Инвазията
В края на 15 в. с разпадането на шогуната Ашикага, управлявал страната около 200 години, Япония навлязла в период на междуособни войни. Обединението на страната започнал Ода Нобунага, но бил убит от своите васали. Делото му обаче било продължено от един от неговите доверени васали Тоютоми Хидейоши, който успял да обедини Япония със силата на оръжието и се превърнал за народа в жесток деспот съсредоточил в ръцете си цялата, военна, политическа и икономическа власт в страната.
По-това време Япония бележи голям ръст на градското съсловие и започва да изпитва все по-голяма нужда от внос на стоки. Управляващата в Корея династия Ли, прекратява търговията си с Япония заради грабежите на японски пирати, самураи и търговци (наричани от корейците Вягу ) по крайбрежието, което прекъсва и търговията й с Китай и останалия свят.
Тоютоми Хидейоши замислил да разреши този проблем с въоръжена агресия. Инвазията на японските самураи на континента е подбудена и от факта, че дългия период на междуособни войни изтоштил до край икономическите сили на страната и народът обеднял, което подтикнало Хидейоши към грабеж над други страни.
Неговият план бил колкото дълго обмислян толкова и грандиозен тотално мобилизиране на въоръжените сили на феодалите, мълниеносно нахлуване на Корейския полуостров и нанасяне на съкрушителен удар на държавата, след което проникване и овладяване на Китай и накрая създаване на една велика източна империя под негова власт.
На 13 април 1592 над сто хилядна японска войска, снабдена и с огнестрелно оръжие, дебаркирала при Пусан. Цялата област била овладяна в кратко време, а съпротивата на по-малобройните защитници сломена.
Кампанията се ръководела от Хидейоши, който се намирал в Япония в Нагоя, провинция Сага. Японската войска била разделена на 9 армии.
Главнокомандващия корейската армия Ким Мен Вон, който трябвало да отбранява брега на река Хангана и Ли Ян Вон главнокомандващ на гарнизона в Сеул, побягнали на север още преди да влязат в схватка с врага.
На 2 май японските войски превзели столицата Сеул и там се установил Укида Хидею главнокомандващ окупационните войски. Вихреното настъпление продължило и на 15 май 1-ра армия начело с Кониши Юкинага превзела Пхенян, като разгромил главните сухопътни сили на корейците в централния район 8 000 души под командването на Син Риб.
2-ра армия командвана от Като Киомаса се придвижила към провинция Хамген, овладяла я и окупирала дори част от Манчжурия. В провинция Хванхе вилнеели войските на Курада Нагамаса.
Губернаторите Ли Кван, Сен Гак и Ким Су успяли да съберат и организират близо 50 000 армия и я повели в помощ на Сеул, но още по пътя били разгромени от японците в провинция Кенги.
Само за два месеца японците успяли да овладеят почти цяла Корея. Самураите разграбвали имуществото на населението, изнасилвали жените, а младежите откарвали като роби в Япония.
Паяметник на японската жестокост и насилие се превърнала т.нар. Могила на ушите в Киото, където завоевателите изпратили 30 000 отрязани уши от убити корейци.
Почти цяла Корея с изключение на провинция Чжелла и райните на север и запад от Пхенян била окупирана от японците.
Морските сражения
След като акостирали в Пусан, японските войски водени от Юкинага и Киомаса се придвижили във вътрешността на страната, а флотът командван от Като Есиаки, Куки Ешитака и Тодо Такатора се установил в южното корейско крайбрежие и поддържал снабдяването на сухопътните части.
Командващият военноморските сили на първата отбранителна линия по лявото крайбрежие на провинция Кенсан Пак Хон изгорил своите кораби и избягал от преследващия го враг.
Втората морска отбранителна линия (дясното крайбрежие на Кенсан) Вон Гюн в първата битка при остров Кучжеджо претърпял поражение и поради опасения от преследване потопил над 100 от корабите си с голямо количество топове и снаряжение. Изоставил даже бойните знамена и слизайки на брега разпуснал 10 000 войника. Но скоро преустановил отстъплението си и се насочил към щаб-квартирата на главните морски сили в Норян и изпратил пратеници за помощ до Ли Сун Син командващ третата морска отбранителна линия (лявото крайбрежие на провинция Чжелла).
Ли Сун Син незабавно събрал военния съвет и решил да настъпи. На 4 май навлязъл във водите при Кенсан с флот от 85 кораба.
На 5 май достигнал пристанището Танпхо и се съединил със силите на Вон Гюн, който му отстъпил един свой кораб под негово командване в знак на тяхното бойно съдружие.
На 7 май в пристанището Окхпо Ли Сун Син заварил около 50 вражески кораба и заповядал да бъдат атакувани. През това време екипажът на японските кораби се бил пръснал по крайбрежните села. Някои от тях забелязали приближаването на корейския флот и се хвърлили към корабите си в опит да ги спасят. Завързало се голямо морско сражение. В началото японците оказали яростна съпротива, но скоро поддали под натиска на корейците и започнали да изхвърлят зад борда товара на корабите, за да ги олекотят и по-бързо да минат в отстъпление. Вече било късно - корейският флот се впуснал да ги преследва, боевете продължили в течение на няколко часа и били потопени 26 и повредени много други японски кораби, а над половината японски войници били избити. Битката завършила с голяма победа за корейския флот.
В същата нощ близо до Единпхо били потопени още 5 японски кораба.
На 8 май в залива Тектинпхо Ли Сун Син нападнал 13 вражески кораба, чиито екипаж разграбвал местните села, но като пристигнала армията на Син побягнали към хълмовете във вътрешността. Корейците взели много трофеи от врага, включително оръжия и боеприпаси, като плячката била разпределена по равно между войниците и местното население. Били използвани и т.нар костенуркови кораби (кобуксени).
Това разстроило японската тактика, като прекъснало връзката за снабдяване на сухопътните сили.
На 6 юли флотът на Син заварил в Кенян засякъл друга голяма вражеска флотилия, която решила да се прибере в пристанището му. Тя била съставена от 36 големи, 24 средни и 13 малки съда. Да се атакува било невъзможно защото заливът бил тесен, а на входа му били струпани много кораби, а врага имал възможност при поражение да се изтегли и спаси на сушата. Затова Син решил да подмами врага към брега на остров Хансандо и да го унищожи там. Той се намирал между остров Кочжедо и Кенсан, но бил необитаем и в случай на поражение, ако се опитат да се спасят на него японците би ги очаквала гладна смърт.
За тази цел той настъпил с 5-6 кораба, които след кратък сблъсък и няколко изстрела тръгнали да бягат към острова. Първоначално самураите мислели, че това са всичките сили на врага и веднага се впуснали да ги преследват. Корейският флот обаче стоял в засада при Хансандо в построение Хагиктин (крилат жерав). Когато японците се появили, корейския флот настъпил откривайки ураганен огън по него с топовете. Още в първите минути били потопени няколко японски кораба, а на останалите настанала паника. Малко след това преминали в отстъпление в опит да заемат старата си позиция в пристанището, но били преследвани и потапяни един след друг.
В този бой били потопени общо 59 японски кораба (повечето крупни съдове), загубите в жива сила също били огромни, само около 400 души успяли да се доберат до остров Хансандо. А от японския флот невредими успяли да избягат само 1 голям, 7 средни и 6 малки кораба.
След това на 10 юли Син достигнал пристанището Ангорпхо, където били концентрирани 31 големи, 15 средни и 6 малки японски кораба. Син опитал да приложи същата маневра и да ги подмами в открито море, но този път японците не се вързали. Въпреки това корейските кораби един след друг навлезли в пристанището и открили огън по врага. В завързалото се голямо сражение всички японски кораби били потопени, а екипажът избит, като само нищожна част се спасили бягайки на сушата.
Във всичките морски сражения на Ли Сун Син японците загубили над 100 кораба и над 9 000 души, а корейските загуби били незначителни 19 убити и 114 ранени. Корейците установили контрол над морето и отрязали единствения път за снабдяване с припаси и подкрепления на японците. Кониши Юкинага трябвало да преустанови настъплението си дълбоко в Корея и да се върне отново към юга, това дало възможност и на сухопътните съпротивителни сили на Корея да се организират срещу врага.
Син решил незабавно да атакува и най-голямата морска база на японците в Пусан, откъдето и най-бързо можело да отстъпят към родината си. Там били базирани близо 500 вражески съда, от които след тежки боеве успяли да потопят около 100 от тях. Екипажът на разбития флот слязъл на брега и съвместно със сухопътните части разполагащи и с огромна кавалерия заели позиции за отбрана. Син не се решил да дебаркира и да ги атакува, защото не разполагал с кавалерия, а и вече настъпвала нощта и се опасявал да не обкръжат силите му при десанта и в крайна сметка се изтеглил към своята базата.
Следва продължение
В края на 15 в. с разпадането на шогуната Ашикага, управлявал страната около 200 години, Япония навлязла в период на междуособни войни. Обединението на страната започнал Ода Нобунага, но бил убит от своите васали. Делото му обаче било продължено от един от неговите доверени васали Тоютоми Хидейоши, който успял да обедини Япония със силата на оръжието и се превърнал за народа в жесток деспот съсредоточил в ръцете си цялата, военна, политическа и икономическа власт в страната.
По-това време Япония бележи голям ръст на градското съсловие и започва да изпитва все по-голяма нужда от внос на стоки. Управляващата в Корея династия Ли, прекратява търговията си с Япония заради грабежите на японски пирати, самураи и търговци (наричани от корейците Вягу ) по крайбрежието, което прекъсва и търговията й с Китай и останалия свят.
Тоютоми Хидейоши замислил да разреши този проблем с въоръжена агресия. Инвазията на японските самураи на континента е подбудена и от факта, че дългия период на междуособни войни изтоштил до край икономическите сили на страната и народът обеднял, което подтикнало Хидейоши към грабеж над други страни.
Неговият план бил колкото дълго обмислян толкова и грандиозен тотално мобилизиране на въоръжените сили на феодалите, мълниеносно нахлуване на Корейския полуостров и нанасяне на съкрушителен удар на държавата, след което проникване и овладяване на Китай и накрая създаване на една велика източна империя под негова власт.
На 13 април 1592 над сто хилядна японска войска, снабдена и с огнестрелно оръжие, дебаркирала при Пусан. Цялата област била овладяна в кратко време, а съпротивата на по-малобройните защитници сломена.
Кампанията се ръководела от Хидейоши, който се намирал в Япония в Нагоя, провинция Сага. Японската войска била разделена на 9 армии.
Главнокомандващия корейската армия Ким Мен Вон, който трябвало да отбранява брега на река Хангана и Ли Ян Вон главнокомандващ на гарнизона в Сеул, побягнали на север още преди да влязат в схватка с врага.
На 2 май японските войски превзели столицата Сеул и там се установил Укида Хидею главнокомандващ окупационните войски. Вихреното настъпление продължило и на 15 май 1-ра армия начело с Кониши Юкинага превзела Пхенян, като разгромил главните сухопътни сили на корейците в централния район 8 000 души под командването на Син Риб.
2-ра армия командвана от Като Киомаса се придвижила към провинция Хамген, овладяла я и окупирала дори част от Манчжурия. В провинция Хванхе вилнеели войските на Курада Нагамаса.
Губернаторите Ли Кван, Сен Гак и Ким Су успяли да съберат и организират близо 50 000 армия и я повели в помощ на Сеул, но още по пътя били разгромени от японците в провинция Кенги.
Само за два месеца японците успяли да овладеят почти цяла Корея. Самураите разграбвали имуществото на населението, изнасилвали жените, а младежите откарвали като роби в Япония.
Паяметник на японската жестокост и насилие се превърнала т.нар. Могила на ушите в Киото, където завоевателите изпратили 30 000 отрязани уши от убити корейци.
Почти цяла Корея с изключение на провинция Чжелла и райните на север и запад от Пхенян била окупирана от японците.
Морските сражения
След като акостирали в Пусан, японските войски водени от Юкинага и Киомаса се придвижили във вътрешността на страната, а флотът командван от Като Есиаки, Куки Ешитака и Тодо Такатора се установил в южното корейско крайбрежие и поддържал снабдяването на сухопътните части.
Командващият военноморските сили на първата отбранителна линия по лявото крайбрежие на провинция Кенсан Пак Хон изгорил своите кораби и избягал от преследващия го враг.
Втората морска отбранителна линия (дясното крайбрежие на Кенсан) Вон Гюн в първата битка при остров Кучжеджо претърпял поражение и поради опасения от преследване потопил над 100 от корабите си с голямо количество топове и снаряжение. Изоставил даже бойните знамена и слизайки на брега разпуснал 10 000 войника. Но скоро преустановил отстъплението си и се насочил към щаб-квартирата на главните морски сили в Норян и изпратил пратеници за помощ до Ли Сун Син командващ третата морска отбранителна линия (лявото крайбрежие на провинция Чжелла).
Ли Сун Син незабавно събрал военния съвет и решил да настъпи. На 4 май навлязъл във водите при Кенсан с флот от 85 кораба.
На 5 май достигнал пристанището Танпхо и се съединил със силите на Вон Гюн, който му отстъпил един свой кораб под негово командване в знак на тяхното бойно съдружие.
На 7 май в пристанището Окхпо Ли Сун Син заварил около 50 вражески кораба и заповядал да бъдат атакувани. През това време екипажът на японските кораби се бил пръснал по крайбрежните села. Някои от тях забелязали приближаването на корейския флот и се хвърлили към корабите си в опит да ги спасят. Завързало се голямо морско сражение. В началото японците оказали яростна съпротива, но скоро поддали под натиска на корейците и започнали да изхвърлят зад борда товара на корабите, за да ги олекотят и по-бързо да минат в отстъпление. Вече било късно - корейският флот се впуснал да ги преследва, боевете продължили в течение на няколко часа и били потопени 26 и повредени много други японски кораби, а над половината японски войници били избити. Битката завършила с голяма победа за корейския флот.
В същата нощ близо до Единпхо били потопени още 5 японски кораба.
На 8 май в залива Тектинпхо Ли Сун Син нападнал 13 вражески кораба, чиито екипаж разграбвал местните села, но като пристигнала армията на Син побягнали към хълмовете във вътрешността. Корейците взели много трофеи от врага, включително оръжия и боеприпаси, като плячката била разпределена по равно между войниците и местното население. Били използвани и т.нар костенуркови кораби (кобуксени).
Това разстроило японската тактика, като прекъснало връзката за снабдяване на сухопътните сили.
На 6 юли флотът на Син заварил в Кенян засякъл друга голяма вражеска флотилия, която решила да се прибере в пристанището му. Тя била съставена от 36 големи, 24 средни и 13 малки съда. Да се атакува било невъзможно защото заливът бил тесен, а на входа му били струпани много кораби, а врага имал възможност при поражение да се изтегли и спаси на сушата. Затова Син решил да подмами врага към брега на остров Хансандо и да го унищожи там. Той се намирал между остров Кочжедо и Кенсан, но бил необитаем и в случай на поражение, ако се опитат да се спасят на него японците би ги очаквала гладна смърт.
За тази цел той настъпил с 5-6 кораба, които след кратък сблъсък и няколко изстрела тръгнали да бягат към острова. Първоначално самураите мислели, че това са всичките сили на врага и веднага се впуснали да ги преследват. Корейският флот обаче стоял в засада при Хансандо в построение Хагиктин (крилат жерав). Когато японците се появили, корейския флот настъпил откривайки ураганен огън по него с топовете. Още в първите минути били потопени няколко японски кораба, а на останалите настанала паника. Малко след това преминали в отстъпление в опит да заемат старата си позиция в пристанището, но били преследвани и потапяни един след друг.
В този бой били потопени общо 59 японски кораба (повечето крупни съдове), загубите в жива сила също били огромни, само около 400 души успяли да се доберат до остров Хансандо. А от японския флот невредими успяли да избягат само 1 голям, 7 средни и 6 малки кораба.
След това на 10 юли Син достигнал пристанището Ангорпхо, където били концентрирани 31 големи, 15 средни и 6 малки японски кораба. Син опитал да приложи същата маневра и да ги подмами в открито море, но този път японците не се вързали. Въпреки това корейските кораби един след друг навлезли в пристанището и открили огън по врага. В завързалото се голямо сражение всички японски кораби били потопени, а екипажът избит, като само нищожна част се спасили бягайки на сушата.
Във всичките морски сражения на Ли Сун Син японците загубили над 100 кораба и над 9 000 души, а корейските загуби били незначителни 19 убити и 114 ранени. Корейците установили контрол над морето и отрязали единствения път за снабдяване с припаси и подкрепления на японците. Кониши Юкинага трябвало да преустанови настъплението си дълбоко в Корея и да се върне отново към юга, това дало възможност и на сухопътните съпротивителни сили на Корея да се организират срещу врага.
Син решил незабавно да атакува и най-голямата морска база на японците в Пусан, откъдето и най-бързо можело да отстъпят към родината си. Там били базирани близо 500 вражески съда, от които след тежки боеве успяли да потопят около 100 от тях. Екипажът на разбития флот слязъл на брега и съвместно със сухопътните части разполагащи и с огромна кавалерия заели позиции за отбрана. Син не се решил да дебаркира и да ги атакува, защото не разполагал с кавалерия, а и вече настъпвала нощта и се опасявал да не обкръжат силите му при десанта и в крайна сметка се изтеглил към своята базата.
Следва продължение
използвам най-вече корейска литература по случая (преведена на руски разбира се 
- т.нар. Имджинска война), която е доста предубедена и едностранчива, но като цяло може да се извлекат много интересни факти без много преувеличения.
Comment