Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Японската агресия в Корея (1592-1598)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    ²² етап на войната (1597-1598)

    Нова сухопътна инвазия и морски битки

    След събитията от лятото на 1593 г. настъпило затишие и започнали преговори за мир, проточили се цели 4 години. През това време в Корейската съпротива настъпило разделение подклаждано и от японски агенти, в резултат избухнали дворцови интриги, в които поради нелепи клевети за измяна бил арестуван станалият вече легендарен адмирал Ли Сун Син. След като новината се разпространила целия път от Хансандо до Сеул се изпълнил с тълпи от хора плачещи и бурно протестиращи против арестуването на любимия си флотоводец. В крайна сметка смъртната присъда на Ли Сун Син била отменена и 12 дни след ареста си той бил освободен, но вече окончателно отстранен от поста си. За главнокомандващ на военноморските сили бил назначен Вон Гюн, главният виновник за клеветите и интригите срещу Син..

    Веднага след като това се случило, през есента на 1597 (годината Денйю), японците прекратили преговорите и започнали ново настъпление, бойните действия били възобновени.
    Вон Гюн съзнавал, че подготовката за атака на Пусан е много рисковано начинание с минимални изгледи за успех, но бил длъжен да предприеме това, което набеденият Ли Сун Син не се решил. Незабавно мобилизирал огромно количество кораби и настъпил към Пусан, но без да има някакъв ясно начертан план на действие, нито пък подготовка за това и лекомислено въвел целия си флот право в леговището на врага. По това време японският флот базиран в Пусан наброявал до 500 бойни кораба и около 50 000 обучени моряци.

    На 16 юли 1597 корейския флот попаднал на засада при остров Чирмурдо и понесъл катастрофално поражение от японския, дори главнокомандващия Вон Гюн, който се опитал да се спаси с бягство в паниката, бил настигнат и убит от самураите. След това японците директно атакували и овладяли остров Хансандо, където било командването и главната база на корейския флот.
    Японците стоварили десант на брега на провинция Чжелла и продължили настъплението си и по суша и по вода. Те най-накрая установили контрол по море, а също така и почти безпрепятствено се придвижили по суша на север до крепостта Намвон, която капитулирала пред тях и цяла Южна Корея отново паднала в техните ръце. Авангардът на японските войски с усилен марш напреднал през провинция Чунчен в посока Сеул и на 17 август достигнал Диксан.
    Така се разгоряла новата „Денюнска война”, в която репресиите от страна на самураите станали още по-жестоки и от тези през „Имджинската война” (1592-1593). Над Корея отново надвиснала смъртната опасност.
    В този критичен момент под напора на недоволното население и на фона на общата безизходица краля и дворцовата върхушка прибягнали до повторното назначаване на Ли Сун Син за главнокомандващ на флота.
    Това известие той получил на 3 август и незабавно пристигнал в Бекпхадин където били събрани остатъците от разбития корейски флот. След разгрома при Пусан от целия флот били оцелели едва 12 кораба и 120 моряка. Това не го отчаяло и той се заел с възстановяването на флота и подготовката за нов сблъсък с врага. Вестта, че той отново е Адмирал бързо се разпространила из страната и довела до бурни вълнения и ентусиазъм сред населението. Към него се стекли тълпи от доброволци за възстановяване на флота и участие във войната. Той бил откъснат по суша от столицата и сухопътните сили, но местното население по собствена инициатива се заело с доставката на продукти и дрехи за неговите войници.

    Корейският двор, особено обезпокоен от наличието на едва 12 вимпела във флота и тоталното превъзходство на врага по море, настоял пред Ли Сун Син да не дава морско сражение на врага а да слезне на сушата и да се обедини със сухопътните войски. Въпреки това той бил твърдо решен да атакува с флота и в този случай решили да не му възразяват повече.

    Японците узнали за това и решили да предприемат мълниеносен удар, с който окончателно да унищожат корейския флот преди Син да го е възтановил. Над 20 000 самурая и 400 кораба се насочили към малобройния корейски флот.
    Ли Сун Син бил наясно, че няма никакви шансове за победа в срещен бой при това съотношение на силите и решил да прибегне до някои хитри маневри възползвайки се от теченията в проливите между корейските острови.
    Той предварително направил подробно изследване на силните течения и бурни въртопи в пролива Менрян предизвиквани от рязката промяна на приливите и отливите в района, като решил да използва особеностите на това място срещу врага.
    Менрян е съвсем тесен пролив между остров Диндо и нос Усуен (провинция Чжелла). Морското течение идващо откъм Индийския океан заобикалящо остров Чжечжудо в този участък силно се стеснява между гранитните брегове и образува мощни течения и бурни водовъртежи*
    На това място Син заповядал да опънат под водата яки стоманени въжета на няколко реда.

    Сражението се завързало на 16 септември 1597 г. 330 японски кораба се насочили към корейския флот. Когато го доближили корейските кораби бързо им избягали и с резки маневри се отдалечили от тях, като това се повторило няколко пъти. Ли Сун Син нямал намерение да влиза в открит бой.
    Тази опасна игра с врага продължила докато дошло време за отлива. Тогава корейските кораби преследвани от врага се насочили към пролива Менрян, където вече всичко било подготвено за сражението. В последния момент японците се усетили и опитали да излезнат от тесния каменен коридор в открито море, но вече било твърде късно, силното течение ги понесло към пролива докато носовете им не запънали във въжетата. Така те се оказали в безпомощно състояние – не можели да мръднат нито напред, нито назад, като мухи попаднали в паяжина. Тогава корейския флот свободно открил огън по бездействащия враг с цялата си налична артилерия. В продължение на няколко часа повечето японски кораби били потопени, над 5 000 войници били погребани в бурните води на морето, включително и Курушима, Норикуса и други японски флотоводци.

    След тази нова блестяща победа на Адмирал Син хегемонията в южните води отново попаднал в ръцете на корейците. Много райони в южната част на Корея били освободени от вражеската окупация и това създало благоприятни условия за разгръщане на настъплението против японците по суша. Династията Мин отново изпратила многочислени китайски войски (над 100 000 души за цялата война), които оказали неоценима помощ и в съвместни операции с главнокомадващия корейските сухопътни сили Квон Юр успяли отново да изтласкат япоците на юг.
    Също така през лятото на 1598 и китайския флот с екипаж около 5000 души под командването на Чен Лин се сражавал във взаимодействие с флота на Ли Сун Син.

    За тази втора грандиозна кампания Тоютоми Хидейоши бил мобилизирал над 150 000 войска на корейска територия, която отново само в началото взела превес и в последствие била постепенно изтласкана на юг, а флотът му отново бил разбит. Дори на самия остров Кюшу, откъдето той ръководел войната избухнал метеж против него, защото вече се надигало недоволство и сред японското население от продължителната завоевателна война, от която практически не печелели нищо.
    Със смъртта на Хидейоши (18 септември 1598) устоите на милитаристичните кръгове във властта сериозно се разклатили, а военната кампания в Корея окончателно пропаднала.

    В създалото се критично положение японското командване отново предложило да се сключи мир като през това време да направи всичко възможно да се евакуира от страната. Ли Сун Син твърдо отказал всякакви преговори с японския главнокомандващ Кониши Юкинага, като бил твърдо решен този път да докара врага до пълен разгром. Провалили се и опитите за привличане на китайското командване от страна на японците

    През ноември 1598 корейския и китайския флот под командването на Ли Сун Син пресякъл пътя за отстъпление на японците и се отправил към Норян за да им даде решително сражение.На 19 ноември обединения флот ударил японския с фронтална атака откривайки ураганен огън по него. Сред японците настанала паника, корабите се пръснали в различни посоки в опит да се спасят, но били преследвани и потапяни. Над 10 000 японски моряци станали храна за акулите и около 300 техни кораба отишли на дъното на морето.

    В разгара на сражението Ли Сун Син бил смъртоносно ранен от вражески куршум, паднал на палубата, до него притичал племенникът му Ли Ван на когото заповядал в никакъв случай да не съобщава на никой за състоянието му до края на битката, това били и последните думи на великия корейски флотоводец Ли Сун Син.
    В това време боя продължил с голямо ожесточение и завършил с пълния разгром на японците. Едва 50 кораба от целия им флот успяли да се измъкнат заедно с Кониши Юкинага и още няколко пълководци.

    ------------------------------------------------
    * По късно ще бъде установено, че на това течение немогат да издържат дори съвременни кораби с парни двигатели до 2000 тона водоизместимост.

    von Danitz написа
    Ай стига бе, предполагам че е съвпадение?
    Е няма какво друго да е Ким е доста често срещано корейско име, а и тоя не е бил някаква особено важна клечка, тези тримата са поели отбраната на крепостта след като титуляра Ким Си Мин умрял от болест.
    Last edited by Warlord; 09-06-2008, 12:24. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

    Comment


      #17
      А как мислите, може ли да се приеме, че кобуксените са първите бронирани кораби в историята?! Поне в докладите си до Хидейоши японските флотоводци с това оправдават отчайващо ниската ефективност на топовния им обстрел по тях. В своя отчет до корейския двор "Разгромът на японците при Данпхо" адмирал Син за първи път дава описание на въведения от самия него нов тип бойни кораби, но не споменава такова нещо. Целия му доклад обаче е доста лаконичен и пропуска доста подробности, така че все пак остава и такава възможност. Може между редовете от шипове да е имало метални листове.
      (\_/)
      (°_°)
      (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

      Comment


        #18
        Ако не греша първите бронирани кораби не са ли японските Текосен.

        Comment


          #19
          Статията е страхотна-браво!!!

          Comment


            #20
            Stephen Turnbull е написал Samurai Invasion-Japan's- Korean War 1592-1598

            Сто и двайсет часа ще можете да сваляте това, ако ви вълнува, оттук

            Comment


              #21
              Мене Стивън Търнбул не ме кефи- лично мнение
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #22
                Кониши Юкинага е бил християнин както и почти цялата му дивизия. Крьстили го с име дон Антонио.

                Когато Токугава го пленил след Секигахара, категорично отказал да се самозаколи, както му диктували националните традиции, защото християнството забранява самоубийството.


                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  #23
                  Хитрец а дали се е сещал за християнската си ценностна система, която му забранява самоубиство, докато е рязал уши и носове на избити корейци. А иначе християнството в Япония оцелява още 30-тина години до Шимабара, когато на Токугава им хрумва да ги изтребят до крак и да изгонят европейците от страната.
                  Интересно и че главнокомандващия на 2-рата група армии - Като Киомаса пък е бил будист и между двамата е имало открита неприязън, може би затова Хидейоши е изпратил именно тях двамата за да може по-лесно да ги контролира.

                  п.п. направих и карта с основните направления и провинциите за онагледяване на текстовата част.
                  Attached Files
                  (\_/)
                  (°_°)
                  (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                  Comment


                    #24
                    а дали се е сещал за християнската си ценностна система, която му забранява самоубиство, докато е рязал уши и носове на избити корейци.
                    Боя се, че и на европейските християни тези ценности никак не са им пречели да преуспяват в подобен род начинания .

                    Comment


                      #25
                      Продължавайки да изследвам Имджинската война изникват още интересности. След като се оказа, че тогава за първи път се използват броненосци изглежда и за първи път на бойното поле излизат сухопътни бронирани машини.

                      Това се случва на 12 февруари 1593 г. когато 20 000 корейска войска под командването на губернатора на провинция Чже-ла Квон Юр, намираща се по това време в крепостта Хяндю, е обкръжена от крупни сили на японците.
                      Корейската армия ожесточено се отбранявала от настъплението на японските войски. В този тежък за корейците момент пред отбранителните им позиции се появили над 300 "огневи коли", от които бил открит непрекъснат огън с множество аркебузи, нанасяйки огромни поражения сред вражеските линии и разкъсвайки ги на много места. Негов изобретател бил началника на интендантската служба по това време Пен И Дюн. Огневата кола представлявала обкована отвсякъде с железни пластини количка или по-скоро малък вагон. По корпусът му имало над 40 отвора от които стърчали дулата на тежките аркебузи. Тази Огнева кола била ново мощно оръжие изиграло важна роля в извоюването на редица последвали победи над многобройните японски нашественици след боя при Хяндю. По своята конструкция и ефективност тя напомняла на съвременен танк.

                      Какво ще кажете по въпроса?
                      (\_/)
                      (°_°)
                      (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                      Comment


                        #26
                        Warlord написа Виж мнение
                        По своята конструкция и ефективност тя напомняла на съвременен танк.
                        Махни тази част, моля. Иначе звучи съвсем възможно, имах една статия за бронирани кораби с огнестрелни оръдия, участвали в една подобна война, само май бяха китайски. Трябва да проверя.
                        albireo написа
                        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                        Comment


                          #27
                          Warlord написа
                          Какво ще кажете по въпроса?
                          Звучи като ъпгрейдната версия (с оглед на случилото се междувременно развитие в областта на огнестрелните оръжия) на хуситските бойни каруци. Най-вероятно и тактическото им използване е било сходно, защото иначе не си представям как ще са ги движели по бойното поле. До появата на сериозна полева артилерия ефективността им е била несъмнена. Наличието им в този случай говори за липсата на истинска артилерия.

                          ПП Между другото, корейски източници ли ползваш? Питам, защото с тях трябва да имаш едно на ум, в склонността си да се изкарват прародина на всички слонове наминават дори тукашните ненормалници, така че това трябва да се отчита. Особено пък, когато става въпрос за "подлия и неморален вечен враг".

                          ПП2 За съвременния танк наистина по-добре го махни, дори на първите танкове не напомнят дори като тактическо използван, още по-малко като конструкция или ефективност.

                          Comment


                            #28
                            Imperial написа Виж мнение
                            Махни тази част, моля. Иначе звучи съвсем възможно, имах една статия за бронирани кораби с огнестрелни оръдия, участвали в една подобна война, само май бяха китайски. Трябва да проверя.
                            знаех си че ще ви издразни това изречение, ама трябваше да предизвикам повечко интерес и сензация. Точно така беше написано в един руски речник за "огневая повозка" и оттам преписах по-голямата част от описанието. За съжаление повече подробности засега не можах да намеря.
                            Руски преводи на корейски източници ползвам, пълно е с патриотичен патос наистина, старая се да го отстранявам.
                            Иначе не става много ясно как точно се е придвижвало това чудо, дали на колела или дървени релси, но щом е количка се е придвижвала по някакъв подобен начин. За тактическо използване не може да се сравнява със значението на съвременните танкове, все пак изглежда е имало изключително отбранителен характер, но въпреки това различен от този на хусисткия вагенбург. Все пак там каруците като се установят и покрият на позицията не се движат, просто изпълняват ролята на укрепена позиция. Докато корейските са се движели и то на отделни места, не са формирали плътна скачена верига. Може би част от екипажа да са ги бутали зад някакво бронирано прикритие отзад. Нямам идея, а мисля и че по-подробни сведения липсват, така че можем само да си пофантазираме.
                            Но са по-назад със сигурност от механично задвижващия се при това куполен танк от чертежите на Леонардо, който обаче така и не влиза в действие

                            п.п. за бронираните кораби пише повече, самия адмирал Син в отчета си до кралския двор обяснява как точно ги е конструирал. А преди тях мисля, че се говореше за японски бронирани кораби с артилерия, макар и примитивна.
                            (\_/)
                            (°_°)
                            (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                            Comment


                              #29
                              Май нещо не сте особено въодушевени от сензационното ми откритие на средновековен танк Я да видим тогава какво ще кажете за това:

                              Това оръжие се нарича Хвачха, разработено е в Корея още в началото на 15 в. И също е използвано в Имджинската война. По същество то е първия прототип на съвременните ракетни системи за залпов огън. Има капацитета да изстрелва 100 до 200 „ракети” в масиран залп с до 450-500 метра обсег.
                              Ракетите са привързани с конопени въжета и представляват стикове с остри стоманени върхове и прикрепени до върха им цилиндрични „резервоари” с барут намазани със смола или друга запалителна течност.
                              Конструкцията се състои от двукола талига (материал - бор, чам, дъб) носеща платформа с редове от дупки, в които се зареждат амунициите. От задната страна има две успоредни оси (дръжки), които позволяват на оператора на машината лесно да я придвижва напред или издърпва назад, както и вертикални оси позволяващи да отбива фронтални атаки от близко разстояние.

                              Така че когато започва японската инвазия през 1592 г. много от корейските укрепления разполагат с ракетни установки! Но са използвани почти само в дефанзивен план срещу настъпващите японци. В Битката при Хенджу (12 ян. 1953) например 3 400 корейци успяват да удържат атаката на 30 000 японци с помощта на 40 установки „Хвачха”, като настъпващите в гъсти редици самураи се оказват идеална цел за тях и понасят катастрофални загуби – около 24 000 жертви.

                              В сравнение с европейските масивни топове от 16 в. изстрелващи тежки сферични снаряди Хвачха със своите тънки и дълги ракети и лек и лесно подвижен корпус е представлявала една доста подвижна, удобна и маневрена артилерия подходяща и за отбрана и за атака, както и за бързо пренасяне по различни участъци на бойните действия.
                              Attached Files
                              Last edited by gollum; 27-12-2010, 10:48.
                              (\_/)
                              (°_°)
                              (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                              Comment


                                #30
                                Ами, напротив, на мен ми хареса и мисля да го задействам в някоя забавна игрица в стил Fantasy general .
                                Това оръжие ми харесва . Само картинките може би нямаше да е зле да са малко по-малки, че много разпъват страницата и трудно се чете. Какво ще кажеш да ги намалиш до нещо по-приемливо, примерно не повече от 900 пиксела по ширина? Тъкмо и качеството ще се подобри. Ако не ти се занимава и нямаш нищо против, мога и аз да я свърша тази работа.
                                Що се отнася до самото оръжие, не мисля, че е много точно да се сравнява с европейската артилерия - все пак, артилерията в Европа възниква като обсадно оръжие (макар че бързо се развива и полева), докато този реактивен залпов стреломет е по-скоро дефанзивно полустанционарно оръжие и не може да се ползва за разрушаване на фортификации.
                                В някаква степен по-скоро се припокрива с функциите на стрелковите подразделения (с лъкове, но и с други стрелящи оръжия) - да покриват със залпов огън площи, заети от противника. Разбира се, 500 метра е доста голям обсег, така че това оръжие ще да има предимство (макар че пък е и доста по-тясно специализирано). Основният плюс по-скоро е в това, че заема доста по-малко място - горе-долу колкото за 2-4 стрелеца, а изстрелва много повече стрели наведнъж (макар че ако се сравни във времето, може би не са толкова много - но така или иначе, ефектът е във залпа), а вероятно и с по-голяма сила.
                                Интересно е колко точно е било и доколко групирани са били попаденията, защото поне по-късните ракетни оръжия (използвани достатъчно много от Европейците) са и крайно неточни (докато не въвеждат въртене на ракетата, но това става по-късно). Според статията в "Уикипедия" уж били "доста групирани" и точни. Предполагам, че презареждането на оръжието трябва да е отнемало страшно много време.
                                Пак според "Уикипедия" лошите метеорологични условия са му влияели доста, ограничавайки ефективния обсег до 100 метра.
                                Използвали са два типа боеприпаси - стандартни стрели за лък (до 200) с ракети или по-тежки подобни на копия, които явно са имали и някакъв барутен заряд (но съответно е изстрелвало по-малко от тях).

                                Впрочем, в Европа има донякъде подобни механизми, доколкото си спомням, но май са се използвали предимно като неподвижна обсадна техника (за защита от обсада, всъщност), макар че изстрелването е ставало по-традиционно, с тетива. Но стрелите на залп са достигали до 300, ако правилно си спомням.
                                Сещам се и за рибодекините, макар че те са по-различни, разбира се. Но пак става въпрос за няколко оръдейни ствола на общ лафет (че и защитен), които гърмят заедно.

                                ПП Не успях да намеря картинка на porcupine, но за сметка на това намерих няколко ribaudequin-а, така че прикачам три картинки за яснота.
                                Attached Files

                                Comment

                                Working...
                                X