Етнография на кавказките етноси

[Пандора]

Реших да започна такава тема(надявам се да има интерес и смисъл),защото за кавказките етноси в момента се говори предимно като за тъмни субекти,а българите знаят какво означава това.Но дори и най-тъмните субекти имат свои обичаи и култура.А те пък на свой ред помагат за разбирането на историята им.За това,ако някой се чувства заинтересован и знаещ ,моля нека напише нещо тук

[Пандора]

Осетинско шаманство

Спрях се първо на осетинците по много причини.Сред осетинците са разпространени както християнството,мюсюлманството така и езичеството.Възникват някои проблеми с това дали трябва да се установи единна религия или не.Забелязва се някакво желание за обединение на народа,може би и за самосъхранение чрез осетинското езичество.Много трудно ми беше да разбера какво се има в предвид под "осетинско езичество" - по принцип се говори за култ към огъня.Но може би най-отличаващото от останалите кавказки етноси е шаманството.Ето какво прочетох за него.

"Наше внимание привлекает, прежде всего, группа служителей культа, именовавшихся осетинами dæsny («знаток», «искусный»), а русскоязычными учеными и путешественниками — «знахарь», «колдун» (курыс — мэ — цок и др.). О работе «знахарей» подробнее всего писал один из первых осетинских ученых Б. Гатиев, ещ¸ заставший последнего влиятельного мужчину этой группы Мисирби (ССКГ, вып. IX, 1876, с. 66-71). Весьма ценная информация есть в статьях И. Тхостова (1866), Д. Шанаева (1870), В.Ф. Миллера (1881) и монографиях В.Ф. Миллера (1882, ч. 2), А.Х. Магомедова (1974), Л.А. Чибирова (1984), И. Бламберга (1992). «Знахари» (женщины и мужчины) занимались в основном [73] лечением, реже — предсказаниями и указанием воров, а также участвовали в особых общественных обрядах, гарантировавших плодородие."
"Сеанс (проводимый Мисирби днем) сводился к следующему. 1) Для него стелилась шкура. 2) Он вводил себя в транс, на губах выступала пена. 3). При этом он совершал особый танец, аккомпанируя себе колокольчиками. 4). Он собирал «войско» духов — покровителей (для борьбы с враждебными силами), называя их по очереди. 5). Во время сеанса он вступал в незримую борьбу с враждебными духами и «знахарями». (Можно предполагать, что раньше «оружием» служила войлочная плеть, что отразилось не только в нартском эпосе, но и в этнографии балкарцев и карачаевцев). 6). С помощью духов — покровителей (которые представлялись в антропоморфном облике) Мисирби в конце концов находил в доме «заколдованный» предмет, с помощью которого и была наслана болезнь. 7). После окончания сеанса он указывал на необходимость принесения жертв конкретным божествам. Другие авторы указывали, что «знахарка» «сажала» духов на специальный большой прямоугольный кусок белой ткани (Миллер, 1881), что для гадания использовали сосуд с жидкостью (Миллер, 1882), а в жертву духам приносилась курица (Тхостов, 1866)."
"Шаманы индоиранских и иранских народов, как известно, наряду с лечением и гаданиями, выполняли и общественные ритуалы. В этом смысле интересен обряд, в котором ежегодно участвовали осетинские «знахари». Их души незримо (человек выглядел спящим) под Новый Год летали верхом на собаках, козлах или некоторых бытовых предметах в Верхний мир — на волшебный Луг мертвых Курыс для того, чтобы похитить растущие там семена чудесных трав, содержащие в себе всяческие блага или семена сельскохозяйственных культур, и принести их в родную общину. Духи мертвых преследовали их, стреляя из луков (Шанаев, 1870; Гатиев, 1876; Чибиров, 1984). Подобный ритуал назван [74] Д. Шанаевым ежегодной священной «битвой за урожай». Интересно, что в ходе обучения молодых шаманов на Саяно-Алтае их также обязательно учили «летать» в Верхний мир, в Страну волшебных трав, где их следует собирать (Ксенин-Лопсан, 1987)."
Яценко С.А. (Москва).О шаманстве у алано-осетин
Северный Кавказ и кочевой мир степей Евразии:
V Минаевские чтения по археологии, этнографии и краеведению Северного Кавказа.Тезисы докладов межрегиональной научной конференции.(12-15 апреля 2001 г.)
annals.xlegio.ru/

[г-н Никой]

Малко данни и от мен.

Етнографско сведение от 1897 г. Йожен дьо Зиши за балкарците

“На изток от карачайците и от Елбрус, най-вече в долините на Чегем, заобиколено от карачайци, кабардинци, грузинци и осети, живее в около 400 къщи едно татарско население, което наричат “планински кабардинци”, докато те се самоназовават “таулу” (планинци). Някога обитавали степта, но кабардинците ги изтикали в планината, където, силно смесвайки се с околното население, придобили кавказки тип, изгубвайки всички особености, съответстващи на техните близки роднини ногайците с изключение на техния език, който е вид диалект. Те се подразделят на множество класи: урусбии (близо до Баксан), чегемци (близо до Чегем), хулами и бизингу (близо до Урван) и балкарци (близо до Черек). Те отглеждат добитък, превъзходни ловци и добри ездачи са. Те съвсем слабо се отличават от кабардинците по отношение на облеклото, храната, нравите и обичаите, но начинът на строителство на домовете им е различен и прилича на този на карачайците; техните къщи са построени с дебели греди и големи камъни и обикновено имат веранди; равният им покрив е покрит със слама; близо до едната от стените на стаята има огнище с комин, от който виси верига със закачена на нея тенджера. За тях нямаме по-подробни сведения”.

(De Zichy, Eugène. Voyages au Caucase et en Asie Centrale. La migration de la race Hongroise; Jan Jankó, Béla de Pósta. La description des collections. Vol 1. Budapest, 1897, р. 47)

Сведения на Едмънд Спенсър за карачайците, балкарците и кабардинците от пътешествието му през Кавказ в 1836 г.

“Въпреки че говорят татарски диалект и се счита, че са от тази раса, народ, съвсем непрочут с външна хубост, карачайците са сред най-красивите жители на Кавказ, повече приличат на черкезите по тяхната фина външност, светъл тен, тъмни очи и правилни черти, отколкото на някое племе, което не се счита за техен потомък. В действителност те са наричани от другите татарски племена Карачеркес (Черни черкези) не защото това название се свързва с цвета на лицето им, а заради страната, която населяват, която частично лежи по бреговете на Кара-су или Кара-чай (Черна река)...”

“В добавка за тези животни планинците ме уведомиха, че дивата овца с по-малък размер и по-подвижна от домашната понякога е срещана в околните планини, от които извират Кара-су, Черек-яна, Теберда, Риони, Кубан, Ингури, Ченицкали (Хипус на древните) и други кавказки реки. Но в тези области, обитавани от карачайците, балкарците, гхигните или чегемците, урус-куша и други татарски племена, които изглежда са много добри тъкачи, те почти били изтребили тези интересни животни заради тяхната мека вълна, която, ако може да се вярва на сведенията им, запазвала своя природен цвят – леко светложълт или понякога черен – и то въпреки влиянието на времето или на климата”.

“Религиозните догми на карачайците някога са се различавали малко от тези на другите татарски племена около тях. Те почитали великия дух под името Тагрис, а също и пророк Илия, когото те наричали Неби Илия и вярвали, че той често се появява по билата на високите планини и на когото те били свикнали да поднасят като жертва агнета, мляко, масло, сирене и други плодове, с които небесата в излишък ги били благословили. Сега те са правоверни мохамедани, след като били обърнати в исляма от прочутия турски мисионер Исаак Ефенди в 1782 г.”

(Spencer, Edmund. Travels in the Western Caucasus including a Tour trough Imeretia, Mingrelia, Turkey, Moldavia, Galicia, Silesia and Moravia in 1836. Vol 1. London, 1838, p. 305–306, 326, 314)

[Пандора]

Благодаря,г-н Никой.

[Пандора]

Пролетни празници и обичаи

Общи за всички земеделски народи са различни обичаи за предизвикване на дъжд.Такива се срещат и в Кавказ.Ето два примера за такива чеченски и карачаевски.

"Среди известных древних чеченских обрядов призывания дождя - пропахивание русла пересохшей речки. Этот обряд исполняли раздельно и женщины, и мужчины. Мужчины собирались во дворе удачливого и почитаемого в селе человека, впрягались в плуг и протаскивали его вдоль и поперек русла речки. При этом все старательно обливали друг друга водой. Женщины, придя к речке, два-три раза протаскивали плуг по ее дну, при этом сами падали в воду и обливали друг друга, а также старались столкнуть в речку проходящих мужчин. Затем женщины, "пахавшие реку", ходили по селу, а их одаривали деньгами или продуктами.
Языческий смысл жертвоприношения имел обряд призывания дождя, при котором подростка наряжали как сноп зеленой травы. Его водила по улицам села толпа молодежи в вывернутых наизнанку тулупах. При этом все веселились, так как не видно было, кто же спрятан под травой. Ряженый тоже почти ничего не видел, так как голову его закрывали свисающие до земли ветки бузины или сноп конопли или мешок с отверстиями для глаз, покрытый травой.
Старики во главе с муллой молились, а молодежь собирала камни-голыши. Камни складывали около грамотных жителей, умеющих читать Коран, которые нашептывали над ними молитву, а затем откладывали их в сторону. После этого молодежь сбрасывала камни в воду. Иногда эти камешки складывали в мешочек и опускали в воду. По окончании обряда резали жертвенных животных и устраивали общую трапезу. "

https://www.chechnyafree.ru

А това е описание на пролетен карачаево-балкарски танц "Шертмен"

"В середине круга танцующих находился парень в маске быка, который руководил танцем "Шертмен". Он держал украшенную палку с лентами и дирижировал танцем. Рядом с ним стояли, музыканты, играя весело и громко. Чем громче они играли, тем больше смеялись участники обряда (считалось, что громкий смех магически действует на будущий урожай и приплод скота).
Хозяева дома, куда приходили участники обряда, разводили большие костры. Костры должны были гореть очень ярко. Чем ярче горят костры, тем быстрее наступит весна, говорили в народе. А значит и урожай будет обильным. Хоровод у костров исполнял "Шертмен". Девушка в белом платье олицетворяла весну. Она была ближе всех к костру. Парень в маске быка, изображавший зиму, как бы нападал на девушку-весну. Он старался вывести ее из круга, но танцующие препятствовали.
Мужчины в танце "Шертмен" разыгрывали сцену, имитирующую пахоту: двое из них волокли за руки упирающегося человека, который изображал соху. За ними шел четвертый мужчина, положив руки на него: это был пахарь.
Девушка на бечевке держала круглый сыр, и юноши по очереди старались откусить от него кусочек, не прибегая к помощи рук.
Под емкостью с чистой водой прятали кольцо, браслет, серьги, бусы, монеты в качестве магической предохранительной силы. Парни по очереди должны были найти и возвратить амулеты девушкам. Чем быстрее находили вещь, тем наверняка урожай должен был быть обильным. Сосуды для молока и молочных продуктов украшали с целью магического воздействия на увеличение удоя молока животных.
Кости жертвенных животных закапывали в землю, чтобы улучшить плодородие земли.
Парень в маске быка, танцуя в середине круга, падал "замертво", затем поднимался - "воскресал". В этих действиях было, вероятно, изображение природы, которая на время "умирает", затем "воскресает". Девушки "плакали", когда "бык умирал", а когда "воскресал" - радовались.
Вечером участники обряда с горящими поленьями посещали дворы. Они старались, чтобы поленья горели все время. Если горящее .полено меркло во дворе какого-нибудь дома, то считали, что хозяина постигнет несчастье.
Исполнители танца "Шертмен" носили с собой сосуд, наполненный водой, чтобы в этом году не было засухи. Этой же водой обливали друг друга. Обливание сопровождалось ударами камней один о другой. Затем имитировали пахоту, боронование, посев, прополку, уборку, молотьбу, веяние и т.д."
Кудаев Мухтар Чукаевич.Древние танцы балкарцев и карачаевцев

[г-н Никой]

Благодаря,г-н Никой.

За нищо. Ако и други се включат с по нещо, може и малко, но от сърце, темичката може да се заформи като онлайн сборник с такива етнографски данни, стига да не тръгне в посока на "Произход и...", че тогава набързо ще я споходи свети Петър с връзката с ключовете.

[Пандора]

Адигска сватба

Адигската сватба преминава през няколко етапа.
Сватосване лъыхъу
Младите се запознават на различни празници,влюбвали се и си обменят малки подаръци.Само когато младежа получи подарък,може да се започне сватосване.Съгласно хабзэ-адигския обичай,сватовниците,влизайки в двора се установяват на това място ,където обикновено се цепят дърва.След като разбира ,че това не са обичайни гости,стопанинът на дома ги кани в къщи.На исказаното желание да станат родственици гостите получават уклончиви отговори.На третата визита сватовниците биват поканени и на трапезата,но без излишества и без угощаване с жертвено животно иначе задължително за всички гости.
Оглеждане дома на младоженеца – унаплъэ
Оглеждането на дома на младоженеца се поверява на 2-3 мъже,които се ползват с уважение и се отличават с честност.Пристигайки в дома,те не крият своите намерения.Стопаните искат да ги угостят,но те отказват и внимателно оглеждат дома:обзавеждане,двора,стопанските постройки и др.Ако след това старшият от тях,се обръщал и излизал от двора,младоженецът не се надявал на успех,тъй като на роднините на девойката ще бъде предадено:те на са подходящи за вас.Ако старшият се ръкува със стопанина и приема поканата да влезат в дома на трапезата –това означава успех за младоженеца.На трапезата се поднася жертвено животно ,но не голямо- кокошка или пуйка.
Регистриране на брака – нэчыхьытх
По време на регистрацията на брака ефенди се осведомява от доверениците (уэчыл)на двамата млади съгласни ли са те-младите да станат мъж и жена.Доверениците с шапки на главите застават един срещу друг и протягат десните ръце.Дланите почти се докосват,а пръстите се допират плътно един в друг.Ефенди три пъти произнасял молитва.На въпроса „Ще се ожениш ли” доверениците всеки път отговарят „Ще се оженя”.За разлика от други мюсюлмански обряди на адигската не присъствуват младоженеца и невестата и участващите в обряда стоят прави за разлика от арабския,където са седнали.Може да се предположи ,че освен мюсюлмански черти в този обряд са съхранени и елементи от хабзэ.
Получаване на откуп - калым (уасэIых). (уасэ – букв.: цена)
Бракът се сключва при съгласуване на откупа за невестата.Уговаря се и точната дата за получаване на откупа от страна на роднините на девойката и на този ден животните не се извеждали на паша.До 19в откупа се състоял от определено количество едър добитък и един кон.Откупът се определя от класово-съсловното положение на семействата.По време на угощението,приканвали непрекъснато гостите дошли да получат откупа да пият адигската напитка махъсымэ с явното намерение да ги опият.Гостите се стараели да не се поддават на различните подкани и тостове.За да не обидят стопаните и в същото време трезви да си свършат работата се искало „тънка дипломация”.На сватби и други тържества адигите пият само от обща чаша – фалъэ ,която обикаля в кръг.Участниците сядали на ниски трикраки маси Iэнэ ,а масата на тхамадата/на кар. – тамада/ - ръководителят на празненството се поставяла в най-далечния ъгъл от вратата,където той посрещал гостите.Адигските тържества биле място,където не само да се напиеш и наядеш,но където да покажеш остроумие и да се учиш на достойно поведение.Членовете на уасэIых се веселили и танцували свободно.В танца правели стремителни па ,стараели се с рамо да докоснат танцуващата с тях девойка,но тя пък можела танцувайки да заобиколи в гръб партньора си ,което било позор за младежа.На края,получили откупа,старшите в групата поръчвали на по-младите да поведат животните бавно,като ги оставят да пасат,а самите те оставали на празненството за да покажат своето умение в танците.
Довеждане на невестата – нысашэ
Това ставало обикновено на есен,когато съзвездието Вагоба (Вагъуэбэ - "Многозв¸здный" – Дельфин)се намира в короните на дърветата,тоест около месец след есенното равноденствие.В този период времето е сухо и топло,подходящо за веселие.За невестата тръгвали четвъртък.Започвало с “фызышэ ефэ”- угощение на отиващите за невестата.Събирали се дребни пари за изпълнение на различни обряди.Яздещите не само съпровождали сватбения кортеж,но и трябвало да преодоляват различни препятствия и изпитания устроени от другоселците.Трябвало добре да стрелят,да владеят добре борба както на кон,така и на земята,да умеят да пеят и танцуват.Също така трудност представлявало влизането в двора на невестата.Конниците биле пресрещани от местни млади момчета с колове и пръчки,с които удряли по ездачите.Когато един от конниците успеел да влезе в двора ,всичко се успокоявало и гостите биле тържествено посрещнати.След различни формалности на тхамадата съобщавали,че невестата е готова за път.Тогава старшия сред гостите взимал почетното блюдо “полголовы”,разчупвал го и на всеки давал полагащото му се.Тогава сервирали гореща супа – шурпа.След това гостите ставали,а извеждането на невестата се съпровождало с красива песен изпълнявана от мъже.Роднините на невестата връчвали на тхамадата знаме (нып)с червен цвят,което символизирало чистотата на девойката.Така те поверявали безопастноста и честта на невестата в ръцете на рода на младоженеца.
Младата невеста никога не настанявали веднага в дома на родителите на младоженеца,а я водели в дома на друг роднина.Там тя също преминавала през редица изпитания.
Въвеждане в големия дом (унэишэ).
Преди въвеждането в истинския дом в двора организирали танци,а невестата обсипвали с орехи,монети .Престъпвайки прага,невестата заставала върху кожата на жертвено животно,а колкото власинки имала кожата,толкова ще бъде щастието на булката.В големия дом невестата посрещали възрастните жени на трапезата.Една от тях вдигала покривалото на булката и всички я поздравявали.Същата жена след това намазвала устните на булката с масло и мед.Невестата не трябвало да си облизва устните ,за да не я помислят за лакома.През това време на двора танците продължавали.Младежите хващали омъжените сестри на младоженеца да танцуват ,за което искали „пхъужьыбжьэ (пхъужь – замужняя родственница, сестра, бжьэ - бокал)”.

http://virt-circassia.ucoz.com/publ/2-1-0-31

http://works.tarefer.ru/31/100221/index.html

[Пандора]

По повод подчертания момент при регистрирането на брака.По принцип кавказците смятат,че този обичай е мюсюлмански.Но аз се натъкнах на един цитат,който ми се струва описва подобен обичай.

КОРНЕЛИЙ ТАЦИТ "Анналы"
"ХП,47. В установленный день Радамист, устремившись навстречу, заключает его в объятия,обращается к нему с притворной почтительностью, называет тестем и отцом; клянется, что не посягнет на него ни мечом, ни ядом, и при этом увлекает его в ближнюю рощу, говоря, что в ней сделаны необходимые приготовления к закланию жертвы, дабы мир между ними был заключен при богах-свидетелях. У восточных царей в обычае всякий раз, как они вступают в союз, выставлять перед собою правые руки и, приложив друг к другу большие пальцы, туго перетягивать их узлом; а когда пальцы нальются кровью, она выпускается из них посредством легких надрезов, и цари друг у друга ее высасывают. Заключенный подобным образом договор почитается нерушимым, будучи как бы освящен кровью его участников. Но тот, кто тогда перетягивал царям пальцы, сделал вид, будто падает, обхватывает колени Митридата и валит его с ног; немедленно сбегается много народа, и на Митридата одевают оковы. Затем его водили, влача за ножную цепь, что считается позорным у варваров, и так как он, властвуя, круто обходился с простым народом."

[Пандора]

Чеченска космогония

Имената на божества олицетворяващи различни природни стихии ,свидетелствуват за анимистките представи на чеченците:Латта-нана - Майка-земя , Хи-нана - Майка-вода , Меха-нана - Майка на ветровете , Ун-нана - Майка на болестите и др.Чеченската космогония се е съхранила в различни митове за произхода на земята,слънцето,луната,звездите.В чеченския мит "За това как произлезли слънцето,луната и звездите" слънцето и луната са представени като юноша и девойка ,които се гонят в кръг,но никога няма да се настигнат.Чеченците наричат Млечния път Ча тахкина тача - пътека на разсипаната слама , съзвездието Голяма мечка - Ворх вешин ворх седа - седем звезди на седемте братя.В чеченската митология се е съхранил мит за Пхармат - нарт-ковач,който добил огън за хората от небето,подобен на грузинския за богобореца Амиран.Древногръцкия мит за Златното руно е отглас на древния кавказки култов празник,свързан по-скоро с някакви календарни цикли ,а не с добиването на злато ,както смятат много изследовотели.По информациа на С-М.Хасиев ,още в средните векове в Чечня отбелязвали празник свързан 11-годишен цикъл.По време на празника овча кожа,задължително бяла и имаща девет необходими признака,след специална обработка се поставя на дъбова рамка - джаар - кръст.Това култово съоръжение ,наречено дашо эртал - златно руно , обладава магическа сила в течение на 11 години и старателно се охранявало.
Культура чеченского народа.Леча Ильясов

[Пандора]

Танц на златорунния овен Хардар

Това е обреден карачаево-балкарски танц.Хардар означава изобилие.Например когато балкарец по отношение на трапезата казва: Ма бу хардар бла ант этеме - Кълна се в това изобилие.В балкарската митология Хардар се представя като златен овен.Към него се обръщат с молба за изобилен урожай на празника Сабан той.Тамадата/старшия ръководител на обряда/,взима чаша напълнена с боза и произнасял заклинание.В хореографията Хардар е представен като мъж,облечен в шуба,на главата с жълт венец с рога и държи в ръка пръчка с изображение на змия.Движенията в танца подражават овен.В специален дом целия аул отглежда вол наречен хычауаг ¸гюз/достоен за бога вол/ до месеца на Хычауман /Пасха - божи ден /.По начина по който се държи животното ,когато го извеждат ,гадаели за урожая - ако мучи с глава нагоре - голям урожай,ще има на горните участъци и обратно.Заколвали животното и започвал пир.Всеки дом трябвало да донесе лепешки наречени хычин/за празника приготвени по специален начин хычауаг хычин/.
Танцът Хардар се съпровожда с песен:
Кълна се в образа на този Хардар!Нашия бог-владика-Златния Хардар!Стопанин на земята - Златния Хардар!Богатства на земята - Златния Хардар!Защитник на земята - Златния Хардар!Любимец на хората - Златния Хардар!Безмерно почитания - Златния Хардар!
Пирът завършвал с ритуален кръгов танц.Всяка девойка държала поднос с чаши за да се изобрази изобилие.Девойките предават на младежите подносите с чашите и те имитират хранене с ръка.Младежите приготвяли маски ,които слагали на главата си .Ако девойките не познаели с кого танцуват - ще има голямо изобилие.
Древние танцы карачаевцев и балкарцев.М.Ч.Кудаев
Това са лепешки хычин

http://s40.radikal.ru/i087/0911/5e/5cee05a6eb2c.jpg

Това видео е с лошо качество,особено в началото ,но дава някаква представа

http://www.youtube.com/watch?v=kd0hr0kZO20&feature=player_embedded

Ето още едно видео

http://www.youtube.com/watch?v=Q2nOO7h6utw&feature=player_embedded

[Milebalkangi]

переместено във "Хуни и алани"

[Пандора]

"Архаические мотивы, сохранившиеся в чеченских сказаниях о нартах, также являются подтверждением местного происхождения нартского эпоса. К ним относятся древнейшие пласты, зафиксированные
в нартских сказаниях чеченцев, имеющие близкие параллели в древнегреческих мифах, существовавших, по крайней мере, в
начале I тысячелетия до нашей эры. В начале третьей песни «Илиады» Гомер сравнивает сражение греков и троянцев с битвой журавлей и карликов
Так лишь на битву построились
оба народа с вождями,
Трои сыны устремляются,
с говором, с криком, как птицы:
Крик таков журавлей раздается
под небом высоким,
Если, избегнув и зимних бурь,
и дождей бесконечных,
С криком стадами летят
через быстрый поток Океана,
Бранью грозя и убийством мужам
малорослым пигмеям,
С яростью страшной на коих
с воздушных высот нападают.
В основе этого сравнения лежит античный сюжет о карликах, живущих на самом юге Океана, которые ведут войну с журавлями, ежегодно перелетающими в теплые края. В чеченской версии мифа, записан-
ной С.-М.Хасиевым, объясняется причина этой вражды: «Своими неблаговидными делами и гордыней нарты прогневили Бога. Чтобы наказать их и унизить, Бог решил создать карликов — «пхагалбери» (в
переводе с чеченского — заячьих всадников. — Л.Ильясов), которые превосходили всех на свете физической силой, были неуязвимы для любого вида оружия и могли жить в разных измерениях. Карлики по-
беждали нартов, но оказались настолько коварными и жестокими существами, что со временем не только нарты, но и все жи-
вое на Земле обратилось к Богу с просьбой об избавлении от них. Вначале нарты решили, что карлики неуязвимы лишь для мужчин, и в бой с ними вступили амазонки, но и они не смогли одержать победы. Вот тог-
да Создатель вспомнил о данном Им слове и решил вызволить из-под корней самых высоких гор души проклятых воинов, проявивших жестокость по отношению к врагу. Бог превратил их в журавлей, чтобы они низвергли карликов. С тех пор и существует вражда журавлей и пигмеев»"
Культура чеченского народа.Леча Ильясов

[Пандора]

Погребение на войн

В карачаево-балкарския нартски епос е описано погребението на нарт загинал в месец Хычауман (май).С тялото в могилата било сложено и оръжието на война: лък със стрели(садакъ и садакъ окъ), меч (сырпын),секира(ай балта),боеви топор(гида), колчан (жебхана), копие (гебох), пика (сюнгю), камшик (къамчи), щит (къалкъан), сабя (къылыч),каменометалка(сыйыртхыч), шлем (такыя),ризница(кюбе), кинжал (къама), пояс (белибау),черкеска(чепкен),кафтан(къаптал), риза (к¸лек),панталони(к¸нчек) и др.На могилата бил поставен камък-паметник- сын таш.До могилата запалвали голям обреден огън и на него поставяли котел,в който варили месо от кон .От него раздавали на присъствуващите ,а част поставяли в гроба като дела на мъртвия.Неговите другари давали клетва да бъдат смели и верни на родния край.Обрядът се съпровождал от танц.Този обряд извършвали в продължение на пет години.Според източници по-рано погребвали любимия кон на загиналия заедно с него,но по-късно само водели коня до могилата.Също така в гроба поставяли и плитка от косата на любимата жена.
Ритуалът ,с който войните дават клетва изглежда така.Двама войни застават един срещу друг и вдигат над главите си меч,с който правят кръгови движения.След това докосвали с меча челото си и го забивали в земята.Това се правело преди изгрев слънце.След това пиели напитка от чаша .
За свещена клетва се считала клетвата дадена пред майката.Давали я докосвайки с ръка рамото на жената или разменяйки шапките си в нейно присъствие.
Кудаев Мухтар Чукаевич
Древние танцы балкарцев и карачаевцев

[Пандора]

Култ към слънцето

Культ солнца, как и сопутствующий ему культ огня, был основным и главным и у древних нахов во времена бронзы и раннего железа, и у алан (равнинных нахов) в начале нашей эры. Даже военно-политический союз нахских племен во второй половине I тысячелетия до нашей эры был известен в античных источниках и у абхазо-адыгских соседей по имени верховного божества нахов — «Малх» (солнце).
……..
К древнейшим солярным знакам, которые получили широкое распространение в Древнем Египте, Передней Азии,
Средиземноморье, относятся крест, крест в круге с точками вокруг, свастика и трик-вестр. Крест как знак солнца становится
символом воскресения и бессмертия, четыре его луча символизируют и четыре стороны света, и четыре времени года, и
четыре стихии: огонь, воду, воздух, землю.Позже христианство принимает крест как символ религии, а в исламе крест сохраня-
ет древнейшее значение символа четырех сторон света. Крест как оберег встречается на многих башнях в горах Чечни имен-
но на арочных камнях дверных проемов,как бы преграждая вход всему враждебному, плохому. Например, на боевой баш-
не Кошан-боув у некрополя Цой-педе, в Мелхисте, на боевой башне в селении Ни-карой, на многих жилых башнях в ущельях
Шаро-Аргуна и Аргуна.
……….
С культом солнечного диска связано и изображение круга, к которому восходят многие языческие ритуалы и магические
талисманы. Более поздним по отношению к кругу и к кресту является символ крест в круге. Эта идеограмма символизирует непрерывность движения солнечного диска по небесному своду, знак мифологической солнечной колесницы. Такие петроглифы можно видеть на многих башнях горной Чечни: в Мелхисте, Аргунском ущелье,в Чеберлое. К солярным символам относятся и так называемые розетки и ромашки. Их изображение связано с земледельческим календарем: ромашки с четырьмя лепестками символизируют календарный год, с тремя — сельскохозяйственный.
………………
Наиболее интересной формой креста является свастика, загнутые концы которой символизируют движение солнца по
небосводу, движение всего сущего в природе. У древних нахов свастика была символом вечной жизни, символом бессмертия, универсальным оберегом. Изображения свастики встречаются на чеченских башнях в различных вариантах: прямоугольные, криволинейные, стилизованные.

Культура чеченского народа.Леча Ильясов

Ще приложа и фотография на петроглифи изобразени на свода на каменна кула в селище Химой.

[Пандора]

Ето още фотографии:
1.Уш-Калойска стражева кула /Уш-Калой селище на десния бряг на р.Аргун,на север граничещо с Гучум-Кале на юго-изток с Бугарой,на юго-запад с Конжухой,на северо-запад с Гухой/
2.Древна крепост Анакопия Абхазия
3.В очакване на невестата
Фотосите са взети от shaxdag.ru