Участие на пълководците и владетели в сражение: необходимост или напразен героизъм?

[gladiator]

Мисля, че темата ще е интересна и ползотворна.
Нека обсъдим-участието на владетелите, пълководците непосредствено в битка е необходимост насърчаваща бойците, или напразен героизъм, водещ до смърт, загуба на сражението....
Ето два примера-Косово -15 юни 1389 г. , където умира Мурад и Лютцен-16 ноември 1632 г., където загива Густав ²² Адолф. В двете сражения загиват тези владетели, като само по случайност техните войски постигат победата. А можеше да не е така...

[paskal]

Аз смятам, че е препоръчително, защото като каза ти се повдига морала на войниците. Но е опасно, защото ако армията ти е разбита и случайно може да си забравиш царското звънче в шатрата си

[gladiator]

Или както при Форново, Шарл V²²² си загубил еротичнаат колекция!
Моля обаче с конкретни примери и съждения

[kiosev]

Според мен има повече риск отколкото полза.Един пример е цар Иван Владислав, който е убит при обсадата на Драч и така морала на българите пада и повечето боили се предават, което е края на Първото царство.
В повечето случаи при смъртта на генерала дори почти спечелена битка се губи примера е битката при Варна 1444 и смъртта на Владислав Варненчик.

[AggressiveRefrain]

Да,но има и примери за обратното.Примерно, Цезър (простете, че не се сещам името на битката.В главата ми се върти битката при Алесия, но може и да греша), когато начело на личната си охрана влиза в сражението и побеждава.Също, наший Симеон се включва в битката при Ахелой и спомага за решителната победа.

Според мен, включването на пълководците/владетелите директно в битката е оправдано само когато сражението отива на зле и поражението е доста вероятно и с цел да се мотивират войниците, това е оправдан риск.

[gladiator]

струва ми се, че този момент е трудно определим
така можеше да се очаква Уелингтън да се намеси при Ватерло, когато работите за него по едно време тръгват на зле.
апропо, за Симеон не пишеше ли, че под него е убит кон? другото вероятон нашите историци са го предоказали...

[Kramer]

Дали щеше да се намеси Уелингтън при Ватерлоо или не, все тая, ако не бяха дошли прусаците...
Между впрочем, Блюхер също водеше армията си лично много пъти, но дори да го бяха убили при Лини, заповедтта за марш към Ватерлоо я отдава началникът на щаба му генерал Гнайзенау, така, че това не променя нещата.

[shadowsong]

Като всяко нещо си има добри и лоши страни.
Добри:
Повишава морала на войскити, войника като види царя на 50 метра от него ще се бие, къде ще ходи...
Могат и трябва да се взимат защитни мерки, пълководеца трябва обезателно да има ескорт, не става дума за 1000 елитни арменци пред него, защото тогава реално не взима роля в битката, личен бодигард от 20-50 души, верни хора, професионалисти и аристократи могат да бранят лидера и все пак ще е достатъчно близо да боя за да повдига духа.
Лоши:
Несъмнено риска някоя стрела/камък/копие и прочие бойни средства да убие/рани лидера и да го извади от бойните действия, резултатите често са плачевни.
Губи се контрол върху войската, ако лидера е в битката то трябва да влезе в решаващия момент или да разполага с план и способни хора да го осъществят, веднъж навлезе ли в мелето, то той не може да реагира на маневри на противника (дори и да може, то това е неизбежно по-трудно).

Иначе аз лично не знам за армия, която да е изоставила лидера си, докато той още се бие.. (не става дума за разни второразрядни офицери или тирани, а за реалните лидери, хора като Ханибал, Цезар и тн.)

[Kramer]

При армии, където военната организация е поставена професионално, не е необходимо пълководецът да прилага личен пример, дори да му е в кръвта заложено да води. Това е крайно средство. В повечето случаи е характерно за по-изостаналите в оганизационно и тактическо отношение формирования, до голяма степен за народи и нации, където "мачовизмът" или "бабаитлъкът" /по ориенталски казано/ играят голяма роля.

[Parabellum]

Иначе аз лично не знам за армия, която да е изоставила лидера си, докато той още се бие.. (не става дума за разни второразрядни офицери или тирани, а за реалните лидери, хора като Ханибал, Цезар и тн.)

Веднага се сещам, за Манцикерт 1071г., когато е пленен император Роман.
Армията го изоставя.

[AggressiveRefrain]

Битката при Анкара 1402г. се случва същотото с Баязид, че там даже и синовете му, освен Муса, бягат

[Гост]

А случаите , когато владетеля на бойното поле не е владетеля ами предрешен негов "двойник" , а самият той си кротува в шатрата си?

[Gil-Galadh]

Доколкото ми е известно византийските книжки по тая тема изрично съветват срещу директното участие на предводителя в битка. Даже беше посочен пример, където нечии императорски син (уви не помня кой беше) влиза в битка, побеждава, но после е наказан с бой с камшик заради безрасъдството си.

Така или иначе влизането на пълководеца в средата на боя е по-скоро лошо,отколкото добро - губи поглед над бойното поле и лесно може да изпусне ситуацията извън контрол, а и да загуби живота си - както често се вижда. Може дори това да подейства морализиращо на противника - ей го противниковия пълководец, я да се емнем да го освиткаме...

От друга страна като седи настрана има доста повече предимства - морала ще се задържи докато той е там и знамената му се веят, има по-добър погле ди контрол над битката, може да разпреаща войски там където е необходимо.

[gladiator]

Смяната на доспехите се среща при русите, на Запад също, мисля, че ори по време на войната на Розите. Но определено не мисля, че двойникът се бие, а както отбеляза горе колегата владетеля се излежава. това е против тогавашният войнски морал.
Да ме прощава и Парабелума, но при Манцикерт , пак казвам че мисля-може и да бъркам, бяхат или изменят някой контингенти, но не и армията като цяло!
Иа още един аспект, който до сега не разгледахме и който с цялата си тежест се удря в държавата или владението-откупът за плененият!

[SizarieldoR]

Сещам се, че в "Изкуството на войната" има един пасаж, в който Сун Дзъ твърди, че когато генерала и елитните единици се намират зад войниците, самите войници се бият по-смело.

Аз ако си се представя като редови копиеносец, маршируващ срещу врага, има известна логика, защото се чувствам както бих се чувствал в бой между 20-30 души и някъкъв бабаит е зад мен. Макар че това е доста субективно, поне във битка между армии със старомодни оръжия тактиката е действала. Така че ако генерала/императора не се бута в мелето е оправдано да участва в битка.


А и гладиатора е прав. При Манцикерт войниците, които не са започнали да се бият, са си тръгнали след измяната на Андроникос Дукас, докато тези по-напред са продължили.