Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Император Франц Йосиф I.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    Goleman написа
    Разбрах, просто не съм използвал правилното название. Щом на български е генерал-лейтенант, така да бъде. ... А думата Untermarschall съществува и е равна на Feldmarschalleutnant, но най-вероятно е по-малко използвана (вж. линка по-горе).
    Поправям го и благодаря за инфото.
    За нищо, добре си дошъл. Питай ако имаш някакви други неясноти около превода, който правиш. В случая наистина беше изпозлвал неправилно название, нещо повече, то е неправилно и за австрийската армия от епохата, която не рядко, ами никога не е използвала Untermarshall. Използвала си е Feldmarschalleutnant, което се опитах и надявам се успешно обясних.
    Надявам се не си приел тона ми, като заядлив или агресивен, защото определено не е бил такъв, нито съм писал с такава нагласа.
    Recalibrating my lack of faith in humanity...

    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

    Comment


      #62
      Goleman написа
      Вярно, и на мен ми беше странно! Оставих го така, макар че нещо не звучеше точно. Вярно е, и че основното значение на "jaeger" e лесничей, ловец, но това не е оправдание така, че моля за извинение. :nworthy:
      Поправям го в текста. :nworthy:

      Интересно! Съществуват на немски език следните думи: r Untermarschall и r Obermarschal, които буквално значат на български подмаршал и надмаршал (от унтер-под, обер-над).
      Цитат от Интернет:
      "Untermarschall, der einem andern Marschall der Würde nach untergeordnete Marschall, der zweite Marschall der Würde nach, zum Unterschiede von dem Obermarschall. So ist am Preußischen Hofe ein Obermarschall und ein Hofmarschall; Letzterer ist Ersterem untergeordnet."
      Ето пък какво пишат на друго място:http://www.aha-express.de/Artikel/u/Untermarschall.html тук се споменават няколко варианта. (Ako не знаете немски, ще се го преведа). Има го и вашият вариант. Според мен става дума за едно и също нещо казано с различни думи. Ако не е така, моля отново да бъда извинен!:nworthy:
      Относно "Jaeger" наистина значи ловец, но също така и лек пехотинец, по същия начин както на френски "chasseur" значи ловец, но и стрелец (или лек пехотинец). Само че доколкото знам "Jaeger" се е появило по-широко в Бундесвера в деривациите Gebirgsjaeger - планински стрелец, Panzerjaeger - пехотинец, специализиран в борбата с танкове, Fallschirmjaeger - парашутист, просто Jaeger - лек пехотинец с висока мобилност, обезопасяващ тила на съединението от диверсии и подсилващ отделни фронтове в отбраната му, Feldjaeger - военен полицай (макар че буквално се превежда като ловец на полето :mhehe: )
      На времето пехотата е била обозначена по френски образец, така че дори в немско-езични армии е имало Fuzilierregiment, Grenadierregiment... за Jaegerregiment не знам, но и не съм проучвал нещата, така че...

      Ето Уики какви чинове в Австо-унгарската армия посочва:
      Немски/ Унгарски/ Английски еквивалент
      Feldmarschallleutnant Táborhadnagy Major-General
      General der Infanterie Gyalogsági Tábornok General of the Infantry (Lt.Gen)
      General der Kavallerie Lovassági Tábornok General of the Cavalry (Lt.Gen.)
      Feldzeugmeister Táborszernagy General of the Artillery (Lt.Gen.)
      Generaloberst Vezérezredes Colonel-General (General)
      Feldmarschall Tábornagy Field-Marshall (General of the Army)

      Иначе от текста който си посочил излиза, че това е положение, нерегламентирано по принцип. Тоест чинът си е Маршал. Ако по свое усмотрение титулярът реши да гласува на свой подчинен маршалски правомощия (един вид го упълномощява да се ползва с неговите), то титулярът става Старши-маршал, а подчиненият - Младши-маршал, или заедно двете длъжности по същество са една длъжност, носена колективно от двама офицери с предимство на титуляра.
      Надявам се че съм бил полезен.

      Comment


        #63
        Dragoon, примерите, които даваш не са особено точни първо защото в разглеждания период няма Австро-Унгарска армия, а все още австрийска. Няма реформа и т.н. (тя реформата се налага именно след изхода на тази война, която обсъждаме). Статусът на ранговете особено на Feldzeugmeister е малко по-различен.
        Относно Jaeger примерът също не е особено релевантен. Или по-скоро отново е "послезнание" - примери от ВСВ и след това някак си не обясняват нещата много точно. Обратното - явления от ВСВ биха могли да бъдат обяснени със развитието на даденa специфична военна част в по-миналите времена.

        Конкретно в немскоговорящия свят Jaeger са леките стрелкови вериги, които са разполагани пред батальонните колони или пред линейно посторените части от втората половина на 18в. нататък. Обикновенно това са единствените стрелци ( или войници които реално разчитат на прицелна стрелба).
        Реално истинска революция в тяхната подготовка и тактика извършват французите под влиянието на развитието на бойните действия в Алжир (първата половина на 19в.). От тогава насам тези части (зуави, chasseur a pied) започват да се употребяват самостоятелно в боя.
        А именно през войната, която разглеждаме за пръв път разликата между тях и обикновенните линейни батальони на практика е сведена до нула, що се отнася до бойното им приложение. От тогава остава само традицията на името, а в по-късни етапи с възникването и употребата на новите технически средства, частите които боравят с тях или възникват благодарение на тях, приемат същото име, за да се акцентира върху тяхната по-специална подготовка и съответно отлика им от обикновенните "линейни" пехотни части.

        И сега мисля, ако сме разяснили този въпрос да продължим по темата а?

        Може малко да избързвам, но ето бойното разписание на австрийската армия. После ще се постарая да дам същото и на пруската и италианската армии.

        Северна армия

        Южна Армия
        Last edited by albireo; 31-08-2007, 19:36. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
        Recalibrating my lack of faith in humanity...

        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

        Comment


          #64
          Надявам се не си приел тона ми, като заядлив или агресивен, защото определено не е бил такъв, нито съм писал с такава нагласа.
          Не се притеснявайте...
          Питай ако имаш някакви други неясноти около превода, който правиш.
          ОК :tup:
          И сега мисля, ако сме разяснили този въпрос да продължим по темата а?
          И аз мисля така, че е време, но като сме започнали такъв "разгорещен" дебат, искам само още едно нещо да допълня за по - горното и край. Не отричам, че правилното име на ранга е Feldmarschalleutnant (на бълг. генерал лейтенант). Името Untermarschall не е общоприет чин, но се е използвал в разговорната лексика. Вижте този текст, които два пъти се опитвам да ви посоча, но не видях коментар по-него(веднъж до дадох на немски, а сега и на английски):

          Field marshal second lieutenant (shortened FML) was a military status, those in the German realm Reich of 17. Century until 1806 and in the army from Austria Hungary to 1918 existed and a third-highest officer and/or general rank there was. In the Hungarian army the rank existed until 1921 away.

          Това е ясно, нали както се разбрахме - FML

          Rank is comparable with the lieutenant general of the German German Federal Armed Forces or the Austrian federal army, the field marshal second lieutenant mostly led as a division commander the instruction across a division. Those became arose in Germany at the same time with that of the field marshal. The war gentleman tended to add a "Untermarschall" or "lieutenant" to a marshal, which had to support and represent the marshal. To its obligations belonged among other things the supervision over provisions places and - roads, control of the guards etc. Field marshal second lieutenants were addressed with the descriptor Excellency. (от http://www.economy-point.org/f/field...ieutenant.html)

          Вижте подчертаното! Така че от това излиза че такава дума все пак съществува, макар и не официална. Това ме навежда на мисълта, че тази дума се е превърнала в първоизточник на думите за този ранг у "поробените" славянски народи(по-горе дадох пример).

          И още, ако искате щракнете тук: http://de.wikipedia.org/wiki/Portal:Militär/Register/F и потърсете в списъка Feldmarschalleutnant- срещу ранга са посочени двете думи, които при въвеждане ни отправят към една и съща статия:Feldmarschallleutnant (<- Feldmarschalleutnant, Untermarschall)(горепосоченият на английски текст, този път отново на немски)

          А зададете ли untermarschall в Google, да речем, излизат различни препратки и ще дам пример:"österreichische Division von Untermarschall Radetzky", "Untermarschall Beregar Eisenfaust" и т.н.

          Вярно, не са много, но ги има, та затова толкова дълго се опитвам да ви обясня, че има такава дума, използва се, сега колко е вярна за чисто военната лексика, друг е въпросът. Но хората са си го казали.
          Благодаря!

          Така стига по този въпрос. Да подготвям ли материалите за пруските войски. И ако имате други въпроси относно австрийските войски, нещо допълнително, питайте ще се опитам да допълня или изясня, е и разбира се, и аз очаквам допълване, изясняване, корекции и нови информации....
          Last edited by Goleman; 01-09-2007, 02:37. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
          "... намерих ключа и отворих вратата. Там - царството на моите сънища и мечти - беше пусто, глухо... отидох до картинаната, изтрих я от прахта, исках да видя още веднъж следите на онова, което някога мислех възможно. Но можех ли да вярвам на очите си? ..."

          Comment


            #65
            Пруските войски

            Пруското кралство разполага с войски, подобни на тези на австрийците, като тук вече можем да видим и дивизии в днешния си вид. Прусия има 4 армии, 3 от които действат срещу Австрия а останалата 1 - на територията на немските държави. (Тъй като техните "задачи" са различни, те са съставени по различен на чин.)

            Пехота

            Пехотинците имат тъмносиня куртка с един ред копчета - 6 на брой, жълти. Само първи гвардейски и гвардейски фузилерски полк имат бели копчета. Петлиците са червени, а при гореспоменатите изключения могат да се видят бели галуни. Принадлежността към отделните полкове се определя от цвета на пагоните и числата, избродирани на тях. (близо до яката, пагонът е захванат с малко копче, на което е номерът на ротата)Гвардейските полкове се различават по цветовете, а също и по бродираните инициали на владетеля(а кой е той - Вилхелм I). При висшите чинове длъжностите са означавани със звездички с четири лъча на пагоните. Формата на маншетите ги отличава от редиците. На токите на коланите е изобразена пруската корона с надпис "Gott mit uns" (“Бог с нас”) с две “сандъчета” с патрони (във всяко по 20), а също и кука за окачване на кивера. Имат тъмносиви панталони с черни орнаментирани ръбове и високи ботуши, а също и тъмносиво наметало, пъхнато в презраменен ремък (на лявото рамо). Имат и малки чанти с принадлежности за поддръжка на оръжието и др. Фуражката е синя, с розетка. Киверът е специфичен, с конусовиден връх и кралската орлица (интересен е фактът, че първи армейски корпус издава заповед орлиците да се намажат с вакса, което ще послужи за по добро маскиране).
            Освен щикове, по-висшите имат и сабя, френски тип. Огнестрелното оръжие е съставено от различни модификации на заднопълнещи се иглени пушки от 1849 г., калибър 15,4 мм.


            Егерите имат тъмнозелена куртка с жълти копчета, червени петлици. На пагоните е означен номерът на батальона. Имат също черен кивер, с различни отличителни знаци при различните длъжности, а въоръжението им е съставено от щикове и иглени пушки модификации от 1854г.

            Гвардейските стрелци имат черен кивер с бяла звезда, тъмнозелена куртка с червени пагони и жълти копчета, сиви панталони и средновисоки ботуши. Снабдени са с фузилерска пушка, модификация от 1860.

            Основната единица е армейският корпус, като срещу Австрия са изпратени общо 9 и ½. Корпусът е съставен от 2 пехотни дивизии и една конна бригада, допълнена и от 1 бригада артилерия, батальон егери и др. Но в повечето случаи се налага дивизиите да действат самостоятелно, така че корпусът като единица бива отписан.

            Пехотната дивизия е от 2 бригади, 1 конен полк и съответно и артилерия, която им е изпратена. Бригадата е съставена от два полка, или от гренадири, или мускетари, или фузилери.

            Пехотният полк е от 3 батальона + 1 резервен. Съставен е от 3170 души.Батальонът е от 4 роти – ок. 1030 души.

            Кавалерия

            Кавалерията се дели на тежка и лека, като към тежката спадат кирасирите и уланите, а към леката – хусарите и драгуните.

            Кирасири

            Носят пълно кирасирско "облекло" – предна и задна броня, които обаче не са достатъчно здрави за да ги защитят от стрелбата. Имат и бели стоманени кивери(каски) – със звезда или орлица. Куртките са бели и се закопчават с кукички. Панталоните са сиви, ездитни, с червена орнаментировка, носят ботуши. Фуражките са бели, имат лента с цвета на полка. Кирасирите са въоръжени с пистолети тип 1850 г. и тежка сабя – руски или френски тип.

            Уланиски полкове

            Носят фуражка от типа на конфедератка, украсена с орлица или звезда. Имат тъмносиня куртка с два реда копчета, еполетите са с метални полумесеци, с цвета на дъното на шапката, а маншетите пък – с цвета на яката. Панталоните са сиви, с червена орнаментировка. За зимата имат сиво наметало. Въоръжени са с пистолет, сабя и пика.

            Драгунски полкове

            Имат сини едноредови куртки, шведски маншети с по две копчета – с цвета на полка, сиви панталони, тъмносиви наметала. Киверите са им от типа на пехотинските с орлицата. Имат и фуражки, сини на цвят. Снабдени са с карабина тип 1857 г. и сабя.

            Хусарски полкове

            Хусарите имат черни "космати" шапки от кожа от тюлен, а при по-висшите чинове – шапките са от видра. На тях има гвардейска звезда или лента с девиз и др. Куртката е с цвят според полка, панталоните са сиви, орнаментирани са с червено. За зимата имат и наметало. Притежават карабина или пистолет и сабя.

            Кавалерийският полк е съставен от 4 (но и 5) ескадрона - 670 души. Ескдронът е от 155 души.

            Артилерия

            Артилерията е поделена между корпусите – образувани са бригади – 1 гвардейска от два полка и 8 полка полева артилерия.

            Артилеристите са с тъмносиня куртка, с цълти копчета и червена орнаментировка.

            Основните оръжия са 4 – фунтови (85мм), система Крайнер (Kreiner), мод.1864г. и 6-фунтови (95мм) мод.1861 г., система Варендорф (Wahrendorf). Не използват шрапнели.
            Една трета пък са 12-фунтови (115мм) бронзови оръдия тип 1859, система на генерал фон Хан (von Hahn). Имат една отрицателна черта – разстоянието, на което стрелят е несравнимо с това на по-леките.

            Моля да ме извините, но нагледен материал по-късно...
            За сега това, приятно четене, а за грешките - знаете....
            Last edited by Imperial; 11-09-2007, 04:36.
            "... намерих ключа и отворих вратата. Там - царството на моите сънища и мечти - беше пусто, глухо... отидох до картинаната, изтрих я от прахта, исках да видя още веднъж следите на онова, което някога мислех възможно. Но можех ли да вярвам на очите си? ..."

            Comment


              #66
              Такаа, а сега можем да разгледаме накратко, разликите в двете армии...

              Първата разлика, която можем да определим и като една от съществените, е в оръжията. При австрийците пушките се зареждат отпред, което създава условия за значително по бавен и, да кажем, "сложен" процес. Тоест пушките по принцип трябва да се зареждат в изправено положение(в легнало положение процедурата се поусложнява, но не и изключва). Прусаците имат друг вид пушки - зареждащи се отзад, което им позволява по бързо пълнене, но и възможността за пълнене в легнало положение...

              И така, другата съществена разлика е в тактиката - това до голяма степен е определено от вида на огнестрелното оръжие. Прусаците настъпват напред в малки разпръснати отряди и използват дори и малките възвишения за откриване на огън, в легнало положение. Австрийците използват сравнително остарялата тактика - войниците настъпват в откритото поле в две кръстосани редици, за да могат от разстояние около 200 крачки да атакуват врага, тичайки срещу него и разчитайки на щиковете на пушките. При тези различия естесвено прусаците имат, един вид, предимство и докато австрийците тичат с пълна сила срещу тях, те успяват с открития огън да ги принудят да се върнат назад...(което обаче не може да ни дава основания да мятаме, че прусаците нямат загуби... )

              И така т. нар. северна армия наброява 192 000 души пехотинци, 23 000 кавалерия, 23 300 артилярия + 736 оръдия(а иначе с всички принадлежащи й резерви и др. достига сумата от 283 000 и 67 000 коня).
              Както беше споменато в по-горните ми "мнения" към австрийската армия се присъединяват и саксонците, т.е. общо 26 200 души плюс 7 500 коня. А за финално число на войниците, които трябва да участват в бойните действия можем да дадем 262 000 (а 309 500 мобилизирани и 74 900 коня са с резервите...)

              Прусаците наброяват 292 000 + 840 оръдия, тоест имат с 30 000 души преднина...

              Войната се води на на три основни "фронта", а това са по северната граница, по южната граница на австрийската империя, и по териториите на германските държави + военноморски сражения(които обаче намат голяма роля във войната поради това, че основните действия са "вътрешноконтинентални")
              "... намерих ключа и отворих вратата. Там - царството на моите сънища и мечти - беше пусто, глухо... отидох до картинаната, изтрих я от прахта, исках да видя още веднъж следите на онова, което някога мислех възможно. Но можех ли да вярвам на очите си? ..."

              Comment


                #67
                Време е да продължаваме...
                Кой "фронт" да разгледаме най-напред?
                "... намерих ключа и отворих вратата. Там - царството на моите сънища и мечти - беше пусто, глухо... отидох до картинаната, изтрих я от прахта, исках да видя още веднъж следите на онова, което някога мислех възможно. Но можех ли да вярвам на очите си? ..."

                Comment


                  #68
                  Хесен, Бавария, Баден и т.н.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #69
                    Австрийска империя

                    Австрийската империя (от 1867 г. Австро-Унгария) е едно изключително явление в световната история! Хабсбургите владеят и управляват иначе могъщите някога кралства на маджари и чехи в продължение на почти 300 г.! Макар и в някои периоди напълно символично те са императори на Свещенната империя (Германия) за период от 400 г. и редом с папата са основните фигури в тогавашната европейска политика! С владенията си в Италия (почти целия полуостров + Сицилия), на Балканите (Сърбия, Хърватия), Галиция (Полша), Австрийска Нидерландия (Белгия) през 18-ти век Хабсбургите в лицето на Австрия са най-могъщата сила на континента, австрийските талери се превръщат в основна разплащателна единица при търговските отношения не само в Европа, но и в Африка, Ориента и дори в Индия! С изключително добре организираната си административна система, относителната равнопоставеност на отделните народности съставляващи империята и с далновидната си външна политика, това уникално държавно обединение състоящо се от десетина народа и етноса, успява да просъществува от Средновековието до края на Първата световна война внасяйки своя богат принос в световната история!!

                    Comment


                      #70
                      А освен своя богат принос в световната си история ! Внасят и своята голяма военна некомпентност в Централните сили. :mhehe:
                      Колкото и да е странно (или закономерно ) австрийците имат най-лесните фронтове в войната - руския, разбира се не е "лесен", но действията на империята там би трябвало да се свеждат до компетентна :clown: защита. Сърбите, макар и болка у **** , не са съществена заплахам, те само се защитават и е въпрос на време да подадат.
                      Сърбите наистина не са разглеждали вариант да ги парнем отзад, което е направо смехотворно, при все, че при преговорите с Антантата отказват да дадът каквото и да било от македония и се обричат... Само в последния момент разглеждат два варианте - да се защитават или да изкарат България с бърз удар (ебахти оптимистите !)
                      Италианците са последни, там и при най-нескопосаното командване, има толкова много варианти за защита, че....
                      А въпросният император е изключителна личност, да държиш тая манджа с грозде 68 години си е живо геройство.
                      Кръвта из нашите гърди
                      не е съвсем изляна!
                      Народе, цял стани! Иди!
                      Че Македония въстана.

                      Comment


                        #71
                        Всеки случай и в Първата световна война австрийците издържаха повече от нас! Просто такъв ни е манталитета при първото сериозно препятствие капитулираме! А на потребителя по-горе ще кажа че задачата на Австро-Унгария през войната определено не е никак лесна! Тя воюва на три фронта - Италиянския с едни от най жестоките битки в Алпите на 4 хил. метра надморска височина, като през 1917г. достига на 30 км. от Венеция; - Руския където наистина губи Галиция и Буковина но в крайна сметка спира многомилионната руска орда към 1915 г.; - и Балканския където с наша помощ ликвидира сръбското кралство към края на 1915 г. и достига до Албания! Така че не бива да се подценява австро-унгарската военна машина разполагаща с добър офицерски потенциал и доста прилично въоръжение - австрийските Манлихери и гаубиците "Шкода"! Освен това не бива да се избягва въздействието на Панславизма върху славянските поданици на империята, които са били психологически обработвани най-вече от Русия и про-руски елементи за да не се бият както трябва и да дезертират! По това време от изток идва и оная глупава идеология призоваваща за мир на всяка цена, власт на пролетариата, братство между славянските народи и тогава окончателно се стига до разпад и брожения сред австро-унгарската армия! И все пак империята се държа до последно, не беше окупирана отвън и капитулира чак на 3.11.1918 г. само седмица преди Германия!! Е след това се разпадна на няколко държавици всяка от които и до днес си приписва и спомня славните моменти от загубения блясък на изчезналата империя!!

                        Comment


                          #72
                          Издържали са поваче от нас, само и единствено поради географското положение. През алпите няма как да се направи "бързо" настъпление. (напрактика идеалното място за защита) , а те австрийците друг фронт през 1918 нямат. Това, че са стигнали до албаниа нищо не значи. Ако бяха прегазили сърбите сами без фланков удар от наша страна и немско побутване, тогава може би щеше да е по-важно.
                          Империята трябвало да бъде окупирана по план ! (за разлика от нас, благодарение на ген.Вазов и Андрей Ляпчев се отърваваме) Съюзниците просто не са били нито подготвени, нито са имали желание да хабят войници за окупация. Щатите се спасяват след войната, въобще нищо не ги интересува, французите се чудят къде са им младежите и напрактика са доста лошо разклатени, остава Англия която си има и други интересе и Италия, която е ефективно блокирана от тогавашната форма на Югославия и тн.
                          Простете за офтопика
                          Кръвта из нашите гърди
                          не е съвсем изляна!
                          Народе, цял стани! Иди!
                          Че Македония въстана.

                          Comment


                            #73
                            Това за немското побутване важи не само за австрийците, но и за турците и макар и в ограничена степен и за нас! Наскоро четох няква книжка от поредицата Men at arms, писана от някакъв сърбин който с цялата си наглост твърдеше че българите дължали успехите си на германските войски и офицери които ги предвождали дори в кампанията от 1915 г. което е пълен абсурд! Единствено при кампанията във влашката низина и влизането в Букурещ през 1916 г. се биеме редом с немците и под предводителството на фелдмаршал Маккензен доколкото си спомням! А иначе военни заеми сме взимали от Германия и то големи!(най-малкото което можеха да направят немците за това че се биехме на тяхна страна!) А иначе като цяло мнението ми е че страните от Централните сили дадоха най-доброто от себе си в тази иначе по всички критерии не-равностойна война! Тези три империи и едно царство успяха в продържение на 4 години да водят напълно равностойна битка с целия останал свят и в крайна сметка да загубят войната без да бъдат разбити на бойното поле (е може би единствено Турция загуби почти цялата си империя преди сключване на примирието, но като цяло и тя се представи повече от достойно!!).
                            Last edited by Atanas; 19-12-2007, 04:16.

                            Comment


                              #74
                              "Без да бъдат разбити на бойното поле" е клише, широко разпространено в Германия през 20-те години и използвано в нацистката пропаганда. В действителност България е разбита точно на бойното поле. Всъщност след провала на пролетното настъпление през 1918 Германия търпи серия от поражения. Примирието просто изпреварва разпадането на фронта.


                              thorn

                              Средновековните църкви в България

                              Comment


                                #75
                                Само дето има една подробност. Автрийците, подобно и на нашето командване, разчитат войната да бъде спечелена на запад. Залага се преди всичко на това. И австрийците започват да събират сили главно за запада. Настъплението при Пиаве е кьор-фишек, както вика съседа. И това дори не е в Алпите. А французите с учудване изведнъж откриват, че пред тях са първо 2, а после 3 австрийски дивизии. От най-добрите.
                                Сега по другата тема, дали германците са бити и се разпадат въоръжените им сили. Ми много дискусионно е. Имали са запасни позиции. Действали са планирано. Подготвяли са резерви. Реагирали са смислено на последните офанзиви. Друг е въпроса за смисъла, но въоръжената сила на Германия в късната есен на 1918, без грам нацистка увереност, е съществувала и действала с перспектива за 1919. Това дето Людендорф казал на 8 август, че е черния ден на германската армия, си остава на неговите нерви.

                                Comment

                                Working...
                                X