Воланд подхвърли нещо за Китченер та се подсетих за бурите и тяхната борба. (Между другото - ААААРГХ! Тъкмо щях да се скарам с някого, че отдавна не съм се дърпал за косите с някой, а Фридрих заключи темата. Мойе ли такова нещо?!? :lol: )
За Южна Африка и войната за независимост. Това е много интересен конфликт, от една страна воден по отживяващите по това време традиции на джентълменство и героизъм, останали от наполеоново време и тотално не на място, приложени срещу полуавтоматичните пушки, от друга показващ първите заченки на новата "материална" война, а отгоре на всичко и един от най-изчистените примери на партизанска война. Той струва на Империята огромни суми, немалко човешки живота и преди всичко пагубна загуба на престиж. Германският кайзер наблюдава с внимание как се справят англичаните и Генералния щаб си прави някои важни заключения.
Първата фаза на конфликта, класическия сблъсък, е доста скучна, въпреки че може да служи за ветропоказател накъде се развива военното изкуство за хора с въображение тогава. Вижда се ясно (но не и за английските офицери на място, които отново и отново се придържат към остарялите си тактики), че пехотата вече няма шанс в атака срещу подготвени и не толкова подготвени позиции, значението на артилерията се оказва нарастващо, а англичаните на няколко пъти показват своя изконен недостатък да воюват ЗА терен, а не ВЪРХУ него (непрестанно се повтаря случая, когато англичаните атакуват позиции на бурите на някой баир, завзимат ги с големи жертви и когато настава време за преследване и оползотворяване на победата те сядат и почиват, защото нямат заповеди. Томитата като че ли по природа не възприемат, че целта в една битка е унищожението на противника, а не завзимането на някоя природна забележителност. Тоя номер го правят доста често и през ВСВ). Бурите от друга страна показват своите характерни черти, и добри, и лоши - смелост, инициативност, но лоша дисциплина и склонност към зарязване на каузата ако нещата вървят зле.
Втората фаза обаче е високо интересна. Бурите преминават към начин на воюване, който се оказва много подходящ за натурата им, изникват нови, млади лидери, които се оказват превъзходни военни командири. Де Вет и Смутс карат англичаните да заприличат на полу-идиоти. Де Вет със своето "командо" връзва на фльонга хиляди англичани, опитващи се да го приклещят. И двете страни развиват тактики, които ще се окажат базисни за воденето на военен конфликт в нашето време, но ще трябва да мине ПСВ и да дойде ВСВ, за да се разберат основните принципи, които те прилагат на практика. Мобилността, инициативност и гъвкавост, концентрирането на усилието, кохезията на малките групи звучат присърце на всеки модерен офицер, но тогава се оказват неразрешим проблем за Британската империя. Подвижните командо-та на бурите карат англичаните да преорганизират собствените си части в леки летящи колони, за да могат да са наравно с тях. Но пък за да победят бурска част англичаните се нуждаят от значително числено преимущество в точката на контакта. Двете не могат да се комбинират и Китченер минава на може би единствената стратегия, способна да унищожи ефективно партизанско движение - премахването на средата, в която се движат партизаните, цивилното население. Той разделя територията чрез редици от бункери, ограничавайки движението на бурите и създавайки силни опорни точки, към които летящите колони да притиснат бурското командо. Така създава условия за "горещото" елиминиране на командо-тата, а чрез депортирането на цялото цивилно население в лагери лишава бурите от провизии и от "водата в която плуват те като риби" да цитирам Мао, карайки ги да се предадат или да се разотидат, "студеното" елиминиране. Обаче в цялата тая сложна система империята се вижда принудена да излива огромни средства, тотално извън пропорция спрямо целите и евентуалните ползи от конфликта, само за да си запази престижа. В края на краищата бурите се оказват победители, само след няколко години те отново участват в администрацията, а някои дори участват в управлението на цялата Империя от Лондон.
Интересно ми е, дали можем да считаме и да разглеждаме бурската война като архитип на партизанската война? Винаги е било трудно да се дефинира такава война и те са най-"сложните" и "трудните" (може и гадни да сложите) за водене, затова и са толкова интересни, особено в модерно време, когато ни заливат все повече конфликти от такъв тип. Но поради преплетеността на самата война със социални, политически, географски и всякаки други фактори е много трудно те да се анализират точно. Затова дали можем да се обърнем към бурската като най-изкристализирана, най-изчистена от всичките други напластявания, до степен, до която разбира се това е нужно, защото всеки конфликт задължително се вплита в обкръжаващата го среда. Но там като че ли можем да гледаме "пластово" - ако искаме чисто технически способите за борба с високо мобилни противници и ограничаване на партизанска активност, или пък целта на една такава война и дали тя оправдава използването на екстремните мерки, нужни за постигането и (целта е завладяването на нежелаещ това народ, а мерките са използването на жестоки и неморални методи (или пък има и други начини? може ли да се води завоевателна война с "цивилизовани" и "културни" методи??))
За Южна Африка и войната за независимост. Това е много интересен конфликт, от една страна воден по отживяващите по това време традиции на джентълменство и героизъм, останали от наполеоново време и тотално не на място, приложени срещу полуавтоматичните пушки, от друга показващ първите заченки на новата "материална" война, а отгоре на всичко и един от най-изчистените примери на партизанска война. Той струва на Империята огромни суми, немалко човешки живота и преди всичко пагубна загуба на престиж. Германският кайзер наблюдава с внимание как се справят англичаните и Генералния щаб си прави някои важни заключения.
Първата фаза на конфликта, класическия сблъсък, е доста скучна, въпреки че може да служи за ветропоказател накъде се развива военното изкуство за хора с въображение тогава. Вижда се ясно (но не и за английските офицери на място, които отново и отново се придържат към остарялите си тактики), че пехотата вече няма шанс в атака срещу подготвени и не толкова подготвени позиции, значението на артилерията се оказва нарастващо, а англичаните на няколко пъти показват своя изконен недостатък да воюват ЗА терен, а не ВЪРХУ него (непрестанно се повтаря случая, когато англичаните атакуват позиции на бурите на някой баир, завзимат ги с големи жертви и когато настава време за преследване и оползотворяване на победата те сядат и почиват, защото нямат заповеди. Томитата като че ли по природа не възприемат, че целта в една битка е унищожението на противника, а не завзимането на някоя природна забележителност. Тоя номер го правят доста често и през ВСВ). Бурите от друга страна показват своите характерни черти, и добри, и лоши - смелост, инициативност, но лоша дисциплина и склонност към зарязване на каузата ако нещата вървят зле.
Втората фаза обаче е високо интересна. Бурите преминават към начин на воюване, който се оказва много подходящ за натурата им, изникват нови, млади лидери, които се оказват превъзходни военни командири. Де Вет и Смутс карат англичаните да заприличат на полу-идиоти. Де Вет със своето "командо" връзва на фльонга хиляди англичани, опитващи се да го приклещят. И двете страни развиват тактики, които ще се окажат базисни за воденето на военен конфликт в нашето време, но ще трябва да мине ПСВ и да дойде ВСВ, за да се разберат основните принципи, които те прилагат на практика. Мобилността, инициативност и гъвкавост, концентрирането на усилието, кохезията на малките групи звучат присърце на всеки модерен офицер, но тогава се оказват неразрешим проблем за Британската империя. Подвижните командо-та на бурите карат англичаните да преорганизират собствените си части в леки летящи колони, за да могат да са наравно с тях. Но пък за да победят бурска част англичаните се нуждаят от значително числено преимущество в точката на контакта. Двете не могат да се комбинират и Китченер минава на може би единствената стратегия, способна да унищожи ефективно партизанско движение - премахването на средата, в която се движат партизаните, цивилното население. Той разделя територията чрез редици от бункери, ограничавайки движението на бурите и създавайки силни опорни точки, към които летящите колони да притиснат бурското командо. Така създава условия за "горещото" елиминиране на командо-тата, а чрез депортирането на цялото цивилно население в лагери лишава бурите от провизии и от "водата в която плуват те като риби" да цитирам Мао, карайки ги да се предадат или да се разотидат, "студеното" елиминиране. Обаче в цялата тая сложна система империята се вижда принудена да излива огромни средства, тотално извън пропорция спрямо целите и евентуалните ползи от конфликта, само за да си запази престижа. В края на краищата бурите се оказват победители, само след няколко години те отново участват в администрацията, а някои дори участват в управлението на цялата Империя от Лондон.
Интересно ми е, дали можем да считаме и да разглеждаме бурската война като архитип на партизанската война? Винаги е било трудно да се дефинира такава война и те са най-"сложните" и "трудните" (може и гадни да сложите) за водене, затова и са толкова интересни, особено в модерно време, когато ни заливат все повече конфликти от такъв тип. Но поради преплетеността на самата война със социални, политически, географски и всякаки други фактори е много трудно те да се анализират точно. Затова дали можем да се обърнем към бурската като най-изкристализирана, най-изчистена от всичките други напластявания, до степен, до която разбира се това е нужно, защото всеки конфликт задължително се вплита в обкръжаващата го среда. Но там като че ли можем да гледаме "пластово" - ако искаме чисто технически способите за борба с високо мобилни противници и ограничаване на партизанска активност, или пък целта на една такава война и дали тя оправдава използването на екстремните мерки, нужни за постигането и (целта е завладяването на нежелаещ това народ, а мерките са използването на жестоки и неморални методи (или пък има и други начини? може ли да се води завоевателна война с "цивилизовани" и "културни" методи??))
Comment