Концепции за космически кораби, или всичко което развинтва фантазията

[Amazon]

http://conceptships.blogspot.com/

[Сун Дзъ]

Много добро, мерси за линка.

Това много ми хареса

[Imperial]

Не съм ли го пускал вече?...

Пробвайте и другите свързани блогове, за съжаление онзи с танковете не се ъпдейтва много.

[Sharana]

НАСА работи по кораб по-бърз от светлината


Някой в НАСА е гледал малко повечко Star Trek и е решил да поизкривява финансовото пространство

[Кухулин]

И тук ще заминат четири-пет грешни милиарда

Иначе:

[messire Woland]

Е, те работят по-скоро по концепцията и по идеята. Все още твърде важни неща липсват, като възможността да съществува (и да се създаде) отрицателна маса и т.н. Като идея изглежда обещаваща, но дори и да е възможна, до реализацията има ужасно много време, нови идеи и пробиви във физиката, след това - в технологиите и т.н.

[Пилот]

Ще е много интересно ако успеят да направят така наречените ядрени буксири - ядрен реактор от няколко мегавата се ползва за да се произвежда електричество, което от своя страна отива в йонни двигатели ала VASIMR. НАСА е имало проект за сонда до Юпитер на този принцип, но са се отказали. За сметка на това руснаците са се хванали доста сериозно по темата, макар и да има доста трудности (намалиха 2-3 пъти мощността на реактора). Ето и няколко снимки, това най-най-отпред е реактора, после е системата за охлаждане, най-накрая за ориентация + йонни двигатели по краищата, в центъра има точка за докуване на космически кораби/спътници. Забележете колко компактно е цялото нещо при изстрелване (долният ъгъл).

http://www.spacephys.ru/rkk-energiya-predstavlyaet

[messire Woland]

Sci-fi Warp Drives: A Very Real Possibility?
НАСА продължава да копае около тази концепция и дискусиите стават по-чести. В общи линии се разглеждат позитивни и негативни страни и т.н. Интересното е, че въпросът за достъпността на енергията не се разглежда, а е важен - енергийните възможности на човечеството са скочили в пъти за последния век ... така че колко ще скочат в бъдеще, е, освен ако не решим изкуствено да се ограничим в едно енергийно средно средновековие.
"... Motivating Factors For Needing a Warp Drive:
To begin, the fastest current man-made object (Helios 2) would take 17 to 18 thousand years to reach our closest star, Proxima Centauri. These proposed spacecraft would reduce the journey time from millennia down to only centuries. Several generations would pass during the trip, and the ship would have to be entirely self-sufficient, recycling all food, waste and air.

But what happens when we want to go farther? If we don’t destroy ourselves, one day in the future, our descendants (man or machine) will go in search of a new planet outside the Solar System to colonize and live on. It is very unlikely that this planet will be as close to us as Proxima Centauri, so based on current technology it will still take us tens or even hundreds of thousands of years to reach these solar systems. Will future breakthroughs in science offer us a new key to alternative and faster ways to traverse space? As a result of the 100 Year Star-ship Symposium in 2012, the answer is very hopefully “yes.”
Breaking the Light-Speed Barrier:

Your initial thought – and quite rightly so – may be “surely we can’t shorten the trip too much unless we break the speed of light, and that just isn’t possible.” That statement is very true; however, we do have alternatives that are allowed by Einstein’s theories of special and general relativity. If you have watched Star Trek, you’re probably familiar with warp drive. This technology enables you to travel across vast distances of space that would otherwise take an incredibly long time to journey across using other (more conventional) means. It was always assumed these concepts were just restricted to fiction, but NASA scientists and engineers have been exploring ways in which we too can manipulate the universe and achieve faster than light travel.

The core idea behind this travel is not the propulsion we are familiar with, but instead, this method utilizes the flexibility of the fabric of space itself. The most practical design thus far has been a ring built around a smaller craft, which would expand space rapidly behind it. A warp bubble would shift space-time around it to effectively reposition space-time without moving relative to itself. From the inside, it would appear as though you were racing through space, when in fact there would be no acceleration whatsoever!
But the problem with this is the energy required to power it. We would need the energy-mass equivalent of a planet the size of Jupiter – which clearly isn’t feasible. But in 2012, at the 100YSS it was suggested by Harold White that we could actually achieve warp drive technology using the mass of a small car just by altering the geometry of the warp drive – quite an unbelievable mass difference. He said,

“I suddenly realized that if you made the thickness of the negative vacuum energy ring larger – like shifting from a belt shape to a donut shape – and oscillate the warp bubble, you can greatly reduce the energy required – perhaps making the idea plausible.”

[Reference: io9]

Lab work has begun on testing the theories, and they are using an interferometer to measure very small flexes in space time that they create. “We will increase the fidelity of our test devices and continue to enhance the sensitivity of the warp field interferometer – eventually using devices to directly generate negative vacuum energy.”

White emphasizes that current work is strictly on paper and miniature experiments in the lab, but one day we could well have built a functioning warp drive. If successful laboratory tests are achieved, the possibilities of this technology incorporated in large scale projects are unbelievable. The impossible distances of space will instantaneously shrink, and human beings will have the opportunity to extend our reach not just through the solar system, but out across the galaxy (though whether that is good or bad is still up for debate)! We may well have our interstellar spaceship within an overtly optimistic 100 years. ..."

[Imperial]

Много шум се вдигна, незаслужено. NASA не "работи върху warp drive". И картинката не е "дизайн на NASA за кораб с warp drive". Картинката е просто концепция на някакъв художник. И тя е единствената причина да се вдигне шум.

Ето малко студена вода http://www.armaghplanet.com/blog/no-...-starship.html

[Рамбо Амадеус]

To begin, the fastest current man-made object (Helios 2) would take 17 to 18 thousand years to reach our closest star, Proxima Centauri.

Тези цифри (18 хил.) ми се сториха малко поп-сайънс-ски. Една мнооого груба сметка с Вояджърски скорости (17 км/с чрез гравитационно засилване) излиза към 77-80 хилядолетия до въпросната звезда (около 4.4 свет. год.)

Скоростта на Хелиос 2 (~67 км/с), въпреки че не е преувеличена, излиза че е частен случай неприложим за междузвездно пътуване, тъй като, доколкото разбрах, това е максималната скорост, която е постигнал гравитирайки около слънцето (тоест, не би могъл да запази същия моментум ако излезе от слънчевата си орбита).

В статията в която сверих данните за Хелиос, се говори и за друга "конвенционална" алтернатива (ядрено-пулсиращ двигател или нещо от рода), дето, уж, щяло да съкрати същото разстояние до към 100-тина години.

http://www.universetoday.com/15403/how-long-would-it-take-to-travel-to-the-nearest-star/

[messire Woland]

Очевидно размишленията по концепцията продължават, но докато не се излезе пълноценно в космоса ще са си само размишления. И все пак, още една статия, пълна с разни спорни твърдения
'Impossible' Space Engine May Actually Work, NASA Test Suggests
" It's really starting to look as if an "impossible" space propulsion technology actually works.

Researchers at NASA's Johnson Space Center in Houston have found that a microwave thruster system that requires no propellant does indeed generate a small amount of thrust, Wired UK reported Thursday (July 31). If the technology pans out, it could make spaceflight far cheaper and speedier, potentially opening up much of the cosmos to exploration, advocates say.

"Test results indicate that the RF [radio frequency] resonant cavity thruster design, which is unique as an electric propulsion device, is producing a force that is not attributable to any classical electromagnetic phenomenon and, therefore, is potentially demonstrating an interaction with the quantum vacuum virtual plasma," the NASA team wrote in their study, which they presented Wednesday (July 30) at the 50th Joint Propulsion Conference in Cleveland. [Superfast Spacecraft Propulsion Concepts (Images)]

The roots of the propulsion system tested by the NASA team trace back to a British researcher named Roger Shawyer, who claims that his "EmDrive" generates thrust by rocketing microwaves around in a chamber. There is no need for propellant, as solar power can be used to produce the microwaves.

Shawyer says that his company, Satellite Propulsion Research Ltd., has successfully tested experimental versions of the thruster. But many scientists have dismissed or downplayed such claims, saying the propulsion system violates the law of conservation of momentum, Wired UK reported.

In 2012, however, a team of Chinese researchers built their own version of the system and found that it does indeed work, generating enough thrust to potentially power a satellite. Then, an American scientist named Guido Fetta constructed his own device, which he calls the "Cannae Drive," and convinced the NASA team — which included warp drive researcher Sonny White — to try it out, which they did over the course of eight days in August 2013. ..."

[Imperial]

http://www.geeksofdoom.com/2014/08/25/star-wars-episode-vii-fan-made-posters-show-aftermath-war

[pnp5q]

И това е за тук.

[Imperial]

Нещо, за което не се бях замислял...

“Sir?” I asked. “Why are all Minotaur’s weapons on one side of the ship?”
***
“That’s pretty standard design,” he said. “If they’re bombarding a world, the world is only on one side of the ship. If they meet enemy vessels in combat, a big ship generally places all of its heavy hull plating and weaponry on one side. The distances are so great it’s unlikely a ship will be surrounded by enemies and fired upon from more than one direction at the same time.”
“But what if that situation were to occur?”
“Then the ship is probably doomed, anyway.”

[gollum]

Аз съм се замислял за това (и то не само покрай игри с космически сражения, но и с фентъзи дизелпънк летящи кораби ). С описаната концепция има неща, които ме притесняват.
Първото (и очевидно) е свързано с балансирането му (кажи-речи цялата маса е от едната страна).
Второ, обстрела "от една страна" не е кой знае какъв аргумент - макар и да не знаем нищо за използваните оръжия, малко вероятно е "попаденията" да засягат само едната страна на кораба. Не е трудно да си представим ситуация, при която се използват оръжия, използващи уязвимостта на корабите от останалите "страни" - дори това ще са предпочитани оръжия и много бързо ще доведат до еволюция в посока на по-равномерна защита.
Трето, описания сценарий на орбитална бомбардировка - да, ако светът е беззащитен или разполага само с наземни оръжия за защита от подобна ситуация. Но по-вероятно е да разполага и с оръжия, базирани в орбита (по-удобно и смислено е), а в тази ситуация е най-вероятно е да се стигне до сценарий с атака от повече от една страна. Да не говорим пък за наличие на някаква активна защита под формата на друга ескадра. Т.е. при такъв дизайн и мисия за орбитална бомбардировка лесно и бързо ще се стига до “Then the ship is probably doomed, anyway.”

Отделен въпрос е, че ако наистина желаеш да бомбардираш планета, най-вероятно ще стане по-бързо да запращаш астероиди по нея, вместо да пращаш кораби в орбита. И по-безопасно - планетите не могат да маневрират, т.е. никак не е трудно да се планират подобни атаки, а материал за тях би трябвало да има във всяка система.