Наполеон Бонапарт - трагедията на един мечтател

[Док Холидей]

няколко пъти би австрииците и смотаните и разпокъсани германци

Ще ти спестя приказки действайки само с:

:evil:

[Sa4mo]

Знам,че с емоционалното си изказване предизвиках гнева на поклонниците на Наполеон и многото привърженици на немското военно изкуство! Но нека наистина направим анализ-Императора не постигна нищо с бескрайните си войни,освен ,че направи от Русия най-авторитетната държава в континентална Европа след 1813г и окончателно превърна Британия в световен морски владетел.Що се отнася до чисто воинските му умения и качества мисля си ,че векове преди него по-добри пълководци са измислили това което прави той-бързи преходи,разгром на противниците на части,съсредоточаване на върха на главния удар най много сили и средства.Смятам,че около Наполеон, както и около други пълководци,като Ромел например(въпреки,че сравнението може би не е много подходящо) витае една създадена от почитателите му слава,която при наистина обективен анализ ,би се развенчала и в крайна сметка този анализ би ни показал истинското му лице с добрите и лошите страни!

[Imperial]

Е, "немското военно изкуство" все още не съществува тогава, в смисъла който влагаме в последствие. Но през 1813 някъде започва възраждането на пруската армия с един много много важен елемент - новият им генерален щаб. Той се изгражда от няколко истински гении и е предпоставката за брилянтното представяне в последвалите войни до 1945, както и разбира се и за провалите на немската армия, най-вече за основния й провал - да се ориентира правилно политически

[von Danitz]

без обструкционизъм, но :
1. ---1813 година, предполагам си искал да кажеш
2. Фридрих е почитан от Наполеон
3. ерцхерцог Карл се справя доста добре Валми, където полага кости маршал Лан
4. да цитирам толстой, който казва, че германците "отстъпват , когато им се обясни логично, че е опасно да се настъпва"
5. Ако Гнайзенау и Клаузевиц са началото на нещо, то това е по скоро сработване на големи щабове, нещо което липсва на Наполеон. Да Клаузевиц говори и за целите на сражението и войната, но това тогава е вече е оформено от френските автори

[Sir Gray]

Ами ето значи един много приятен "аспект"
Дайте да разнищим легендите около Наполеон.

За мен лично неговата персона се дели един вид на две - Наполеон като пълководец и Наполеон като личност. Несъмнено двамата Наполеоновци се преплитат в огромна степен, но все пак ако ги разгледаме поотделно смятам, че ще добием по-ясна представа кое качество или недостатък принадлежи на единия или другия.
Като генерал Наполеон несъмнено е ако не най-великия, то на второ място в тази спорна класация (спорна поради трудността да се извадят обективни критерии за оценката на пълководци и тотално различни епохи и обкръжения). Конкретните практики и военни максими, някои от които спомена Sa4mo, са изведени далеч преди него наистина (всъщност повечето още през 500г.пр.хр. в далечния Китай ), но тези максими всъщност са удивително прости и разбираеми за всеки човек. Тайната не е в самите тях или в разбирането им, а в прилагането им на практика, което винаги се оказва неимоверно трудно и по силите на твърде малък брой пълководци. И точно това е, което разделя "добрия" от "лошия" генерал. Това, комбинирано със способностите му на лидер, защото във всеки пълководец също се събират две личности - генералът (пресметливото прилагане на тактики и стратегии по законите на военните максими, математическата страна на проблема) и лидерът (водачът на група индивиди, стремящ се да впрегне техните емоции и морал за своята кауза, ирационалната страна, и сега, но тогава още повече важна). Повечето от "великите" пълководци комбинират до голяма степен тези две страни, те са едновременно добри аналитични глави и харизматични личности (става въпрос за едно време разбира се, когато армията е била под контрола на един човек. С появата на генералните щабове нещата се променят) При Наполеон можем да наблюдаваме развити и двете страни. Като генерал можем да кажем, че той, макар и да не въвежда някаква "революция" във военното дело (че кой ли пък въвежда?!), винаги маневрира и се бие по-бързо, по-решително и по-инициативно от противниците си на всички нива, стратегическо, оперативно и тактическо. В почти всички свои кампании той притежава инициативата, а в останалите се стреми да я завладее, а инициативата определено е един от най-ясните признаци за способностите на даден генерал. Но за по-обстойно разнищване на генералските му способности трябва повече място, а това тук уж беше само общо въведение, та ще ги оставя за по-натам.
Лидерските качества на Наполеон са до голяма степен и тези, които го определят като личност, но понеже засега го разглеждаме само като пълководец, то да видим как те се отразяват на военните му кампании. Имаме прекалено много примери, че той е печелил привързаността на войниците си и е успявал да ги подтикне към допълнителни усилия и жертви отново и отново. С премерени театрални лични жестове и преднамерените промени в армията (пищни униформи и тн) Наполеон постига еспри дкор (ако наистина се чете така ще е чудо - esprit d'corps, просто термина е много подходящ), който превъзходжа този на повечето от противниците му. Да цитирам по памет филдмаршал лорд Уавел от една лекция пред щабни офицери: "Да научите, че Наполеон през 1796г с 20 000 души побеждава комбинирани части от 30 000, действайки според нещо си, наречено "икономия на усилието" или "вътрешни линии" е чиста загуба на време. Ако може обаче да разберете как един неизвестен, млад офицер успява да мотивира гладна, наполовина гола и доста дива тълпа, как после успява да надманеврира, надхитри, надблъфира и разбие пълководци, които през целия си живот са изучавали войната и са я водили според всички учебници на времето, то тогава ще сте научили нещо стойностно"

Да минем към личността Наполеон - политикът и авантюристът. КАто цяло, поне на мен ми се струва, че цялата тази история за "обединителя и просветлителя на Европа" е пълна глупост, създадена я от него самия по време на заточението му, я от привържениците и заслепените от неговия образ. Според мен той просто е човек, жаден за власт и слава, абсолютно авторитарен, макар и притежаващ харизматична власт над другите, безразличен към отделните човешки съдби. Като политик абсолютен авантюрист, макар и брилянтен организатор. Емоционално леко романтичен и на моменти доста ирационален - то си му е в кръвта И веднъж дал ход на събитията, те го надрастват и тяхната динамика в крайна сметка нахвърля възможностите му да ги контролира или влияе, което, комбинирано с засилващата се жажда за власт или по-скоро нежеланието да се откаже от нея, неминуемо довежда до падението му. Типично човешко И типично тоталитарно в момента с абсолютната власт, както и гръкотрагично в безсилните опити да се възпротиви на съдбата (или по-точно да хода на събитията, чието начало самия той е дал) Но може би като личност ще трябва да го разнищим по-подробно, но това важи за всички страни, грубо нахвърляни тук, от характера му. То и затова липсва всякаква аргументация - това е само за старт на дискусията

[Imperial]

За оперативния маньовър (или по-скоро отсъствието му) при Наполеон чета в момента и сигурно ще коментирам скоро

[Sir Gray]

Империал, то за "оперативен маньовър" не е много коректно да се говори по наполеоново време. Тогава армиите и воюването не са били толкова усложнени, че да изискват това междинно ниво. При положение, че армиите са все още точкови, а целта на операциите е най-често генерално сражение между двете основни армии, то можем да кажем, че от стратегическото се е минавало директно в гранд-тактическото ниво. Към "оперативното" май се причислява само осигуряването на сигурността на армията в полето - разузнаване, постови, екраниране чрез кавалерия ей такива, както и някои конкретни операции от по-мащабни стратегически движения.

[Imperial]

безразличен към отделните човешки съдби

"Какво са пет милиона човешки живота пред моя"
Наполеон
(свободен цитат)

За това, че "винаги маневрира и се бие по-бързо, по-решително и по-инициативно от противниците си на всички нива, стратегическо, оперативно и тактическо" не мога да се съглася. В Италия, в кампаниите 1805-1807, да. Обаче от 1809 нататък нещата стават каша. Австрийците за малко не го нагъват. В Русия какво прави? Какви са тия фронтални атаки на окопани войски при Смоленск и Бородино? (да не говорим че оставя командването на Ней и се прибира в палатката) Някакъв помен от оперативно планиране? Кара напред с едничката идея да настигне руснаците и да получи "решителното сражение". Единственото му наистина "наполеоново" изпълнение е преминаването на Березина на връщане. Още по-тъжно е неориентираното му разхождане из Германия през 1813, няма никаква идея какво да прави, верно набива съюзниците три пъти, но и трите пъти в съвсем безидейни фронтални сражения, а след това вече няма ресурси и е натирен.

(това е провокация с цел да се отвори истинска дискусия )

[Sir Gray]

Долен провокатор такъв!

За куците изпълнения от по-късните години съм донякъде съгласен, може да се каже, че годинките си казват думата, пък и човек с времето привиква към спокойния и улегнал живот на император Но и не можеш да кажеш, че всичко след 1809г е боза. Еслинг е леко лоо представяне, но пък последвалото внимателно планиране и подготовка за Варгам показва, че Наполеон още си взима поука от грешките. Самия Варгам не е нещо чак уникално, но пък и трябва да се вземе предвид, че самата операция по същество е супер трудна - форсиране на река при присъствието на силен и предупреден вече враг. Решителния успех, постигнат от Наполеон, сам по себе си е вече доста добро постижение.
По нататък руската кампания е ясна. Лоша тактика в битките, слаба стратегия. Макар че следва да кажем кое би било "силна" стратегия в съответния случай, което оставям на теб (МУАХАХАХА, я да видим как ще набиеш сега Русия) За Бородино и двамата пълководци правят грос-тактически грешки - Кутузов с небалансираното си разположение, Наполеон с фронталната атака (ако беше послушал Давоут за фланговата атака...).
Обаче не съм съгласен, че по нататъшните кампании стават все по-зле. 1813г всъщност показва Наполеон отново на висота - коалицията го превъзхожда значително, а той успява доста дълго да удържи положението. Елементите са същите както и в блестящата кампания от 1814г във Франция (май нея си пропуснал ) - бърз марш ту към един, ту към друг противник, кратки сражения и после назад към следващата армия на врага. Лошото обаче е, че с тая стратегия не може да спечели войната, само забавя неизбежния край (което важи особено за 14г.) А пък съюзниците скоро я парират (поне през 13г) със спогодбата да се отстъпва пред самия Наполеон, а да се атакува срещу маршалите му. А и още нещо, специално за 13г ефекта от победите му е адски ограничен от липсата на кавалерия и следващата от това неспособност да преследва разбитите армии на съюзниците. Ако Наполеон имаше все още по това време кавалерията от предишни години или поне някаква, каквато и да е, кавалерия, то съюзниците щяха бая доста да си изпатят. Ама той си е виновен - никой не го е карал да я пропилява по Русията...
А освен това остава Ватерло - кампанията е в най-добрия наполеонов стил, кофти само дето една битка там нещо тръгва лошо...

Всъщност според мен способностите на Наполеон като генерал остават на висота в по-късните години, това което вече му липсва е персоналната енергия. Пък и вече е понатрупал едни черти на характера дето не са от най-похвалните или полезните за пълководец.

[Imperial]

за сега само ще кажа че най-готиния тип от целия период е Блюхер :lol:

сега отивам да пиша домашно по мат. :wall:

[Sir Gray]

Блюхер е култ, моля ти се!

[von Danitz]

Аз съм почитател на Южен Боарне, иначе за култ, Мюра, Ней и Лан са мания...реформите на Клебер също са впечатляващи, после това Гранд арме от 6 корпуса много не го разбрах, на прабаба ми гвардията :? и нейната внучка гвардия

Наполеон е велик при Лоди и Маренго, Италия е неговата стихия, а най-решителен и разумен казват в кампанията от 1814г.

[Imperial]

кои казват?

[von Danitz]

май съвреммениците му, които са го познавали в различните периоди от живота му, не става дума за пруските генерали , той за тях е оперен герой и дилетант без никакъв принос в теорията на обхвата и маньовъра нощем при дъжд и гръмотевици в крепост оградена с ров и контраескарпи и войска преяла с люти чушки, командвана от препил офицерски корпус

[Sir Gray]

Хехехе, добре бе :lol: :lol:
за 1814 и Уелингтон го казва