби и настъпил към Пусан, но без да има някакъв ясно начертан план на действие, нито пък подготовка за това и лекомислено въвел целия си флот право в леговището на врага. По това време японският флот базиран в Пусан наброявал до 500 бойни кораба и около 50 000 обучени моряци.
На 16 юли 1597 корейския флот попаднал на засада при остров Чирмурдо и понесъл катастрофално поражение от японския, дори главнокомандващия Вон Гюн, който се опитал да се спаси с бягство в паниката, бил настигнат и убит от самураите. След това японците директно атакували и овладяли остров Хансандо, където било командването и главната база на корейския флот.
Японците стоварили десант на брега на провинция Чжелла и продължили настъплението си и по суша и по вода. Те най-накрая установили контрол по море, а също така и почти безпрепятствено се придвижили по суша на север до крепостта Намвон, която капитулирала пред тях и цяла Южна Корея отново паднала в техните ръце. Авангардът на японските войски с усилен марш напреднал през провинция Чунчен в посока Сеул и на 17 август достигнал Диксан.
Така се разгоряла новата „Денюнска война”, в която репресиите от страна на самураите станали още по-жестоки и от тези през „Имджинската война” (1592-1593). Над Корея отново надвиснала смъртната опасност.
В този критичен момент под напора на недоволното население и на фона на общата безизходица краля и дворцовата върхушка прибягнали до повторното назначаване на Ли Сун Син за главнокомандващ на флота.
Това известие той получил на 3 август и незабавно пристигнал в Бекпхадин където били събрани остатъците от разбития корейски флот. След разгрома при Пусан от целия флот били оцелели едва 12 кораба и 120 моряка. Това не го отчаяло и той се заел с възстановяването на флота и подготовката за нов сблъсък с врага. Вестта, че той отново е Адмирал бързо се разпространила из страната и довела до бурни вълнения и ентусиазъм сред населението. Към него се стекли тълпи от доброволци за възстановяване на флота и участие във войната. Той бил откъснат по суша от столицата и сухопътните сили, но местното население по собствена инициатива се заело с доставката на продукти и дрехи за неговите войници.
Корейският двор, особено обезпокоен от наличието на едва 12 вимпела във флота и тоталното превъзходство на врага по море, настоял пред Ли Сун Син да не дава морско сражение на врага а да слезне на сушата и да се обедини със сухопътните войски. Въпреки това той бил твърдо решен да атакува с флота и в този случай решили да не му възразяват повече.
Японците узнали за това и решили да предприемат мълниеносен удар, с който окончателно да унищожат корейския флот преди Син да го е възтановил. Над 20 000 самурая и 400 кораба се насочили към малобройния корейски флот.
Ли Сун Син бил наясно, че няма никакви шансове за победа в срещен бой при това съотношение на силите и решил да прибегне до някои хитри маневри възползвайки се от теченията в проливите между корейските острови.
Той предварително направил подробно изследване на силните течения и бурни въртопи в пролива Менрян предизвиквани от рязката промяна на приливите и отливите в района, като решил да използва особеностите на това място срещу врага.
Менрян е съвсем тесен пролив между остров Диндо и нос Усуен (провинция Чжелла). Морското течение идващо откъм Индийския океан заобикалящо остров Чжечжудо в този участък силно се стеснява между гранитните брегове и образува мощни течения и бурни водовъртежи*
На това място Син заповядал да опънат под водата яки стоманени въжета на няколко реда.
Сражението се завързало на 16 септември 1597 г. 330 японски кораба се насочили към корейския флот. Когато го доближили корейските кораби бързо им избягали и с резки маневри се отдалечили от тях, като това се повторило няколко пъти. Ли Сун Син нямал намерение да влиза в открит бой.
Тази опасна игра с врага продължила докато дошло време за отлива. Тогава корейските кораби преследвани от врага се насочили към пролива Менрян, където вече всичко било подготвено за сражението. В последния момент японците се усетили и опитали да излезнат от тесния каменен коридор в открито море, но вече било твърде късно, силното течение ги понесло към пролива докато носовете им не запънали във въжетата. Така те се оказали в безпомощно състояние – не можели да мръднат нито напред, нито назад, като мухи попаднали в паяжина. Тогава корейския флот свободно открил огън по бездействащия враг с цялата си налична артилерия. В продължение на няколко часа повечето японски кораби били потопени, над 5 000 войници били погребани в бурните води на морето, включително и Курушима, Норикуса и други японски флотоводци.
След тази нова блестяща победа на Адмирал Син хегемонията в южните води отново попаднал в ръцете на корейците. Много райони в южната част на Корея били освободени от вражеската окупация и това създало благоприятни условия за разгръщане на настъплението против японците по суша. Династията Мин отново изпратила многочислени китайски войски (над 100 000 души за цялата война), които оказали неоценима помощ и в съвместни операции с главнокомадващия корейските сухопътни сили Квон Юр успяли отново да изтласкат япоците на юг.
Също така през лятото на 1598 и китайския флот с екипаж около 5000 души под командването на Чен Лин се сражавал във взаимодействие с флота на Ли Сун Син.
За тази втора грандиозна кампания Тоютоми Хидейоши бил мобилизирал над 150 000 войска на корейска територия, която отново само в началото взела превес и в последствие била постепенно изтласкана на юг, а флотът му отново бил разбит. Дори на самия остров Кюшу, откъдето той ръководел войната избухнал метеж против него, защото вече се надигало недоволство и сред японското население от продължителната завоевателна война, от която практически не печелели нищо.
Със смъртта на Хидейоши (18 септември 1598) устоите на милитаристичните кръгове във властта сериозно се разклатили, а военната кампания в Корея окончателно пропаднала.
В създалото се критично положение японското командване отново предложило да се сключи мир като през това време да направи всичко възможно да се евакуира от страната. Ли Сун Син твърдо отказал всякакви преговори с японския главнокомандващ Кониши Юкинага, като бил твърдо решен този път да докара врага до пълен разгром. Провалили се и опитите за привличане на китайското командване от страна на японците
През ноември 1598 корейския и китайския флот под командването на Ли Сун Син пресякъл пътя за отстъпление на японците и се отправил към Норян за да им даде решително сражение.На 19 ноември обединения флот ударил японския с фронтална атака откривайки ураганен огън по него. Сред японците настанала паника, корабите се пръснали в различни посоки в опит да се спасят, но били преследвани и потапяни. Над 10 000 японски моряци станали храна за акулите и около 300 техни кораба отишли на дъното на морето.
В разгара на сражението Ли Сун Син бил смъртоносно ранен от вражески куршум, паднал на палубата, до него притичал племенникът му Ли Ван на когото заповядал в никакъв случай да не съобщава на никой за състоянието му до края на битката, това били и последните думи на великия корейски флотоводец Ли Сун Син.
В това време боя продължил с голямо ожесточение и завършил с пълния разгром на японците. Едва 50 кораба от целия им флот успяли да се измъкнат заедно с Кониши Юкинага и още няколко пълководци.
------------------------------------------------
* По късно ще бъде установено, че на това течение немогат да издържат дори съвременни кораби с парни двигатели до 2000 тона водоизместимост.
von Danitz написа
Ким е доста често срещано корейско име, а и тоя не е бил някаква особено важна клечка, тези тримата са поели отбраната на крепостта след като титуляра Ким Си Мин умрял от болест.
а дали се е сещал за християнската си ценностна система, която му забранява самоубиство, докато е рязал уши и носове на избити корейци. А иначе християнството в Япония оцелява още 30-тина години до Шимабара, когато на Токугава им хрумва да ги изтребят до крак и да изгонят европейците от страната. 
Comment