Участие на пълководците и владетели в сражение: необходимост или напразен героизъм?

[Kramer]

Мисля си, че при морските битки пълководецът задължително участва. Пък изходът...Там вече факторите за успех са по-различни.

[Mirovk]

Смяната на доспехите се среща при русите, на Запад също, мисля, че ори по време на войната на Розите. Но определено не мисля, че двойникът се бие, а както отбеляза горе колегата владетеля се излежава. това е против тогавашният войнски морал.
Иа още един аспект, който до сега не разгледахме и който с цялата си тежест се удря в държавата или владението-откупът за плененият!

Според мен пълководецът задължително участва в битката поради много причини :
1.Ръководи директно армията си.
2.Мотивира армията.
3.Дава личен пример и окуражава армията.
4.Избира точният момент и обстановка за започване на битката.
Въпросът по скоро е когато участва в битката дали да е ПРЕД или ЗАД челните редици на армията си.....
Има и един друг момент, ако един "пълководец" не участва в дадена битка, то тогава конкретният командващ на бойното поле автоматично се превръща в "пълководец" и от неговите умения зависи крайният резултат...въпроса е затворен кръг и по скоро риторичен.
При Ватерло Уелингтън има очебийно отбранителна стратегия и разчита да дойдат Прусаците....
В морските битки командирът няма как да се скрие крещящ пример е малоумният Нелсън.....
"100-оръдейната "Виктъри" минава зад кораба на Вилньов, стреля от упор и отнася кърмата на "Бюсентор". 98-оръдейният британски кораб "Темерер" се озовава от другата страна на "Бюсентор" и предприемайки масивна стрелба, избива почти всички френски войници, 98-оръдейният Нептун (брит.) и 74-оръдейният Конкърър."
4 кораба с 370 оръдия на борда, позволяват флагманът им да бъде взет на абордаж и адмиралът им да пукне в битката....

[Guy de Mont Ferrand]

Мястото на тази тема май не е точно в раздел "Средновековие".

[T.Jonchev]

При големи сражения (с многобройни армии) в целия период от античността до края на XIX век, ако пълководецът лично влезе в боя, той губи управлението на войските. Това е огромен риск и затова са си го позволявали общо взето само в отчаяни ситуации.

[Обикновен лаик]

Пълководецът е на полето на боя, за да ръководи войските. Това е неговата задача. Тя същевременно е огромна отговорност. Онзи, дето го били с камшици, задето лично взел участие в атаката, си е получил заслуженото - той на практика е дезертирал от задълженията си. Ако атаката е неуспешна и, още повече, ако убият излезлият безрасъдно напред пълководец, няма да има нито как, нито кой да заповяда прегрупиране или навременно отстъпление. При очакваното контранастъпление след неуспешната атака това би могло да доведе до погубване на армията, и като следствие в някои случаи - дори до невъзможност да се продължи войната, т.е. до окончателно поражение на страната му. Една конкретна атака винаги може да се провали по какви ли не причини. Така че недопустимо е цяла армия или дори цяла война да се заложи срещу успеха в една-единствена атака, заради тщеславието на пълководеца, който държи лично да вземе участие в нея. Не става дума, разбира се, за отчаяните ситуации,за които говори Йончев.

[gladiator]

Бях чел, че именно в ръководенето от страни на сражението се крие една от тайните на успехите в кампаниите на Едуард ²²² Английски.
Това участие на владетели за малко на проваля Полтавската битка в 1709 г.-носилкаат на раненият Карл Х²² е под прицела на оръдията на русите, самият той едва не е заловен, същевременно петър ² е уцелен, разбира се в дрехите, от три куршума.
Участието в битки на висши офицери в Наполеоновите войни, води до голям =разход" сред тях, без да може винаги да им се намерят адекватни заместници

[von Danitz]

Ако не броим Варненското сражение, май последния опит двамата командващи да влязат в бой лично един срещу друг е при Босуърт. Ричард ²²² е последният английски крал паднал на бойното поле.

[gregorianus]

Това, което наричате "морал", явно е същото като английското "morale". Английската дума обаче трябва да се предаде на бъгарски с "боен дух", защото у нас "морал" значи "нравственост", а тя на бойното поле не е особено нужна

По темата.
Всичко зависи от начина на водене на война. В примитивни условия личното участие на главнокомандуващия наистина може да има решаваща роля. В усложнена ситуация обаче най-често е грешка. Днес няма начин Обама да иде в Ирак и да участва в престрелка. Бойни полета като такива вече няма. Няма ги и подредените карета със знамената и ясната разлика между челна линия и резерв. Няма ги дори дългите окопни линии. Войната се е променила, усложнила се е и в нея е важно главнокомандуващият и щабът му да са в безопасност, без да губят връзка с непосредствените действия, разбира се. Така да се каже, стратегията е надминала по значение тактиката.

Докато в древността (а и до преди около двеста години) присъствието на главнокомандуващия на бойното поле е имало огромно значение. Да знаеш, че кралят, императорът или маршалът са някъде недалеч с резерв, със сигурност е повдигало бойния дух. Човек смята, че не е захвърлен напразно, че участва в най-важната част от войната, че има план зад хаоса, който се вижда на пръв поглед. Друг е въпросът дали това е вярно

А в Античността и Средните векове поне до Х²²² в. присъствието и участието на главнокомандуващия понякога е решавало битки. Рисковано е, но често си струва риска. Личното водачество на Анри при Пловдив според мен печели битката за кръстоносците срещу българите. Докато малко по-рано при Одрин смятам, че сражението вече е било проиграно, когато Бодуен е пленен.
Това може би означава, че когато е имало такава възможност, за някогашните командуващи е било добре да се задържат с някакъв последен резерв извън боя, но на близко разстояние и да се включат едва в критичен момент и на критично място, когато всички други резерви вече участват в сражението. Римските пълководци често са спазвали този принцип, ако не греша. А гибелта на Кир Млади също е доказателство в полза на такова твърдение.

И, разбира се, нещата не стават като по компютърните игри. Няма как командуващият - дори да не е влязъл лично в боя, а ако е влязъл пък, съвсем - да даде в хаоса заповед на определен отряд да спре преследването на разпръсналата се част от противника и да се насочи към друго място на бойното поле, за да помогне на затруднена приятелска част. Тези неща се планират преди битката: ако стане еди-какво си, правете еди-как си. А за да бъде планът успешно изпълнен поне отчасти, трябва войниците и офицерите им да са или ветерани, или да са спукани от учения.

Интересно как са стояли нещата с ученията, маневрите и военните игри в Античността и Средните векове. Дали някой има идея? Предполагам, че в Средновековието не е имало такива неща, но знае ли човек...

[Гост]

Главно Шах.

[gregorianus]

Главно Шах.

Шахът като учение? Не ми се вярва много Пък и не учи пехотинците да сменят посоката като им се кресне

[AggressiveRefrain]

Шахът е доста суха игра и в никакъв случей не може да бъде добър тренинг за един пълководец.Фактори като бързина, обграждане на противниковата армия, боен дух са твърде важни

[Гост]

Шахът като учение? Не ми се вярва много Пък и не учи пехотинците да сменят посоката като им се кресне

Редовите войници - не , но благородници/офицери са се занимавали ; сега - доколко е разликата между Шаха и Войната е отделен въпрос , но факт е , че Шахът е Военна игра.

Шахът е доста суха игра и в никакъв случей не може да бъде добър тренинг за един пълководец.Фактори като бързина, обграждане на противниковата армия, боен дух са твърде важни

Но пък дава дълбоки познания , например , че една изгубена битка , не е изгубена война , или , че ако преди малко си си дал царицата , то е защото сега го правиш мат!
Общо казано Шахът е повече Стратегическа , отколкото Тактическа игра.

[AggressiveRefrain]

И това го има

Всъщност, доста ми е интересно, в Средновековието, има ли е нещо като "тренинг" за пълководци/крале/царе и т.н. ?Някой има ли информация дали е имало такова нещо и как е протичало.Ти спомена шаха, но това е игра възникнала в Индия.Честно казано, нямам информация кога е донесена в Европа, но до колкото съм запознат е донесена от арабите, което означава, че това става някъде късната Античност, ранно Средновековие ?Преди това дали е имало някакви подобни неща ?

[von Danitz]

Конницата на тамплиерите и на таборитите е провеждала редовно упражнение за да може да действа дисциплинирано и заедно.

[Гост]

Честно казано, нямам информация кога е донесена в Европа, но до колкото съм запознат е донесена от арабите, което означава, че това става някъде късната Античност, ранно Средновековие ?

И от тях и по няколко други пътища достига до Европа.Периода на първоначална поява в Европа е приблизително 9ти век.