Глобални климатични промени

[Spirit of John Paul II]

А имаше и една друга теория, в която според мен има много здрав смисъл. Макар че се приема за даденост факта, че климатът по нашите географски ширини е умерен, много е вероятно един ден да се докаже, че в миналото - праисторията и античността, температурите са били по-високи. В няколко български пещери праисторическия човек е изобразил жирафи, антилопи и др. животни, характерни за саваната, а той едва ли е посещавал Африка за удоволствие. Доказано е, че до преди 2 500 - 3 000 г. тук са се срещали лъвове, леопарди и други представители на семейство котки. Техни кости са намерени в селищните могили при Голямо Делчево и Караново. Няколко столетия по-късно ще видим, че траките са изобразявани почти голи или с леки облекла. Това важи и за почти всички племенни групи от периода. Римляните също носят леки облекла, конструкцията на сградите им включва огромни пространства, които не е било необходимо да отопляват, преобладават широките арки, колонади, басеини и фонтани.Зърното за изхранване на империята идва от Северна Африка, където плодородните области са били далеч повече, отколкото в съвремеността. Това(както и търговията с предмети на разкоша и излишеството) позволява на градове като Лептис Магна да процъфтяват. Малко по-рано пък Ханибал успява да премине Алпите със слоновете си през зимата и да изненада римските армии на Апенините. Проходът, през който е сторил това, в момента е скован от ледник и не е възможно подобно нещо да се направи дори и през най-топлото време на на годината...

[messire Woland]

Canada to withdraw from Kyoto Protocol
Накратко: Канада се оттегля от "Протокола от Киото", главно заради две причини: от една страна, Китай и Индия, като големи замърсители, не участват, от друга - самата Канада е голям производител, който не може да изпълни изискванията и й предстои да плаща големи глоби (около 13.6 млрд долара за 2012 г.).
Според канадското правителство, Протоколът от Киото е вече пречка пред по-нататъшното развитие на страната.

[messire Woland]

Една статия от вестник "Дневник" по темата:
16 авторитетни учени: Спрете паниката с глобалното затопляне
В края на минала седмица писмо от 16 учени от цял свят, сред които безспорни авторитети, разбуни духовете сред читателите на "Уол Стрийт Джърнъл". Авторите на писмото изразяват съмнение в доказателствата за глобалното затопляне и призовават да не се всява ненужна паника около промените в климата. Те настояват за преоценка на климатичните политики на базата на икономическата им ефективност. Текстът съдържа препоръки към бъдещите кандидати за публични постове как да действат в областта на климатичните промени. Имената на авторите са изрбоени под текста. Публикуваме превод на цялото писмо без съкращения.

Всеки кандидат за обществена длъжност в която и да е съвременна демокрация вероятно ще трябва да се замисли по въпроса какво да прави с "глобалното затопляне" и дали изобщо трябва да се прави нещо с него. Кандидатите трябва да са наясно - често повтаряното твърдение, че почти всички учени настояват да се направи нещо драматично за спиране на глобалното затопляне, не е вярно. Всъщност нараства борят на изтъкнатите учени и инженери, които не смятат, че са нужни драстични действия против глобалното затопляне.

През септември миналата година нобеловият лауреат по физика Ивар Йевер, който подкрепи президента Обама на последните избори, публично напусна Американското физическо дружество (APS). Писмото, което публикува по този повод, започваше така: "Не подновявам членството си, защото не мога да приема изявлението на APS, което гласи:

"Доказателствата са неоспорими, глобалното затопляне се случва. Ако не бъдат предприети мерки за овладяването му, вероятно ще последват значителни нарушения във функционирането на физичните, екологичните и социалните системи, сигурността и здравето на хората на Земята."

Значи в APS е ОК да се дискутира дали масата на протона се променя с времето и как се държи една мултивселена, но доказателствата за глобалното затопляне не подлежат на оспорване, така ли?"

Въпреки кампанията през последните десетилетия за налагане на схващането, че увеличаващите се количества от "замърсителя" CO2 в атмосферата ще разрушат цивилизацията, голям брой учени, сред които и особено изтъкнати, споделят мнението на д-р Йевер. А броят на "еретиците" в науката расте с всяка изминала година. Причината за това е сбор от някои упорити научни факти.

Може би най-неудобният факт е липсата на глобално затопляне през последните 10 години. Това е известно на привържениците на глобалното затопляне, както се вижда от един от мейлите в така наречения "Климатгейт" от 2009 г. Съобщението е изпратено от климатолога Кенет Тренбърт и гласи: "Факт е, че не можем да обясним отсъствието на глобално затопляне в момента и това е нелепо." Но затоплянето отсъства само ако вярваме на компютърните модели, при които така нареченият "фийдбек", свързан с водните пари и облаци, значително увеличава слабия ефект на CO2.

Липсата на затопляне вече повече от десетилетие, както и по-слабото от предвиденото затопляне през последните 22 години, откакто Междуправителственият панел по измененията в климата започна да дава прогнози, предполага, че компютърните модели силно са преувеличили ефекта от допълнителните количества СО2 в атмосферата. Изправени пред този смущаващ факт, климатичните алармисти превключиха от затопляне към екстремни климатични явления, за да могат да приписват всяко необичайно събитие на СО2.

В действителност СО2 не е замърсител. Той е газ без цвят и мирис, който всеки от нас издишва във високи концентрации, и е ключов компонент в жизнения цикъл на биосферата. Растенията се чувстват толкова по-добре сред повече СО2, че собствениците на оранжерии често увеличават концентрациите му 3 или 4 пъти, за да стимулират растежа.Това не е изненадващо, тъй като растенията и животните са еволюирали в епоха с около 10 пъти по-високи концентрации на СО2 от днешните. По-добрите сортове, изкуствените торове и управлението на земеделието имат заслуги за голямото повишаване на добивите през последните 100 години, но част от това повишаване почти сигурно се дължи на допълнителните количества СО2 в атмосферата.

Въпреки, че броят на учените, които публично изразяват несъгласие, расте, много млади учени казват, че макар също да имат сериозни съмнения относно глобалното затопляне, се страхуват да ги заявят открито от страх, че няма да получат повишение или нещо още по-лошо. През 2003 г. д-р Крис де Фрейтас, редактор на журнала Climate Research, дръзна да публикува рецензирана статия с политически некоректното заключение, че затоплянето в последно време не е необичайно в контекста на климатичните промени през последните няколко хиляди години. Структурите на привържениците на глобалното затопляне веднага започнаха активна кампания за отстраняването на д-р Де Фрейтас от неговата университетска позиция. За щастие той успя да запази работата си в университета.

Това не е начинът, по който би трябвало да функционира науката, но сме го виждали и преди - например по време на плашещия период, през който Трофим Лисенко се опита да си присвои биологията. Съветските биолози, които разкриваха, че вярват в гените - "буржоазна измислица" според Лисенко - бяха уволнявани. Много от тях бяха изпращани в лагери, а някои получиха смъртни присъди.

Защо около глобалното затопляне има толкова страсти и защо то е толкова голям въпрос за Американското физическо дружество, от което д-р Йевер бе принуден да се оттегли, след като много от членовете отказаха да премахнат думата "неоспорими" от един научен текст? Причините са няколко, но добра отправна точка в търсенето им е старият въпрос "cui bono?" Или по-съвременната му версия "Следвай парите."

Мнозина печелят значително от климатичния алармизъм, който осигурява правителствени средства за академичната им работа и става причина за разрастването на държавната администрация. Той осигурява също и предтекст на правителствата за вдигане на данъците, за раздаване на субсидии на бизнеси, които разбират как да си служат с политическата система, и служи като примамка за големи дарения към благотворителни фондации, обещаващи да спасят планетата. Лисенко и неговият екип живеели много добре и яростно защитавали своята догма, заедно с привилегиите, които им носела.

От името на много учени и инженери, които внимателно и независимо са изследвали научната информация за климата, имаме следното послание към всички кандидати за обществени постове: Няма убедителен научен аргумен в полза на предприемането на драстични стъпки за "декарбонизиране" на световната икономика. Дори ако приемем раздутите климатични прогнози на Междуправителствения панел по измененията в климата, агресивните политики за контрол върху парниковите газове не са икономически оправдани.

Скорошно проучване на широка гама възможни политики от икономиста от "Йейл" Уилям Нордхаус показва, че едно от най-високите нива на икономическа ефективност се постига чрез политика, позволяваща още 50 години икономически растеж, невъзпрепятстван от контрол върху парниковите газове. Това би било особено полезно за по-слабо развитите части на света, които искат да споделят някои от предимствата на благосъстоянието, здравето и продължителността на живот в развитите страни. Много други политики биха имали отрицателна икономическа възвращаемост. В същото време има вероятност завишеното количество CO2 и скромното затопляне, до което то ще доведе, да се окаже полезно за планетата.

Ако политиците изпитват нужда "да направят нещо" по отношение на климата, предлагаме им да подкрепят отличните учени, които увеличават разбирането за него чрез добри инструменти, монтирани на сателити, в океаните и на сушата, и да подпомогнат техните анализи на събраната информация. Колкото по-добре разбираме климата, толкова по-добре ще можем да се справим с неговата вечно променяща се природа, която усложнява живота на хората през цялата история на човечеството. Голяма част от огромните частни и държавни инвестиции в климата имат сериозна нужда от критична преоценка.

Всеки кандидат за публичен пост трябва да подкрепя рационални мерки за опазване и подобряване на околната среда, но няма никакъв смисъл да се подкрепят скъпи програми, които отклоняват ресурси от реалните нужди и са базирани на тревожни, но несъстоятелни твърдения за "неоспорими" доказателства.

Клод Алегр, бивш директор на Института за изследване на Земята към Университета в Париж
Дж. Скот Армстронг, съосновател на метеорологичните издания Journal of Forecasting и International Journal of Forecasting
Ян Бреслоу, ръководител на Лабораторията по биохимична генетика и метаболизъм в Университета Рокфелер,
Роджър Коен, член на Американското физическо дружество
Едуард Дейвид, член на Националната академия по инженерство и Националната академия на науките на САЩ
Уилям Харпър, професор по физика, Принстън
Майкъл Кели, професов по технологии в Университета в Кембридж
Уилям Кининмънт, бивш ръководител изследвания на климата в Австралийското метеорологично бюро
Ричард Линдзен, професор по атмосферни науки в Масачузетския технологичен институт
Джеймс Макграт, професор по химия от Техническия университет на щата Вирджиния
Родни Никълс, бивш президент и изпълнителен директор на Нюйоркската академия на науките
Върт Рутан, космически инженер, проектирал Voyager и SpaceShipOne
Харисън Х. Шмит, астронавт от Аполо 17 и бивш сенатор
Нир Шавив, професор по астрофизика в Еврейския университет в Йерусалим
Хенк Тенекес, бивш директор на Холандската кралска метеорологична служба
Антонио Зикики, президент на Световната федерация на учените в Женева

[bsb]

Предизвиква известен размисъл, че научната общност не е едно голямо щастливо семейство. Иначе е отличен образец на демагогия (набъркването на лисенковщината, наглостта да се задава въпросът "къде са парите", подписването от хора със сериозно звучащи длъжности, които обаче нямат отношение към обсъждания въпрос), към която са прибавени известно количество недотам верни или подвеждащи факти и твърдения.
И както написа някой в интернет (http://skeptics.stackexchange.com/qu...ng-to-worry-ab ), само в САЩ има към 30000 климатолози. Петима несъгласни (колкото са специалистите по въпроса сред подписалите писмото) надали са особено представителна извадка. И дори е добре, че има и такива, защото ако всички бяха съгласни, щеше да е съвсем страшно - което всъщност е единственият повод за притеснение в това писмо, че върху несъгласните се упражнява натиск. Искрено се надявам последното или да не е точно, или да е временно.

[messire Woland]

Въпросът е, че много често "модните на момента" теории след време излизат погрешни, а много често учените се държат като свещенници, които се борят с някаква ерес, но както и да е, това е дълга отделна тема. Ще сложа тук един откъс от книгата на Мичио Каку "Физика на невъзможото", който засяга проблема:
"Днес водещият (и единствен) кандидат за мястото на теория на всичко е струнната теория.[9] Но пак се появява неочаквано бурна враждебна реакция. Опонентите твърдят, че за да получиш постоянно назначение като преподавател в някой от най-добрите университети, трябва да работиш върху струнната теория. Ако не направиш това, ще останеш без работа. Тя е модна за момента и това не се отразява добре на физиката.

Усмихвам се, когато слушам тази критика, защото физиката, подобно на всички човешки начинания, става жертва на мании и моди. Съдбата на големите теории, и по-специално на тези, които се намират на ръба на човешкото познание, може да се променя към по-добро или по-лошо подобно на скъсяването или отпускането на подгъв на дреха. Всъщност преди години положението бе точно обратното — струнната теория бе прокудена от доброто общество. Тя е теория отстъпник, жертва на ефекта на платформата.

Струнната теория е създадена през 1968 г., когато двама млади докторанти — Габриел Венециано и Махико Сузуки, се натъкват на една формула, която като че ли описва сблъсъците на субатомните частици. Бързо установяват, че тази изумителна формула може да бъде извлечена от сблъсъка на вибриращи струни. Но до 1974 г. теорията не се радва на топъл прием. Една нова теория, квантовата хромодинамика (КХД), или теорията за кварките и силното взаимодействие, става непреодолимата сила, обезсърчаваща всички други теории. Хората изоставят струнната теория на тълпи, за да работят върху КХД. Цялото финансиране, всички работни места и признанието отиват при физиците, които работят върху кварковия модел.

Добре си спомням тези тежки години. Само безразсъдно смелите или инатите продължаваха да работят върху струнната теория. А когато стана известно, че тези струни могат да вибрират само в десет измерения, теорията стана прицел на шеги. Първооткривателят в областта на струнната теория Джон Шварц в Кал Тек понякога се засичал случайно с Ричард Файнман в асансьора. Тъй като винаги бил готов да пусне някоя шега, Файнман питал: „Е, Джон, в колко измерения си днес?“ Ние обичахме да се шегуваме, че единственото място, където може да бъде открит теоретик на струните, е опашката за безработни. (Нобеловият лауреат Мъри Гел-Ман, който бе създател на кварковия модел, веднъж ми довери, че изпитва съжаление към теоретиците на струните и е създал „природен резерват за заплашени теоретици на струните“ в Кал Тек, за да не загубят работата си хора като Джон.)

Като отчита факта, че днес толкова много млади физици напират да работят върху струнната теория, Стив Уайнбърг пише: „Струнната теория е нашият единствен днешен източник на кандидати за окончателна теория — как би могъл някой да очаква, че много от най-блестящите млади теоретици няма да работят върху нея?“ "


Няма смисъл (предполагам) да слагам откъси, касаещи разни други погрешни за времето си виждания, които са споделяни от всички в конкретния исторически момент, тях сме ги обсъждали не един и два пъти. Моята критика към Теорията на глобалното затопляне (ТГЗ) е, че първо, макар да е все още теория, се приема така, все едно е свършен факт. И то при положение, че климатът е много сложна система и че далеч не всичко около него е ясно, а промените са нещо, което се случва бавно и за много време, така да се каже - пулсът на планетата ни е бавен и не може да се измерва с продължителността на човешкия живот. Разбираемо е желанието на отделни хора да извадят "окончателна истина" от кратък времеви период и временни тенденции (всеки учен иска слава и признание), но е тотално недопустимо същата тази теория да се превръща в догма, а опитите тя да се ревизира да се разглеждат като ерес, науката да се превръща в копие на църквата и всеки опит за съмнение и проверка да се изглежда като схизма и срещу него да се води истински кръстоносен поход. Освен това, неотдавна в медиите зазвучаха и съвсем странни твърдения, свързани с ТГЗ, някакви нейни адепти твърдяха, че и застудяването (което определено се наблюдава след 2007 г.) е също следствие от затоплянето. Тоест, ако всичко, каквото и да се случи в климата, ако щеш затопляне, ако щеш застудяване, е все следствие от "Глобалното затопляне", то такава теория започва да става съмнителна, е, поне на мен започва да ми изглежда такава.
А и накрая - всяка теория, която бъде приета от политиците и стане икономическо оръжие, престава да бъде част от науката и става, искаме или не, част от политическата реалност и нещо, което вече не е част от науката, а по-скоро властваща идеология.

Аз също съм загрижен за промените, които предизвикваме с дейността си, но все ми се струва, че ако и затоплянето да е нещо, чието изследване още не е завършено, то примерно проблемите с изтъняването на озоновия слой, които са доказано настъпили от човешката дейност, останаха забравени и даже не на втори, а на десети план. Вероятно в някаква степен и защото те не могат да се използват по същия начин - като политическо оръжие и идеология, но все пак, те също имат немалко значение, а и за разлика от останалите - знаем какво ги предизвиква и мерки могат да бъдат предприети. И т.н., темата е безкрайна

[SRH]

Един от разходите по линия на международното сътрудничество за развитие, отчитан към ОИСР/Комитет по развитието, е подпомагане на развиващите се държави чрез изкупуване на СО2 емисии. Включването на такъв индикатор е свързано с политическото и икономическо лобиране в периода 1991-2000 г. - когато се прави подготовката и "дизайна" на Целите на хилядолетието на развитие (ЦХР). И както знаете, една от тия цели е насочена към осигуряване на устойчива околна среда.

По своя замисъл ЦХР следва да доведат до повишаване на благосъстоянието. Подходите са различни, но възлов се оказва доклада на Програмата за развитие на ООН от 1990 г., който казва, че икономическото развитие е средство за постигане на крайно състояние. Формално логиката е точно такава, но всъщност се открива пътят за безумно харчене на милиарди къде ли не по света. Просто започват разни щурави дейности на парче, без връзка помежду си, с прекомерна концентрация на ресурси и в условия на почти пълна липса на прозрачност.

Изкупуването на СО2 емисии също следва формална логика: бедните африканци нямат необходимите съоражения (заводи и т.н.), за да произвеждат. Така че ние (богатите европейци/САЩ/Япония/Канада) им правим услуга като им даваме едни пари за правото да ползваме техните СО2 квоти... Излиза, че африканските държави (особено) са най-добре справящите се по линия на ЦХР 7, а всъщност тези практики водят до още по-голяма бедност и зависимост от индустриалните държави.

Няколко страни (както знаете) отказаха да се включат към договори, касаещи СО2 емисиите. Подмяната на приоритети стана и с великото съдействие на учените, които се оказаха най-големите апологети на една теория. Отказът обаче означаваше, че механизмът на зависимост чрез квоти на индустриалното производство не сработи. И това беше необходимото условия за известния ни икономически растеж в тия страни.

Всичкото това го написах като онагледяване на това как една теория може да се политизира, а в дъното й да стои икономически интерес.

Иначе Воланд кърти миФки

[bsb]

Въпросът е, че много често "модните на момента" теории след време излизат погрешни, а много често учените се държат като свещенници, които се борят с някаква ерес, но както и да е, това е дълга отделна тема.

За съжаление е така, колкото и да не ми се иска. (Що се отнася до теорията на струните, мислех, че големият ентусиазъм отшумя, но явно не е точно така, щом г-н Каку, който според Wikipedia е един от развиващите т.нар. полева теория на струните, твърди така.)

Моята критика към Теорията на глобалното затопляне (ТГЗ) е, че първо, макар да е все още теория, се приема така, все едно е свършен факт.

Моята критика за втори път е, че използваш неправилно думата "теория". По-точно, ползваш американското й значение. Ще се повторя от предишния път - теорията не е факт и не може да бъде. Теорията е обяснение на фактите. А на американски theory значи (грубо) "хипотеза", откъдето идва огромно объркване - всеки американец, позабравил науката, смята, че щом нещо се нарича theory, значи то не е доказано, а е временна постройка.
Разбира се, за това допринася - и не може да е иначе - наличието на множество теории, които се опитват да обяснят нещата, но са на практика хипотези. Т.е. нямат експериментално или наблюдателно потвърждение за своите предвиждания. Примерно споменатата по-горе теория на струните.

тотално недопустимо същата тази теория да се превръща в догма, а опитите тя да се ревизира да се разглеждат като ерес, науката да се превръща в копие на църквата и всеки опит за съмнение и проверка да се изглежда като схизма и срещу него да се води истински кръстоносен поход.

Така е, несъмнено. Само че втората част от това е изключително хлъзгав аргумент. Той може да се ползва със същия успех от опитващите се да построят вечен двигател (не помня от кой род) - тъй като той противоречи на закони на термодинамиката, които обаче са по-скоро емпирично изведени, отколкото доказани. Т.е. трябва да има някаква граница (може и размита да е), която да отделя легитимните съмнения от глупостите.

Освен това, неотдавна в медиите зазвучаха и съвсем странни твърдения, свързани с ТГЗ, някакви нейни адепти твърдяха, че и застудяването (което определено се наблюдава след 2007 г.) е също следствие от затоплянето.

Това съм го пропуснал. Но пък не знам откъде имаш данни за застудяване през последните години. (Четиво за размисъл, което, разбира се, също може да бъде отхвърлено като тенденциозно: http://www.skepticalscience.com/argument.php - особено разделите Intermediate и Advancedл) Възможно е да липсва постоянно повишаване на средните температури от година на година (макар че почти сигурно това не е вярно). Това не означава застудяване. Дори и понижаването на температурите (ако има такова) в продължение на 4 години не означава нищо кой знае какво.
По едно време имаше възглед, който май още е доста популярен сред обществеността, че глобалното затопляне ще доведе до по-екстремално време. Само че имам спомени, че по-точните модели отхвърлиха това предположение. Естествено, може и да бъркам.

Тоест, ако всичко, каквото и да се случи в климата, ако щеш затопляне, ако щеш застудяване, е все следствие от "Глобалното затопляне", то такава теория започва да става съмнителна, е, поне на мен започва да ми изглежда такава.

Да, така е, стига предпоставките да са верни. Което аз подлагам на съмнение.

А и накрая - всяка теория, която бъде приета от политиците и стане икономическо оръжие, престава да бъде част от науката и става, искаме или не, част от политическата реалност и нещо, което вече не е част от науката, а по-скоро властваща идеология.

Несъмнено. Но в предишното си мнение по темата затова употребих думата "наглост". Най-евтината енергия се добива от въглища. Която обаче е и най-замърсяваща (без значение дали възприемаме CO2 като замърсител). Развитите страни добиват по-голямата част от енергията си от горене. Мисля, че Франция и Япония са лидерите по процент атомна енергия - нещо като 40% ми се върти, а ме мързи да проверявам, - но това ще спада, защото реакторите им вече са стари. Десетина процента от разни възобновяеми източници - и остават минимум 50% от горене. Реално в останалите индустриализирани държави е повече. А в Китай и Индия положението е значително по-лошо. Като оставим Китай и Индия настрани, виждаме, че най-голяма изгода от това, да не се ограничава изпусканият в атмосферата въглероден двуокис, имат производителите на енергия от горива и свързаните с тях добивни индустрии. При това положение е смешно да се твърди как теорията за глобалното затопляне е движена от финансови интереси - чии, на производителите на вятърни централи или на фотоелементи, които преди 10 години сигурно са били единици? И да се говори за "икономическо оръжие" - на кого, на развитите икономики срещу развиващите се? Точно обратното, САЩ не искаха и не искат да подпишат протокола от Киото. Така че не може да се твърди, че има сериозен политически или икономически натиск примерно в САЩ от страна на привържениците на глобалното затопляне. След като действията на американската администрация не показват особено съобразяване с изводите им.

Аз също съм загрижен за промените, които предизвикваме с дейността си, но все ми се струва, че ако и затоплянето да е нещо, чието изследване още не е завършено, то примерно проблемите с изтъняването на озоновия слой, които са доказано настъпили от човешката дейност, останаха забравени и даже не на втори, а на десети план.

Вече не се ползват хлорфлуорвъглеводороди (CFC) в аерозолите за домашна употреба. Всички съвременни хладилни агенти не ги съдържат. В производството на електроника бавно, но сигурно се опитват да ги премахнат - а може и да са успели да им намерят заместители, не знам, знам само, че там е най-трудно да се заместят. Честно казано, мислех, че това е дало по-съществен резултат. Но се оказа, че не е точно така, тъй като процесите са доста бавни. По-подробно: http://en.wikipedia.org/wiki/Ozone_depletion Въпреки всичко резултати има - от същата статия "Since the adoption and strengthening of the Montreal Protocol has led to reductions in the emissions of CFCs, atmospheric concentrations of the most significant compounds have been declining."

Принципно усещам типичното за хората пренасищане. След като дълго време им се обяснява нещо, което не могат лично да проверят или дори по някакъв начин противоречи на личните им преживявания, са готови да минат в другата крайност, на отричането. Мога да дам доста примери, повечето исторически и социално-исторически. Предполагам, че тук се проявява същият механизъм.модните на момента

P.S.

.....
Всичкото това го написах като онагледяване на това как една теория може да се политизира, а в дъното й да стои икономически интерес.
.....

Малко объркваш и времената, и причинно-следствените връзки. Какъв икономически интерес имат развитите страни да приемат споразумение, което води до плащане на пари, като може да не го правят - както постъпват САЩ? И какъв е икономическият интерес в развиването на теорията за глобалното затопляне? Нейните поддръжници са си казали - абе дайте сега да извъртим тези данни, така че (примерно) десет години по-късно да се съберат държавите и Европа и САЩ да получат допълнителен инструмент за икономически натиск върху Китай (една от държавите, които са много под квотите си за парникови газове от протокола от Киото), Африка и Азия? Само дето САЩ не участват, а пък спазването на целите за парниковите газове води до допълнителни разходи в развитите страни.

[gollum]

Не, не мисля, че икономическия интерес е от особено значение. Това, което стои зад широко разпространените "зелени възгледи" е по-скоро своеобразна форма на религиозност, която навръзва определен тип стеореотипи. Разбира се, не говоря за учените (т.е. специалистите - при някои от тях може да има и определен интерес, което е може да се очаква), а за "хората", т.е. населението. Когато върху хората се изсипва поток от разнообразни факти, които по някакъв начин се връзват със собствения им опит (нещо нормално е да се казват неща от типа на "едно време нещата не бяха така"), то трябва отнякъде да се вземат и обяснения. естествено, те идват от медиите и популярната литература. Затова в повечето случаи "зелеността" (т.е. разделянето по границата привърженици / противници) е въпрос на случайни предразсъдъци и естествени склонности (към радикалност, към консервативност и прочее).
Т.е. да правим разлика между учени, занимаващи се с климата (по-общо можем въобще да говорим за екология (наука)) и "зелени" обществени и политически организации и движения. Ясно е, че между двете има връзка, но само в първия случай става въпрос собствено за наука и си струва да се обсъжда в рамките на темата (другото също може да се обсъжда, но в рамките на социология или социална психология и в самостоятелна тема).

Основният въпрос (bsb точно за това пише, обяснявайки значението на "теория": климатът се променя и средногодишните температури се повишават малко: това са фактите, доколкото знам; въпросът е кое обяснение е адекватно или по-точно, доколко обяснението през антропогенният фактор е такова) е доколко глобалните промени в климата могат да имат антропогенен произход, т.е. нашата дейност какво влияние оказва: никакво, маргинално, слабо, нормално или решаващо? Земният климат очевидно си има собствена периодика и зависи от ред фактори, като "човешкият" може да влияе само на част от тях, а ефективността на това влияние поне на мен ми се струва не докрай изяснена (вярно, не мога да кажа, че съм достатъчно добре запознат с нещата, камо ли че ги разбирам).
Т.е. въпросът не стои просто в плоскостта на променя ли се или не глобално климатът (геологията сочи, че това е така и че периодичната променливост е това, което трябва да се очаква), а по-скоро в каква степен това се дължи на човешкото влияние, доколко то се явява съпътстващ (катализиращ) елемент или просто е един от факторите, без решаваща тежест в крайния резултат?

[messire Woland]

Съгласен. Самата теория и развитието й, особено тревогите около климата и замърсяването през 90те доведоха до някои полезни следствия (даже много полезни, каквото и да си говорим, протоколът от Киото беше стъпка в правилната посока), но ми се струва, че всичко това сега се променя от преплитането на политика и наука. Особено лошо е навлизането в екодвиженията на маса хора, които имат рудиментарно образование (в най-добрия случай) и влиянието на тези вече масови движения върху важни за цивилизацията ни области - като енергетиката например.

[messire Woland]

Още една статия (на руски), относно промяна в оценките за поглъщаната от океаните слънчева радиация. Защо го слагам тук: защото, въпреки твърденията, че ТГЗ е доказана, това на практика още не е така. Не казвам, че я отричам изцяло, а че съм привърженик на истински научния подход: докато нещо не е доказано, то трябва да се изследва, а не още с първия извод да се решава, че "всичко е ясно". Както сподели един познат физик: каквото и да си говорим, основният фактор, относно климата на Земята е Слънцето. Тоест, това, независимо от действията на човечеството, си остава решителният и най-голям фактор. А климатичната система е голяма, сложна и все още недостатъчно изучена (както показва и тази статия) и не бива да се пречи на по-нататъшното изучаване, като се приемат априори разни политически и икономически мотивирани идеи, които влияят негативно на качеството на научните работи по въпросите за климата.

[gollum]

Воланд, bsb пишеше за нещо малко по-различно, ако правилно съм го разбрал. Глобалното затопляне се наблюдава обективно (поне засега не съм чел мнения, че в тези наблюдения има грешка), т.е. средногодишните температури се покачват през последните няколко десетилетия. Ясно е, че поставено в контекста на знанията на сегашното ниво на знания за климата през миналите епохи от съществуването на земята, това само по себе си не представлява никакъв проблем (през по-голямата част от съществуването на живота на земята климатът е бил съвсем различен и доста по-топъл, основната циркулация също е била различна, нямало е ледени шапки и прочее; дори погледнато в контекста на по-студената епоха, през която се развива човечеството, имаме и доста по-топли, както и доста по-студени периоди). Т.е. ако говорим за ТГЗ, то в това название думата "теория" е подвеждаща, защото става въпрос за емпирични наблюдения и обобщения.
Това, за което реално се спори е каква е водещата причина за наблюдаваната промяна. И тук вероятно следва да се говори за множество теории (т.е. различни обяснения на затоплянето), като спорът в тази тема е около ТАГЗ - теорията за антропогенното глобално затопляне (теория, която обяснява текущото повишаване на температурите само или основно с човешката дейност), около която определено има различни несигурни моменти.
Т.е. трябва да сме по-прецизни във формулировката, защото спорът с "ТГЗ" предполага, че смятаме, че средногодишните температури не се променят или пък се понижават, а това явно противоречи на събираните данни (или поне така изглежда). Аз лично имам сериозни съмнения в ТАГЗ.

[messire Woland]

Да, това ясно, аз просто представих статията.
А сега, за глобалните температури - въпросът е, че през последните няколко години няма тенденция към затопляне:

Което показва, че просто все още има доста неясни моменти, подлежащи на изследване. Нека не забравяме, че през 70те-80те години на ХХ век, въпреки тенденцията към покачване на температурите, се е вярвало, че предстои глобално застудяване.
Източник (то се вижда и от адреса на графиката де): http://data.giss.nasa.gov/gistemp/2011/

[gollum]

Да, в момента май тенденцията започва да се променя, но основната маса данни са от предходните десетилетия. Иначе е общо взето ясно, че климатът е твърде сложна система и очевидно се наблюдават различни цикли. Доколкото си спомням, през ХХ век общо взето излизаме от малката "ледникова епоха" (която трае между ХV²² и края на Х²Х век, ако не ме лъже паметта), така че наблюдаваната тенденция към постепенно повишаване вероятно е нормална (и, между другото, все още е далеч от средновековния температурен оптимум).
Що се отнася до прогнозите за чакащо ни застудяване, които са били много разпространени през 60-те и 70-те години на миналия век, те също имат добра основа. Погледнато глобално, все още се намираме в доста голям много студен цикъл (ледников), като писаната ни история съвпада с благоприятен "пик", но рано или късно ни чака съответният минимум, който би трябвало да донесе не просто много по-ниски температури, но и значително "настъпление" на ледените шапки.
От друга страна, не мисля че са докрай изяснени причините за преминаването от много по-топлия климат на далечното минало към значително по-сухия и студен сегашен. Т.е. в глобален план (погледнато не откъм историята на вида ни, а на живота на земята) би трябвало да се очаква връщане към "нормата", т.е. изчезване на ледените шапки и промяна на циркулацията и общ много по-топъл и влажен климат. Въпросът е, че времевите стъпки на тези "мащабни промени" (метацикли) са твърде големи, за да имат значение не само за индивидуалния човешки живот, но и за живота на цивилизациите ни.

[SRH]

How to Talk to a Climate Sceptic

[pnp5q]

Всъщност, доколкото разбрах благодарение на статията, която цитирам по-долу, не става дума за `липса на затопляне`, а просто в момента се борят две тенденции - затоплянето и мини-ледников период с двестагодишна повторяемост, който се дължи на цикличните изменения на слънчевата активност. Ето обяснението на втория феномен (на руски), тук ще укажа само, че работата ще почне яко 2014-та година, с прогнозиран екстремум (най-ниски температури) - през 2055-та. Моят извод - остъйте викАчите `Давай, наще, долу ваще!` (а също и стъпващите на гола статистика, напоследък се начетох на простотии ), просто четете повече компетентни гледни точки.