Голямата бурска война

[Sir Gray]

Воланд подхвърли нещо за Китченер та се подсетих за бурите и тяхната борба. (Между другото - ААААРГХ! Тъкмо щях да се скарам с някого, че отдавна не съм се дърпал за косите с някой, а Фридрих заключи темата. Мойе ли такова нещо?!? :lol: )
За Южна Африка и войната за независимост. Това е много интересен конфликт, от една страна воден по отживяващите по това време традиции на джентълменство и героизъм, останали от наполеоново време и тотално не на място, приложени срещу полуавтоматичните пушки, от друга показващ първите заченки на новата "материална" война, а отгоре на всичко и един от най-изчистените примери на партизанска война. Той струва на Империята огромни суми, немалко човешки живота и преди всичко пагубна загуба на престиж. Германският кайзер наблюдава с внимание как се справят англичаните и Генералния щаб си прави някои важни заключения.
Първата фаза на конфликта, класическия сблъсък, е доста скучна, въпреки че може да служи за ветропоказател накъде се развива военното изкуство за хора с въображение тогава. Вижда се ясно (но не и за английските офицери на място, които отново и отново се придържат към остарялите си тактики), че пехотата вече няма шанс в атака срещу подготвени и не толкова подготвени позиции, значението на артилерията се оказва нарастващо, а англичаните на няколко пъти показват своя изконен недостатък да воюват ЗА терен, а не ВЪРХУ него (непрестанно се повтаря случая, когато англичаните атакуват позиции на бурите на някой баир, завзимат ги с големи жертви и когато настава време за преследване и оползотворяване на победата те сядат и почиват, защото нямат заповеди. Томитата като че ли по природа не възприемат, че целта в една битка е унищожението на противника, а не завзимането на някоя природна забележителност. Тоя номер го правят доста често и през ВСВ). Бурите от друга страна показват своите характерни черти, и добри, и лоши - смелост, инициативност, но лоша дисциплина и склонност към зарязване на каузата ако нещата вървят зле.
Втората фаза обаче е високо интересна. Бурите преминават към начин на воюване, който се оказва много подходящ за натурата им, изникват нови, млади лидери, които се оказват превъзходни военни командири. Де Вет и Смутс карат англичаните да заприличат на полу-идиоти. Де Вет със своето "командо" връзва на фльонга хиляди англичани, опитващи се да го приклещят. И двете страни развиват тактики, които ще се окажат базисни за воденето на военен конфликт в нашето време, но ще трябва да мине ПСВ и да дойде ВСВ, за да се разберат основните принципи, които те прилагат на практика. Мобилността, инициативност и гъвкавост, концентрирането на усилието, кохезията на малките групи звучат присърце на всеки модерен офицер, но тогава се оказват неразрешим проблем за Британската империя. Подвижните командо-та на бурите карат англичаните да преорганизират собствените си части в леки летящи колони, за да могат да са наравно с тях. Но пък за да победят бурска част англичаните се нуждаят от значително числено преимущество в точката на контакта. Двете не могат да се комбинират и Китченер минава на може би единствената стратегия, способна да унищожи ефективно партизанско движение - премахването на средата, в която се движат партизаните, цивилното население. Той разделя територията чрез редици от бункери, ограничавайки движението на бурите и създавайки силни опорни точки, към които летящите колони да притиснат бурското командо. Така създава условия за "горещото" елиминиране на командо-тата, а чрез депортирането на цялото цивилно население в лагери лишава бурите от провизии и от "водата в която плуват те като риби" да цитирам Мао, карайки ги да се предадат или да се разотидат, "студеното" елиминиране. Обаче в цялата тая сложна система империята се вижда принудена да излива огромни средства, тотално извън пропорция спрямо целите и евентуалните ползи от конфликта, само за да си запази престижа. В края на краищата бурите се оказват победители, само след няколко години те отново участват в администрацията, а някои дори участват в управлението на цялата Империя от Лондон.
Интересно ми е, дали можем да считаме и да разглеждаме бурската война като архитип на партизанската война? Винаги е било трудно да се дефинира такава война и те са най-"сложните" и "трудните" (може и гадни да сложите) за водене, затова и са толкова интересни, особено в модерно време, когато ни заливат все повече конфликти от такъв тип. Но поради преплетеността на самата война със социални, политически, географски и всякаки други фактори е много трудно те да се анализират точно. Затова дали можем да се обърнем към бурската като най-изкристализирана, най-изчистена от всичките други напластявания, до степен, до която разбира се това е нужно, защото всеки конфликт задължително се вплита в обкръжаващата го среда. Но там като че ли можем да гледаме "пластово" - ако искаме чисто технически способите за борба с високо мобилни противници и ограничаване на партизанска активност, или пък целта на една такава война и дали тя оправдава използването на екстремните мерки, нужни за постигането и (целта е завладяването на нежелаещ това народ, а мерките са използването на жестоки и неморални методи (или пък има и други начини? може ли да се води завоевателна война с "цивилизовани" и "културни" методи??))

[gollum]

Голямата бурска война

Бравос, сър Грей, изложението ти е брилянтно :tup:
Според мен, единственият начин "да водиш" партизанска война с цивилизовани средства е да я избегнеш (което винаги може да се направи с различни по характер мерки). Най-добре е да я превърнеш в клутурно-информационна, където на практика всички мерки са оправдани (и не се осъждат като нецивилизовани, макар често да са по-ужасни от бруталното отнемане на живот) и има много повече място за маневриране, а и пространството на възможните решения може да се разширява и манипулира сравнително лесно (особено за страната с повече ресурси или по-добра глобална позиция).

[messire Woland]

Мда, много добро описание. А за наблюденията на немците и изводите им ... фразата от която се ръководи немския офицер по отношение на местното население на завзетите територии през ПСВ - "може да ни ненавиждат, важното е да се страхуват от нас". Идеята е била, че ако населението се страхува няма да оказва съпротива ... доста погрешна идея ...

[Sir Gray]

Аз имах предвид по-скоро наблюдения върху тактиката на пехотата, както и отвеяни разсъждения от рода на "Бе я ги вижте тия англичани колко зор видяха с бурите, на нас ептем няма да могат да ни излязат"
А за германците - има един малко известен епизод от ПСВ, войната в германска източна Африка. При избухване на войната там има около 260 европейски и 2500 колониални войници за покриването на площ, по-голяма от Германия. Обаче ги командва генерал Паул Емил фон Летов-Форбек, офицер, който се оказва невероятно способен и който несъмнено си е взел поука от бурската война за начините на колониално воюване. Още от началото неговите мижави сили взимат инициативата и преминават в настъпление към английска източна Африка, около Килиманджаро и завзимат града Тавета, с идеята да организират комбинирана атака срещу Момбаса с помоща на крайцера Кьонигсберг. Корабът обаче е припипан от английската флота и потопен и тоя план пропада, но Летов-Форбек използва Тавета като база за рейдове из английската територия, като в един момент има план за рейд към Найроби, за да отвлекат британския губернатор в типичен командоски стил. Цялата тази активност кара англичаните да предприемат активни действия срещу него, но тотално подценяват командването му - в края на 1914 г. 5000 души от Индия се пробват да завладеят Танга (в германска Африка) от морето, но след като губят 800 души десантът се проваля. В същото време други части атакуват позициите му на английска територия с цел да разединят силите му, но умелото разполагане на Летов-Форбек оставя всички важни точки достатъчно силни да удържат на заплахите и атаката от север също се проваля. През 1915 г. английският командващ е сменен и веднага натискът срещу немците се усилва. Англичаните успяват да завземат Букоба, главния немски град на езерото Виктория. В 1916 г. английските части в района се покачват до 100 000 души, дори Йан Смутс присъства с експедиционен корпус от Южна Африка. През март 1916 г. Португалия влиза във войната и блокира южната граница на германска Африка, докато английския флот блокира пристанищата и Летов се оказва изолиран напълно. Срещу тази заплаха той може да предложи около 4000 европейци (събрани от колонията с мобилизация) и 30 000 колониални войници. За разлика от англичаните, които се движат в бавни колони от по 2 - 3000 души, той разделя своите хора на отделни групи от по 150 - 200 души, с десетина европейски офицери и две-три картечници, за които има много муниции. По този начин той и подчинените му могат да се движат из страната бързо, постоянно избягвайки превъзхождащи сили и следвайки високо ефективна полу-партизанска война (точно както и бурите)
Когато през 1916 г. английските части предприемат масово настъпление, Летов избягва директния сблъсък и оставя само малки задържащи части. Междувременно Смутс напредва от север около Тавета и там в продължение на 2 години се започва невероятна кампания, която обаче не успява да заклещи в крайна сметка Летов-Форбек. (супер интересно как точно е действал Смутс "от другата страна на баира" срещу неговите собствени методи, но за съжаление досега не съм намерил по-подробно описание) Накрая немеца придвижва главните си сили надолу към територията на португалска Африка (Мозамбик), снабдявайки се по пътя от околността. Въпреки чести сблъсъци с английски части и последиците от болести, които карат по-малките му колони да се предадат, за да закарат хората по болници, последните месеци на войната виждат Летов, със сили намалели до 8000 души, все още да оперира по юго-западните граници на германската колония. Една от неговите части, колона наброяваща 200 души под командването на някой си лейтенант Науманн, измарширува повече от 4000 км из централната част на германска източна Африка, избягвайки всяко усилие на английски части, наброяващи 11 000 души, да я докарат до битка, докато през ноемрви 1918 г. те са обградени на някакъв хълм и след като свършват водата, а кладенците се оказват развалени, биват принудени да се предадат.
На юг Летов-Форбек връзва наколко фльонги на преследващите го англичани, но най-накрая са принудени да влязат в бой на 12 ноември (!!) Разпада на комуникациите попречва на английския командващ да го уведоми за армистията и чак на 14 Летов получава пълните условия, който официално се предава на 25 ноември.
Изключителната кампания на Летов-Форбек постига повече, отколкото всеки би могъл да очаква. Самото присъствие на враждебни сили карат англичаните да поддържат сили в размер на 4, че и повече, дивизии в района. Вярно, че тези войници иначе никога не биха отишли да се бият на европейския театър, но тяхната издръжка само е допълнителна тежест, несъразмерима с реалната опасност. Самият Летов-Форбек се оказва високо интелигентен командир. В неговото командване има доктор на всеки 240 души, а за военните му способности може да се добави и това, че при неговото предаване той все още е имал половин милион патрона за картечниците си. Цялата кампания струва на англичаните някъде към 70 милиона лири и към 60 000 загуби (48 000 от болести обаче), това е по-скъпо в пари и 3 пъти по-скъпо в жертви отколкото бурксата война.

[NATAN]

Англо-бурски войни.

Здравейте ! Нов съм във форума и предварително се извинявам ако повтарям темата но се интересувам от Англо-бурските войни.Причини за войните,хронология,участници (бурите са били потомци на холандски заселници),световни реакции.До колкото ми е известно бурите са се ползвали със симпатиите на много държави включително и на нашата все още в състава на османската империя.Паралелно с това за мен представлява интерес и зулуската война.

[albireo]

Здравей. Попаднал си на точното място . Във форума има едно кратко изложение на Сър Грей по въпроса http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4433. Btw ако управата иска може тази тема да се слее с него.
Относно зулзуската война - покрай филма "Зулу" имаше една кратка дискусийка, потърси в раздела за литература, кино и култура.
Иначе бурите освен холандска имат във вените си и още френска (покрай хугенотските заселници) и германска кръв (18 век в Кейпската колния са заселени и доста германски селяни.
За световните реакции си напълно прав - Бурите печелят симпатиите на целия останал свят, заради смелостта си да се опълчат на Великобритания. Но аз по-скоро бих казал че тези симпатии са породени не от толкова искрена привързаност към бурите и каузата им, колкото от естествената омраза към най-голямата и доминираща империя по това време. Омразата към Британия тогава е била общо взето идентична на омразата която се генерира по света с/у САЩ в настоящия момент. Поради това няма как бурите да не станат симпатични на Французи, Германци (особено) Руснаци, Италианци и т.н.
Колкото до военните действия освен това което е написал Грей (което е мн. добро) може да се допълнят още много неща, пък и за причините на самата война да се разгледат. В мрежата няма чак толкова много информация по въпроса, но все пак могат да се намерят интересни неща. Като се прибера от работа днес ще пусна линкове и ще напиша някое и друго нещо.

[Warlord]

До колкото знам от англо-бурските войни идва и суеверието, че ако трима човека запалят цигара от една и съща клечка, третия задължително ще умре.

Причината: лежат англичаните в окопите през нощтта. Един войник запалва клечка кибрит и пали цигарата си. Отсреща дебнещия бурски снайперист внезапно забелязва светлинка и хваща пушката. Англичанинът подава запалената клечка на войника до него, холандеца се прицелва в огънчето. Втория подава клечката на третия и в този момент холандецът стреля.

По време на тези войни били регистрирани доста такива случаи при които причината за смъртта била все една и съща и винаги убит бил този, който трети си запалил цигарата. Което принудило командването да въведе забрана няколко човека да палят цигара с една и съща клечка :twisted:

[albireo]

Съвсем вярно. И след войната тази армейска забрана преминава и в цивилния живот и постепенно влиза в нормите за добри маниери. И досега се смята за невъзпитано да се предлага на трети човек да запали цигара от същата клечка.

[Хана]

Пък гледаме с присмех на индианците, че се боядисват в цветовете на войната, на средновековните - че вярват в магии, чудеса и вещици

[albireo]

Хмм аз като казах "съвсем вярно" нямах предвид суеверието, ами забраната от страна на армията. Според мен армията е забранила паленето от една клечка не от суеверие, ами отчитайки с пълно съзнание качествата на бурските стрелци. Това за суеверието е малко преувеличено. Но със сигурност във войнишкия фолклор остава като "правило", че третия, който пали - умира.

[gollum]

Няколко въпроса (и аз не съм запознат с тези войни):

1. Често ли е имало позиционни сражения в Англо-Бурската война? Защото това " в окопите" ме навежда на такова предположение.

2. Пушенето на пост (караул) и по позициите не е ли било по принцип забранено от британския полеви устав? Или чак по време на тази война се въвежда въпросното парвило, без обаче пушенето да се забранява? ПИтам, защото да речем в българските устави е така - пушенето въобще е забранено, поради което не се уреждат специални правила относно начина за запалване на цигарите (лулите или каквото се използва).

ПП Между другото, тази тема може би е по-скоро за конкретния раздел на "Световна история".

[Dinain]

Което принудило командването да въведе забрана няколко човека да палят цигара с една и съща клечка

Егати и... командването, вместо да се сети да забрани да се пуши по време на пост (както е днес). Интересно, светлинката от кибрита се е виждала, а тази от запалената цигара - не???

[albireo]

По въпроса за позиционните сражения. Имало ги е макар и не толкова често. Но пък е имало три обсади - Лейдисмит, Кимбърли и Мейфкинг, които са продължили достатъчно дълго. Окопи е по-скоро фигуративно казано, но позиционни действия е имало.
Във втората фаза на войната, когато Китчънър започва да прилага стратегията на "студено" елииминиране и огражда земята, са построени хиляди малки блокхаузи обикновенно заемани от 7-20 войника. Те са прекарвали по-голямата част от времето си в абсолютна скука и предполагам е ясно, че на такова място, няма как (и кой) да санкционираш войника дори и да му забраниш да пуши. По време на обасидет е горе долу същото. С редки изключения не е имало големи сражения, а просто стоене от двете страни и продължителни артилерийски бомбардировки. На войската им е скучно, изнервящо, голяма част от войниците са местни градкси доброволци - така че и да са забранили пушенето или не - ефект никакъв. Та предполагам че по-скоро е ставало въпрос за забрана ad hoc, отколкото за цялостно регламентирано чрез устава действие.

[Dinain]

Албирео, и аз съм изкарал стотици наряди и знам колко скучно може да е И естествено съм пушил там, но не и на места където има и най-малка вероятност за вражески снайперисти. Сега си спомням как го правехме (когато повече от двама са на пост) - щом единият искаше да пуши, просто сядаше на пода, а другия оглежда хоризонта през това време - и после обратното.
Затова и мисълта ми беше, че заповедта, без значение дали са я спазвали или не, е глупава - дори вражеският войник да не успее да се прицели, огънчето най-малкото показва точно местоположението на войниците.

[albireo]

Намирам всякакви сравнения с бурите за неуместни , защото и бегъл поглед върху стрелковото им оръжие ще даде отговор на въпроса :коя Велика сила ги подкрепя.

Бурите не са подкрепяни от нито една велика сила.
Бурите печелят симпатии с това, че се опълчват на тогавашния хегемон (или поне възприемания като такъв от всеобщото обществено мнение). Има силни симпатии в тяхна полза - Германия, Холандия, Франция, Русия, САЩ и къде ли още не, но няма никаква подкрепа.Симпатии не е равно на подкрепа. Нито дипломатическа, нито военна, нито материална подкрепа им е оказана от великите сили в качеството им на такива. Бурите си купуват оръжието не от държавата, а от отделни фирми производители на оръжие, както всеки нормален клиент. За което оръжие заплащат със злато (данъците от експлоатацията на мините в Ранд, все пак им служат за нещо). Престанете с тия спекулации - подкрепа от великите сили. Смешно е, а и е глупаво.
И що се отнася, до производтсвото на артилерия, намирам сравнението за напълно уместно. Съгласен съм, че от артилерията има практическа полза, само при солидна организация и налична материална база. Но в случая стигнахме до производството на артилерия. Очевидно за направата на съответните черешови топчета са изразходвани някакви ресурси - труд, време. За стрелбата с тях също - барут, импровизиран картеч и т.н. Според мен не е невъзможно и неуместно, да се мисли за малко по-ефективен вариант от дървените тапешници. Не казвам много оръдия, нито пък организирана артилерия, нито пък съвременни образци.
Затова в крайна сметка дадох примера с Рас. Неговите оръдия, са изработени от части за каруци. Лафетите им са тегличи от волски впрягове, стрелят с импровизиран картеч. Не смятам, че направата им е отнела повече ресурси, като материали и време, отколкто направата на 3 черешови топчета. Но смятам (и съм убеден), че са стреляли по-добре.
На тази база смятам сравнението за резонно.
Въпроси?