Bastion Бастион
Етимологичният спор дали думата е собствено френска или италианска има своето разумно наднационално решение. Думата изглежда е провансалска - bastida. В южна Франция, в районите в които са или... вече говорят провансалски ( този изчезващ до скоро език има свой ренесанс, благодарение на мощна подкрепа от провансалците) - bastide може да значи градче, къща и дори традиционен вид нож. Пристанището на Корсика - Бастия, в името си носи същия корен. През xv-xvi век във Франция са казвали и пишели bastyon или bastion, а в Италия bastione. Спомнете си, Парижката Бастилия (не софийската, това е просто техникум)! В Гренобъл също имат Бастилия и не възнамеряват да я рушат. Ханзейският град Любек също имал Бастилия, но това, преди рейдовете по справочника Бедекер.
Бастилия не значи Кремъл, а по-скоро изнесен самостоятелен форт, извън чертите на града, на важно място. Но не барбакан- barbacane, което е просто изнесено укрепление. Бастилиите си имат гарнизон и разбира са идеални за ... затвори, по далеч от градския шум.
Докато французите изграждали своите бастилии, в Италия - в Чивитавекиа, в Пиза и др.,срещу тяхната артилерия започнали пък да изграждат един вид нови крепости - в българската уикипедия находчиво са ги кръстили звездообразни, наричани Fortificazione alla moderna или на френски tracе а l'italienne (не trace italienne, което е италианска следа, а по-скоро построени, прокарани по италиански. ) А звездообразната им форма се получавала от известния брой нов тип укрепления, които се изграждали по стените им. А именно - бастионите. Това са, образно казано - пентагони. Пентагонът във Вашингтон за това е класическа военна сграда, защото архитектът му, Джордж Бергстон, явно корифей, страхотно подходящо и сполучливо, е изградил по същество един ... бастион. Или поне идеята за идеален такъв.
Идеята за това съоръжение на стената на крепостта се приписва на различни , да ги наречем, военни творци и, някои практици. На Ян Гжишка, на Ахмед паша, един от , хм, сапьорите на Мехмед Завоевателя, на веронеца Сан Микели. Факт е, обаче, че класик си остава Вобан.
Етимологичният спор дали думата е собствено френска или италианска има своето разумно наднационално решение. Думата изглежда е провансалска - bastida. В южна Франция, в районите в които са или... вече говорят провансалски ( този изчезващ до скоро език има свой ренесанс, благодарение на мощна подкрепа от провансалците) - bastide може да значи градче, къща и дори традиционен вид нож. Пристанището на Корсика - Бастия, в името си носи същия корен. През xv-xvi век във Франция са казвали и пишели bastyon или bastion, а в Италия bastione. Спомнете си, Парижката Бастилия (не софийската, това е просто техникум)! В Гренобъл също имат Бастилия и не възнамеряват да я рушат. Ханзейският град Любек също имал Бастилия, но това, преди рейдовете по справочника Бедекер.
Бастилия не значи Кремъл, а по-скоро изнесен самостоятелен форт, извън чертите на града, на важно място. Но не барбакан- barbacane, което е просто изнесено укрепление. Бастилиите си имат гарнизон и разбира са идеални за ... затвори, по далеч от градския шум.
Докато французите изграждали своите бастилии, в Италия - в Чивитавекиа, в Пиза и др.,срещу тяхната артилерия започнали пък да изграждат един вид нови крепости - в българската уикипедия находчиво са ги кръстили звездообразни, наричани Fortificazione alla moderna или на френски tracе а l'italienne (не trace italienne, което е италианска следа, а по-скоро построени, прокарани по италиански. ) А звездообразната им форма се получавала от известния брой нов тип укрепления, които се изграждали по стените им. А именно - бастионите. Това са, образно казано - пентагони. Пентагонът във Вашингтон за това е класическа военна сграда, защото архитектът му, Джордж Бергстон, явно корифей, страхотно подходящо и сполучливо, е изградил по същество един ... бастион. Или поне идеята за идеален такъв.
Идеята за това съоръжение на стената на крепостта се приписва на различни , да ги наречем, военни творци и, някои практици. На Ян Гжишка, на Ахмед паша, един от , хм, сапьорите на Мехмед Завоевателя, на веронеца Сан Микели. Факт е, обаче, че класик си остава Вобан.
Comment