Император Франц Йосиф I.

[Goleman]

Здравейте! Ето ме отново на хоризонта , малко се загубих, но... не напълно . От сега нататък ще можем да довършим(?), по-скоро продължим, защото може да се пише много, започнатите теми, както обещах. Понеже тази тема е най-чакана, тук и пиша първо. Какво ще кажете да продължим с войната от с Германия от 1866г....? :duel:

[viking heart]

Нямам търпение да чуя коментара.

[albireo]

Какво ще кажете да продължим с войната от с Германия от 1866г....?

Ми нека да видим...

[CHK]

Това, което знам за него е, че е най-дълго управляващия европейски монарх.

Абсолютно невярно. Луи 14 царува 72 години, а Франц Йозеф 68 години.

[Goleman]

Малко предистория

О.К. :tup:
Все пак е необходимо да споменем и събитията, които предхождат годината 1866-та, за да видим как се е развилала европейската политика и по-точно отношенията между "немските" държави. През 1815г., както знаем е свикан Виенският конгрес, които има за цел да въдвори мир и ред в следнаполеоновска Европа. Именно там е запален пламъкът, който 51 години по-късно ще изправи една пред друга Австрия и Прусия (по-горе бях писал Германия, но не е най-правилното, моля да бъда извинен!). Та на конгреса е прието Австрия да бъде протектор на немския съюз, или т. нар. Бунд. Бундът е обхващал цяла западна Германия (да се разбира като територия и държави), а също: Австрия с териториите Горна и Долна Австрия, Чехия, Моравия, Силезия, част от Галиция, Тирол, Каринтия, Щирия и приморските територии; Прусия, Бавария, Саксония, Вюртенберг, Баден и други по-малки държави и свободни градове (т. нар. фрайе щеде), общо 27 държави и свободните градове Хамбург и Бремен.

И така спорът между Австрия и Прусия, двете най-силни държави, идва на бял свят - през 1815г. пруският крал управлява 18 млн. немци, а "длъжността" да бъдат покровителствани е дадена на друг. Така започва дългото съперничене за надмощие над немските територии...
През 1864г. Прусия печели войната с Дания и така нови две територии са присъединени към Прусия - Шлезвик и Холщайн. Австрия, като съюзник на Прусия, също участва във войната. Но... и сега възниква нов спор - Прусия иска териториите за себе си, а Австрия - да ги управляват заедно... Така е, обаче, и по споразумението, подписано между двете “братски” съюзнички. Единствено с съгласието на двете страни може да стане някаква промяна...

А когато през 1865г. Австрия кандидатира за губернатор на тези територии херцог фон Аугустенбург, Прусия възразява и предлага за поста херцог Олденбургски. От този момент отношенията между двтете държави силно се влошават. И двете страно обявяват пълна мобилизация. Бисмарк не иска да изпусне момента, които му предоставч шанса да изведе Прусия до успешен победен край, обединявайки германците и техните територии, с изключение, разбира се, на Австрия. Неговият план е да въвлече във войната и Италия, която заедно с Прусия да обяви война на Австрия. Прусаците взимат мерки, в случай, че някой членове на Бунда се присъединят на страната на Австрия. Както Прусия, така и Австрия се продължават да не отстъпват и държат на претенциите си за първенство над немските държави. (малко допълнение от 1809 до 1848г при К. Метерних в Австрия се води изцяло немска политика).

Едно от важните събития малко преди войната е разпределението на немските държави между двете спорни страни. Мястото където става това е свободния град Франкфурт на Майн, а датата 14 юни 1866г. На този ден е насрочено събрание на членовете на Бунда, за да изразят позициите си. Преди това обаче не пречи на Бисмарк да наложи своето и ловко съумява да заплаши членовете на съюза с окупация, при евентуално заставане на австрийска страна. Въпреки това повечето от държавите застават на страната на австрийците и то с девет гласа срещу шест. От тях само Саксония слива армията си с австрийската. Останалите по големи държави като Бавария, Вютремберг и Баден, изпращащи на фронта 50 000 войници воюват срещу Прусия самостоятелно...

Наближава поредната война, неуспешна за император Франц Йозеф I... :musik25:

[Goleman]

Спорът за Датските територии

Вече посочих, накратко спора за Шлезвик и Холщайн, породен от неспазването на т. нар. Гащайнски договор (по-горе само е споменато) от 1865г според, който териториите са “разделени” между Австрия и Прусия. Прусия предлага да откупи Шлезвик, а във Виена - да го заменят за някоя погранична територия. Това естествено не се хареса на Прусия и тя отказва. Разчитайки на своето влияние в Бунда Австрия предлага да се търси решение на спора на общо събрание на съюза. Бисмарк приготвя поредната си изненада за съперничката си(наистина е железен!) – предложение за реформа на Бунда и превръщането му в своеобразен парламент. Естествено това не се харесва на австрийците, дори външният министър Менсдорф вижда в това немска революция...

Хитрата политика на Бисмак и натискът върху Австрия :imperial:



Привличането на Италия е свързано с евнтуалоното присъединяване на Венеция към нея след успешен изход от войната (добра мотивация!). На 8 април 1866 дори е подписан договор, който обаче важи 3 месеца. Австрия притисната от две страни търси подкрепа във Франция, която има силно влияние върху италианците. Посредством френския крал Наполеон III, австрийците обещават на италианския - Виктор Емануел II Венеция. Кралят, обаче, се страхува да наруши договора... Но все пак има и свежи глави, които съветват италианския крал да изчака и ако до 8 юли, денят когато изтича италянско – пруския договор не са започнати войенни действия да преговаря с австрийците. За да позастрши Италия Австрия мобилизира на 27 април южната си армия, въпреки че все още текат преговорите на Бунда, от където, обаче не лъха много надежда. На 12 юни 1866 Австрия подписва договор с Франция, където се отказва от Венеция в полза на Италия, при условие,че Франция принуди Италия да обяви неутралитет. Отстъпването, обаче, не е свързано с френската дипломация, така че Италия е трябвало да се бие за предварително загубена кауза... Австрия успява поне да окаже влияние на немските държави, които се изправят срещу Прусия и също обявяват мобилизация (на 14 юни) - на събранието във Франкфурт. Войната е обявена на 17 юни. От тогава е и манифеста на Франц Йозеф (който ще пусна малко по-късно).

Ето и малко нагледен материал:


Виктор Емануел II, Наполеон III, Вилхелм I
(Франц Йозеф вече сте го виждали. )
В най - скоро време идват двете армии....

[Goleman]

Здравейте, забавих се, но не можах по рано...

Пускам сега откъс от манифеста за мобилизация от 17 юни 1866г. По-късно очаквайте информацията за австрийската армия

An meine Völker!
Mým národům!
Към моите народи!

“Посред делото за мир, което съм си поставил за цел, за да положа основите на конституционен режим, който трябва да заздрави мощта и единството на цялата империя и да осигуря на всеки народ вътрешно развитие, Моето владетелско задължение Ми нарежда, да призова цялата войска към оръжие..

По границите на империята, на юг и на север, стоят армиите на два противника, свързани с умисъла да разклатят силните европейски позиции. Нито на този, нито на онзи не са дадени от Моя страна причини за война. За запазването на благодатното спокойствие на моите народи, смятал съм... винаги за едно от първите и най-свети владетелски задължения... Най-новите известия потвърждават безспорно, че Прусия сега открито налага насилие вместо законност. Нито правото и честта на Австрия, нито правото и честта на всеки немски народ не са се превърнали в преграда за Прусия, посредством която би могла да се спре съдбовната й амбиция... Разкъсвайки народния немски съюз... Прусия пристъпи към военно насилие към верните владетели на немския съюз. Така се стигна до неизбежна война, тази най-лошата война, войната на немци с немци...

Предприемам този бой с доверието, което получава справедливото дело, съзнавайки Себе си и мощта си, с мощното право на Австрия... и гледам към моите верни народи.”

Из манифеста на Франц Йосиф I,

17 юни 1866г

[Goleman]

Австрийските войски

Австрийската империя разполага с: 80 полка пехота, 38 батальона тиролски егери, 42 полка кавалерия и 12 полка артилерия.

Пехотата е разделена на 40 австрийски и 40 унгарски полка, които се различават в униформите в това, че унгарците имат тесни панталони, които се закопчават на прасците с черно-жълти галуни долу и отпред на бедрата, и обувки с връзки. Австрийските полкове пък имат широки панталони и обувки. Пехотата е с бели куртки и сини панталони. Половината от полковете на пехотата има гладки и разноцветни петлици, но така, че всеки два от австрийските полка имат петлици от един и същ, единият обаче е с жълти копчета, а другият – с бели. Същото е и с полковете при унгарците. Чиновете нагоре от майор, там където копчетата са бели имат на униформата сребърни яки със златни звезди, а там където копчетата са жълти - златни яки със сребърни звезди. При 80-те австро-унгарски полка петлиците са 20 цвята.

Униформа (парадна):черен кивер с имперския орел и розетка с инициалите “FJI”, тъмносиня куртка с един ред копчета, светло сини панталони, унгарските полкове имат т. нар. “унгарски панталони”, черни колани, синьо–сиво наметало.

[left]Под номера на полка е дадена страната и окръга, от който се допълват редиците, името и година на основаване (в скоби).

Всеки полк се състои от 6 батальона + 1 резервен допълващ батальон. Всеки батальон има 4 роти. Две роти образуват една дивизия. Целият армейски корпус се състои от 4 бригади. Дивизиите не са строявани все още така, както днес, обаче в Прусия – да. Всяка бригада носи името на водача си, генерал-майор, който има на златната яка сребърна звезда и се състои от два полка пехота, един батальон лесничеи, една батарея артилерия с 8 оръдия и един ескадрон.

Състав на ротата в мирно време: 1 капитан, 1 старши лейтенант, 2 лейтенанта, 1 кадет - заместник, 1 фелдфебел, 2 сержанта, 6 младши сержанта, 6 ефрейтора, 70 пехотинеца, 1 барабанчик, 1 тръбач, 4 офицерски слуги, общо 97 души

Повишен състав: 133 души

Състав във военно време: 236 души

Състав на полка в мирно време:: 84 офицера, 16 кадет - заместници, 6 лекари, 2 сметководи и 1406 души.

Състав на полка във военно време: (4 батальона): 84 офицера и 3900 души.

Тиролските имперски егери.

Униформа (парадна): Шапка с плюмаж от тъмни пера от петел , които закриват върха с емблемата - тиролската орлица, сивозелен куртки с тревисто - зелени петлици, гладки жълти (позлатени) копчета, на които е изписан номерът на батальона, сивозелен дълги панталони с тревисто – зелени орнаментирани ръбове, а при офицерите с широки двойни лампази. Наметалото също е сивозелено.

Кавалерията е от 42 полка и то: 15 драгунски, 16 хусарски a 11 улански. Всеки полк се състои от 2 дивизии по 3 ескадрона и един резерва. Също полкови щаб, сапьорски чети, телеграфни патрули.

Драгунски полкове

Униформа: кивер(1, 2), светлосиня едноредова кожена куртка с гладки копчета, червени бричове за езда и високи ездитни ботуши с шпори, сиво - сини официални панталони червени орнаментирани ръбове, тъмнокафяво наметало.

Най-изтъкнатите от конницата са хусарите. На куртките имат красиви пришити черно-жълти галуни, също и на панталоните, както при пехотинците, а на главата особен кивер с орел.

Хусарски полкове

За 16-те хусарски полка се набират войници само от унгарците. Полковете се различават по цвета на шлемовете, куртките и копчетата.

Униформа: кивер(1, 2) с разноцветен изправен плюмаж от конска опашка. Розетка с инициалите на императора “FJI”, орел с номера на полка и украсени със галуни. Летна и зимна светлосиня или тъмносиня куртка. Червени бричове с украшения и високи ездитни ботуши с шпори. Официални синьо-сиви панталони с червени орнаментирани ръбове. Тъмнокафяво наметало.

Улански полкове

Униформа: Полска фуражка, кивер по която се разпознават полковете. Уланката през зимата е с светло синя кожа, червени орнаментирани ръбове, високи ездитни ботуши, тъмнокафяво наметало.

Конните полкове също имат разноцветни петлици и жълти или бели копчета.

Киверите могат да бъдат от твърда черна или друга материя.

Артилерията

Артилеристите пък имат червени петлици и копчета с артилеристска емблема.

Артилеристите имат сиви панталони с високи обувки и куртки с шоколадов цвят. На главата също кивер с орлицата, но вместо розетка, дълга извит на ляво плюмаж и от двете страни жълти синджирчета с две лъвски глави.

Музиканти

Пехотата има във всеки полк музикална група от 48 души с барабани и чинели. Лесничеите имат също своя музика – 40 души, но без барабани и чинели. Кавалерията има група от 20 души, но само с метални инструменти. Музикантите са имали обикновено бели коне.

Оръжие(1, 2)

Пехотата има отпред зареждащи се пушки, с калибър 12 мм. Войникът трябва да откъсне върха на патрона, да изсипе барута в дулото, след това да сложи куршума и да го натъпче и едва тогава да опъне ударника, да постави медената капсула и да стреля. Пушките на пехотата са с 23 см по-дълги от тези на лесничеите. Пехотата има и четириъгълен щик, дълъг 50 см, приспособен само за мушкане, докато на лесничеите щикът е подобен на сабя, дълъг е 63 см и от половината си е двустранно режещ. Куршумите са оловни.

Кавалерията има дълги саби и къси пистолети. Уланите, предимно поляци имат 2 м дълги пики. Има и 12 полка кирасири, най вече с представители на народностите от австрийската част на империята са снабдени с железни брони отпред, наричани кириси. Но преди войната тези войници оставят броните.

Основните оръдия на артилерията са леки 4-фунтови (85mm) и тежки 8-фунтови (105mm) оръдия създадени през 1863 със система Ленк (Lenk). Боеприпасите са от ударновъзпламеняеми, шрапнели и запалими гранати, за непосредствен бой кртеяни куршуми. Всяко оръдие е прикрепено към кола със боеприпаси теглена от коне. За всяко оръдие на били приготвени по две коли. Лафетите са дървени. Оръдията са най-вече бронзови. Стрелят на разстояние от 3,5 до 3,8 км.

Освен 4 – те бригади към армейския корпус има и цял полк артилерия, съставен от 10 батареи по 8 оръдия и един полк кавалерия – от 6 ескадрона по 160 конника.

Командирът на корпуса е генерал-лейтенанйт с две звезди на яката. Той разпределя на всяка бригада по една батарея и един ескадрон. С останалите оръдия и конница разполага сам. Останалата кавалерия образува конни дивизии, в които са разпределени 4-5 полка от кавалерията Артилерията има резерва 240 оръдия. От тези 10 армейски корпуса 5-ти, 7-ми и 9-ти отиват в Италия, а останалите на север.

Полковия щаб се състои от 9 офицера, 16 мъже и 26 коне.

Ескадронът се състои от 5 офицера, 166 мъже a 156 коне.

Във военно време кавалеристкият полк е съставен от 41 офицера, 1098 мъже a 1109 коне.

Екипировка: при всички видове конница сабя, магазинна пушка Mannlicher + 50 патрона, за офицерите револвер Rast и Gasser + 30 патрона.

Извинете ако има грешки, но информацията е много...

Ако имате въпроси, питайте!

И една задачка - понеже може би се досещате какъв е краят на войната, какъв би бил светът днес, ако беше свършила обратно. Интересни са ми такива теории... та може да подискутираме...

[albireo]

Така....първо ранг Подмаршал няма. Feldmarschalleutnant - има приблизителния еквивалент на Генерал Лейтенант. Такъв термин като "лесничеи" в армията също няма. Етимологията е ясна, че идва от там, но дали ще са kaiserjaeger, дали ще са просто jaeger, chasseur a pied, rifles, light infantry или нещо друго, това са си егери или най-точно лека пехота.
Австрийската армия по това време, няма дивизионна структура, освен в кавалерията. Това е австрийският отговор на command and control проблемите, които възникват в следствие на страшно нарастналите армии в епохата на индустриализацията. Отговорът не се получава особено успешен, но и с дивизонна структура нещата едва биха били по-различни.

За военно-стратегическата доктрина на Австрия и за тактическите възгледи господстващи в австрийската армия - по-късно.
Също и за Пруската.

[SRH]

За военно-стратегическата доктрина на Австрия и за тактическите възгледи господстващи в австрийската армия - по-късно.
Също и за Пруската.

Не знам какво имаш предвид. Австрийците към 1914 г. са имали два плана за войната - B и R. План В е за Балканите и е доста елементарен. Предвиждало се е използването на 6 армии - 3 да се разправят със сърбите и 3 да отрежат руснаците. Тоя план е можел да прерастне в план R (за Русия) - 2 армии за сърбите и 4 за руснаците. План R обаче е предполагал, че германците ще натиснат руснаците на север и така ще им бъде отнет ресурс.

Изобщо ми се струва, че австрийците не са очаквали да стане чак такава патаклама В крайна сметка нито един от двата плана не се изпълнява докрай, понеже голяма част от ресурсите им отива за плана Шлифен, който предвижда първо насочване на запад и после на изток.

Между другото руснаците много ясно са разбирали, че Австро-Унгария не им е кахър и така и в двата им плана (G и А/19), основният противник е Германия. Впрочем план G звучи доста познато - да позволят на германците да навлязат дълбоко на територията на Русия, а през това време да се извърши пълна мобилизация на армията. Вярвали са, че в крайна сметка ще успеят да изтласкат германците. План 19 (под френски натиск) е бил по-офанзивен. Изготвен е от ген. Данилов още през 1910 г., но после ревизиран (1912 г.). Тоя план е предполагал, че германците първо ще настъпят Франция и чак след това ще се обърнат на изток. В това време 2 руски армии е трябвало да се втурнат към Силезия и източна Прусия и да се подготвят за позиционна война. Впрочем това се и случва, но при Таненберг руснаците ядат пердах, а после и още два пъти при Мазурските езера.

Междувременно сърбите е трябвало да се съсредоточат около австрийската заплаха. Техният план е бил също простичък - 10 дивизии да ударят възможно най-бързо австриеца Интересно, но тия не са допускали, че ще ги треснем изотзадзе, което е тъпо предвид на предшестващите отношения между нас и тях.

Качвам един запис на Франц Йосиф, в който обяснява, че се прави фонд за вдовици и сираци. По-интересното е как звучи гласа му - старчески и уморено. Съвсем като империята му...

[albireo]

SRH, изглежда не си забелязал но в случая говорим за войната от 1866г. Т.е. това, за което смятам да пиша е военностратегичекса визия, планове, тактически възгледи и въобще общо състояние на австрийската армия преди началото на военните действия 1866. Не знам какво общо има ПСВ тук. Не знам защо някои хора като чуят за австрийски планове и само за ПСВ си мислят.
Btw записа на Франц Йозеф е ако не се лъжа малко преди смъртта му. Може да се чуе във Heeresgeschichtliches Museum - Виена, заедно с изявление на Конрад фон Хьотцендорф и на Кайзер Карл.

[SRH]

Ъ-ъ, не съм... Sorry!

Да, записа е от декември 1915 г.

[Goleman]

Такъв термин като "лесничеи" в армията също няма. Етимологията е ясна, че идва от там, но дали ще са kaiserjaeger, дали ще са просто jaeger, chasseur a pied, rifles, light infantry или нещо друго, това са си егери или най-точно лека пехота.

Вярно, и на мен ми беше странно! Оставих го така, макар че нещо не звучеше точно. Вярно е, и че основното значение на "jaeger" e лесничей, ловец, но това не е оправдание така, че моля за извинение. :nworthy:
Поправям го в текста. :nworthy:

Така....първо ранг Подмаршал няма. Feldmarschalleutnant - има приблизителния еквивалент на Генерал Лейтенант.

Интересно! Съществуват на немски език следните думи: r Untermarschall и r Obermarschal, които буквално значат на български подмаршал и надмаршал (от унтер-под, обер-над).
Цитат от Интернет:
"Untermarschall, der einem andern Marschall der Würde nach untergeordnete Marschall, der zweite Marschall der Würde nach, zum Unterschiede von dem Obermarschall. So ist am Preußischen Hofe ein Obermarschall und ein Hofmarschall; Letzterer ist Ersterem untergeordnet."
Ето пък какво пишат на друго място:http://www.aha-express.de/Artikel/u/Untermarschall.html тук се споменават няколко варианта. (Ako не знаете немски, ще се го преведа). Има го и вашият вариант. Според мен става дума за едно и също нещо казано с различни думи. Ако не е така, моля отново да бъда извинен!:nworthy:

Австрийската армия по това време, няма дивизионна структура, освен в кавалерията

На едно място го прочетох така, по друга информация го дават както съм го написал. Не знам...

За военно-стратегическата доктрина на Австрия и за тактическите възгледи господстващи в австрийската армия - по-късно. Също и за Пруската.

Ще се радвам, ако допълните темата, ще има какво да научим и благодаря за корекциите! :tup:

[albireo]

Погледни ранговете в Австрийската армия и ми кажи къде си видял Untermarshall? И има ли въобще корпусен командир в армиите на Бенедек и Албрехт с подобен ранг?
Дай да ги видим един по един?
***
albireo, давай го по-леко. Темата е културна, няма нужда от такъв тон. Като имаш по-точна информация просто я сподели с другите.
Sir Gray
***


I корпус - GdK. Eduard Graf Clam-Gallas
II корпус - FML. Carl Graf Thun-Hohenstein
III - FML. Erzherzog Ernst
IV - FML. Tassilo Graf Festetics de Tolna
VI - FML. Wilhelm Freiherr Ramming von Riedkirchen
VIII - FML. Erzherzog Leopold
X - FML. Ludwig Freiherr von Gablenz

Ето ги и тези на юг при Албрехт:
V корпус - GM. Gabriel Freiherr von Rodich
VII - FML. Joseph Freiherr Maroičić di Madonna del Monte
IX- FML. Ernst Hartung

GdK - General der Kavallerie
FML - Feldmarschalleutnant
GM - General Major

Освен това в Българският език е прието да се изпозлва Генерал Лейтенант. Толкова по това.

Ей тук

Целият армейски корпус се състои от 4 бригади. Дивизиите не са строявани все още така, както днес, обаче в Прусия – да.

явно нещо си се объркал и не си разбрал смисъла.
Затова и пояснявам. Австрийската армия няма дивизионна структура в пехотата. От ниво бригада директно се преминава на ниво корпус (идеята е да се улесни комуникацията по командната верига и съответно управлението на бойните части). Пруската армия си има бригади-дивизии-корпуси.

[Goleman]

Погледни ранговете в Австрийската армия и ми кажи къде си видял Untermarshall?...Освен това в Българският език е прието да се изпозлва Генерал Лейтенант.

Разбрах, просто не съм използвал правилното название. Щом на български е генерал-лейтенант, така да бъде. В един език е едно, в друг - друго. Ето например: podmarszałek(пол.), Podmaršal(словен.), podmaršalek(чеш.и слов.), среща се в славянските езици и е еквивалентна на Feldmarschalleutnant. А думата Untermarschall съществува и е равна на Feldmarschalleutnant, но най-вероятно е по-малко използвана (вж. линка по-горе).
Поправям го и благодаря за инфото.

явно нещо си се объркал и не си разбрал смисъла.
Затова и пояснявам. Австрийската армия няма дивизионна структура в пехотата. От ниво бригада директно се преминава на ниво корпус (идеята е да се улесни комуникацията по командната верига и съответно управлението на бойните части). Пруската армия си има бригади-дивизии-корпуси.

ОК, но все пак, аз го прочетох, може би човекът е имал в пред вид нещо друго използвайки този термин.