Кримската война

[Гост]

Русия и Балканите

Няма нищо общо Кримската война с подписалите договорите в Сан Стефано и Берлин. То там работата е съвсем друга с благословията на Русия и при двата договора.

Неуспехът на Русия във войната отслабва влиянието ù при решаване на Източния въпрос. Временно тя прекъсва своята активна външна политика и насочва усилията си към вътрешното си икономическо и политическо развитие, а в дипломатическите срещи руските правителствени представители имат само една външнополитическа задача – да освободят страната си от унизителните условия, наложени от Парижката мирна конференция в 1856г.Това е дълъг период,продължил почти до средата на 70-те години на 19 в.Тогава Историята дава още един шанс на Русия да спечели балканските народи за своята политика-избухва нова политическа криза в османската държава 1875-1878,а какво се е случило след това знаем всички

[Sir Gray]

@TVV: ми то самите сражения не са нещо особено, но ако намеря време ще гледам да драсна нещичко. За Леката бригада бих казал, че това е случай, получил твърде прекалено много повече известност , отколкото му се полага. Цялото е пряк резултат от глупостта на прекия командир на бригадата и дивизионния такъв (а двамата на всичко отгоре са и братовчеди). И нито е особено трагично, нито пък особено важно, просто проява на голяма глупост. Един французин в щаба на лорд Раглан точно по тоя случай изтърсва безсмъртната фраза "много впечатляващо, но не като на война"

[gollum]

Между другото, този случай е твърде показателен въобще за съществуващото тогава (а и до ПСВ) отношене към войната в средите на британската армия и по-специално, офицерския корпус. Косвено потвърждение за това получих и от мемоарите на Б. Монтгомъри, който хваща края на този специфичен военен светоглед .
Общо взето, те възприемат службата си като един вид участие в клуб, а войната като особен вид спорт (но не твърде различен от крикета или тениса), където най-важно е участието, а в същността му са красивите и зрелищни жестове. И характерно за по-голямата част от офицерството е, че то се възпирема като вид "бохема" и е дълбоко непрофесионално настроено спрямо работата си. Направо да се чуди човек как са печелили в повечето конфликти (впрочем, тук сработва един друг механизъм - при по-продължителен конфликт постепенно напред излизат офицери с "новаторско" мислене спрямо командването и задълженията си).
Във флота е било различно, а неговият дял в опазването на Британската империя е много по-сериозен.

[Sir Gray]

Не съм съвсем съгласен - британските офицери не възприемат войната като спорт, а по-скоро се ядосват когато тя ги откъсва от заниманията им в клуба Ако имаха малко спортивна амбиция, то поне щяха да се поинтересуват малко кое как става
А сериозно - за британския офицер от викторианската епоха е важно да покаже кураж, да води лично хората си и да предпочете смъртта пред безчестието (като за безчестие се е смятало и съвсем разумно остъпление в дадени случаи). Умението му като командир и въобще минималното разбиране за бизнеса на войната изобщо не са изисквания.
Е разбира се с голямото изключение на "бандата на Уелсли" (нали така се произнася Wolseley?), където са събрани повечето компетентни офицери и от която среда излизат най-големите генерали на Британия чак до след ПСВ.

[TVV]

И въпреки всичко написано по-горе, което не оспорвам, англичаните са спечелили общо взето всички конфликти, в които са участвали през 19-и век. И са изградили най-голямата империя някога съществувала с ограничени, силно разпръснати военни сили.

[Sir Gray]

Да бе, това е учудващото. Но пък трябва да се отбележи, че всички техни войни от периода са малки колониални такива. Практически дисбаланса в ресурси не би позволил те да загубят война, колкото и кадърни/некадърни да са. За това говори изключително ярко факта, че периода на кралица Виктория е наричан "дългия мир" в Англия, макар през това време тя да се намира непрекъснато във войни - просто интензитета е толкова малък, че не се е усещал въобще в метрополията.
А на локално ниво почти всяка война следва един модел - първоначално погром на англичаните, после организиране и привличане на подкрепления и накрая триумф

[Sa4mo]

Съгласен съм с мненията и на Голъм и на Сър Грей!В предишният си пос тбях написал ,че в тази война всички допускат грешки,които от сегашна гледна точка изглеждат направо необясними.Русите също на няколко пъти проявяват направо безпримерна глупост по отношение воденето на бойните действия,особено главнокомандуващият им княз Меншиков.Именно поради неговото бездействие и безинициативност става възможен десанта на съюзниците на Кримският полуостров и последвалата загуба на битката при Балаклава,където ако не се лъжа русите имат и числено превъзходство.А доколкото си спомням именно по времето на Кримската война е последната голяма битка между ветроходните флотове-при Наварин ,където адмирал Нахимов отнася турците!

[TVV]

Не знам, но за мен не е толкова учудващо. Английската дипломация е блестаяща през 19-и век, и винаги се получава така, че англичаните са в по-зигодна позиция. Да не забравяме и флота, за който е ясно че не е имал равен. И накрая, не мисля че англичаните са лоши войници, показвали са храброст и устойчивост. При Ватерло основната заслуга за победата е тяхна, а не на прусаците на Блюхер, които пристигат със закъснение. Но наистина, като цяло избягват по-големите войни, и както се вижда с абсолютно право: въпреки че са победили в двете световни, са загубили империята.

[gollum]

Не, не са лоши войници

Ще преструктурирам твърдението си - британците не са "лоши" или "некадърни" войници (подобно нещо не би могло дасе каже за никоя нация). За британската армия ехарактерно през този период, че офицерите въобще не се интересуват от това, което бихме могли да наречем сега "военна наука" и почти не се интересуват от военната практика (но не защото са неспособни, а защото не го намират за нужно или присъщо на социалния им статус). Това, разбира се, не се отнася в същата степен за подофицерите и още повече за редовите войници. Но характерно е, че за офицерите военният им живот се състои от светските задължения, армейските социални традиции и клубовете им - реалните военни действия са по-скоро нещо странично и донякъде досадно, никой не ги очаква, нито се готви за тях. а когато все пак се стигне до битка то никой от офицерите не се интересува от ралната ситуация, а се действа по някаква внезапно хрумнала или пък отдавна заучена схема, като се мисли за възвишени неща .
Разбира се, както споменах това правило си има своите изключения - когато се изправят пред сериозен континентален противник (това всъщност им се случва само веднъж за разглеждания период (е и втори път - през ПСВ, но след нея британската армия определено започва да се променя и да губи предишния си "бедгрижен" статут) постепенно напред излизат малкото що-годе заинтересувани от военното дело офицери.
Впрочем, подобно професионално безхаберие съвсем не е характерно само за британската армия, пък и като се има предвид, че най-често офицерската кариера е принудително-неизбежен избор за потомството на определена социална прослойка... то резултатът никак не е чуден.
Все пак, в повечето случи британската армия води колониални войни - т.е., срещу изостанал в технологично, социално (и следователно организационно) отношение противник - почти без изключения. Което означава, че обикновено е достатъчно д мине нужното време за да се концентрира достатъчно войска от метрополията (или други колонии), за да се разреши проблема.
При това, тази практика, която отбелязахме по-горе, се съчетава с неизбежното преминаване на всеки полк през активни бойни действия - тогава е същестуввала ротационна система ,при която всеки батальон задължително минава през дву-три годишна колониална служба на някое "напечено" място - дори и тези от териториалната армия (за колониалните това си е ясно поначало).Това някак подпомага създаването в ума на представата, че за британският офицер наистина сраженията са били някаква досадна необходимост, която те откъсва от следобедния чай или солидната вечеря, урите и пиенето на уиски в клуба - тази представа, която вече спомена сър Грей.

[Shelenberg]

Тука искам и аз да напиша нещо за Кримската война. Ще разгледам една от нейните битки. Материала го взимам от книгата "Най-големите гафове в света на военното дело и на разузнаването" от Сол Дейвид и полк. Джон Хюз-Уилсън.

Лорд Реглан и битката на леката бригада

...Кримската война избухнала заради спор относно опеката на свещените места в Йерусалим. Този спор предизвикал Русия да предяви претенциите си за покровител на всички хора, принадлежащи към Православната християнска църква на територията на Османската империя. Когато турците отказали да се съгласят с това, военният конфликт станал неизбежен.

Но по-дълбоката причина за конфликта била увереността на Русия в неизбежното разпадане на Османската империя (руският цар Николай I я наричал "болният човек на Европа") и в желанието й да бъде първата, която да постави ръка върху останките й (руснаците се стремели към завладяването на стратегическия град Константинопол).

Англия и Франция били твърдо решени да не допуснат повече разрастването на Русия към Близкия Изток, за да не се наруши балансът на силите на Балканския п-ов. Това щяло да позволи на Русия да изпрати
военни кораби в Средиземно море.

На 24 октомври 1854 г., седмица след започване на бомбардировките над Севастопол, лорд Реглан получил от един татарски (местен кримски) шпионин съобщение, че руснаците се готвят да нападнат Балаклава (това пристанище англичаните избрали да снабдяват войските си с провизии, което се намирало на 10 мили югоизточно от Севастопол. То било разположено на отктия десен фронт на Съюзническите войски и лорд Реглан изпратил в равнината пред него една кавалерийска дивизия да го защитава. Освен това наредил да се започне изграждането на редутите по протежение на Високия път, който представлявал редица от могили, разположени в посока от изток към запад, разделящи равнината на две могили: южна и северна. На източната част се издигала стръмна и отвесна скала, позната като Сапуне Ридж, която се спускала до Херсонското плато и оттам до Севастопол. Именно от Херсонското плато Съюзниците провеждали обсадата) с 28-хилядна армия. Въпреки това той не укрепил защитата на застрашеното пристанище, независимо че два от редутите още не били довършени, а останалите били охранявани само от 1 400 турски войници, които никога не били виждали военни действия. Само три редута били добре защитавани от артилерията. Потвърждавайки
че получил сигнала за готвеното нападение от татарския шпионин с думите "много добре", лорд Реглан поискал и занапред да му се докладва за всяко ново нещо.

Този пропуск се допълва и от недоверието на лорд Реглан към шпионите, защото вече бил получавал "няколко фалшиви сигнала". Освен това той не искал да въвлича слабата си армия във военни действия при Севастопол. Каквато и да била причината за тази реакция, тя щяла да струва скъпо на кавалерията.

На другия ден призори руснаците атакували Високия път. За 4 часа четирите укрепени редута били превзети, а техните защитници се разбягали през южната долина. Застанал до ръба на платото Сапуне Ридж, за да види бедствието, лорд Реглан незабавно заповядал две пехотни дивизии да се придвижат към равнината. Нито една дивизия обаче не пристигнала навреме, за да повлияе на сражението. Сега на бойното поле между руската армия и Балаклава останали само 1 500 кавалеристи, един слаб пехотен батальон, 93-та шотландска дивизия от 550 души и един разколебан турски батальон.

Наблюдавайки безпомощно битката отвисоко, лорд Реглан можел да види
как руската кавалерия, наброяваща повече от 2 500 войници, се придвижвала нагоре по северната долина. Тяхната цел била Балаклава.

Спасението дошло от две незабравими акции. Първо шотландските планинци на Ръсел отблъснали в сражение четири ескадрона на руските хусари, а след това Тежката бригада влязла в бой с руската армия и я изблъскала постепенно назад до Високия път.

Тъй като времето напредвало лорд Реглан ставал все по-нервен. Той бил убеден, че руския боен дух е изгубил силата си след отстъплението на кавалерията им, и след една атака към Високия път руснаците щели да отстъпят. Но генерал-майор граф Лукан командващ кавалерийската дивизия не помръдвал. Внезапно един от наблюдателите на лорд Реглан възкликнал: "Господи, те прибират оръжията!"

Уверени в себе си, руснаците докарали коне с ласа и инструменти, за да приберат оръдията, разположени в три от превзетите британски редута. Знаейки, че Уелингтън - неговият кумир - никога не е губил оръжие, лорд Реглан се обърнал към своя генерал-майор сър Джеймс Ейри и му продиктувал следната заповед за Лукан (известна на историците като Четвъртата заповед): "Лорд Реглан желае кавалерията бързо да се придвижи към фронта, да последва врага и да се опита да попречи на руснаците да изнесат оръдията. Кавалерийската конна артилерия може да те придружи. Френската артилерия е от лявата ти страна. Незабавно."

Намирайки се на по-ниско място от това на лорд Реглан, Лукан не можел да види, че оръдията били изнасяни от редутите. Би ли могъл главнокомндващият да има различна цел? "Да атакувам ли!? Какво да атакувам? Какви оръдия, сър?", поискал да знае Лукан. С императорски жест на ръката си, посочвайки в неопределена посока към редутите, капитан Нолтън (който му доставил заповедта) проговорил: "Там, господарю мой, е Вашия враг! Там са вашите оръдия!"

Но Лукан приел, че Нолтън сочел далечния край на северната долина, където ясно се виждали казашките оръдия, а слънцето си играело по полираната гладка повръхност на цевите им. Предполагайки, че лорд Реглан иска той да влезе в сражение надолу по долината, Лукан наредил на кавалерията си да се приготви за действие.

Когато го попитали след два дни, той признал, че задачата му била "да попречи на врага да изнесе оръдията, изгубени от турските войски". Поради това все още е мистерия защо той в крайна сметка изпратил Леката бригада надолу по долината, вместо към Високия път. Едно от вероятните обяснения е, че комбинацията от безочливия жест на Нолтън и пропускането на "Високия път" в текста на четвъртата заповед го е накарала да предположи, че Реглан е искал да се придвижи надолу по долината, като единствен начин да се спасят оръдията.

Хвърляйки жребия, Лукан направил своите последни планове. Леката бригада щяла да води напред, а Тежката бригада щяла да я следва в подкрепление. Но знаейки, че неговия презрян зет, генерал-майор граф Кардиган, командващ Леката бригада, щяла да се противопостави на тази операция, Лукан отишъл да му връчи заповедта лично. Яздейки, той стигнал до мястото, където чакал Кардиган, начело на своята бригада. Лукан му наредил: "Лорд Кардиган, Вие ще атакувате руснаците в долината."

Последвал отговор: "Разбира се господарю мой, но позволете да Ви доложа, че насреща си имам руска батарея, на всеки фланг имам по една руска батарея, а цялата земя е покрита с руски стрелци."
Лукан промърморил: "Не мога да направя нищо, заповедта на лорд Реглан е Леката бригада да атакува врага."

Кардиган облечен в златиста синя туника, с тъмночервени панталони и кожена хусарска шапка; яхнал кафявия си кон, той бил прекрасна гледка. Зад него се нареждал офицерския му щаб в сини палта и високи хусарски шапки, а малко зад тях били разположени рамо до рамо, в две редици, водещите полкове - 17-и Ланкерски полк и 13-и полк на Леките дракони. Следвал 11-и Хусарски полк, разположен на сто ярда отзад. Последни на опашката, се нареждали войските от 8-ми Хусарски полк, разположен от дясната страна на 4-и полк на Леките дракони, разположени съответно от лявата страна.

676-те конници яздели все още в тръст, когато капитан Нолтън се спуснал напред, изпреварвайки предната редица, крещейки и сочейки с меча си към Високия път. Осъзнал, че Леката бригада няма да завие надясно и да атакува редутите, Нолтън се опитвал да направи отчаян опит да предотврати предстоящата грешка. Неразбиращ намеренията му и крайно вбесен, Кардиган предположил, че Нолтън нарежда на бригадата му да се движи по-бързо. "Не, не! - изкрещял той. - Връщайки се обратно в редиците!" Но Нолтън продължил покрай предните позиции на Кардиган, като постоянно крещал.

Когато ги делели само 50 ярда, между тях избухнал снаряд. нолтън издал ужасен вик, мечът паднал от ръката, с която държал юздата, накарало коня му да се обърне назад и да препусне в галоп между приближаващите се ескадрони на 13-а дивизия на Леките дракони. После тялото му се плъзнало към земята. Парче от шрапнел ударило в гърдите и пробивайки сърцето му, го убило на място. Последния шанс да бъде предотвартена трагедията бил отминал безвъзвратно.

Напредвайки, бригадата попаднала под кръстосан огън. "Адът се отвори над нас, пред нас и от всички страни, спомня си Прайвът Уитман от 17-и Ланкерски полк. Времето спря за няколко минути, които ни се сториха часове, докато изминем миля и половина, за да стигнем врага. Разбитите и оредяващи бойни редици се изправяха пред страшния екот от диви и свирепи викове, които се усилваха от летящите около нас куршуми и снаряди, а непрекъснатия огън от пехотата по двата фланга поваляше хора и коне. само няколко ярда ни оставаха, за да стигнем до казашката батарея, когато Кардиган издигна меча си и издаде последната си команда: "Внимавай! Опичай си акъла! Сгъсти се!"

Някои от стрелците се скрили под лафетите на оръдията си, други набързо препасали саби и се пръснали в отчаян опит да се спасят. След това оцелелите от бригадата били събрани и поведени в отчаяно сражение срещу многобройните редици на руските кавалеристи, намиращи се от другата страна.

"Това беше най-ирационалното нещо, което някой някога е извършвал, написал един руски офицер. Те пробиха редиците ни, превзеха артилерията и след това, вместо да пленят оръдията и да напуснат с тях бойното поле, те се върнаха за нас... Спуснаха се, крещейки и сипейки проклятия. Не съм виждал подобно нещо. Изглеждаха така непобидими, че нашите войници дори започнаха да се отчайват."

Руската кавалерия побягнала, но стигнала до виадукта в края на долината. Това препятствие ги принудило да се обърнат, за да се сблъскат лице в лице с преследвачите си. Едва сега видели численото им превъзходство: преследвачите се превърнали в преследвани. Кардиган се отеглил на безопасно място. Петстотин руски улани се спуснали надолу от двете страни на долината и се строили пред оръдията си. Въпреки че пътят им бил пресечен, някои оцелели войници от Леката бригада успели да си пробият път и да се измъкнат.

Когато разбитите части се строили до същото поле, където преди половин час се сражавали, само 125 човека още били по конете си. Дори с взетите заложници и тези, които се завърнали, загубите били поразяващи. От 294 жертви 113 били убити, а 134 били ранени, а много други били пленени. В допълнение към този ужасяващ списък, 475 коня били убити или умрели по-късно от раните си.

[виталий]

Интересный сайт по обороне Севастополя 1854-1855гг

http://fort1854.narod.ru/

Есть интересные материалы и фотографии.

[Ханс]

"Прайвът Уитман" това пък откъде го измислиха?
От 673 човека взели участие в атаката по-малко от 200 загинали.
Случката била уникална единствено с отражението си в пресата.

[Amateur]

Друго мнение

Това е едно друго мнение.
Което е доста различно.

Кримската война.
Това е поредната НАЙ-ВЕЛИКАТА ИМПЕРСКА ВОЙНА НА РУСИЯ.
ТЕОРИЯТА ЗА ТРЕТИЯ РИМ-МОСКВА.
ОБЕДИНЕНИЕТО НА ВТОРИЯ И ТРЕТИЯ РИМ.
КОНСТАНТИНОПОЛ И МОСКВА.

УЗАКОНЯВАНЕТО НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ, ЧРЕЗ ПРЕМЕСВАНЕТО НА СТОЛИЦАТА ОТ МОСКВА В КОНСТАНТИНОПОЛ.

Това трябваше да стане, но не би.

Русия започва тази война опирайки се на няколко факта.
1. Договорът между трите орела - Русия, Австро-Унгария и Прусия.
2. Огромната по обем Руска войска.
3. Волята на императора за окончателна победа.
4. Раздаване на определени територии "за колонии "за компенсация на невощвашите държави.

Този план се проваля. Защо :
1. Австрийската империя през 1948 се спаси от разгром в гражданската си война благодарение руските армии ( над 100 000 войника ) на фелдмашал Паскевич. Тя се прекръства на Австро-Унгарска империя и дължи "услуга" на Русия по договора на трите орела.
2. Прусия. Вече съм забравил, но от беглите ми спомени се сещам, че и там около 1850 имаше вълнения ( мисля на поляците), за което кралство Прусия следваше да връща също услуга на Русия по същия договор като Австро-Унгария.
3. Англия. Русия проведе доста преговори за " поделяне" на Османската империя. Но Англия се отказа в последния момент. Мотивите са ми не най-известни, но знам, че това ще стане през 1888? г. За реализиране в бъдещата война - историята показа 1914-1918 г. Русия е убедена в победата си дори англия да е противник във войната.

Остават : Франция и Турция

Русия вярва, че ще успее и започва първа.
Първи успех - разгрома на търския флот.
Но, Англия, Франция, Турция и Пиемонт и обевяват война.
Това не е страшно.
Страшното идва, когато Австро-Унгария и прусия се разшават.
Тогава Руския император неможе да прехвърли своите елитни войски за война с Турция.
Войските му остат да пазят австро-унгарската и пруска армия.
А ако бяха лоялни съюзници, то те трябваше да обявят война и да нападнат Франция. Но всеки лъже всекиго в голямата игра.

Срещу Обединените войски Русия има повече и по-качествена войска, но неможе да я концентрира.
Бодят се боеве в Балтика, Балканите, Черно Море, Крим, Кавказ, далечния изток.

Пречината за прекъсването на войната е смърта на император Николай I и провъзгласяване на нов император Александър II.
Когато Севастопол пада, завзет от същзниците, побеснелия руски император заповядва част от елитните руски полкове да се насочат и превземат Крим.
Те са на западната руска граница( в днешна полша).
Чак тогава съюзниците на русия доволни от нейното унижение се наместват.
Първа говори за мир Франция - ясно защо. Очаква я война с Австро-Унгария и Прусия.
Без Франция, Англия разбира, че нещата се променят и е готова за мир.
Турция няма избор. Сама срещу Русия не може.

От този мир Русия нищо не губи освен малко пари, за компенсиране основно на Турция.
Победителите настояват само за едно на важно условие.
Липса на боен Руски флот в Черно Море.
Защо ли ?
Защото сухопътните войни по време са продължителни.
Защото най-агресивното оръжие по това време е флотът.
Русия притежава третия по-големина флот по това време след Англия и Франция.

Поздрави

[albireo]

@Amateur

Какъв е тоя идиотски вкус към сензационност, който те кара да пишеш с главни букви разни прости неща, но представени така сякаш са разкрития на древна и страшна тайна?
И я пак, кога Австрийската империя се прекръства на Австро-Унгарска????!!!!!!!!!!!?????

И може ли този път да се опиташ да обясниш какво искаш да кажеш! Щото тук поне до преди време имахме навика да пишем ако не ясни то поне аргументирани мнения. Хайде стига с тая безподобна смесица от кратки и безсъдържателни изречения! Съвсем сериозно го казвам - това че стилът ти е труден за четене и дразни не е голям кахър, но давай си сметка че все пак форума има изграден стил и поведение на комуникация, нещо с което ти хич не си даваш зор да се съобразяваш! (и между другото не си единствения)

[Nick]

Какъв е тоя идиотски вкус към сензационност, който те кара да пишеш с главни букви разни прости неща, но представени така сякаш са разкрития на древна и страшна тайна?

Ти пък, като да не си виждал вестник през живота си - главни букви, прости неща и сензации!