Френска военна терминология

[von Danitz]

Bastion Бастион



Етимологичният спор дали думата е собствено френска или италианска има своето разумно наднационално решение. Думата изглежда е провансалска - bastida. В южна Франция, в районите в които са или... вече говорят провансалски ( този изчезващ до скоро език има свой ренесанс, благодарение на мощна подкрепа от провансалците) - bastide може да значи градче, къща и дори традиционен вид нож. Пристанището на Корсика - Бастия, в името си носи същия корен. През xv-xvi век във Франция са казвали и пишели bastyon или bastion, а в Италия bastione. Спомнете си, Парижката Бастилия (не софийската, това е просто техникум)! В Гренобъл също имат Бастилия и не възнамеряват да я рушат. Ханзейският град Любек също имал Бастилия, но това, преди рейдовете по справочника Бедекер.

Бастилия не значи Кремъл, а по-скоро изнесен самостоятелен форт, извън чертите на града, на важно място. Но не барбакан- barbacane, което е просто изнесено укрепление. Бастилиите си имат гарнизон и разбира са идеални за ... затвори, по далеч от градския шум.

Докато французите изграждали своите бастилии, в Италия - в Чивитавекиа, в Пиза и др.,срещу тяхната артилерия започнали пък да изграждат един вид нови крепости - в българската уикипедия находчиво са ги кръстили звездообразни, наричани Fortificazione alla moderna или на френски tracе а l'italienne (не trace italienne, което е италианска следа, а по-скоро построени, прокарани по италиански. ) А звездообразната им форма се получавала от известния брой нов тип укрепления, които се изграждали по стените им. А именно - бастионите. Това са, образно казано - пентагони. Пентагонът във Вашингтон за това е класическа военна сграда, защото архитектът му, Джордж Бергстон, явно корифей, страхотно подходящо и сполучливо, е изградил по същество един ... бастион. Или поне идеята за идеален такъв.



Идеята за това съоръжение на стената на крепостта се приписва на различни , да ги наречем, военни творци и, някои практици. На Ян Гжишка, на Ахмед паша, един от , хм, сапьорите на Мехмед Завоевателя, на веронеца Сан Микели. Факт е, обаче, че класик си остава Вобан.

[von Danitz]

Spahis - Спахии



Тиери Моне, служил в първи спахийски полк, част съществуваваща и днес, е един от най-изтъкнатите им изследователи. Много активен във френските военно-исторически форуми, той същевременно публикува книги по темата, някои от които със значение и за нашата военна история. Такава е Les Bournous bleus dans les Balkans - Сините бурнуси на Балканите, с подзаглавие Спахиите от 1 марокански от 1917 до 1920 и от 1993 до наши дни.



Ето какво пише той:

При едно посещение в 1 полк на спахиите, тогава на гарнизон в Спир (Speyer am Rhein, Германия) генерал Арсен Воазар (Arsеne Woisard, бивш командир на полка) разказа за атаката на Африканската конница на Скопие, на 29 септември 1918. По този повод научихме, че в миналото той е имал интересен разговор с германския генерал Херман Балк (sic!), който командва първи стрелкови полк (Schutzenregiment 1, 1. Panzerdivision) през май 1940, когато един от неговите батальони се сблъсква със спахиите при Ла Орн на 15 май. Генерал Балк му доверил, че свирепостта на спахиите не била за него изненада, защото е бил лейтенант в едно саксонско егерско съединение на Балканския фронт през 1918, когато могъл лично да се убеди в способността им да воюват по време на рейда на бригадата на генерал Жуино-Гамбета Jouinot-Gambetta (1 и 2 полк Африканска кавалерия и сборен полк Марокански спахии - 1er et 2e RCA et Rеgiment de Marche de Spahis Marocains, за тази операция съм писал кратко тук) . И генерал Балк добавил нещо от типа: Вие, французите сте забравили доста бързо за маневрата при Скопие, но ние, германските военни, я запомнихме добре и я възпроизведохме на терен през 1940!

Край на цитата. А сега, де? Това не е легендарно съобщение от типа Колев и Гудериан, макар че и за подобен тип, макар и френски разкази, никога няма документално потвърждение. Може би за да продължа по ред, първо трябва да разясня, каква е тази битка при Ла Орн през май 1940. Накратко, почти телеграфно, това не е неизвестно сражение. Става дума за последният, несполучлив опит на генерал Гамелен, главнокомандващ в онези злощастни дни за Франция, да спре корпуса на Гудериан, вече след Ардените. В спомените на самия Гудериан битката е описана сбито, самият той има доста задачи в този момент (на другия ден е принуден да подаде оставка, но само за един ден)и не е съвсем в течение, но казва. За нея, Балк получи рицарски кръст. При Ла Орн той е трябвало да пробие отбраната на 3 бригада спахии - конна част, колониалните полкове на Франция са били на коне дори в тези години, но все пак са се биели на крака. Разбира се, ражда се, и там под бдителния поглед на германската пропаганда легенда за атака със саби срещу танкове, но това отдавна е отхвърлено. Спахиите са използвали противотанкови оръдия, също на конна тяга. 25 мм- вярно, това им е било снаряжението тогава. Германците, първоначално, казах, един мотобатальон, докарват гаубици, пускат танковете и до вечерта, въпреки смелата съпротива, 24 офицери и 730 кавалеристи са извън строя. Бригадата е напълно разбита, защото преди това не е имала и 1500 саби общо. Панцеркорпусът продължава към Ла Манша.

Сега, и на мен не ми става много ясно, за самото сражение или за атаката на Гудериан като цяло говорил Балк, един от най-способните германски танкови лидери през войната, пред френския си колега. Предполагам, че по повод на първото, се е изказал като цяло за второто. Тезата е по-важна - танковете действат като спахиите на Жуино-Гамбета през 1918.



Какво са това спахии, на българи с интерес към историята не би трябвало да обяснявам. Както в другите провинции на Османската империя, и в Алжирия, това са териториалната конница, срещу земя се бият в армията на султана или на дея на Алжир. След френското настаняване в Магреба, френската администрация създава 3 полка спахии по броя на бействата - Оран, Алжир и Константин. При присъединяването на Тунис, се създава четвърти полк - Туниски. През двайсти век, при присъединяването на Мароко, още 3 полка, само че Марокански спахии. За кратко съществуват и 2 ескадрона сенегалски спахии, днес те са наследени от жандармерията на тази западноафриканска република. Чета, че на руски, тези части - френските, се изписват спаги, докато турските - сипахи. Не мога да кажа от къде тази разлика, вероятно за да се прави разлика в националността на частите. Ето един добър цитат, от чудесен превод на български (някога имаше и качествени преводи), за да се уверите, че е едно и също:

Когато стигнаха до Корниш, започнаха да срещат каруци със зеленчук и цветя. Отиваха в Ница. По-късно срещнаха ескадрон спахии [Кавалерийски военни части в Северна Африка.]. Тропотът на конете се сливаше с бръмченето на мотора. Копитата звънтяха отчетливо и едва ли не изкуствено върху макадаменото шосе. Под наметалата се подаваха тъмните лица на конниците.

Ремарк Триумфлантата арка
Преводач Николай Краев

Спахиите са били кавалерия, широко използвана и като пехота, един вид африкански драгуни. Офицерският им състав е бил от французи, сержантският - размесен. понякога, но не задължително, европейците са достигали до 25% от състава на полка. Интересно е знамето им - за мен си е турски бончук, но те го наричат туг и имат легенда за него. Най-добър сабльор сред спахиите бил някой си Йосуф. Той токова обаче обичал коня си, че когато животното било убито в битка, от опашката му, Йосуф направил знаме на полка. Така че не се чудете, автохтонисти, и Мароко е наше, конската опашка е знаме на спахиите и до днес.



Последната снимка, която слагам е от маневри на 1 спахийски полк в Германия. И до днес той си е на служба там.



Enjoy!

[von Danitz]

Division- Дивизия



Както се казва, навлизаме в дълбокото. Създаването за справките за френската военна терминология е забавно начинание, но обемна работа и ми отнема време, така че предварително се извинявам за забавянията, ако някой е чакал периодичност, както и за някои неточности, но съм наистина в неизследвани територии.

- Колко дивизии има папата? – отсякъл някога Сталин пред смаяната югославска делегация и с този въпрос- констатация завинаги, като че ли подчертал особеното място на дивизиите във всяка война, армия и държава. Днес вече не е точно така, но изследването на конфликтите, винаги ни довежда до един и същи подобен проблем? А колко дивизии има, съответно и произволно: папата, испанският каодилио, фюрерът на Германия или дучето но Италия, румънският крал или финландският фелдмаршал, президента на Боливия или египетският хедиф, в съответствие с войната, за която четем? Това, разбира се, не винаги е точното питане и отговорът му не всякога дава ясна и изчерпателна картина на сражението или конфликта, който ни интересува, но въпросът, зададен някога от вожда в Кремъл, остава класически – за добро или за лошо. Оставам на страна това дали изобщо папата има нужда от дивизии и дали такова едно питане, не свежда нещата до грубия способ, в който диктаторите намират единствено обективния начин да си решават проблемите.

Добре, ще броим дивизии, но сигурни ли сме, че знаем какво наричаме дивизия? И от кога има дивизии? И кой е измислил да има дивизии? И какво ли е било, като първата дивизия, измислена или традиционно създадена,, за момента не знаем, се е сблъскала с противник, който още няма такова чудо? Е, тези въпроси вече, смело мога да обобщя, се задават рядко.

Дивизия наричаме Таманската дивизия или в краен случай – панцергренадирската Грос Дойчланд и точка, си казва запаленият читател. Да, и ако се окаже че папата има ... за пример, 5 дивизии, той би трябвало по това определение да има 5 Тамански дивизии, само че с офицери и войници - швейцарци?! И ако Червената армия трябва да отрази, хипотетично, агресия на Светия престол, болшевиките е добре да имат 10 Тамански дивизии, за да преминат в контранастъпление още на граничната бразда!?! Но ако папата и Конклавът са създали дивизии образец Грос Дойчланд? Колко дивизии, тип Тамански трябва да имат Сталин и Политбюро? Задачата става сложна.

Вторият въпрос беше от кога има дивизии? Русия трябва да има най-отдавна, вероятно ще си каже читателят-фен на военната история. Имат радио първи, имат космически полети първи, нормално е и дивизиите им да са първи. Има такава теория, по-скоро претенция от руската историография. Малко преди злощастното сражение при Нарва, в началото на ХV²²² век, Петър Велики, (който ако доведем нещата до абсурд, бил измислил първи и българската азбука в печатница в ...Холандия), измислил нещо като дивизии.

Нещо като, но не са дивизии. Наричали са се генералства, били общо 3. Един стар полк и 9 нови, събрани под началството на генерал. Две пристигнали навреме за битката с Карл Х²², тамън за да бъдат пленени от шведите, третото нещо се замотало с мобилизацията си и си останало на място. И така си стояло дълги години, като някаква отделна военна част. Цар Петър повече не повторил този си експеримент. Генералствата били ни риба, ни рак. По-скоро отделни армии, но предвидени заедно да дадат сражение. Сбор от войски, събрани на принципа - опълчението да се учи от стария полк, ама така и не се получило, щото стария полк младоците ли да обучава, с шведите ли да се бие?

За военните историци с традиционни разбирания, за първи път дивизии (сухопътни) – 2 на брой в началото, после 4, под това име, били учредени, буквално установени и наречени, от маршал Де Брогли в началото на 7-годишната война. Документално, това е очевидно и доказано в изданието: Неиздавана кореспондеция на Виктор-Франсоа, дук Де Брогли, маршал на Франция, с принц Ксавие Де Сакс, граф Де Луса, генерал-лейтенант, за да послужи на историята на 7-годишната война (Кампаниите от 1759 до 1761) или Correspondance inеdite de Victor-Francois, duc de Broglie, marechal de France, avec le prince Xavier de Saxe, Cte de Lusac, lieutenant general, pour servir a l'histoire de la Guerre de Sept-Ans (Campagnes de 1759 a 1761), Paris 1903

Дивизиите - divisions били военновременни съединения, отговарящи на новите изисквания на войната, най-вече налагани от непропорционалното линейно построяване на прусаците (наричано от французите объл строй - l’ordre oblique). Разширяването и удължаването на фронта на битките често водело до загуба на контрол над някой полк или дори над няколко полка. От своя страна, изолираните и неръководени централно полкове и батальони често били подлагани на целенасочени удари от противника с превъзхождащи сили. Първоначално, първата добавка в линейната тактика (френския паралелен строй -L’ordre parallеle ) били бригадите от два полка, но това се оказало недостатъчно, като например при Детинген (Dettingen, 1743), когато поради слаба дисциплина французите не само пропуснали да разгромят блокираната английско-хановерска армия, ами и били разбити.( Не си поставям за цел да разказвам кампании и сражения, но повече по темата има в книгата Кампанията на господин маршала Де Брогли в Чехия и Бавария, 1743 г. Campagne de Monsieur le Marechal de Broglie, en Boheme et en Baviere. L'An MDCCXLIII. За любопитните, това е последното сражение, в което британски монарх, крал Джордж ²² взима лично участие. За негов късмет нещата се развиват неочаквано добре. През Първата световна война Джордж V посещава линията на фронта във Фландрия, но само за инспекции.)

И маршалите Люксембур, Беруик (Бервик), Вилар и Де Сакс са представяли в писма и трудове принципа на групиране в дивизии, но за първи път той е приложен от Де Брогли. Той разделя (на френски глаголът е diviser) своята армия в четири колони и заповядва това разделение да остане перманентно за цялата кампания. Но става дума само за неговата армия.

Дивизиите осигурявали на маршала преимуществото, не само всяка автономна колона под началството на собствения си командир да маневрира преди и по време на сражение, съгласно предварителен план, но и да реагира при неочаквани обрати в боя. Така на бял свят се появява новата френска Голяма тактика (la «Grande tactique»), която е в основата на победите на Революционната и Императорската армии през следващите десетилетия.

Голямата тактика е дело на двама военни практици и мислители, днес позабравени извън Франция. Това са Грибовал (Jean-Baptist Vaquette de Gribeauval), останал главно с унифицирането на артилерията, и Гибер (Jacques-Antoine-Hippolyte, comte de Guibert) наложил перманентните дивизии в мирно време. От 1788 тези двама господа провели цялостна реформа в армията на Франция (и то във времена на революция). На териториална основа първоначално били създадени 16 постоянни смесени дивизии – кавалерия и пехота, една чисто кавалерийска дивизия и 4 чисто пехотни!

Всичко, към което те се стремели, но и постигнали било възвръщането на маньовъра на бойното поле (подобно на германските търсения след Първата световна война). Артилерията се облекчила и станала доста по-подвижна, армиите се сдобили с лесно управляеми и сработени помежду си части, кавалерията получила ясни задачи. Гибер изложил цялата си нова военна доктрина в своя Общ опит по тактика (Essai general de tactique), написан от него на 29 години. Приложил го най-големият му почитател – Наполеон Бонапарт. Прусаците вече просто нямали с какво да изненадат френската армия. Това си било също истинска революция, само че военна!



Артилерията също била обособена в дивизии, преминало пак от руски у нас , като дивизиони. На френски няма разлика. Дивизия кораби, независимо дали миночистачи или кръстосвачи, си е дивизия, французите не го разбират по различен начин. Изобщо, изкуствено, поради непознаване на думите се създава по модел от Русия и Съветския съюз у нас една доста излишна дублираност в терминологията, това не е критика, а констатация.

За присъединяването на артилерията направо към пехотните дивизии също се мислело. Грибовал искал във всяка дивизия да има 36 стандартни оръдия. Дивизията трябва сама за себе си да е малка армия, призовавал той. Дивизията била подчинена на щаба на армията, но имала и собствен щаб, който помагал на генерала на съединението да управлява боя, да прави планове и да се справя с изхранването.



Победите на френските дивизии превръщат френското революционно чудо в лесно обясним факт. Линейната тактика или паралелния строй на колегите австрийци или дори съсредоточаването по някой от фланговете или облият строй на прусаците не издържали срещу дивизионните колони на санкилотите нито при Неервинден, нито при Валми. Изгряващата звезда на Наполеон също имала своята опашка – дивизиите му при Риволи или в Египет били отличен инструмент за бързо съсредоточаване, сигурно управление в сражението и устремно преследване при победата.

Но самият Бонапарт прекъснал този процес. Той дори леко го върнал назад, отслабвайки пехотните дивизии и обединявайки ги в могъщите корпуси на Великата си армия, като премахнал и щабовете им, и до голяма степен самостоятелността им. Все пак, славата трябвало да остава за него.

Но примерът и особено успехите на френските дивизии не останали, както и винаги до сега, без подражатели. В Руската империя следели внимателно всяка новост в Париж, до степен че при Аустерлиц и Фридланд се явили със смесени дивизии, а във войната 1812, вече с 25! еднотипни пехотни дивизии, с номерация! Австрийците при Маренго са с класически крила, център и резерв, но при Ваграм вече са подредени в дивизии. Британците създали дивизии в Испания, през 1806, прусаците чак през 1816, след Ватерло.

За да завърша, че стана голям текст, в ХХ² век дивизиите не са много на мода. Но във Франция имат известен ренесанс. През 2011 бяха сформирани две – 1 и 3а, така наречените Сили Скорпион (Force Scorpion). Но какъв вид дивизии са това е сложно да се каже. Както всичко в наше време. Съдете сами:

Състав на Първа дивизия (1re DIV) – няма пехотна, няма танкова, просто дивизия

7 бронирана бригада в Безансон (7e brigade blindеe (7e BB) de Besancon )
9 бригада морска пехота в Поатие (9e brigade d'infanterie de marine (9e BIMa) de Poitiers)
27 бригада планинска пехота във Варс (27e brigade d'infanterie de montagne (27e BIM) de Varces)
Френско-германската бригада в Мюлхайм (Brigade franco-allemande (BFA) de Mullheim en Allemagne)

На какъв точно театър на бойните действия би се проявило най-добре едно такова съединение ми е трудно да предскажа!

[von Danitz]

Dragons – Драгуни



Въпреки, че множество видове лека кавалерия се появяват в Християнска Европа в края на ХV век, все пак, за лека кавалерия в един по-съвременен смисъл, можем да говорим чак през ХV²² век. И то със забележката, че във френския случай, собствено лека, е всяка кавалерия, с изключение на бронираната (жандарми, кирасири, по-късно, карабинери). Най-френската, ако мога така да се изразя, от представителите на леката кавалерия, това са драгуните.



На френски името им е останало просто Les Dragons – драконите. Не Dragoons, макар че в старите ордонанси се среща Dragoens. Етимологично може би е ясно – и рицарите на Кръглата маса, легенда колкото британска, толкова и ...бретонска, и франкските войни на Карл Велики се бият под знамето на Дракона. А това пък е съвсем нормално възприето от Draconarii-те в Късната римска империя. Но никога не е толкова просто и логично. През Х²Х век, ех тези романтици, се появяват естествено новите теории. Капитан Анри Шопен пише в своята История на драгуните (Histoire des dragons, 1879) за някой си Раул Дракона от Гомикур!? - Raoul Dragon de Gomiеcourt, който през 100-годишната война отмъщавал за баща си на англичаните с отряда си от стрелци, биещи се на коне и на крака. Но първите споменавания в документи са от времето на френския крал Анри ²² и драгуни служат под знамето на маршал Де Брисак в Пиемонт!? Британската военна история в онзи век пък е на мнение, че името им идва от специфични малки аркебузи, използвани от британската кавалерия, наричани дракони. Може би по модела на карабинерите? Интересното е, че френската артилерия притежава такива малки ... оръдия, наричани dragons-volants. В германската трактовка пък името идва от немската дума trager – носач. Граф де Шаснел, притежател на един от най-изтънчените марки коняк, пишел пък, че думата dragons идвала от rejetons, т.е. отхвърлените, един вид изгонени, отхвърлени части от пехотата. Доста екстравагантно, единствената връзка, която намирам е римата. Не мога да твърдя нищо със сигурност, при толкова опции.

Първоначално, заради специфичните си задачи и заради високата цена на окомплектоването си, драгуните са формирани само в отделни роти. Целта им? Това са аркибузиери на коне, не много по-различни от мускетарите или карабинерите. Всъщност, в зората си, драгуните са пехота, но снабдени с коне. Но могат да се сражават и на седлото и след още известно време стават 100% конница. Функциите на различните конни части не са били никога абсолютно разпределени. Задачите по охрана, разузнаване, нощно нападение, диверсии, били поставяни както на леката кавалерия, така и на линейната. И обратното, драгуните често се оказвали в средата на строя за атака с голо оръжие при голямо сражение. През ХV²²² век те са род войска, със собствен генерал-полковник, при Луи ХV, например, това е Луи Френски – дофина.



При Луи Х²²² срещаме отделни роти както на драгуните, на мускетарите, така и на, дръжте се, фюзилерите на коне. (С фюзилерите, ще се занимаваме отделно, но в началото е важно да отбележим, че конните, специално, фюзилери, също малко се отличават от драгуните. Пак потвърждавам, в началото, драгун това е пехотинец с пушка, на кон.) Тъй като създаването на масова кавалерия, от нерицарски вече тип, във Франция и Испания се забавя, в сравнение, например с Швеция, която през ХV²² век определя модата на развитие, или Полша и Англия, драгунски полкове се появяват относително късно. Създаването на конен полк, нарочно казвам конен, а не кавалерийски, е огромна финансова и логистична операция. Един конник, пък бил той и пехотинец на кон, е по-скъп от най-оборудвания пеши стрелец. Конете с качества са трудни за отглеждане, скъпи за издръжка, и често загиват в битка или губят способностите си при дългите походи. Трябва ли тогава да се учудваме, че Луи Х²²² няма конни полкове до 1635 година, а и след тази дата, те се броят на пръсти. Испанците пък, обвързани с безкрайните обсади в Ниските земи, съвсем неглижират този род войска. Филип ²V не притежава конни полкове, освен два – единият Валонски, другият – Италиански! Но Трийсет годишната война в Германия и Английската революция променят нещата. Конни маси от хиляди саби се сблъскват на бойните полета на тези два конфликта и Западните континентални кралства не могат да останат назад в развитието. (При Лютцен, 1632 от 35 000 участници, 13 хиляди са на коне, при Нордлинген, 1634, от 58 000 - 20 хиляди са кавалеристи! Не че Шведският крал бил богат, огромните му военни разходи и амбиции били плащани от съюзниците му, включително и Франция.)

Но дори и войната да се водела във Фландрия с нейните безброй укрепления, фортове, бастиони и редани, всяка обсада изисквала обсаждащият да има сигурен тил. Казвам това за да изтъкна особената роля на драгуните при Луи Х²V. При него те стават своего рода полицейските части, фелджандармерията, да приемем за сравнение, на армията на Краля-Слънце. От негово време остава особеният термин Драгонада, който заедно с Жакерията и Фрондата, бяха любимите думи-загадки на учителите по история със социалистическа закалка. Драгонадата е рейд на драгуните за събиране на данъци, омиротворяване на дадена провинция (често собствена )или направо фуражиране, без заплащане. И за да си я представим по-ясно като мащаб, ще говорим с числа: през 1690 година, Луи Х²V вече има 43 драгунски полка, от общо 112 конни! Това им бурно развитие се крие както във военната енергичност на краля и министрите му, така и в безкрайната им универсалност. Драгуните разузнавали, преследвали, завземали, често се впускали в сражение с пехотата, с каваларията, с артилерията на противника, участвали и в обсадите. Маршал Вобан, уж инженер и специалист по крепостите, бил техен адепт, за него те били олицетворение на принципа за икономия на силите. Маршал Вилар, генерал- полковник на кралската кавалерия, иска да ги постави под свое командване още през 1686, но това не става, и драгуните продължават да са си отделен род войска до 1776, до поредната реформа.

При Росбах, вече в ХV²²² век, нещата завършват зле за французите. Тогавашните специалисти – капитан Бусанел, барон де Боан, граф де Брезе, отбелязват с учудване, че прусаците нападнали в галоп, в огромна маса и при това маневрирали и успели да запазят единния си строй. Френските драгуни също галопирали, но за никакво масиране или съсредоточаване при тях не можело да става дума. Прусаците победили категорично. В подробности ще се впускаме, като говорим за линейната конница, но накратко, става ясно, че с универсалността при драгуните, се приключило. Млади и стари адепти на конницата започнали да говорят за атаки в маса, с голо оръжие. Теорията и практиката постепенно отивали към масов бой със саби, явно в това се заключава приносът, ако това може да е принос, на Зайдлиц. Появили се научни специалисти като подполковник Д’Оверн, който систематизирал: Шокът от корпус в галоп има за свои първопричини масата и скоростта! Систематизирането и търсенето на , как да кажа, лайбницово-волтерски механизъм, бързо довели новите теоритици до обобщения за отглеждането на по-големи коне и в по-големи количества, за обучение на ескадроните в изпълняване на сложни геометрични фигури на висока скорост и като цяло, включването им в Голямата война, в ущърб на Малката, за която били пригодни. Един вид, да ги направят по-оперативни, ако мога да се изразя по-съвременно.

Новият повей не отминал драгуните. Огнестрелното им оръжие било намалено до няколко пушки в ескадрон. Говорело се за края на леката кавалерия като цяло. През Революцията повечето способни командири от хусарите и... драгуните емигрирали. Леката конница останала представена от 6 полка конни шасьори. И за Наполеон неща се свеждали до шокови атаки : Кирасирите са по-полезни от всички други кавалеристи! - писал той. И непрекъснато търсел, заедно с цар Александър ² да сблъскат двети си маси кирасири на някое широко поле. (Шок, енергия, механика, какво се случва обаче със самите кавалеристи при тези сблъсъци, е ужасна история.) Драгуните, например в кампанията от 1805, били спешени, на Императора липсвали коне, вечна негова грижа, накарала стъписаните читатели на официоза му Монитор след Бородино да се питат: Конете, конете, а какво стана с хората?. И така воювала Великата армия, с конни шасьори и с пеши драгуни в Русия срещу казаците! Импровизации! Е, както винаги, с много жертви, и на тази крайност се сложил край.



Драгуните се запазват във френската армия и до ден-днешен. И отново връщайки се към универсализма си. Първо с танковете и бронираните коли, през Втората световна война, когато се появяват носимите драгуни, после с парашути в Индокитай. В наше време драгуните вече са и специалисти по съвсем нови технологии – например 2-и драгунски полк, създаден от конната рота на принц Конде от 1556! Днес това е френския полк за ядрена, химическа и бактериологична защита! Какъв път само, от Аустерлиц, през кампанията в Испания и обсадата на Париж от 1870-а, Фландрия през 1914 и Шварцвалд през 45-а, до ядреното разузнаване, поескадронно!

[von Danitz]

Casque – Каска

Думата във френския език и във военната терминология е влязла от испански. Casco означава и череп, и нос на кораб, но и собствено военен шлем. Преди да започнат да използват тази дума, французите са имали друга - ом (heaume, hiaume). Думата е сродна с германската Helm, също шлем. Това обяснява и простичко, защо на кайзер Вилхелм (Wilhelm), във Франция му викат Гийом (Guillaume). Тук е мястото да напомня, че франките са също германско племе, и преди да се романизоват съвсем и да заговорят на френски, са говорели на ... немски диалект. Разбира се, това е станало толкова отдавна, че сега думите с немски произход във френския се забелязват или разбират много по-трудно, от например тези от френски произход в английския или дори в...немския. Ом за шлем днес е просто архаизъм на френски, дори, когато превеждат Айвънхоу през 1820 година, и използват именно ом за саксонските шлемове, пак е било доста странно и почти неразбираемо. Но пък, в каталонския (тези добре скрити наследници на готите!) думата elm е оцеляла.

И така, френските войни са разполагали с каски. Разнообразието от формите им не ни пречи да ги систематизираме, особено за епохата на Ренесанса. Вижте тази, например. Това е шлемът на дук Д’Анжу, бъдещият крал на Полша и Франция, Анри ²²². Изкован е около 1570 г. Някога е бил позлатен, отдолу ясно личат флоралните мотиви. Разкош. Но когато се говори за красота, се дава някакво описание. Какъв е той? Каска, шлем? Доста скучно, ако питате мен. Да, трябва си думичка, и специалистите я знаят. Написано е, това е Армет.



Мисля, че ще бъде полезно и забавно. Лесно ще започнете да разпознавате каските и като видите Дарт Вейдър пак, всички ще казват че е с немска каска, а вие ще блеснете (зависи от публиката, разбира се), с твърдението, че това е с типичен Салет.

На пост във форума ни са разрешени по пет илюстрации, но мисля, че ще продължа с няколко последователни и така ще има и как да се сравнят. Оттук нататък всеки е свободен сам да допълни любопитството си. Тези с които ще ви занимая са, по реда си: Най старите, известни като Сервелиер, с безкрайно много варианти , следвани от Басинет, Салет или Салад, и по-сложните, Бургинот и Армет. Различните видове рогати, пернати и шлемове открити във варварски погребения или на тихоокеанските острови, мисля да оставим на археологията, а не на военните науки в класическия им вид.

[von Danitz]

Полкът на Пикардия, Пикардийски звучи малко илинджийски, известен още като Полкът Генерал полковник Regiment Colonel-General. Двете наименования са омоними. Полкът е създаден 1479 и като най-стар, е и първи в армията на краля. Нещо като ротата на метр де-камп в полковете. Направо това означава ² полк. В някои армии, при Луи Х²V армиите стават много - други полкове също стават полкове генерал полковници в своите армии, по старшинство и от уважение, но само за дадените походи.

[von Danitz]

Наварският полк, или полкът на Негово величество, Краля на Навара Regiment de Navarre е създаден през 1558. Макар втори по старшинство, през 1791 и революцията той става Пети пехотен полк. За кратко , през ХV² век е бил и Полк на Валиро, по името на метр де кампа си (полковника) Франсоа Валиро. През ХV²² век, 3 и 4 батальони стават полка Арманяк. Историята на този полк или изобщо полковете, произлезли от този корпус, колкото и да е объркана и дълга, може да се проследи до наши дни, това го прави действително напълно уникална военна част - на повече от четири века и половина!

[von Danitz]

Пиемонтския полк Rеgiment de Piеmont е създаден през 1569. Първоначално е Полкът на Брисак. Името идва от командира и господар на корпуса, но не трябва да се бърка с Полкът на Брисак(един пра-правнук е получил отново полк, два века по-късно), създаден през 1762г. При тази система на наименованията, или по-скоро при липсата на такава, наистина става много занимателно да се изследва историята на някои полкове на Франция.

Малък пример:



1674 : създаден е полкът на Алберт
1678 прекръстен е на полк на Ганделус
1679 става полк на Клерамбо
1697 ново име- полк на Мирабо
1711 ново име - полк на Генсак
1734 ново име - полк на Дюра
1743 ново име - полк на Бона или може би Бонак?!
1749 сливане с полка Виваре, запазва името си
1749 става полк на Брисак
1759 става полк на Лемп
1761 става полк на Пешигю
1762 е, вече става Виваре
1791 благополучно става 71 пехотен полк при Революцията, която прецаква тази историографска рядкост. Полковата история на Френската армия е тънка работа и само най-запалени любители могат да не се объркат в нея.

Но да се върнем на Пиемонтския полк. Защото това е, смело можем да заключим, любимата бойна част на Луи Х²²², а не толкова мускетарите, за които отделно ще трябва бая уточнения да правим. Полкът взима участие в по-важните кампании на монарха, а те не са една и две. Луи е един смел и твърд крал, оставил Франция за 33 години управление, значително по-силна от това, което е наследил, и основал първата й колониална империя.

Силният му характер проличава не само при деветмесечната обсада на Ла Рошел, този “протестантски Картаген”, но и по начина по-който премахва опекунството на майка си – Марго Медичи, враг, понякога по-опасен от английския и испанския крал взети заедно, нищо че е в пола. Наследницата на последните Валоа не се спира пред нищо за да задържи властта и да отмъсти за любимия си фаворит – Кончини, премахнат по заповед на 18-годишния крал. Кралицата оженва още на 14-годишна възраст Луи за Анна, дъщерята на испанския Хабсбург, а после го и унижава всекидневно, като го задължава да и се отчита консумирал ли е брака си със своята връстница и съпруга. Трудна работа, като се има предвид, че Анна едва започва да учи френски, обградена е от своите испански възпитателки, а кралят по природа е чувствителен младеж, нещо което днес бихме могли да наречем направо– стеснителен.

“Игра на тронове” е детска залъгалка, ако става дума за козни, средновековни нрави и убийства, в сравнение само с една-две години от началото на ХV²² век покрай френския престол. Стига се до там, че Марго за да запази регентството си, се съюзява с по-големия брат на краля Сезар де Бурбон, дук Де Вандом. Ще кажете, тук нещо се обърка – как кралят ще има по-голям брат, пък и, той пък от своя страна се съюзява с майка му. Няма грешка, признатият син на Анри от Габриела Д’Естре е с пет години по-голям от престолонаследника от законния брак на Бурбона с Марго. Противниците на младия Луи вдигат оръжието и в Нормандия, и на юг, но центърът на бунта, втори по ред за неостаряващата кралица срещу собствения й син, е по поречието на Лоара – в Анжу, район пропит от спомена за предишната династия, на която тя е последна издънка по баща и разбирания.

Да водиш война с майка си и брат си-бастард за трона на баща си, ето това вече е работа за крал и Луи се справя блестящо. Стига се до битката при моста Се, за да съм все пак по-кратък, и победата на краля е осигурена от едно безпримерно преминаване на реката, под моста, от неговите пиемонтци. Всъщност става дума за само част от полка. Кралят вкарва в сражението неочакван коз - отряд доброволци, който французите наричат с термина изгубените деца Enfants perdus, на английски от холандски, се ползва Forlorn hope. Това са хора с по-голяма заплата, особени умения, избирани за специални атаки или за задържане на противника с особено завишен риск за оцеляване. Не мога да кажа - смъртници, но близо до това. И тези изгубени или погубени деца, пресичат реката под моста и го овладяват, с което носят и победата на краля. Тяхната задача е била да удържат противника да не премина от своя страна, докато полковете на Пикардия, Шампания и кралските гвардейци, водени от дук де Рец заобиколят по друг мост, но явно вдъхновени от самия млад крал, който е сред тях, те просто разбиват противника, отнема им обаче три атаки и повече от половината загиват. Така Пиемонтския полк влиза в историята на Франция!

[von Danitz]

Полкът на Флота Rеgiment de La Marine

Полкът е създаден през 1635 като полк на Кардинал-дука. А сега де, тоз пък кой е? Е, естествено Ришельо, пръв министър, кралски секретар на Флота и генерал-лейтенант на корабите на Негово Величество в Понанта или най-просто казано, адмирал на ескадрите в Атлантика. Понантът, за разлика от Леванта, са Западните морета. И за това новият полк бил съставен от ротите на морската пехота. По-късно то него ще произлязат няколко още полка снажни морски пехотинци. А именно:

1638 Полкът на Кралските кораби - от малките части стрелци по корабите
1643 Полкът на Короната, създаден като полк на Кралицата-майка, по-късно станал полк на Артоа, но отличен при обсадата на Мастрихт, получава девиза Dedit hanc Mastrika coronam «Тази корона спечели Маастрихт»
1669 Полкът на Кралския флот, различен от Полка на Флота. Такива грешки са непростими, хеле пък в Кралската армия!
1669 Полкът на Адмиралтейството - такъв и китайците нямат!
1766 Капския полк, това не значи, че морските пехотинци в него са от Капската колония, а по-скоро от всички земи отвъд нея, най-общо казано, от Източните Индии.
1772 Полкът на Пондишери, е, 6 години по-късно Пондишери си отделя свой полк
1772 Полкът на Мартиника и Гваделупа
1773 Полкът на Порт-о-Пренс, т.е. от Хаити

През Революцията полкът на Флота става 11 пехотен, така че традициите на славната някога кралска морска пехота днес са привилегия на един по-същество чисто пехотен полк.

С това кратката справка за 6-те Стари Големи Корпуса приключва. При интерес ще продължим с 6-те Малки стари корпуса, които пак са много важни, но не чак толкоз благородни като гореописаните.

[Обикновен лаик]

При интерес ще продължим

Хубава работа! "При интерес"... Че то аз "Тримата мускетари" навремето (уви, бая далечно) не съм ги чел с такова увлечение! Сега, то сигурно има някои, дето тия неща си ги знаят, но си мисля, че другите дето им е интересно, сме много повече!

[gollum]

Аз напоследък рядко надничам във форума (какво остава да влизам или пиша), но това е една от малкото теми, заради която го правя, така че - интерес има и то голям. Пък и не ги знам тези работи така че е дваж по-интересно.

[von Danitz]

Сервелиер - cerveliеre



Сервелиерът (англ. cervelliere, нем. Hirnhaube) е най-първичната, ако мога така да се изразя, средновековна каска. Войниците в почти всички европейски тогавашни държави са я използвали. Първоначално тя е обла, постепенно става леко заострена на върха си. Има за прародител римския легионерски шлем от късната империя, но е много опростен негов вариант. Етимологията на думата директно води към латинското или италианското значение на думата „мозък“, но е по скоро втори череп.

В Средновековието твърдели, че несложното предпазно средство е изобретение на мъдреца и предказател Майкъл Скот (Michael Scotus, за французите всички ирландци, уелсци и шотландци тогава са просто скоти), известен с превода на арабските книги, съдържащи старогръцки и старолатински текстове, обратно на латински. Малко преди да умре, историците цитират Chronicon Nonantulanum, Скот предрекъл, че ще бъде ударен от камък по главата и така ще загине. За това носел шлем, който станал именно сервилиера. Така или иначе починал, тъй като с влизането си в църква му се наложило да го свали, а някакъв елемент от покрива се стоварил върху мъдрата му глава.



В началото са носили сервилиера с шапка от груба материя или кожа под нея, наричана chaperon, спомнете си Червената шапчица-Chaperon rouge! Постепенно се появява и издължена пластина за защита на носа. Италианците особенно усложняват иначе непретенциозната каска, с различни приспособления и украшения. Накрая се превръща, постепенно в басинет.

Огромно е културното наслагване около нея, покрай Кръстоносните походи. Във всички хроники бойците са с сервилиери на главите. Странни са обаче, доста често, аналогиите, които военните си правят. През Първата световна война, се установява почти още в началото, че пехотата се нуждае от защита за главата, където близо 80% от раняванията били смъртоносни. С това не може да се справи нито пикенхаубе, нито колониалния корков шлем, нито някакъв кавалерийски псевдокласически атрибут или нещо друго от гардероба в операта. Те просто не са пригодни за да опазят войниците от шрапнели и куршуми в главата. И тъй като новото решение трябва да е масово, се търси най-простото и евтиното. Французите, по идея на небезизвестния в последствие военен инженер Луи Адриан, създал до тогава преносими бараки за армията, експериментират буквално... със средновековни сервелиери. Само вместо шаперони, от векове те вече били дамски шапчици, носят отдолу кепетата си. Доста смешно са изглеждали, а и загубите не намалели чувствително. Адриан създал в последствие по-сложен и по-успешен модел каска, вече на базата на бургинота, известен по цял свят с неговото име.



Германците също не били доволни от своите подобни на гръмоотводи, почти декоративни шлемове и търсели варианти. Първият бил пак на базата на сервелиера, но с предпазник за носа, т. е. нивото вече било, хайде не Х², а Х²² век. Това са шлемовете Геде (Gaede helm), по името на генерала, който ги предложил. Били и доста тежки, и абсолютно неприспособими към условията на...газовата война. Добре, че не са ги изнесли и за Македонския фронт. През 16-та година, при Вердюн, преминават към Стоманените си каски (Stahlhelm), на базата на Салетите пак от Средновековието, буквално копирайки, изглежда, от графиките на Дюрер, и с добра защита и за челото, и за врата.



Британците, не знам защо, като че ли добиват най-средновековен вид. Първоначално проучват френския опит, но специално каските Адриани им се струват скъпички, и създават свой модел – каските Броуди (Brodie helmet), предизвикали смях у противниците им автоматично. Германците ги наричали Salatschussel – купи за салата. Малко ги интересувало, че специално британските глави се пазели от почти буквални копия на средновековните шлемове на стрелците при Креси и Поатие, известни с френското Chapel de fer – Желязна капела!



Всъщност в полевите кухни отишли не бродитата, а първите френски сервелиери, те били произведени в 700 000 бройки и все пак трябвало да им се намери утилизация – станали чудесни баки са супа.

[von Danitz]

Момци,благодаря, но ще отговоря стандартно, време да има...! Иначе какви библиотеки има...Може и много по-интересно да стане, ама нали знаете, българските болести като неорганизираност, мързел и незнание си ме морят и мен. Вие давайте въпроси, насоки, кое би ви било интересно още, пък другото, ще го докундисаме, както викаха старите...

[von Danitz]

Басинет-Bassinet



Средновековието не признава правописа, така че терминът се намира в текстовете под няколко форми - bacinet, bacinetz, bascinet, най-често bassinet, а сигурно и в други варианти. За това на български би трябвало да се даде предпочитание на най-разпространения вариант, и максимално близо до произнасянето му – басине, за удобство, басинет. Бацинет и басцинет, гледам са вариантите на руски, основно в Интернет-статии за английски шлемове, но тъй като не се е наложило още широко у нас, обяснявам все пак френскозвучащия вариант, който предлагам.

Думата има и още една употреба – при огнестрелните кремъчни оръжия – мускети, фюзили, пистолети, това е басейнчето за барут, в която искрата от петлето с кремъка (на френски буквално кучето-chien) и металната пластина (батареята – la batterie )попада за да се произведе изстрела. На илюстрацията е в жълто.



Но за каската. Това вече е доста развит средновековен шлем от края на Х²²² век (наследник на Сервелиера и на един вид затворени каски, без подвижни части, наричани просто Гранд Ом), с добро прикритие на врата и ушите. Отвътре е бил обшит с вълнен плат, а по късно и с дантела. Може да бъде свързан в долната си част и ризница или елементи от нея. Отпред вече има забрало, но то е подвижно или направо може да се демонтира. Рицарите често предпочитали да го махат, за да виждат и дишат по-добре, и в зависимост от климата, за да не получат топлинен удар в боя.



Италианските модели са плоски отзад, което им придава доста роботски вид. Германските са с източено пък напред забрало, направо с човка. Френските, по-скоро са кръгловати. В долната си част имат дупки за дишане и в двете разновидности. Обичайно, лявата страна имала по-малко, за устойчивост, тъй като била по-подложена на удари. През Х²V век вече се появява и бронираната яка, която първоначално не е свързана със шлема. Това е вече т.н. Grande bassinet – Голямия басинет, който през следващия ХV век еволюира в Армет.

Басинетът е каската на Стогодишната война. Повечето илюстрации показват сражаващите се, включително и Жана Д’Арк с него. Твърди се, че това е нейният, личен шлем, пазен в Metropolitan Museum of Art, но много изследователи са скептични.

[von Danitz]

Cuirassiers- Кирасири




Да говорим за етимологията на термина кирасир е излишно. Кирасата е най-просто казано бронята, но без допълнения като яка, еполети, налакътници и прочие. Така, кавалеристите които носят броня са..., не не са броненосци (макар, че точно така се наричат тези бойни кораби на френски), а са именно кирасири.

Кирасирът в зората си, за разлика от германския рейтер, е по-скоро дребен благородник на служба при краля, а не буржуа, пардон, бюргер-наемник. Въоръжението му се състои от меч, по-късно, тежка сабя, и пистолети или къс аркебуз-карабина. На бойното поле, кирасирите се появяват буквално извикани от нуждата конницата да може да се сражава с пехотата, въоръжена с огнестрелно оръжие. Пиката на жандармите вече не е необходима, няма нужда и от плътно брониране. Кирасирите разчитат на едрите си коне и добрите си ездачески умения за да пробиват през гъстия строй на противниковата инфантерия или ескадроните на кавалерията му. Предпочитание се дава на хладното оръжие, но пистолетите също често влизат в употреба.

За разлика от драгуните и хусарите, които лесно можем да наречем близки до пионерските принципи бързи-смели-сръчни, кирасирите са олицетворение на стабилността, спокойствието, увереността. Традиционно, те се пазят от маршалите или лейтенантите на краля в резерв за решителната атака, в стройни редици, невъзмутимо, обикновено те гледат цялото сражение без да се движат особено. Те чакат върховният момент, със спокойствие, което често учудва и противника. И така също допринася за общата победа или за спасението на цялата армия.

Думите на конния гренадирски полковник Лепик при Ейлау (също тежка кавалерия в Империята), с пълна сила се отнасят и до настроението у кирасирите. Епизодът е прочут, но ще го припомня: Неприятна ситуация. Както е известно, при Ейлау, и руснаци, и французи понасят ужасяващи загуби от стрелбата помежду им. Така става, че Императорът, след потресаващите жертви на корпуса на Ожеро в центъра, край гробището и църквата, обмисля вкарване на гвардейската конница в боя. Там се строяват конните гренадири на полковник Луи Лепик. Без да са влезли реално в сражение, понасят потискащи загуби от случайни куршуми. Тогава Лепик изрича:
« Haut les tеtes, la mitraille c'est pas de la merde ! » , превеждано като: "Я по-високо главите! Това са куршуми, не са лайна!"



Прейсиш-Ейлау е битката, в която кавалерията на Мюра е вкарана в най-масовата атака за цялата история на войните на Наполеон, смята Бруно Колсон, изследовател на епохата. Участват 10 000 саби и то във фронтална атака на центъра на Беннингсен, дивизиите на Есен и Закен старши. Е, да пробиеш победоносния център на противника с конница, това и Цезар не го може, но са опитали. Резултатът, физически предсказуем от сблъсъка на две твърди тела: светлина и много отделена топлина. Такива загуби се дават в това сражение, че нищо подобно до тогава не е виждано. Но, както се казва, славата остава!

Но да се върнем на кралските кирасири, аз непрекъснато се отплесвам, за което моля за извинение, но някои подробности винаги е приятно да бъдат вкарани. Само един единствен полк носел кираси при Луи Х²V и това бил именно полка на Кирасирите на краля (Cuirassiers du Roi). Той бил създаден през 1665 от маршал Д’Омон и веднага бил издигнат до ¹7 в ранга на кавалерийските полкове на Кралството, след полка на Кралските Чужденци (Royal-Etrangers), сиреч на рейтерите на служба във Франция. За първи път новият полк се отличил през 1672 при преминаването на Рейн, пред очите на Негово Величество и на маршалите Тюрен и Конде. Преминаването на тази река се смята винаги за голямо военно събитие, ако не направо за постижение, особено в посока Запад-Изток, все пак се влиза в Германия. Спомнете си римските легиони на Август, а и американската армия през Втората световна война!

Кирасирите били авангард и предвождани от метр де кампа си граф де Ревел, въпреки кирасите и багажа, и въпреки огъня на холандците и от форта Толуи (Tolhuys) стигнали до другия бряг, групирани около знаменосеца си, кадетът Брасалеи, загубил коня си в реката, но държащ високо бойното знаме. Противниковите ескадрони на Вюрц ги атакували, Ревел получил 5 ранявания, но все пак успели да удържат до пристигането на следващите части. Така че веднага добили славата на елитни щурмоваци-бойни плувци, ако трябва да говорим с модерни термини.

Безкрайни и съчинявани от военни, малко еднообразни са описанията на бойните дела на кирасирите и при кралете, и във войните на Революцията, и при Наполеон, когато тези полкове достигат максималния си брой -14. Мюра, Лан, Келерман, Груши (не се учудвайте, преди Ватерло да унищожи репутацията му, Груши е изключително способен и ценен кавалерийски генерал) водят тежката конница по бойните поля на Европа и земята буквално трепери под копитата им. Случва се тръбачи да пленяват генерали, командирите на полкове лично да взимат знамена от ръцете на противника и прочие истински кирасирски прояви. Не ги омаловажавам, но са невъзможни за изброяване. За това накратко ще ви представя самите полкове.

1и кирасирски полк: наричан Кавалерията на Тюрен, той е и Кавалерийския полк Генерал-полковник при Стария режим. Създаден е през 1631, девизът му е Certum Monstrat Iter (« Той показва пътя! »). През 2009 е прекръстен на 4и драгунски полк.

2и кирасирски полк: сформиран през 1635 от Ришельо и взима името на Кардинал-Дука. От 1643 е Кралска кавалерия. Девиз: E Pluribus Impar (« Без равен сред най-добрите »). Разформирован през 1991.

3и кирасирски полк: Полк на Генерал-комисаря, създаден през 1645 и разпуснат през 1815.(Това ми напомня, че не съм изяснил още твърде френския термин военен комисар )

4и кирасирски полк: създаден през 1643 като полк на Кралицата-майка, от 1666 става полк на Кралицата.

5и кирасирски: създаден през1653, получава името Крал Станислас (Stanislas-Roi) през 1725, а от 1737 Кралска Полша (Royal Pologne).

6и кирасирски: Първоначално, от 1635 е Полка на кардиналските драгуни, след смъртта на Ришельо става полк на Кралските конни фюзилиери. При реформата от 1791 става 5 кавалерийски, а през 1805, вече 6и кирасирски. През 1814 дори за кратко е полк Генерал-полковник. От 2009 се влива в 12и кирасирски.

7и кирасирски полк: създаден през 1659 от чужди полкове и конни роти, на служба във Франция.



8и кирасирски полк: създаден през 1665 като Кирасирите на краля (Cuirassiers du Roi), това е първият истински френски кирасирски полк.

9и кирасирски полк: създаден през 1666 кавалерийски полк на Артоа. Разпуснат през 1946.

10и кирасирски полк: сформиран през 1643 под името Кралски хървати (Royal-Cravates). Разпуснат е през 1940.

11и кирасирски полк: създаден е от различни роти карабиниери през 1693, той е сочен като наследник на Кралския Русийонски полк (Royal Roussillon), самият създаден на базата на Монклар – Каталонския полк (Montclar Catalan) през 1668. От 2009 също се влива в 4и драгунски полк.

12и кирасирски полк: създаден през 1668, полкът е наричан Кавалерия на Дофина (Dauphin cavalerie), този полк е единственият все още активен кирасирски полк във френската армия. Девизът му е In periculo ludunt (« С опасността си играем »).

13и кирасирски: сформиран през 1807, разпуснат 1814, отново сформиран 1891, разпуснат втори път през 1913 за да създаде 32и драгунски полк.

14и кирасирски полк наричан полски (polonais)

15и кирасирски полк: Този полк е под въпрос, съществува само в спомените на полковник Гонвил (Souvenirs militaires du Colonel de Gonneville). Създаден при обсадата на Хамбург между май 1813 и май 1814.

Около 1806, в зенита си, кирасирските полкове били в състав от 6 ескадрона и около 820 саби. За кратко имат и 7и ескадрон. Това е и времето, когато те са въоръжени с малки мускети – мускетони.

При Реставрацията остават 12 полка, всеки по 4 ескадрона, сформиращи особен Кралски корпус на кирасирите на Франция (Corps royal des Cuirassiers de France). Така групирани те участват и в кратката и кървава кампания от 1815 в Белгия. При Ватерло, на платото Сен Жан, водени от Ней, 120 ескадрона се хвърлят срещу британските карета, след като насичат шотландските сиви драгуни на Понсонби. Гюлетата и куршумите изглежда, в някакъв момент изобщо не им правят впечатление. Пристъпите на кирасирите са общо 11, боят, какъвто рядко има във военната история трае цели 2 часа. 4000 френски конници падат в тази безсмъртна атака, но 10 хиляди противници също се прощават с живота си. Или поне така твърдят официалните френски панагерици. Франската конница при принудителното си отстъпление (прусаците идват) отнася със себе си 6 британски полкови знамена, три са пленени от кирасирите - факт, за който няма да прочетете в Британската история. Но пак ефектът е светлина и топлина, както вече подчертах, център с конница не се пробива, пък била тя и най-добрата на света.



При Луи ХV²²² кирасирските полкове били сведени до 6, за толкова останали хора и при това, почти всички ранени в лявата ръка. Това било установено при връщането им във Франция от Ватерло. Явно заходът към каретата от английски мускетари се е правел винаги обратно на часовниковата стрелка. Това по тактическите прийоми.

Наполеон ²²² сформира отделно два гвардейски кирасирски полка, които малко преди Френско-пруската война са сведени в един. При Райхсофен кирасирите отново се хвърлят или са хвърлени в отчаяна атака. Традицията повелява. Vive la France! е бойният им вик, а смелостта им стъписва всички. Бригадата на генерал Мишел – 9 и 10 кирасирски, е напълно унищожена за да спаси пехотната дивизия на Лартиг в обкръжение. Но генерал Дюем, дивизионният им командир изрича нещо като заповед, нещо като прощаване:
- Деца мои, както при Ватерло!
Повече не им е и трябвало. Но пък бригадата на дук Грамон –Леспар отмъщава за тях при Гравелот срещу Рейнските кирасири и Алтмаркските улани на генерал Бредов. От немските полкове се завръщат жалки остатъци.



В Първата световна война, кирасирите, разбира се, участват в прикриването на мобилизацията, в разузнаването и в опитите да се спрат германците в Белгия. Доктрината на кирасирите си остава същата, пише капитан Газен: Да осъществят изненада чрез съчетаването на три фактора – ярост, скорост и маса! Но тази концепция за шоков удар вече не е практична. А и германците ясно отказват пряк сблъсък кавалерия с кавалерия, както става ясно от краткия поход на корпуса на генерал Сорде в Брабант. Французите са тези, които са шокирани от подобна страхливост, според тях. Да прикриваш конните си полкове с картечници на автомобили и ...велосипедисти – какво падение!

При кратката контраофанзива след Марна, френската конница се опитва да преследва, но бързо се отучва от огъня на германските ариергарди. При Бягството към морето, кавалерийските части най-често прикриват или се спешават при някой важен за заемане пункт. Войната става почти напълно пехотна. И съответно 6 полка кирасири са спешени, и формират още едно чудо на науката - Пешите кавалерийски дивизии на Франция (Division de cavalerie а pied).

Във Втората световна кирасирите се качват на бронирани, разузнавателни автомобили и танкове. И дори участват още преди нея в създаването на първата в Света танкова дивизия - Леката механизирана дивизия (Division lеgеre mеcanique DLM) през 1934 от генерал Вейган. Но тава вече е съвсем друга история.