Ето какво пише Грегоровиус (361-62) за Монреал д'Албарно, когото той нарича "фра Монреале":
След като се отделил от Префекта (Кола ди Риенцо) бившият приор на Ордена на Св. Йоан събрал банда от свои собствени и изгладнели наемници: бургундци, италианци, унгарци, германци, но по-специално швейцарци, с охота следвали призива на неговия боен барабан. От тази гмеж той формирал, по примера на Вернер фон Урслинген, "Великата компания", номадска разбойническа групировка от около хиляда великолепно екипирани бойци, конници и пехота. Чрез злато и уговорки, кардинал Алборноз си осигурил обещанието на Монреале да не сключва повече съюз с Префекта и бил доволен, когато разбойникът-рицар повел войската си в Тоскана и Марката. Фермо, Перуджа, дори Флоренция, Сиена, Арецо и Пиза срамно платили откуп, за да избегнат опустошението. През юли 1354 г. Монреале дал под наем компанията си на венецианците за 150 000 златни флорини, за да им послужи срещу Висконти. Бойците били командвани от неговия лейтенант - графът на Ландау. Самият той останал назад, опитвайки се да постигне пълно господство над Италия. Двама от неговите братя живеели в Перуджа, рицарят Бретоне де Нарба (дьо Нарбон?) и Аримбалдо, доктор по право. Кола ди Риенцо вдъхновил двамата млади провансалци с перспективите за бъдещите си дела в Рим и възстановяването на античната република и те му заели няколко хиляди златни флорини, като не пропуснали да уведомят брат си за това. Фра Монреале неохотно дал своето съгласие, но обещал подкрепата си в случай, че плановете на Кола пропаднели.
Тук явно си личи ренесансовият дух. Излиза, че освен хоспиталиер, приор и благородник, както и безскрупулен тип, Фра Мориале е проихождал и от доста образовано семейство. Единият от братята му е доктор по право, а и двамата се вдъхновяват от приказките на "трибуна" на римския народ Кола ди Риенцо за възраждане на античната Римска република. Това подсказва добра начетеност в уж иначе безпросветното и "тъмно" Средновековие. Всъщност и цитатите на Фра Мориале, които съм постнал по-горе в темата, издават ренесансовия дух: захвърлилият расото рицар-хоспиталиер не се интересува нито от Бог, нито от Дявол, той проправя сам с меча си своя път в "един свят на лъжи и бедност". На процеса в Рим, след който бил обезглавен, кондотиерският водач говорел за безсмислието на живота като Катон или Сенека (Грег, 366).
След като се отделил от Префекта (Кола ди Риенцо) бившият приор на Ордена на Св. Йоан събрал банда от свои собствени и изгладнели наемници: бургундци, италианци, унгарци, германци, но по-специално швейцарци, с охота следвали призива на неговия боен барабан. От тази гмеж той формирал, по примера на Вернер фон Урслинген, "Великата компания", номадска разбойническа групировка от около хиляда великолепно екипирани бойци, конници и пехота. Чрез злато и уговорки, кардинал Алборноз си осигурил обещанието на Монреале да не сключва повече съюз с Префекта и бил доволен, когато разбойникът-рицар повел войската си в Тоскана и Марката. Фермо, Перуджа, дори Флоренция, Сиена, Арецо и Пиза срамно платили откуп, за да избегнат опустошението. През юли 1354 г. Монреале дал под наем компанията си на венецианците за 150 000 златни флорини, за да им послужи срещу Висконти. Бойците били командвани от неговия лейтенант - графът на Ландау. Самият той останал назад, опитвайки се да постигне пълно господство над Италия. Двама от неговите братя живеели в Перуджа, рицарят Бретоне де Нарба (дьо Нарбон?) и Аримбалдо, доктор по право. Кола ди Риенцо вдъхновил двамата млади провансалци с перспективите за бъдещите си дела в Рим и възстановяването на античната република и те му заели няколко хиляди златни флорини, като не пропуснали да уведомят брат си за това. Фра Монреале неохотно дал своето съгласие, но обещал подкрепата си в случай, че плановете на Кола пропаднели.
Тук явно си личи ренесансовият дух. Излиза, че освен хоспиталиер, приор и благородник, както и безскрупулен тип, Фра Мориале е проихождал и от доста образовано семейство. Единият от братята му е доктор по право, а и двамата се вдъхновяват от приказките на "трибуна" на римския народ Кола ди Риенцо за възраждане на античната Римска република. Това подсказва добра начетеност в уж иначе безпросветното и "тъмно" Средновековие. Всъщност и цитатите на Фра Мориале, които съм постнал по-горе в темата, издават ренесансовия дух: захвърлилият расото рицар-хоспиталиер не се интересува нито от Бог, нито от Дявол, той проправя сам с меча си своя път в "един свят на лъжи и бедност". На процеса в Рим, след който бил обезглавен, кондотиерският водач говорел за безсмислието на живота като Катон или Сенека (Грег, 366).
Comment