Етнография на кавказките етноси

[Пандора]

Някои бележки за чеченските и дагестанските общества.

В чеченските общества властта не принадлежала на знатно съсловие и въпреки,че те уважавали висшето съсловие,но не плащали данъци на феодалите.Вместо това всеки собственик отделял една десета от доходите си за сираци,бедни и по решение на старейшините за обществени нужди.Чеченския тайп се явява низова етноединица и се управлява от Съвет на старейшините.Висшето съсловие акумулирало ресурси и подържало чистота на нравственносттаМладите вайнахи се обучавали както в различни практически дейности,така и в съблюдаване на нравствените ценности.Бидейки свободни общества чеченските тайпи приемали спасяващи се от преследване и никога никого не връщали,защото това било голям позор.Добралия се до чеченска земя,робът или крепостният бил вече свободен , намирал се под защита на приелото го общество,можел да създаде семейство. Така в Чечня се образували нови семейства,произхождащи от други етноси,а по-късно от тях се образували гары /родове/,разширяващи се в тайпове.Чеченското съобщество имало военно-демократичен характер и никога не навлязло трайно във феодалния стадий на развитие.Чеченската нация се формирала като полиетнична.Индивидуализмът и свободолюбието не позволили да се изгради наследствена иерархия на властта.
Чеченските съобщества биле самодостатъчни в решенито на различни проблеми,регулирането на взаимотношенията и защитата на земята си.Встъпвали в съюзи със съседните народи и участвали в държавни образувания,съхранявайки самоуправлението си.
Според Роберт Андракович Автандилян вайнах се наричат част от нахите,носещи охранителна военна служба,тоест биле професионални войни.Останалите нахи се занимавали с скотовъдство,земеделие,занаяти.При нашествие на многолюдна вражеска войска събирали опълчение,но вайнахите се водели на отделен отчет.Те освен обичайните стопански дейности се занимавали и с отглеждане на коне,подготовка на войни,оръжейници и хирурзи.При това трябва да се отбележи,че при цялата войнственост,чеченският народ никога не е водел война за завладяване на нови територии.
При необходоимост от съхранение и защита,чеченците напускали равнината и секачвали в планинските местности.Противника задържали в предгорито,където чеченците се оказвали в по-добра позиция,а противникът не можел да се възползва от численото си преимущество.
За избирането на Съвет на старейшините,Кхел и Мехк-Кхел ,имали значение познаване на обичаите,личните способности,произход,авторитет,ораторско умение.Ако отделни общини или семейства не се подчинявали на решенията,можело да бъдат изгнани.

***

Професор Мамайхан Агларов смята,че древните гръцки полиси и независимите дагестански общини имат сходни схеми на организация.В Дагестан до 19в управителите избирани от обществата се отчитали пред народното събрание ,което се свиквало ежегодно на празника на първата бразда.Независимата дагестанска община била универсална всеобхватна социално-политическа система.Съюзи от тези общини образували републики,а някои отделни общества като Кубачи,Ахты – самостоятелни микродържави.Те претърпяват криза когато влизат в централизирана държава – имамата на Шамил,а по-късно в Русия.Старите административни деления се съхранили,но самоуправлението и съдиите биле поставени под контрола на вертикалната иерархия.
В Дахадаевски район например в 16в съществуват няколко политически обединения:Кайтагско уцмийство,Кубачи,съюзи на селски общини.Сюргинския общински съюз бил разположен на голяма част от територията на района.В него влизат повече от 20 селища: Дуакар, Хулабарк, Карбачимахи, Урари, Урхниша, Гуладты, Уркутта, Туракари, Аяцури, Сурсбук, Аяцики оашни, с. лмузгимахи, Сумия, Кишамахи, Узрая, Мукрисана, Муркарах, Сутбук, Бакни, Урцаки и др.Първото писменно предание за Сирх/Сюрг/ го описва като земя на занаятчии тъкачи в «Перечне податей шамхалу» (конец XV в.)
В средата на 16в най-силно във военно-политическо отношение в Сирх е ураринската община,където се намирала резиденцията на главния кадия.Нямало съсловно неравенство и деление на уздени,лаги,чанки,беки.Сирхинци биле независими уздени.В случай на военна заплаха те се съюзявали с акушинци и заедно се защитавали от врага.Съюзите на общините Сирх и Акуша-Дарго се основават на взаимопомощ.В един от ръкописите на арабската книга Халлал-Идшаз на Таджутдин Мухамед ал-Кермани от 1612г е записано:

«Переписал эту книгу Гаджи-Махмуд, сын Магомеда по прозвищу кадий ал (аср) (кадий эпохи) в 1021 г.х., во время борьбы шиитов (персов) и еретиков (харидшитов), и Юсуп-хана (правитель Шабрана, поставленный персидским шахом Аббасом I в 1609 г.) сс. Дарго, Сирга и Атразом и в итоге победило Дарго над Юсуп-ханом и злодеями и из войска было убито 2000 вооруженных воинов».

Дахадаевски район в 18в представлявал многообразие от неголеми териториално-политически образования като: Муйра,Гапш,Ганк,Сирх,Буркун-Дарго,Каба-Дарго,Ицари обединени по етнически признак с изключение на Ганк.Не всички имали еднаква политическа организация.Например от гореизброените общества само Сирх представлява независимо политическо образование с институти и опълчение,Буркун-Дарго влизал в състава на Кази-Кумухското ханство,а останалите в Кайтагското уцмийство.
Главно селище на обществото Сирх бил Ургали/Урари/.В обществото влизали общините Урари,Дуакар,Гуладты,Мирзидта,Хуршни,Бакни,Сутбук, Урцаки,Ураги,Дзилбеки.Било гъсто заселено и се опитвало да подчини съседния съюз от общини Ицари.Последния съхранил независимостта си с помощта на кайтагския уцмий,но след това попаднало под негова власт.
Интересно сведение дава и Адреян Лопухин,родственик на първата жена на ПетърI,член на посолството в Иран,издавал свой журнал в началото на 18в.

«...от Дербента на полтора дня езды есть один город, именуемый Кубеши ... и около него стена каменная ... очень крепок положением места. Жители в нем все люди мастеровые и торговые, ни с кем ссоры не имеют. И они никого не слушаются, живут сами собой, а управителей из своей братии имеют ежегодно (т.е. выбирают). Ремесло у них такое: делают много хорошего мелкого ружья; также, сказывают, и пушки льют».

Дагестанските изследователи на тези общества определят същността на политическото образувание ханство като федеративна република от свободни общества или общини.Традиционния Дагестан не познавал национална единтичност.Социалната и политическа индентификация се определяла като принадлежност на община,следващо ниво – съюз от общини,в който можели да влизат етнически разнородни общества.
Тази структура не е изчезнала напълно.Дори колхозната система адекватно отразявала традиционната структура на дагестанските общини.
Общинската идентичност се оказала по-важна от идеологическата и националната.В Дагестан националностите биле установени на „научна” основа през 30-те години при решенито на националния въпрос.

Източници:
ichkeria.info

https://www.ndelo.ru

https://www.odnoselchane.ru/

[Пандора]

Енвер Кисриев в ФОРМИРОВАНИЕ ДЕМОКРАТИЧЕСКОЙ СИСТЕМЫ УПРАВЛЕНИЯ В ПОСТКОММУНИСТИЧЕСКОМ ДАГЕСТАНЕ разглежда някои въпроси касаещи обществените процеси в Дагестан.
Ето един цитат

"4. Структура органов государственной власти в Дагестане
26 июля 1994 г. Конституционным Собранием Республики Дагестан была принята новая Конституция РД и избран высший исполнительный орган государственной власти – Государственный Совет РД. Для характеристики структуры власти в Дагестане начать следует с института Конституционного Собрания РД.
Поскольку высшая исполнительная власть избирается в Дагестане не путем всеобщего тайного голосования, а специальным представительным органом – Конституционным Собранием, можно считать этот орган высшим носителем власти в республике. Функциями КС, по новой Конституции РД, является (1) принятие новой Конституции РД, (2) “формирование” Государственного Совета (высшего коллегиального органа исполнительной власти в Дагестане) и внесение в его состав изменений и (3) внесение наиболее принципиальных изменений и поправок в Конституцию РД. КС состоит из 242 человек, из которых половина – это весь состав парламента (Народного Собрания РД) и столько же делегатов, избранных в представительных органах местного самоуправления, в тех же пропорциях и от тех же административно-территориальных образований, что и депутаты парламента .
“Коллективный президент” Дагестана, высший орган исполнительной власти – Государственный Совет – состоит из 14 человек. По положению статьи 88 Конституции РД “В состав Государственного Совета не может входить более одного представителя одной и той же национальности”. Сначала Конституционное Собрание избирает тайным голосованием на альтернативной основе председателя ГС РД, который по Конституции РД является “главой государства” (ст. 92) Он рекомендует кандидатуру на должность председателя правительства, последний без голосования становится членом ГС и первым заместителем его председателя. Два этих высших должностных лица, по определению, не могут быть одной национальности. После того как представители от двух этносов в ГС уже определены, осуществляется избрание остальных 12-ти его членов.
Процедура избрания членов Госсовета такова. Каждый член Конституционного Собрания может внести (тайно) по одной кандидатуре от этносов, места которых еще не заняты, в состав ГС. Выдвиженцы не обязательно должны быть членами Конституционного Собрания. Счетная комиссия производит подсчет путем мягкого рейтингового голосования и оставляет от каждого этноса по две кандидатуры, набравшие наибольшее число голосов. Эти кандидатуры вносятся в бюллетень парами по национальному признаку, т. е. остается 12 пар претендентов. В ходе второго тура голосования определяется победитель в каждой паре.
Состав ГС избирается на четыре года. Члены Госсовета не могут быть депутатами парламента, членами правительства или судьями, но могут совмещать функции высшей исполнительной власти с работой прокурора преподавателя, руководителя или работника акционерных или бюджетных организаций и предприятий.
Парламент республики – Народное Собрание РД состоит из 121 депутата, которых избирают всенародным прямым и тайным голосованием по одномандатным территориальным избирательным округам. Конституция РД провозглашает, что в парламенте “гарантируется представительство всех народов Дагестана” (ст. 72), а механизм реализации этой конституционной нормы обеспечивается Законом “О выборах в Народное Собрание РД”.
Согласно этому закону механизм обеспечения национальных пропорций состоит в следующем. Территория республики подразделяется на этнически однородную – это, главным образом, горные районы Дагестана, которые населяют сплошными массивами аварцы, даргинцы, лезгины, лакцы, табасаранцы и др., и этнически смешанную – это города республики и сельские районы на равнине. В этнически однородных регионах в избирательных округах нет никаких ограничений для выдвижения кандидатом в депутаты по признаку национальности. В этнически смешанных регионах и городах республики Закон РД “О выборах… ” дает право Республиканской избирательной комиссии устанавливать специальные “национальные территориальные избирательные округа”, в которых разрешается выдвигаться лишь представителям одной определенной национальности. При этом электорат этих многонациональных округов никак не подразделяются по национальному признаку; все население избирательного округа голосует за кандидатов в депутаты одной определенной национальности. Это делается для того, чтобы предвыборная борьба между авторитетными деятелями не приводила к межэтническому противостоянию в обществе. Таким образом, предвыборная борьба между авторитетными лидерами не выходит за рамки каждой отдельной национальности, а для многонационального электората такого избирательного округа национальность претендентов теряет всякую значимость и не оказывает никакого воздействия на выбор.
Так, на первых выборах в 1995 г. из 121 одномандатного территориального избирательного округа 66 округов были национально идентифицированные, т. е. каждый из этих округов бы закреплен за определенным этносом с учетом необходимых пропорций национального представительства. В этих целях в многонациональных районах и всех городах было определено в общей сложности 12 аварских округов, 12 кумыкских, 10 русских, 7 даргинских, 5 табасаранских, 5 азербайджанских, 4 лезгинских, 4 чеченских, 3 лакских, 2 татских и 1 цахурский. Еще один избирательный округ был предназначен для выдвижения представителей любой национальности. Это позволяло снять возникающую проблему законодательной дискриминации лиц, принадлежащих к какой-нибудь другой национальности, кроме 14-ти народов Дагестана (например, армян, евреев, грузин, украинцев и т. д.). Эти квоты, в сочетании с выборами в округах с этнически однородным населением (их оставалось 55), позволяли в итоге получить парламентский корпус, адекватно отражающий национальный состав населения республики. По аналогичной схеме прошли и следующие выборы в парламент 1999 г.
Помимо Государственного Совета, который, по определению Конституции РД, “возглавляет исполнительную власть и обеспечивает взаимодействие органов государственной власти РД” (ст. 87), предусмотрен самостоятельный институт правительства РД, которое определяется как “исполнительно-распорядительный орган государственной власти РД” (ст. 103). Оно образуется Государственным Советом. Председатель правительства назначается Государственным Советом с согласия Народного Собрания. Он вносит предложения “о системе и структуре республиканских органов исполнительной власти” (ст. 105), “вносит на рассмотрение Государственного Совета предложения о составе правительства, внесении в него изменений” (ст. 107). В ст. 106 записано, что правительство РД “ответственно перед Государственным Советом РД и Народным Собранием”.
Следует отметить, что многие правила, регулирующие национальный баланс, хотя и не закреплены в статьях Конституции, законах и вообще в каких-либо писаных правилах, строго исполняются на практике. Так, первые лица высших институтов власти (председатель Госсовета, председатель парламента и председатель правительства) по неписаному правилу должны быть представителями различных национальностей. Состав заместителей председателя правительства подбирается так, чтобы в нем были представители разных национальностей и, желательно, не больше одного от каждой. Также обстоят дела с заместителями председателя Народного Собрания, руководителями парламентских комитетов, управлений Госсовета и т. д. Учет национального представительства ведется и в отношении руководителей высших учебных, научных учреждений и т. д."

[Пандора]

Карачаевски обичаи - едно видео

http://www.youtube.com/watch?v=wxjsKP0r5k0&feature=player_embedded

[Пандора]

Два видео материала за един от най-добрите ковачи и майстори на оръжие Хамзат Бачиев.Във второто видео се вижда модел на боеви топор от 15в

http://www.youtube.com/watch?v=ueESbgq7dqY&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=xIi3QhXOePI&feature=related

[Пандора]

Една статия за карачаево-балкарската именна система

[Пандора]

Международен научен симпозиум - "Кавказская Албания и лезгинские народы: историко-культурное наследие и современность"

http://www.youtube.com/watch?v=wH-MnoMPwtY&feature=related

[Guy de Mont Ferrand]

Съжалявам за може би малко абсурдно звучащия въпрос, но сега чета нещо и ми стана интересно: дали знаете дали през 14 век християнството е било разпространено сред черкезите?

[г-н Никой]

Съжалявам за може би малко абсурдно звучащия въпрос, но сега чета нещо и ми стана интересно: дали знаете дали през 14 век християнството е било разпространено сред черкезите?

Сред черкезите аз поне не знам (всъщност не знам и дали е съществувал тогава този етноним), но сред аланите със сигурност.


Например в арабската версия на историята на писалия през V век арменски автор Агатангелос се говори за арменски християнски мисии северно от Кавказ още съм 314-315 г.:
“И започна той [св. Григорий Просветителя] да освещава църкви и да назначава в тях свещеници от тези, които знаели светото писание. Един изпратил в Грузия, друг в страната на абхзите и друг при аланите... И приготвил епископи този Григор и, като станал католикос на цяла Армения, ги разпратил по цялата арменска земя, из Грузия, в страната Д-р-з-к-й-т и при аланите”.

Интересно е и едно сведение от "Похвалното слово за св. Фока" на Астерий от Амасия, писано след 400 г:
“... предводителят на най-свирепите скити, който владеел отсрещната страна на Евксинското море, тези които живеят при Меотида и Танаис, както и при Боспор и чак до река Фазис, пратил короната си от злато, инкрустирана със скъпоценни камъни [като дар] на църквата на св. Фока в Синопа...”

Християнството е било разпространено в района до късни времена. В края на Х²²² век Константинополската патриаршия учредила отделна Кавказка митрополия. Известно е, че по времето на император Андроник ²² Палеолог на църковния събор в Константинопол присъствал епископът на Кавказката митрополия Василий. В приписка ¹ 87 към синаксара е споменат архиепископът на Кавказката митрополия Сава, умрял в 1318 г. Предполага се, че Сава е бил втори след Василий глава на Кавказката митрополия. Следващото и последно известие за Кавказката митрополия се среща в акт от 1356 г., където се говори за самоволните действия на архиерея на Алания, ръкоположил епископ на Кавказката митрополия, намираща се под юрисдикцията на Константинополския патриарх. От това се заключава, че Кавказката митрополия е съществувала през Х²V век.

За разлика от Аланската, най-вероятно Кавказката митрополия се е намирала в Балкария, в района на Горен Чегем, където има концентрация на християнски паметници. Особено интересна в този смисъл е една бележка в дневника на Лев Толстой от 15 октомври 1853 г., където е записано: “... В Голяма Кабарда, срещу Налчик, сред мохамеданите съществуват общини, от незапомнени времена приели християнската вяра...”Болгар” и др.”

Интересни сведения дава и графиня Уварова. Тя пише: “В 1770 г. по времето на своето пътешествие в Кавказ акад. Гилденщет съобщава за планинците басианци (т.е. баксанци), че те, макар и благородниците да са приели исляма, почитат древните църкви, съблюдават постите и неделите, ядат свинско и нямат нито мечети, нито моли...
Че християнството някога е било разпространено и в Баксанската клисура, където в настояще време живее Урусбиевското общество на планинските татари, свидетелстват плочите с кръстове, срещани от по-ранните пътешественици. Такава плоча видял на 2 версти под аула Озоруков на десния бряг на Баксан граф Наришкин в 1867 г. Но особено често се срещали кръстове и плочи с гръцки надписи по средното течение на Баксан и Чегем. Рисунки на някои плочи и кръстове се поместени от Гилденщет при описанието на своето пътешествие и са повторно поместени в “Сборникъ греческихъ и латинскихъ надписей Кавказа”, съставен от И.Н. Помяловский...
Караим Фиркович, посетил Чегем, Хулам и долината на Баксан в 1849 г., бил видял все още в много аули християнски църкви, от които в настоящо време не е останала и следа, и чул от местните жители, че някои от тях, въпреки старанието на мюсюлманското духовенство, още спазват древните обряди, не се обрязват и т.н. Но същият пътешественик нерядко отбелязва, че и той вече не успял да открие никакви християнски паметници – параклиси, кръстове, за които споменават по-ранните пътешественици.
Изобщо унищожението на следите от древното християнство вървяло особено бързо през последните десетилетия [на Х²Х век - бел.м.], така че ние в 1883 и 1886 г. успяхме да отбележим само последните жалки останки”.

[Guy de Mont Ferrand]

Всъщност става въпрос за Зихия. Явно е имало християнство там де, така че на източника ми може да се разчита .

[г-н Никой]

Всъщност става въпрос за Зихия. Явно е имало християнство там де, така че на източника ми може да се разчита .

Ще почерпиш по едно кипърско, реколта Chateau de Limassol Reserve annum 1182

[Guy de Mont Ferrand]

Ще почерпиш по едно кипърско, реколта Chateau de Limassol Reserve annum 1182

Иха, от хоспиталиерското ли Може и някое от арменската прецептория, примерно Chateau de Antiocheta annum 1333, също много добро ...а и рядкост, точно преди караманлиите да наложат йогурта.

[г-н Никой]

Иха, от хоспиталиерското ли Може и някое от арменската прецептория, примерно Chateau de Antiocheta annum 1333, също много добро ...а и рядкост, точно преди караманлиите да наложат йогурта.

Като ще се черпим с арменско, нека да е Chateau de Tigranocerta annum 69 prior Christi, ама се намира рядко и е скъпичко.

[Guy de Mont Ferrand]

Като ще се черпим с арменско, нека да е Chateau de Tigranocerta annum 69 prior Christi, ама се намира рядко и е скъпичко.

Е ти вече ме върна преди новата ера, не мислиш ли, че прекаляваш
Айде стига толкова, че оспамихме темата на Пандора...

[Пандора]

Е ти вече ме върна преди новата ера, не мислиш ли, че прекаляваш
Айде стига толкова, че оспамихме темата на Пандора...

Хортувайте си - няма лошо Темата е на всеки комуто харесва

За черкезите

откъс от Дневник преббывания в Черкесии в течении 1837-1839г от Джеймс Бел :

"Обряды как бы являются смешением ритуалов христианства и какого-то иного культа. В данном же случае присутствовали лишь пятьдесят человек: то были все знатные люди рода и каждый принес с собой еду. Кроме продуктов были принесены в жертву несколько коз; у головы жертв во время жертвоприношения были зажжены факелы, некоторые из них были прикреплены и на кресте. На небольшом расстоянии от креста были расставлены столы, и каждый, проходя мимо него, снимал свою шапку; но никто не приближался к кресту, за исключением трех или четырех человек, произносивших громким голосом краткую молитву - мольбу к божеству отвести от них войну, чуму и другие беды и ниспослать им счастье и обильные урожаи. Приблизившись к кресту и произнеся молитву, один из молящихся [80] держал кусок, взятый на одном из столов, а другой чашу, наполненную национальным напитком «шуат»; и то и другое затем распределялось среди присутствующих. Благожелательное отношение к этим религиозным обрядам древней религии обнаруживается не только здесь, но и в других северных местностях, где многие люди громко заявляют, что все нынешние беды обрушились на них, потому что забыты эти ритуалы. В Семезе недавно было совершено богослужение, посвященное Шибле, божеству грома и молнии; это исполнение обрядов было более торжественным, чем то, которое мы перед этим описали, по причине трех убитых молнией лошадей и одного пораженного ею дерева."

http://www.vostlit.i.../Bell/text9.htm

[Пандора]

За кавказкото абречество

В една своя статия руския историк Владимир Бобровник изследва един културен кавказки феномен – така нареченото абречество.По сведения на доревелюционни автори думата абрек означава изгонен от рода и семейството..Вероятно абреките биле бездомни и по тази причина им се налагало да крадат за да живеят.В етимилогичния речник на В.И.Абаев абрекът е определен като беглец,извършил някакво престъпление.Счита се,че думата има ирански произход от апарак – бродяга,грабител,но по-късно загубва първоначалното си значение.В планинската част на Дагестан и в Чечня през 16-18в апараги се наричат свободните преселници,заемащи в общината междинно положение между пълноправните членове и робите.Една аварска пословица гласи – Дома на пришълеца е на края на селището - Апарагасул рукь росо рагиалда бугеб буго.Сред апарагите имало немалко спасяващи се от кръвна мъст.
В чеченския език думата звучи като обург.В някои дагестански езици и грузински наречия има и други думи за абрек – качаг,пирали.
В северозападен Кавказ думата звучи абрег и означава княз или дворянин изгонен от обществото за престъпление.Адигските и осетинските дворяни-абреки намирали убежище в Русия или Крим.В Дагестан преселилите се апараги биле защитени от преследване
Кавказките планинци под думата абрек разбират също и човек дал обет да се лиши от човешки удобства,да бъде смел в боевете с врага.Срокът на този обет може да бъде различен – няколко години или до края на живота си.Тъй като абреки ставали планиници бягащи от вендета,самите те трябвало да мъстят или за да се крият от царската власт,те биле принудени да се откажат от всякаква връзка с роднините си.
В руския език думата абрек попада от черкезкия/адигски/ по време на Кавказката война през 19в.По това време думата вече означавала разбойник,а за руснаците придобила смисъл на непокорен планинец.В речника на Даль от 1880г думата абрек има следното определение:

"абрэк - отчаянный горец, давший срочный обет или зарок не щадить головы своей и драться неистово; также беглец, приставший для грабежа к первой шайке"

В началото на 20в думата придобива нов смисъл – благороден разбойник от кавказките планиници.В съветско време термина се идеологизира и се определя като участник в антидържавно движение против Русия или СССР.
Грузинският писател Чабуа Амирэджиби създава образ на благороден кавказки разбойник върху реални сведения за абрека Дата Туташхия и по неговия роман е направен филмът Берега.

Корените на абречеството се намират в планинските обичаи характерни за Кавказ - военните младежки дружини,култа към война-джигит, вендетата и гостоприемството.
Малките кавказки общини,техните съюзи и ханства формирали своите военни сили чрез народно опълчение.В основата на военните отряди лежали съюзи на неженени младежи – батирте,сехбат,сидар бахиру.Младежите живеели в общ дом-крепост - гъоркъо рукъ , гулала-хъали , сапехно и се занимавали с военни упражнения.Изпълнявали някои селскостопански дейности като коситба и строителни работи.
Начело на военните сили в Дагестан и Чечня стояли изборни предводители наричани хан или шах - цевехъан , бикт-халел и др.
При адигите до средата на 18в тази роля изпълнявали князе – пши,по-рядко уздените.Прерогатив на княза било да обявява война или мир,да събира дворянското опълчение и да организира военни походи,които могат да имат и отбранителен характер.Князете трябва да показват доблест,рицарско отношение,смелост.Стремеж на всички било достигането до образа на джигита побеждаващ във всички битки на чеченски – киант.Такива джигити можело да съсредоточат голяма временна власт в ръцете си.Известни са случаи,когато те подчинявали селските общини ставайки наследствени управители.Такъв произход имали рутулските бекове от Южен Дагестан.Често общините прогонвали такива издигнали се предводители.
Друг елемент от абречеството е вендетата.Особено жестока била кръвната мъст при случаи на изнасилване и такава вражда се простирала върху целия род и можела да продължи поколения като тухумната вражда в даргинското с.Кадар ,която продължила 200 години.
В планинския Дагестан и Чечня за да се предотврати взаимно изтребление било прието изселването на убиеца и негови те роднини извън общината,а тяхното пребиваване или заселване в други общини се регулирао от традиционното гостопримство на кавказките народи.Отношението на кавказци към разбойничеството е двойствено.От една страна в тези акции младежите показвали смелост и придобивали слава,от друга – разорението като следствие на набезите било осъждано.Такива фолклорни песни, осъждащи разбойничеството ,има записани при рутулците и други дагестански етноси.
Съвременното абречество се оформя като реакция на руското овладяване на кавказките територии.Според някои то се явява професионално разбойничество от нов тип,характерен за посттрадиционните общества.
Преорганизирането на планинските общества е започната от руските власти още в 18в. В 1777 е започнато строителството на Кавказката линия, представляваща верига от крепости,казашки селища,ограничаващи свободата на предвижване на планинците.На кавказците било забранено да свикват общинските опълчения и княжеските дружини.Князете се превърнали в служащо съсловие на руската държава.Постановленията от 1820-1850г лишават приелите руско поданство адигски князе от техните привилегии,включително и да събират данък от васалните им общества.За да се изхранват князете постъпвали на руска служба,основно военна.След края на Кавказката война селските опълчения биле разпуснати и много боеви кули разрушени.Мъжките съюзи се съхранили,но биле лишени от своите функции и представлявали подобие на клубове.Предводителите им трябвало да избират – руска служба или да станат престъпници.
Руската власт прави опит да ограничи прилагането на вендета и да предаде случаите на тежки престъпления за разглеждане от Върховния пограничен съд на основата на руското законодателство.Вълненията на кабардинците принуждава властите да отстъпят тези дела на шариатските съдилища.,до 1822г когато бил създаден Кабардински временен съд.Съдебни преобразования биле извършени навсякъде,забранено било плащането на кръвнина,а изгнанието на убиеца било заменено с каторга.Случаите касаещи кръвна мъст се разглеждали от руските военни съдилища,виновните биле изселвани от Дагестан в арестантски роти и в далечни губернии за срок от 3 до 10 години.В 1911г след много протести заменили заточението в Сибир и други руски области със заточение в отдалечени дагестански окръзи ,а срокът на пребиваване бил увеличен до 20 години.
В края на 18в била въведена билетна система .Влизането и излизането през Кавказката линия ставало с писмено разрешение,подобно на паспорт издадено от руските военни власти.На планинците било забранено приемането на безбилетни гости.Поощрявало се доносничеството.В прокламацията на наместника на Кавказ Ермолов се предписва:

"Узденям и простому народу повелеваю, что при всякой встрече с изменниками действовать оружием и забыть глупое обыкновение не стрелять в князей, когда они стреляют".


В предписанията на Кабардинския временен съд от 1847г се казва:

"Если окажется, что кто-либо из кабардинцев будет держать у себя в гостях прибывших из-за Кубани, из-за Терека и из назрановцев (т. е. ингушей.- В. Б.), которые не явились к русскому начальству или не имеют билета, то подвергнется штрафованию по усмотрении вины его; а если будет передерживать подозрительных людей, абреков, то подвергнется строгому по законам русским взысканию"

В тези времена се извършвали преселения на цели селища от труднодостъпните местности в равнинните около казашките селища.Така се появяват много селища в Кабардино-Балкария,Карачаево-Черкесия,Абхазия.Тези мерки първоначално омиротворили Северен Кавказ,но подготвили почвата за появяване на разбойничество.Много от действията на новопоявилите се абреки,като набези на руските земи се възприемали от планинците като продължение на миналите традиции.Така декласираните князе и военни предводители се превърнали в престъпници относно руската власт.От тези слоеве произлизат много абреки като кабардинския княз Тау-Султан Атажукин,Даниял –бек султан Елисуйски,Хаджи-Мурат Аварски,Мухамед Анзоров.Към 1910г действията на абреките се изместила към градовете и преселническите аули в равнините.Например В 1905-13г известният абрек Буба от лезгинското селище Икра с шайка от 20 човека обложил с вноска за своите операции представителите на рибната промишленост, богатите градинари и търговци. За отношението към абречеството на планинското население говори канонизирането на редица абреки,обявени за шейхове,чиито гробове станали обект на поклонение в Азербайджан,Дагестан,Чечня и Кабарда.
Колонизацията на Северен Кавказ от Русия не способствала за прогресивно развитие.След завоеванието от чеченците и ингушите биле конфискувани земеделски масиви в полза на държавата и казачеството.Това заставило планинците да ползват под аренда земя от държавата.Появилите се безимотни селяни трудно намирали работа и промишлеността.В 1891г било издадено постановление забраняващо жителството в Грозни на всички чеченци и ингуши неработещи на държавна служба.Вайнахите биле изгонени от Грозни,Воздвиженско,Шато и Ведено.По постановлението от 14.05.1893г им било забранено да работят в промишлените предприятия.в Грозни.
В това време се прославили като абреки Вара,Назир-абрек и Атабай Карачаевски,Иски който организирал нападение на грозненската крепост и убил адютанта на генерал Скобелев,Осман Мутуев,Мехки , Аюб , Зелимхан Гелдигенски,Саламбек Гараводжев.Основните методи за борба с абречеството биле наказателни операции,скъпоструващи и не винаги ефективни.През 1908 – 1913г властите биле принудени да държат в Кайтаго-Табасарански и Темирханшурински окръг значителни военни отряди и отряди на местната милиция.
Към началото на ПСВ Кавказ отново бил омиротворен.След идването на власт на болшевиките в Кавказ се извършват няколко големи антисъветски въстания,но биле потушени.В Кавказ отново се заражда абреческото движение като съпротивление срещу властта
Между двете руски революции абречеството се политаризирало и идеологизирало – някои се сближили с болшевиките,като шейх Али-Хаджи от даргинското село Акуша ,други – с мюсюлманските лидери.Нажмутдин от аварското селище Гоцо в периода 1921-25г с поддръжката на местните жители започнал антисъветска партизанска борба в Дагестан и Чечня.Банди се обявявали до началото на ВСВ и действали открито и с помощта на местното население,въпреки постоянното наличие на значителни военни отряди. В 1922г за борба с бандитизма в Дагестан и Чечено-Ингушетия било въведено военно положение и биле формирани отряди на селска милиция и части с особено предназначение – ЧОН. В 1926г била извършена операция по разоражаване на кавказците при която само в Дагестан биле иззети 60 хил. единици армейско оръжие.
На съветската власт и биле нужни няколко десетилетия за да се справи с новите абреки – последния дагестански абрек бил убит 1969г,а последния в Кавказ – чеченеца Хасуха Магомадов бил убит през март 1976г.
По време на чеченската война 1994-96г местното население натрупало отново големи количества оръжие.Известни са случаи когато жители на погранични дагестански селища разпродавали колхозното имущество и с парите си закупувало оръжие.
Законните граждански и военни руски части днес усвояват някои методи на кавказкото разбойничество – разрушават селища,взимат заложници,взривяват пазари.Така абречеството продължава своето развитие в посттрадиционното планинско общество и се превръща в една от руско-съветските традиции в Северен Кавказ.

Източници:
Владимир Бобровников. Абреки и государство. Культура насилия на Кавказе.
Последние «самураи» Кавказа. Взлет и подавление абреческого движения.
М.Мурлин .Зелимхан Гашмазукаев - отважный абрек-революционер