Ей,Империал,човек ,който твърди на всеослушание пред съвременниците си ,че е бременен със слон ,същевременно командва най добрата регулярна кавалерия в Европа и отгоре на всичкото отнася прехвалената наполеоновска гвардия при Ватерло,като свиня стар вестник,не може да не е култов и сакрален!!! :lol: Да не говорим ,че Блюхер изобщо не е бил :drink: :lol:
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Наполеон Бонапарт - трагедията на един мечтател
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
приятно е да прочетеш как българин си блъска мозъка над стратегичческия талант на Наполеон, жив е още духа на военната ни традиция, възможно е един ден да се разпали с нова сила! Хубаво е че пишеш, за резун, сега за Наполеон и то аргументирано с мнение по въпроса... Чел ли си самият Наполеон за кампанията в Египет: "Турските паши не знаеха, че имат на среща си най-великият пълководец на епохата ни и атакуваха!" фин артилерийски офицер, слабост ми е!
Comment
-
Да ти кажа няма много смисъл да се чете какво той е писал за каквото и да било. Имай предвид, че всичко, което е писал, е с пропагандна цел, и дори не е консистентно Имам една книжка избрани цитати, доста си противоречи
В коментара си към хартията професора ми отбеляза накрая, "Маньоврите не правят добри статии за вестника"albireo написа...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...
Comment
-
Интересна статийка, Имп :tup:
Не знам твоя проф какво ти е казал, ма на мен ми направиха няколко неща впечатление. Ще се пробвам да ги изкажа, колкот мога.
В началото ми се струва, че дефинициите ти на трите нива на воюването са леко не на място, те са взети от една друга епоха и са насложени изкуствено на нашия период. Което довежда до изкривяване на естеството на различните нива. Както вече казах някъде по-нагоре лиспата на "военни театри" или по-скоро координация между тях (сиреч ширина на бойните действия), както и локалната същност на войските и техния относително малък брой (рядко някоя държава може да извади повече от две-три средно силни армии, чиато цел пък обикновено е съединяването им в една единствена), което ограничава конфликта откъв брой операции/битки (сиреч дълбочината), довежда в крайна сметка, че "оперативното планиране" се оказва стратегическо. Една кампания се е предвиждало да доведе до окончателното постигане на политическата цел, не е било замислено да е само малка част от някакъв широк военно-политическо-икономически конфликт. От което пък следва, че движенията по време на кампания са стратегически по своята същност. И стратегическото ниво преминава директно в гранд-тактическото. Изключение може да са само по-късните кампании, които се проточват повече от едно сражение, но дори там целите и движенията са стратегически по същество. Няма смисъл излишно да усложняваме нашия модел с още едно ниво. Макар разбира се да има елементи, които са чисто "оперативни" (корпусите и тн), като цяло оперативното и стратегическото ниво се припокриват в голяма степен.
Аз снощи не можах да си довърша поста, та сега продължавам.
Значи горните забележки относно термините са си чисто академични де, няма никакво значение в крайна сметка кое как ще се нарича, стига да става ясно за какво се говори Но както каза и Голъм, просто се получава така, че налагаш твоя съвременен модел, който обаче не отговаря съвсем и се налага да изкривяваш или по-точно да усложняваш излишно анализа си, за да се впише в модела.
Това, според мен, се дължи на желанието ти да теглиш извън-времеви парарели - да раздрусаш съответната тема докато останат базисните военни максими, които уж важат за всички епохи. Да редуцираш комплексната и хаотична конкретна ситуация до един стандартализиран порядък, който би ни помогнал да "сравним" Наполеон и неговите действия с нашите доктрини. Обаче както John Keegan в The Face of Battle i The Mask of Command показва, тоя подход, макар и много често срещан при военните историци, е бая заблуждаващ. При него просто изходът от едно сражение, победителят в един кофликт се решават според прости математически по своята същност съждения. А знаем, че не е така. За това трябва винаги да се запазва преспективата, в която стои конкретната кампания, просто защото има хиляди други фактори, икономически, културни или емоционални, зависими от конкретната ситуация, които оказват своето влияние и практически нарушават непоправимо уравнението на военните максими. То нали затова е изкуство воюването, иначе щеше да е наука, както се опитва да го изкара Джомини
В твоето писание това прекалено залитане в посока "закони и максими" ми се струва е изключителното значение на маневрирането, което му отдаваш ти. Опитваш се да анализираш всеки нов ход в кампаниите само и единствено през филтъра на маньовъра, като по този начин сам изключваш възможността за намесата на други фактори. А в повечето случаи именно те решават по-нататъшното развитие на събитията, не маневреното умение. Например руската кампания - тя не се проваля, защото Наполеон не маневрира като хората. Бих запитал как си представяш оперативно маневриране, което би му донесло успех в тая кампания? Имаш един цитат там "the character of Russia demand well-defined and flexible operational plans, lines of advance that threaten alternate objectives and deny the Russian armies freedom of action", който си е чисто wishfull thinking Не виждам как една тогавашна армия би могла да изпълни тези изисквания. Ако разгледаме ситуацията от гледна точка на генерала, то Русия представлява нерешим проблем. Липсата или огромното раздалечаване на важните политически центрове и практически неунищожимата ресурсна база автоматично ги отписват като стратегически цели. Което оставя като такава единствено армията на врага. Наистина нищо не гарантира, че дори с разбита главна армия руснаците ще поискат мир, но реално това е единствената цел, която все пак предоставя някакъв шанс. Така че Наполеон действа по правилния, всъщност по единствения възможен за него път. А когато руснаците отказват решителното сражение/то не се оказва достатъчно за примирие, то никакво маневриране не би помогнало на Наполеон генералът след като Наполеон политикът вече е омазал работата, обявявайки война на Русия. И си адски прав дето казваш, че руската кампания показва границите на гения на Наполеон - супер нагледно показва, че има военни проблеми, които никой генерал не може да реши, гений или не. И показва най-вече колко некадърен държавник е.
По нататък за 1813г пък всъщност влизаш в противоречие. Според твоя модел, ако маневрираш оперативно, то трябва да победиш. И след като Наполеон не побеждава, значи не маневрира, а това противоречи на фактите. В тази кампания всъщност (и в 1814г) се вижда наистина едно оперативно ниво. Наполеон използва вътрешните комуникации и форсирани маршове да държи вражеските армии разделени и да води бой с всяка поотделно. Която му стратегия се овенчава напълно с успех - факт е, че противниците му не успяват да се концетрират чак до Лайпциг, както и че на няколко пъти успява да натупа различни армии. Крайния неуспех в кампанията се дължи не на липса на маньовър у Наполеон, а в изменените характеристики на конфликта - той бива все повече и повече ресурсен и все по-малко "пълководчески". Реално при масираните армии срещу него и изтощението на Франция зад него, никакво маневриране или оперативно майсторство не би помогнало на Наполеон или на който и да е друг в тая линия.
Накрая само да отбележа още нещо конкретно. В твоя анализ на кампаниите маневрирането е абсолютния и най-решителния признак за военния гений. Маньовъра става цел сам по себе си, цел, към която генералът трябва да се стреми винаги и всяко отклонение от него води до поражение. Ясно, че темата ти е такава, но въпреки това трябва да поставиш маневрирането в правилната преспектива - а именно то е просто инструмент за постигането на нещо друго, в подчинена позиция за печеленето на време, в командна позиция за максимално бързото елиминиране на противника. И като инструмент то не трябва да се разглежда за самото себе си, а в конктекста на това, което трябва да се постигне чрез него. Там например, където цитираш Лидел-харт "He still used the manoeuvre ......to make mastication easier" по случай пруската кампания излиза като че ли упрекваш Наполеон, че е заформил генерално сражение вместо да продължи с маневрената война. При положение, че всяко качествено и морално предимство е на негова страна, да вземе да ги захвърли в идеята на един възможен срив на морала на противника в един неясен момент от бъдещето. Това е идиотско. Все едно един покерджия, държейки тройка аса и чифт попове да изхвърли асата с идеята, че може да му дойдат другите два попа за каре. Това е погрешната преспектива, която имах предвид. Целта на Наполеон е именно генералното сражение и маньовъра е начина да го постигне, а не да си танцува наоколо заради грациозността на танцуването. Все пак не трябва да забравяме, че Лидел-Харт с писанията си се е боричкал със зъби и нокти срещу една определена позиционна доктрина, което го кара да прекалява с акцентирането на маньовъра В крайна сметка във всяка епоха основната военна цел винаги е била основната вражеска армия, а най-добрия метод за премахването и е именно генералното сражение.
Натропах сума глупости в тоя пост, ама дори не ми се чете сега да видя как е, та директно ги пускам пък после ше се оправдавам ако трябва Ма ми се струва че ще трябва редакция, ма по-натам...XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Текстът ти е интересен, Империал (за стилистиката трудно мога да се поризнеса - не го владея чак толкоз добре тоя език), но наистина грешиш с ахронизми - сиреч, разсъждаваш в термините на маневрената война и оперативното изкуство от първата половина на ХХ век, спрямо събития от началото на Х²Х-ти. Инак като цяло съм напълно съгласен с изводите ти. То впрочем поначало при обявяването на някого за "гений" и "велик еди-какъв си" трябва да се внимава, като личността и делата й се преценяват преди всичко в контекста на епохата. Защото инак, ако се изнесе извън времето, всяка личност и дела се оказват частични и непълни - поне ако говорим за исторически дела (във филосовията, да речем, нещата са доста по-различни, но пък и човешката природа, както и фундаменталната проблематика не се изменят с времето и епохата особено ).
Comment
Comment